Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №893 по описа за
2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Г.Л.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу
Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ
Иван Гешев, кумулативно
съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът
да заплати на ищцата сумата от 300 000лв. /триста хиляди лева/ за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, страх,
несигурност, раздразнение, тревожност, депресия, избухливост, гняв, вътрешно
напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в промени в апетита, в съня,
нарушения в концентрацията, в лесно забравяне, в самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и приятели, в компрометиране на доброто й име в обществото и във влошено здравословно
състояние /онкологично заболяване и други съпътстващи заболявания/, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно водено срещу нея наказателно производство - по ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и
касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение № 102
/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна
присъда на ВОС по НОХД № 227/14г.
Претендира се и законна лихва,
считано от датата на влизане в законна сила на Решение №102/27.04.2017г. по касационно дело № 198/2017 г.
по описа на ВКС - 27.04.2017г., до окончателното изплащане на задълженията.
- с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата сумата общо 46
518.52лв. /четиридесет
и шест хиляди петстотин и осемнадесет лева и
петдесет и две стотинки/ - равностойността в левове, изчислена по курса на БНБ
към деня на извършеното плащане, на заплатената от ищцата общо сума от 112 076.00/сто
и дванадесет хиляди седемдесет и шест/ шекела, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени от ищцата медицински услуги за лечението й в Израел,
гр. Тел Авив в медицински център „Асута'' ООД в периода от 11.04.2014г. до
09.03.2016г. за онкологичното й заболяване, възникнало в резултат на
преживяния стрес от неправомерно воденото срещу нея наказателно производство - по ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение №
102 /27.04.2017г. е потвърдена оправдателна
присъда на ВОС по НОХД № 227/14г.
Претендира се и законна лихва, считано от датата на
влизане в законна сила на Решение №102/27.04.2017г. по касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС - 27.04.2017г., до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди, че на дата 10.08.2009г. е било
образувано досъдебно производство № 406/2009 г., по описа на ОД на МВР - Варна,
вх. № 983/2009 г., по описа на Окръжна прокуратура Варна срещу виновното лице
за престъпление по чл. 255, ал. 1. т. 6 от НК, извършено през 2007 г. и 2008 г.
Твърди още, че на 17.08.2011г. ищцата е била
привлечена като обвиняем по горецитираното досъдебно производство за
престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 282,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с
привличането й била взета на основание чл. 61 от НПК мярка за неотклонение
„парична гаранция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
На 22.02.2012 г. ищцата отново била
привлечена като обвиняемо лице и разпитано като такова, но само по отношение на
престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, същото било съгласувано с наблюдаващия прокурор Р. Л. на
20.12.2011 г. Като отново с привличането й била взета на основание чл. 61 от НПК мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Близо три години след образуване на
горецитираното досъдебно производство, на 28.03.2012 г. материалите по
разследването били предявени на ищцата.
На 08.10.2012г. ищцата Г.Т. отново била
привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което
постановление било докладвано и подписано от наблюдаващия прокурор на
19.09.2012 г. На същата дата бил извършен и разпит съгласно протокол за разпит
на обвиняем от 08.10.2012 г. На
12.10.2012 г. отново било предявено разследването на лицето Г.Т..
Почти година по-късно с обвинителен акт от
02.04.2013 г., вх. №983/2009 г., ПД №37/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура
Варна ищцата била предадена на съд за това, че през периода от 02.10.2006 г. до
29.06.2007 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение -
инспектор по приходите в ТД на НАП Варна и старши инспектор по приходите в ТД
на НАП Варна ищцата Г.Т. била извършила престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.
2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Във връзка с горепосочения обвинителен акт
било образувано НОХД №425/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. С
разпореждане №1191 от 05.04.2013 г. по НОХД №425/2013 г. било насрочено делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за 24, 26.06.2013 г.
С протоколно определение от 24.06.2013 г.,
постановено по НОХД №425/2013 г. по описа на ВОС било прекратено съдебното
производство поради множество ивършени съществени процесуални нарушения от
страна на наблюдаващия прокурор, а именно в обвинителния акт не се съдържали
минимално необходимите реквизити, съдържащи обективните признаци на състава на
престъплението, съгласно нормата на чл. 246 от НПК.
