Р Е Ш Е Н И Е №189/3.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №
312 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 против Г.Д.В.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Твърди се в молбата, че
между страните е налице договор за кредит
FL 837692 от 23.01.2017г. за сумата от 6285лв. Предвид неизпълнение на
задължението за заплащане на месечните вноски
на 08.02.2018г. договорът е обявен за предсрочно изискуем. За събиране
на своето вземане банката е инициирала заповедно производство, в рамките на
което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но същата е
била връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК.Предвид изложеното е направено
искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува
вземане в размер на
- 6285.00 лева
/шест хиляди двеста осемдесет и пет лева/ главница;
- 629.23
лева /шестстотин двадесет и девет лева и
23 ст./- възнаградителна лихва за периода 12.02.2017г. до 08.02.2018г.;
- 28.67 лева
/двадесет и осем лева и 67 ст./ -
мораторна лихва за периода
10.02.2017г. до 30.03.2018г.;
- 55.20 лева
/петдесет и пет лева и 20 ст./ – такси от 12.02.2017г. до 30.03.2018г.
Представя и ангажира доказателства.
В с.з. страната
не изпраща представител.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител. В с.з. същият
поддържа отговора на исковата молба.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.
Съгласно договор
за кредит FL 837692 от 23.01.2017г.
ищецът в качеството на кредитодател предоставя на ответницата -в качеството й
на кредитополучател, сумата от 6285лв. Съгласно клаузите на договора предоставената
сума е следвало да бъде върната от кредитополучателя за срок от 10години или
2027г. В чл. 4 от Договора страните удоговарят деветмесечен гратисен период за
плащане на главницата, през който период кредитополучателят дължи само лихва
върху усвоения кредит, съгласно погасителния план.
В чл.3 от
Договора е договорено, че през първата година от договора кредитополучателя
дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтния
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.677%. За всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателя
дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от
референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 13.677%.
От погасителния
план, приложен по делото, се установява, че след деветия месец е начислена
договорената променлива годишна лихва, която се определя като сбор от
референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
13.677%.
От назначената и изслушана СЧЕ се установява,
че кредитът е усвоен още на 23.01.2017г., като сумата по кредита е преведена по
банковата сметка на ответницата и е извършен вътрешно-банков превод между нейни
сметки. Установява се още, че ответницата не е заплатила нито една от месечните
вноски съгласно погасителния план с падеж до датата на съдебното заседание по
делото. Съгласно заключението дължимата възнаградителна лихва за периода от 12.02.2017г.-29.03.2018г.
възлиза на сумата от 488.09лв., съобразявайки се с договореното в чл. 3 от
Договора или сумата от 629.22лв. съобразно погасителния план. Размерът на
мораторната лихва е съответно 26.69лв. в първия случай и 28.69лв. във втория.
Предвид липсата
на изпълнение на задължението по договора банката-кредитор е изпратила до
длъжника нотариална покана, с която я уведомява, че обявява цялото задължение
по договора за предсрочно изискуемо. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление.
За събиране на
своето вземане банката е инициирала заповедно производство-ч.гр.д. №392/2018г.
по описа на КРС, в рамките на което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, но същата е била връчена при условията на чл. 47,ал.5 ГПК.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита.
При
удостоверяване връчването на нотариалната покана на длъжника В., нотариусът е
посочил, че адресът на лицето, е посетен 3 пъти в продължение на един месец
(отразени са датите и часовете на посещение, едната от тях – в събота), и
лицето не е открито. Отразено е още, че нотариусът е извършил справка в НБД
"Население", от която се установява, че настоящият и постоянният
адрес на длъжника съвпадат с този, на който е изпратена нотариалната покана.
Посочено е, че в двуседмичния срок след залепването на уведомлението на адреса,
длъжникът не се е явил в нотариалната кантора, за да получи книжата, поради
което нотариусът е приел редовно връчване на нотариалната покана по реда на чл.
47 от ГПК.
Разпоредбата на
чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусът
може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва
съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК. Разпоредбата
намира приложение и при връчване на нотариална покана, вкл. по реда на чл. 47
от ГПК, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител,
тъй като не се касае до исково производство (Решение № 84 от 5.06.2014 г. на
ВКС по т. д. 1220/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по
т. д. 62/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч. т. д. 187/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС
по приложение на разпоредбата на чл. 50 от ЗННД (Определение по ч. т. д.
623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Определение № 517/05.07.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. 187/2011 г., II т. о.; Определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д.
496/2009 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК),
при връчването от нотариуса следва да бъде спазен реда по чл. 47 от ГПК.Следователно, за да се счете, че длъжникът е известен чрез залепване на
уведомление не е достатъчно само отразяването от страна на нотариуса, че лицето
не е намерено на адреса, залепено е уведомление и никой не се е явил, за да го получи.
Необходимо е да бъдат приложени доказателства, че процедурата по чл. 47, ал.
1-5 от ГПК е спазена изцяло.
В конкретния
случай, изискванията на чл. 47 от ГПК не са спазени от нотариуса при връчването
на нотариалната покана. От същата е видно, че е била изпратена единствено на
посочения от кредитора адрес, на който лицето не е било намерено. По делото е
установено чрез извършена справка в НБД "Население", че този адрес е
регистриран като постоянен и настоящ адрес на длъжника. По делото обаче липсват
данни, нотариусът да е поискал справка от НОИ за местоработата на ответницата с
оглед връчване на поканата по местоработата, съответно местослуженето или
мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника съобразно
разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Поради липсата
на данни за изпълнение от нотариуса на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
съдът приема, че нотариалната покана не е редовно връчена на длъжника В., което
води до извода, че длъжникът не е уведомен за изявлението на банката и
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила-в този смисъл и Определение № 2413 от
12.12.2018 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1733/2018 г.
Съгласно
Тълкувателно решение №8, постановено по т.д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС предявеният по
реда на чл. 422,ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Предвид дадените задължителни
указания съдът намира, че следва да уважи претенцията за главница единствено за
падежиралите до датата на съдебното заседание-10.09.2019г., вноски или до
сумата 696.27лв.. Също така искът за възнаградителна лихва за периода
12.02.2017г. до 08.02.2018г. следва да
се уважи до сумата от 374.42лв., съобразно посочения от вещото лице размер с
оглед постигнатите в чл. 3 от договора уговорки. Искът следва да бъде уважен и
за сумата от 26.69лв лева - мораторна
лихва за периода 10.02.2017г. до
30.03.2018г., както и за сумата от 55.20 лева такси от 12.02.2017г. до 30.03.2018г.
В останалата част претенцията следва да се отхвърли.
При този изход от спора ответницата
дължи сумата от 116.92лв., представляваща съдебно-деловодните разноски, сторени
в заповедното производство съобразно уважената част, както и сумата от
244,96лв., представляваща съдебно-деловодните разноски, сторени в исковото
производство съобразно уважената част.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение Г.Д.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК/ *********, адрес гр.София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в размер на 696.27лв.- представляващо
падежирала до 10.09.2019г. главница по договор за кредит FL 837692 от 23.01.2017г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение Г.Д.В. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК/
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в
размер на 374.42лв., представляващо възнаградителна лихва за периода 12.02.2017г.
до 08.02.2018г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение Г.Д.В. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК/
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в
размер на 26.69 лева, представляващо мораторна лихва за периода 10.02.2017г. до 30.03.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до пълния предявен размер.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение Г.Д.В. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Юробанк България” АД, ЕИК/
*********, адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 в
размер на 55.20 лева, представляващо такси от 12.02.2017г. до 30.03.2018г.
ОСЪЖДА
Г.Д.В.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК/ *********,
адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 сумата от 116.92лв.,
представляваща съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Г.Д.В.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК/ *********,
адрес гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260 сумата
от 244,96лв., представляваща съдебно-деловодните разноски в исковото
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: