Решение по дело №1275/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8480/13.06.2024г. от Н. И. А., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], [адрес], чрез адв. Я. Я. от АК-Варна, срещу Решение № 547/25.04.2024 г., постановено по АНД № 527/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е потвърдено НП № 23-0819-003834 от 23.10.2023г., издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. И. А. от гр. Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата.

Заявените касационни основания са допуснато нарушение на закона, както и съществено нарушаване на процесуалните правила. Твърди се, че съдебният състав при ВРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за виновно поведение на касаторката. По второто основание конкретно са изложени оплаквания за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт и непроизнасяне по възражения във въззивната жалба. Заявява, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН- липсва описание на обстоятелствата на извършеното нарушение.

Отправеното искане пред касационната инстанция е за отмяна на обжалваното съдебно решение или за приложение на чл.28 ЗАНН.

Ответната страна- Началник група в Сектор „ПП“ към ОД МВР Варна, чрез гл.юрисконсулт К. Л.-А., е депозирал писмени бележки, с които изразява становище по съществото на спора. Оспорва жалбата, като твърди, че не са допуснати процесуални нарушения. Твърди, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството пред РС- Варна е образувано срещу НП №23-0819-003834/23.10.2023г. на началник група в ОДМВР - Варна, сектор „ПП“ Варна, с което на Н. И. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1, 2 от ЗДП.

От фактическа страна е установено, че на 17.02.2023г. въззивницата А. управлявала велосипед в гр. Варна, по [улица], посока към изхода на града. При управлението на велосипеда достигнала до кръговото кръстовище с [улица], като се движела в дясната пътна лента, продължавайки движението си по [улица].

В същото време в кръговото кръстовище своя автомобил „Фолксваген“ с рег. №[рег. номер] управлявал св. К.. Той се намирал в самото кръстовище, в лявата пътна лента, след което подал мигач и предприел излизане от кръговото кръстовище по [улица].

С управлявания от нея велосипед въззивницата А. достигнала до автомобила „Фолксваген“, управляван от св.К., като продължила движението си направо, вместо да спре, при което между велосипеда и автомобила настъпило пътно транспортно произшествие. Вследствие на ПТП въззивницата А. получила разстройство на здравето - комоцио.

По постъпилия в ОДЧ на КАТ- ПП - Варна сигнал на място пристигнали служители на КАТ- ПП- Варна - св. И. и св. П..

Полицейските служители извършили оглед на автомобила и велосипеда и снели обяснения, при което установили механизма на настъпване на ПТП.

Срещу въззивницата А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно било описано установеното движение на велосипеда и на лекия автомобил, извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилото в следствие на това ПТП. Деянието било квалифицирано като такива по чл.6 т.1 от ЗДП . Възъзвницата подписала акта с отбелязване, че няма възражения. Възражения не постъпили впоследствие по преписката.

На 04.10.2023г. от прокурор при ВРП било постановено прекратяване на наказателното производство по образуваното досъдебно производство №185/2023г. и материалите били изпратени на Началник сектор „ПП“ ОДМВР Варна по компетентност.

На 23.10.2023г. било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. на нарушението административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.6 т.1 от ЗДП и на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1 ,2 от ЗДП е наложил наказание глоба.

За да постанови решението си, въззивната инстанция, след извършен анализ на събраните по делото доказателства е достигнала до извод, че санкцията по т.2 от наказателното постановление е определена надлежно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, пр.1, 2 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 200лв. за извършеното нарушение.

ВРС е приел, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

ВРС е приел, че посочената за нарушена разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗДвП от наказателното постановление е правилна. Достигнал е до заключението, че не е налице основание за отмяна на наказателното постановление, поради което го е потвърдил.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. ВРС, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение и представените писмени доказателства. Изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Описаните в НП юридически факти, противно на твърденията в касационната жалба, са подкрепени със събраните доказателства, категорично навеждат на извод за осъществен състав на нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП : „ Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка;“ Посочената правна норма е бланкета като амнинистративно наказващия орган е допълнил, че А. се е движила в дясно и не е пропуснала движещият се в ляво от нея и напускащ кръговото кръстовище л.а.“Фолксваген“. Доказана е и посочената за нарушена правна норма на чл. 179, ал.2, вр. Чл.179 от ЗДвП „ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“

Доказана е и нарушената разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП: който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване. Посочените разпоредби от ЗДвП предвиждат какво следва да е поведението на водача на пътя.

В случая, като водач на велосипед А. е следвало да не изпреварва превозни средства. В случай, че се налага изпреварване, то е следвало да го направи само отляво, за да е видима за водачите. Фактите по делото сочат, че касаторката се е блъснала в странична дясна врата на автомобила на св.К.. Касаторката не се е движила по предназначената велоалея, а по пътното платно за движение като е била и без светлоотразителна жилетка, предвид късния час – 17.02.24г. – 18,30ч., вече тъмна част от денонощието. Всички свидетелски показания по делото свидетелстват, че велосипедистката А., е била и без фар или друг отличителен белег, както и се е движила в нарушение на чл. 81, т.3 от ЗдвП – в непосредствена близост до друго пътно превозно средство;

По безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателката е не е съобразила поведението си с пътните знаци и маркировка за преминаване през къръстовище, още повече, че на посоченото място има велоалея за велосипедисти.

Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно ВРС е приел, че случая не е маловажен. Наложеното наказание е съобразено с предвидения от закона размер и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели. Дори и съставен в присъствието на един свидетел, това не е такова съществено нарушение на процесуалните правила.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор следва да се удовлетвори искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ като присъди такова в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 547/25.04.2024 г., постановено по АНД № 527/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав.

ОСЪЖДА Н. И. А., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], [адрес], да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.