Видно от мотивите на съда за прекратяване на
съдебното производство по НОХД №425/2013г. по описа на ВОС и връщане на
прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения се установявало, че същата
не била изпълнила в голяма степен вменените й със закон задължения, а именно да
ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане.
Тоест прокуратурата била станала причина за удължаване на процесуалните и
репресивни действия срещу ищцата.
Едва половин година по-късно с обвинителен
акт от 24.02.2014 г., вх. №983/2009 г., ПД №15/2014 г. Окръжна прокуратура
Варна отново предала на съд ищцата Г.Т. за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Във връзка с
горепосочения обвинителен акт било образувано НОХД №227/2014 г. по описа на
Варненския окръжен съд. С разпореждане от 28.02.2014 г. по НОХД №227/2014 г.
било насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19, 20,
21.05.2014 г. На 17.03.2016 г. с Присъда№ 38, постановена по НОХД №227/2014 г.
по описа на Варненски окръжен съд подсъдимата Г.Т. била призната за невиновна
по обвинението, за което била предадена на съд за извършено престъпление по чл.
282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Видно от мотивите на съда към присъдата се установявало, че за Г.Т. прокурорът
не бил изписал в обстоятелствената /описателна/ част на обвинителния акт
фактите по обвинението, което бил повдигнал с диспозитив 1.4. относно издаден
/Ревизионен акт/ № 0304331/11.12.2006 г. и РД № 4331/08.11.2006 г.. както и че
не били налице твърдяните от прокурора умишлени нарушения или неизпълнение на
нормативните изисквания на чл. 37, ал.1 чл. 37, ал.З от ДОПК, чл.51 от ДОПК вр.
чл А ал.2, т.З от ЗСч.чл.56 от ДОПК , чл. 65, ал. 8 от ЗДДС.
Независимо от тези констатации на съда с
протест от 17.03.2016 г., Окръжна прокуратура Варна оспорила невлязлата в сила
първоинстанционна присъда като поискала нейната отмяна и осъждане на Г.Т. по
обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 20.06.2016 г. Окръжна прокуратура Варна с допълнително писмено изложение към протеста
мотивирала това свое искане за отмяна на визираната по-горе оправдателна
присъда.
С решение №263 от 07.12.2016 г. постановено
по ВНОХД №354/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна била потвърдена
първоинстанционната оправдателна присъда с №38 от 17.03.2016 г., постановена по
НОХД №227/2014 г. по описа на ВОС.
По протест на прокурор Гамазова от 22.12.2016
г., на Апелативна прокуратура Варна било образувано Н. Д. №198/2017 г. по описа
на Върховен касационен съд II-ро Н.О.
С решение №102 от 27.04.2017 г., постановено по к. д. №198/2017 г., II-ро Н.О.
Върховен касационен съд оставил в сила Решение №263/07.12.2016 г. по описа на
Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД №354/2016 г., като решението
било окончателно и не подлежало на обжалване.
Въз основа на гореизложеното, се
установявало, че продължителността на воденото наказателно производство от
страна на прокуратурата срещу ищцата било започнало на 10.08.2009 г. - дата на
която е образувано досъдебно производство под №406/2009 г. по описа на ОД МВР
Варна, пр. преписка вх. №983/2009 г. и било завършило на 27.04.2017 г. - дата
на която било постановено Решение с №102 от 27.04.2017 г. по к. д. №198/2017
г., II-ро Н.О., по oписа на Върховен касационен съд, въз основа на което влязла
в сила Присъда № 38 от 17.03.2016 г., постановена по НОХД №227/2014 г. по описа
на ВОС, която констатирала липсата на извършено престъпление от страна на
ищцата Г.Т..
През периода от 7 годни, 8 месеца и 17 дни, в
които е траело наказателното производство срещу ищцата, същата била преживяла
силни болки, страдания, стрес, нервно напрежение, тревожност, безспокойство и
страх. Преживеният от Г.Т. стрес повлиял негативно на емоционалното и
здравословното състояние, на самочувствието, на социалния й статус, на
нормалното общуване с колеги, близки, приятели и роднини. Г.Т. вследствие на
воденото срещу нея наказателно преследване се чувствала безпомощна, изолирана,
страдала от безсъние, липса на апетит, изпитвала била постоянни болки в
областта на корема и главата. През близо 8 годишния период, в които било
продължило наказателното преследване срещу нея същата била преживяла голямо
психическо напрежение, довело до потиснатост, тревоги, безпокойство,
нервозност, липса на апетит, страдала била и продължавала да страда от
безсъние. Чувствала се била изолирана, безпомощна, изоставена и сочена от
всички за престъпник, част от престъпната група на Б.М....
Вследствие на повдигнатото обвинение от
страна на прокуратурата била изготвена и публикувана статия във вестник ..24
часа" със заглавие „Дедесарите на разстреляния Манджуков навлизат в
земеделието за европари", в която било посочено, че с помощта на лицето Г.Т.,
в качеството й на данъчен служител бил ощетен бюджета на държавата със суми в
размер на милиони левове. Чрез въпросната статия повдигнатото обвинение срещу Г.Т.
било станало публичното достояние до неограничен брой хора, което засилило
изпитваното от Г.Т. чувство на притеснение, страх, срам и унизеност, че същата
била сочена за престъпник и свързвана с хора и действия ощетяващи бюджета на
държавата. Това обстоятелство допринесло
още повече от вече създадените негативни поведенчески прояви, а именно да е
затворена, необщителна и раздразнителна, започнала била да изпитва силно
притеснение от посещаване на обществени места с усещане, че всички я сочели с
пръст и я гледали укорително. След узнаването на близки, приятели и колеги, че
било повдигнато обвинение срещу нея от прокуратурата за извършено престъпление
от общ характер същите се били отчуждили, дистанцирали и почти прекратили
всякакви контакти с нея. При опит за общуване на Г.Т. със семейството си и
роднините си същата изпитвала срам и безпокойство от това как най-близките й
хора възприемали факта, че тя била обвинена от прокуратурата за извършване на
престъпления, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за период от
10 г.
Вследствие на стреса и напрежението,
отчаяността и липсата на каквото и да било чувство на справедливост здравето на
Г.Т. се влошило. Същата преди започване на наказателното преследване била в
добро здравословно състояние, без каквито и да било симптоматични предпоставки
за наличие на злокачествени ракови образования, каквито се появили по време на
наказателното преследване. Поради неимоверното нарастване на стреса, на
напрежението, безизвестността за бъдещето си, предизвикано от наказателното
преследване не закъснели и първите симптоматични прояви върху здравословното
състояние на ищцата, а именно постоянно засилващи се болки в областта на корема
/ниско в дясно/. По лекарска преценка на 28.03.2014г. ищцата постъпила в
специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф.
д-р. Д.Стамов-Варна" ЕООД, където претърпяла операция, на която й
премахнали двата яйчника и двете маточни тръби, поради наличието на
злокачествени ракови образувания.
На 18.04.2014 г. Г.Т. постъпила в болница
„АСУТА" в Тел Авив -Израел за коремно премахване па матката, „оментума
staging", поради рак на яйчниците и фолопиеви тръби. Вследствие на
диагнозата същата била подложена на химиотерапия, която продължила
приблизително 4 месеца от 28.04.2014 г. до 25.08.2014 г. Поради напрежението,
отчаяността и липсата на каквото и да било чувство на справедливост здравето на
Г.Т. се влошило и същата била диагностицирана от ТЕЛК, съгласно експертно
решение №0636 от 18.02.2015г. с тежко
онкологично заболяване, което обуславяло 91% трайна намалена работоспособност.
Отново от ТЕЛК с решение №0185 от 19.01.2017 г. след тотална хистеректомия,
аднексектомия двустранно /м.04.2014 г./ и шест курса XT от 1 линия
/химиотерапия/ отново била констатирано от трудово-експертна лекарска комисия
91% трайна намалена работоспособност.
Вследствие на премахване на яйчниците и
матката Г.Т. през 2018 г. била диагностицирана с тиреоидит на Хашимото,
ятрогенна менопауза, остеопения и хипогликимия. Визираните по-горе диагнози
допълнително влошавали здравословното състояние на Г.Т. и предизвиквали
симптоми, изразяващи се в умора, задух, паник атаки, обилно потене,
отпадналост, силна емоционална раздразнителност, затруднено придвижване
вследствие на болки в ставите и по специално в областта на гръбнака и
тазобедрените стави.
От реализираните репресивни действия от
страна на прокуратурата Г.Т. твърди, че изпитвала постоянно чувство на
тревожност, меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност да направи каквото и
да било, за да се защити от несправедливо повдигнатото обвинение. Същата не
можела да заспива, без да сънува кошмари или се събуждала внезапно обзета от
паника, че ще я осъдят и ще лежи в затвора години наред, за нещо което не била
направила. В този период, а и сега когато се присещала през какво била минала
ищцата получавала силно сърцебиене и изпадала в паника. В онзи период ищцата
постоянно се чувствала изморена, нямала апетит, имала чувството, че не можела
да направи нищо сама. Ищцата изпитвала силни и постоянни болки в областта на
корема, не можела да се храни, не можела да спи, нямала апетит, виело й се е
свят. Вследствие на продължителността на производството, същата развила силно
чувство на паническа неизвестност за бъдещето си, яд към себе си и околните,
което прераствало в кавги и спорове със същите, всички и всичко я дразнело,
изпитвала много силно чувство на агресия, поради безсилието и невъзможността да
направи нещо.
През целия период на воденото срещу нея
наказателно производство, а и след това Г.Т. изпитвала притеснения, поради
обстоятелството, че била привлечена като обвиняем за престъпление, което не
била извършила и несигурност дали няма да бъде осъдена. Изключително
неблагоприятно въздействие върху психиката й оказал преживяният стрес. Г.Т.
изпитвала като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновенно
дълго продължило дразнение и проявни форми тревожност, депресия, гняв,
избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в
промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни
изживявания, самоубийствени мисли. Поради спецификата на личността и
ценностната й система същата много тежко преживяла уронването на доброто си име
в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в нейната
невинност, поради продължилия толкова дълго време процес. Невъзможността да
продължи уверено и спокойно с перспектива за бъдещето, да ръководи и изгражда
живота си. В резултат на силните емоционални изживявания в същата се породили
мисли, свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за провеждане на целенасочени
действия за отстояване интересите на личността.
Преди да започне този емоционален и физически
кошмар, вследствие на повдигнатото обвинение от прокуратурата същата е била
здрава, ведра, усмихната, щастлива, позитивна и изключително комуникативна, а в
един миг всичко това изчезнало след
започване на визираното по-горе производство от страна на прокуратурата. До ден
днешен същата ищцата твърди, че живее в страх и притеснения да не преживее това
отново, просто при мисълта, че някой може да я обвини, без основание и години
наред да живее в страх, без желание, без мечти, в пълна апатия към всичко и
всеки.
Формираните репресивни действия от страна на
прокуратурата срещу лицето Г.Т. довели не само до драстично влошаване на
здравословното и емоционално-психическото състояние на същата, но и до
необходимостта от заплащане на суми в голям размер, свързани с ограничаване на
вредоносните последици от влошаване на здравословното й състояние, а именно
извършване на неотложни медицински манипулации-операции и закупуване на
скъпоструващи лекарства, използвани по време на назначената й химиотерапия.
Тоест твърди, че въз основа на посоченото по –горе, вследствие на повдигнатото
обвинение от страна на Прокуратурата на Република България била подложена на изключително
високо ниво на стрес на напрежение, което от своя страна е довело до образуване
на злокачествено образование на яйчника с необходимост от премахване
/изрязване/ на матката, респективно довело до необходимостта от прилагане на
оперативни методи за тази цел, както и подлагане на лицето на курс от
химиотерапия, за които същата била заплатила сумата в размер на 112 076 /сто и
дванадесет хиляди седемдесет и шест/ шекела, равняващи се на 46 518.52 /четиридесет и шест
хиляди петстотин и
осемнадесет
лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляващи част от стойността на лечението
в болница с наименование „АСУТА", гр. Тел Авив - Израел без във визираната
по-горе сума да се включвалии разходи за транспорт и престой.
В този смисъл и ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнатото й
незаконосъобразно обвинение в престъпление, за което е оправдана.
По отношение на имуществените вреди пояснява,
че разходите, направени за горепосочените медицински услуги в Израел, гр. Тела
Авив в медицински център „Асута'' ООД, с дружествено номер *********,
оторизационен бизнес номер за ДДС *********, с адрес гр. Тел Авив, улица
а-Барзел №20, държава Израел, представлявано от Асута Рамат а-Хаяал. Стойността
на заплатената сума се формирала от плащанията, направени от Г.Т., както в брой
така и с карта виза в периода от 11.04.2014 г. до 09.03.2016 г. включително.
