О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
12.10.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа гражданско дело №
1047/2015 г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от Б.М.А., Б.М.А., А.В.Б., Р.Б.Р., Д.Б.Р., С.А.Л. и К.А.П. против Я.Х.С.,
М.Х.С., А.М.А., починал в хода на процеса и заместен в хода на процеса от
своите законни наследници, а именно – дъщерите си Д.А.А., М.А.А. и Т.А.А., „Ксара
Трейдинг“ ЕООД, „Камчия Вали“ ЕООД и „Агро Дийлинг“ ЕАД с която е предявен иск
за делба, съединен с иск по чл. 76 от ЗН, предявен от всички ищци против Я.Х.С.,
М.Х.С., А.М.А., починал в хода на процеса и заместен в хода на процеса от
своите законни наследници, а именно – дъщерите си Д.А.А., М.А.А. и Т.А.А.
/конституирани с определение 518/12.06.2018 г./, и „Аспарухово Лейк Инвестмънт
Къмпани“ ООД.
По повод връчени преписи от исковата
молба, с която е предявен искът по чл. 76 от ЗН, с право на отговор, новоконституираните
ответници - Д.А.А., М.А.А. и Т.А.А. са депозирали такъв с вх. № 6663/11.11.2019
г. В него, освен, че са оспорили исковата претенция по същество в случай, че
съдът приеме исковете за допустими, същите изрично са посочили, че са направили
откази от наследството, оставено от техния баща, с оглед на което са оспорили исковата
претенция като недопустима и са представили удостоверения за вписани в
особената книга при РС – Варна откази от наследство. Молят производството по
делото по отношение на тях да бъде прекратено. Претендират разноски. С допълнителна молба вх. № 260727/19.04.2021
г., подадена от името на Т.А., са представени списък на разноските и ДПЗС.
Препис от отговора е връчен на
останалите участници в производството, като по делото е постъпило становище от
15.01.2020 г. и уточнение към него от 25.09.2020 г., подадено само от
ответниците Я.Х.С. и М.Х.С., с което същите са оспорили направените откази като
нищожни. С последваща молба обаче вх. № 260807/26.10.2020 г. същите са
оттеглили възражението си за нищожност.
Останалите участници в
производството не са депозирали становища.
Препис от молбата от 19.04.2021 г.,
ведно със списъка на разноските и ДПЗС е връчен на ищците на 17.09.2021 г.
С молба от 27.09.2021 г. ищците
молят искането за разноски да бъде оставено без уважение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и данните по делото, намира следното:
Според разпоредбата
на чл.
48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие
от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането.
При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на
наследството. Лице, което не е приело наследството, не е наследник. Няма
качеството на наследник и лице, което е загубило правото да приеме
наследството, и то считано също от откриване на наследството. Няма период, в
който изгубилият правото да приеме наследството да е бил наследник и след това
поради неприемане на наследството да е престанал да бъде наследник. В равна
степен това важи и за отреклия /отказалия/ се от наследство, защото отказът от наследство е равносилен на
неприемане на наследството. По силата на чл. 52 от ЗН отказът от
наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН, и се вписва по същия ред. Както приемането и
неприемането на наследството произвеждат
действие от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда
действие от същия момент. Това означава, че отреклият се от наследство
не е придобивал правата и не отговаря за задълженията, включени в наследството,
т. е. не е бил наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след
откриването му не е имал право върху него.
Предвид заявеното от
ответниците Я.Х.С. и М.Х.С.
оттегляне на възражението си за нищожност на направените от Д.А.А., М.А.А. и Т.А.А.
откази от наследствто, оставено от техния баща А.М.А., както и липсата на
безспорни доказателства за приемането, съдът намира, че отказите от наследство
следва да бъдат зачетени и въпросът за тяхната действителност не следва да бъде
обсъждан.
По изложените
съображения производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на ответниците Д.А.А., М.А.А. и Т.А.А..
По отговорността за разноски:
Претенцията на Т.А. за разноски е
своевременно заявена още с отговора на исковата молба, като е представен списък
на разноските и ДПЗС. Претендират се разноски в размер на 500 лева за платено от
същата адвокатско възнаграждение, което е документално установено. Ето защо и
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК такива следва да бъдат присъдени в полза на Т.А.А..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 1047/2015 г. на РС – Провадия само по отношение на ответниците Д.А.А.,
М.А.А. и Т.А.А., поради направени от тях откази от наследството, оставено от
техния баща А.М.А..
ОСЪЖДА Б.М.А., ЕГН**********, Б.М.А., ЕГН
**********, А.В.Б., ЕГН **********, Р.Б.Р., ЕГН **********, Д.Б.Р., ЕГН **********, С.А.Л., ЕГН **********
и К.А.П., ЕГН ********** да заплатят на Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 500 лева /петстотин лева/ - разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: