О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 59
гр.Кюстендил, 22.01.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
кас. адм. дело № 8 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от
АПК вр. с чл.14,
ал.3 от ЗСПЗЗ.
К.
Г. Д. ***, чрез процесуалния си представител адв.
Р.М., оспорва с частна жалба определение
№ 260231 от 28.10.2020г. на Районен съд - Дупница по адм. дело № 1753/2020год.,
с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение №
18-8020/06.03.2020г. на Общинска служба
по земеделие – Дупница и е прекратено производството по делото. Релевирани са касационните основания по
чл.209, т.3 от АПК вр. с чл.236 от АПК. Оспорват се като неправилни правните
изводи на районния съд за недопустимост на жалбата срещу административния акт. Твърденията са,
че оспорването е допустимо като предявено от правоимащо лице – наследник на
бившия собственик на земеделските земи, срещу решение на ОСЗ, което макар и
позитивен административен акт е неблагоприятно за оспорващия, тъй като има за
предмет само част от имотите на общия наследодател, а друга част от
възстановените имоти, не са наследствени. Сочи се, че един от имотите по обжалваното
решение на ОСЗ не е предмет на формираната сила на присъдено нещо с решението
по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Претенцията е за
отмяна на определението и за връщане на делото на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Ответникът
- ОСЗ- Дупница е получил препис от жалбата, но не е изразил становище по същата.
Административният
съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, както и
допустимостта и основателността на частната жалба, приема следното:
Съдебното
производство пред РС е образувано по
жалба на К. Г. Д. срещу Решение № 18-8020/06.03.2020г.
на Общинска служба по земеделие –
Дупница, с което на основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, е възстановено правото на
собственост на наследниците на Г.К.Д.
върху земеделски земи в землището на с. С. и е отменено решение №
С-309/13.05.1994г. на ОСЗ за признаване право на собственост върху същите имоти
на К.Г.Д.. Оспореният по делото административен
акт е издаден по заявление на В. Г.Д.,
подадено след като е решен спор за собственост между наследниците на Г.К.Д. с
правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с влязло в решение на ДРС по гр. д. №
744/2018г. Видно от съдебния акт, съдът
е признал за установено, че към момента
на образуване на ТКЗС, земеделските земи, възстановени с решения на ОСЗ –
Дупница на наследниците на Г.К.Д., са собственост на последния. От съдържанието
на исковата молба се установяват имотите – предмет на предявения иск, а от
мотивите на решението се установява, че части от същите са възстановени от ОСЗ
незаконосъобразно на К.Д.,В./В./ Д., на наследниците на И., Д. и на наследниците на Й.Д., т.е. поотделно
на всеки от наследниците на собственика, без да е извършена делба, вместо с цялата им площ да бъдат възстановени в полза на всички наследници по правилото на
чл.14, ал.1, т.1, предл. 5 от ЗСПЗЗ. Като
е приложил решението по гражданското дело, В. Д. е поискал от органа да издаде решение
при усл. на чл.14, ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ в съответствие с указанията на съда. Извън горното е
посочил, че два земеделски имота, находящи се в м. С. и в м. Д.Н., са придобити
в съсобственост от И., К. иВ.Д., поради което същите следва да бъдат
възстановени на съсобствениците, респ. на техните наследници, а не на
наследниците на Г. Д..
Сезирана със заявлението на В. Д.,
ОСЗ издава оспореното решение, което има
за предмет същите земи като местонахождение и площ, възстановени на К.Д. с
предходното решение № С-309/13.05.1994г., което се отменя. Административният
акт е съобщен само на заявителя В. Д., но е оспорен от К.Д.. Видно от жалбата
същият възразява срещу имотите по решението на ОСЗ с доводи, че не са идентични с тези по
съдебното решение, което органът не е съобразил. Допълнително сочи, че имотът в м. С. е придобит от него в съсобственост с И., и В. Д., поради което неправилно е възстановен
на наследниците на Г. Д.. Същите доводи
поддържа и в частната касационна жалба.
С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил
производството по делото като е приел оспорването за процесуално недопустимо. Формирани
са доводи за липса на активна процесуална легитимация и на
правен интерес за жалбоподателя. Съдът е приел, че оспореното решение е
позитивно за оспорващия и същият не е страна в административното производство,
а като трето неучастващо лице няма право на жалба, като претенциите си може да
реализира чрез иск за собственост по чл.108 от ЗС.
Определението
на РС е съобщено на жалбоподателя чрез
пълномощника му на 17.11.2020г., а частната жалба е изпратена по пощата на
24.11.2020г.
Касационната инстанция, като
провери оспорения съдебен акт въз основа на събраните доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима –
предявена е срещу определение, което
прегражда по-нататъшното развитие на административното съдебно производство,
т.е. срещу акт по чл.229, ал.1, т.1 от АПК, в преклузивния срок по чл.230 от АПК и е редовна.
Разгледана по същество, жалбата
се приема за основателна.
Проверено
при условията на чл.218, ал.2 АПК вр. с чл.236 от АПК, оспореното определение
на РС е валиден и допустим съдебен акт, тъй като е постановено от компетентен
орган в предвидената от закона форма, но проверката му
за съответствие с материалния закон обосновава
изводи за незаконосъобразност по
същество.
Неправилно и в противоречие с
приложимото право, районният съд е приел за недопустима предявената от К.Д.
жалба срещу решението на ОСЗ – Дупница. Изложените мотиви за прекратяване на
производството по делото са необосновани от събраните по делото доказателства и не
съответстват на относимите правни норми.
От съвкупният анализ на документите към административната преписка и към
приложеното гражданско дело, се установява,
че жалбоподателят е активно легитимиран да оспорва административния акт на
органа по земеделска реституция, който засяга в негативен аспект правната му
сфера. Независимо, че оспорващият К.Д. не е подал заявлението, във връзка с
което е издадено процесното решение от ОСЗ-Дупница, същият не е лишен от
правото да го оспори по съдебен ред. Действително, производството по земеделска
реституция се развива между органа и заявителя, който е собственик на имотите,
респ. наследник на посоченото в заявлението
правоимащо лице, но съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ППЗСПЗЗ, подаденото
заявление от едни наследник ползва всички останали наследници. От горното
следва, че право на жалба срещу акт издаден в административното производство по
земеделска реституция има всяко лице, което макар, че не е заявител, е
наследник на бившия собственик на земеделските имоти. В случая е безспорно, с оглед данните в
приложеното удостоверение за наследници на Г.К.Д., че жалбоподателят К.Г.Д., е негов наследник по закон, наред с В. /В./, И.,
и Н.– всички деца на Г. Д.. Изводите от изложеното са, че жалбоподателят е измежду
правоимащите лица по отношение на заявените имоти и е активно легитимиран да
обжалва пред съда решението на
административния орган. Обратните доводи на първата инстанция не са съобразени
със специалните правила по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, поради което са
незаконосъобразни.
Извън горното, процесуалната
легитимация и правото на жалба на правоимащия наследник К.Д., районният съд е
отрекъл с доводи за липса на правен
интерес като е приел оспореното решение на ОСЗ за позитивен акт, изцяло съответстващ на подаденото до
органа заявление. Така формираните мотиви са неправилни и необосновани от събрание
по делото доказателства. Правният интерес при оспорване на актовете в реституционно производство за
земеделските земи по ЗСПЗЗ, налага проверка за това дали жалбоподателят е от кръга на правоимащите лица по отношение на заявените
имоти, дали органът се е произнесъл по
всички заявени имоти, вкл. съобразявайки
площта и местонахождението им, както и действителното им притежание. Преценката по горните
критерии на оспореното решение сочи на
изводи за наличие на правен интерес за оспорващия. Същият е мотивиран в
предявената жалба, но е неправилно интерпретиран от районния съд, който се е ограничил само да констатира, че
решението на ОСЗ е позитивно. Извън
съдебната проверка са останали предмета, обхвата и субектите на правото на собственост,
признати от органа с издадения акт, респ. оплакванията в жалбата за това, че позитивният по естеството си административен акт се явява неблагоприятен
за оспорващия.
Правната сфера на жалбоподателя е
засегната негативно с оспореното решение на ОСЗ, което има за предмет само част от имотите на
общия наследодател и само част от тяхната площ. Органът не се е съобразил със съдебното
решение по предявения иск с правно
основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съставляващо предпоставка за издаване на административния акт в хипотезата на чл.14, ал.7, предл. последно
от ЗСПЗЗ и с правилото по чл.14, ал.1, т.1, предл. 5 от ЗСПЗЗ, според
което, когато с решението се
възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за наследниците на починалия собственик. При съпоставка между земеделските земи по
решението на съда и по решението на органа, е видно, че предмет на последното са само част от имотите, за които
съдът е признал, че са собственост на общия наследодател Г. Д., както и само
част от площта на имотите, доказана с
надлежни документи по чл.12, ал.2 от
ЗСПЗЗ.
От друга страна, оспореният административен акт засяга правата на оспорващия като съсобственик на
част от заявените имоти и конкретно на имота в м. С., който е придобил в
съсобственост с И., К. иВ.Д.. Видно от
издаденото решение, описания имот е възстановен на наследниците на Г. Д.,
вместо на съсобствениците, респ. на техните наследници.
Предвид изложеното касационната
инстанция счита, че жалбоподателят е
правоимащо лице, снабдено с правен интерес да
оспорва процесното решение на ОСЗ – Дупница, т.е. че предявената жалба е
процесуално допустима. Незаконосъобразно районният съд оставил същата без
разглеждане и е прекратил производството по делото. Оспореното определение е неправилно и следа да се отмени, а делото да
се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.236 вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260231 от 28.10.2020г. на Районен съд -
Дупница по адм. дело № 1753/2020год. и връща
делото на същия съд за произнасяне
по жалбата на К. Г. Д.
против Решение № 18-8020/06.03.2020г. на
Общинска служба по земеделие – Дупница.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.