Сумата в израелски шекели по всяка една
фактура, съответно квитанция за плащане по нея била изчислена в лева, съгласно
курса на Българска народна банка към дата на всяко едно от плащанията посочени
по-горе, който сбор се равнявал именно на 46 518.52 /четиридесет и шест хиляди
петстотин и осемнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева, което
представлявала и стойността на претендираните от ищцата имуществени
вреди-разходи за заплащане на медицинската манипулация изрязване /премахване/
на матката, провеждане на курс на химиотерапия, ведно с лекарствата към него,
провеждане на медицински изследвания и болничен престой, необходим за
осъществяване на тези медицински манипулации и операция.
Сумата в размер на 46 518.52 /четиридесет и
шест хиляди петстотин и осемнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева се
формирала, както следва:
-Данъчна фактура №21018069 от 11.04.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: РЕТ-СТ изследване. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 5 829 шекела. Съгласно курса на БНБ към 11.04.2014 г.
10 шекела се равняват на 4.06474 лв., от което следва, че 5 829 шекела се
равняват на 2 366.57 лева;
-Съгласно квитанция с №20890872 от 11.04.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21018069 от 11.04.2014 г.
била платена в брой от Г.Т. в брой на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********. на 11.04.2014 г. на каса 1 на лицето Р.Х.- К.,
квитанцията била издадена от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 11.04.2014 г. 10
шекела се равняват на 4.06474 лв., от което следва, че 5 829 шекела се равняват
на 2 366.57 лева;
-Данъчна фактура №20987009 от 22.04.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от Л.А.Д..
Основание на фактурата: Изстудяване-премахване на лимфни жлези д-р М.Б.;
Премахване на коремна матка д-р М.Б.; Пато-хистология д-р М.Б.,
Патология-цистологично изследване д-р М.Б.; Назална култура д-р М.Р.обща
стойност на услугите 35 238 шекела. Сумата от 35 238 шекела била платена в брой
от Г.Т. на 22.04.2014 г. на лицето Л.А.Д.-служител на Асута медицински центрове
ООД с дружествен номер *********. Съгласно курса на БНБ към 22.04.2014 г. 10
шекела се равняват на 4.06533 лв., от което следва, че 35 238 шекела се равняват
на 14 341.87 лева;
-Данъчна фактура №21018690 от 28.04.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 4 967 шекела. Съгласно курса на БНБ към 28.04.2014 г. 10 шекела се равняват на
4.05808 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2016.60 лева;
-Съгласно квитанция с №20891582 от 28.04.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21018690 от 28.04.2014 г.
била платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер
*********, на 28.04.2014 г., на каса 1 на лицето Р.Х.- К., квитанцията била
издадена от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 11.04.2014 г. 10 шекела се равняват
на 4.06474 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2016.60 лева;
-Фактура-квитанция №1744 от 28.04.2014 г.,
издадена от д-р М. Б. лиценз номер 22972. адрес ул. Нахал Шарон 19, Модеин
71707. с per. бизнес №*********. Основание на фактурата/квитанция
№1744/28.04.2014 г. е изрязване на матка и лимфни възли. Обща стойност на
фактурата/квитанция №1744/28.04.2014 г.
- в размер на 25 000 шекела. Сумата била платена в брой от Г. Тодорва на
д-р Моориа Бейнер, на 28.04.2014 г. Съгласно курса на БНБ към 28.04.2014 г. 10
шекела се равняват на 4.05808 лв., от което следва, че 25 000 шекела се
равняват на 10 150 лева;
-Данъчна фактура №21020843 от 26.05.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата - в размер на 4 967 шекела. Съгласно курса на БНБ към 26.05.2014 г.
10 шекела се равняват на 4.11027 лв., от което следва, че 4 967 шекела се
равняват на 2 041.44 лева;
-Съгласно квитанция с №20893120 от 26.05.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21020843 от 26.05.2014 г.
била платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер
*********, на 26.05.2014 г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена
от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 26.05.2014 г. 10 шекела се равняват на
4.11027 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2 041.44 лева;
-Данъчна фактура №21023076 от 19.06.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата - в размер на 4 967 шекела. Съгласно курса на БНБ към 19.06.2014 г.
10 шекела се равняват на 4.17119 лв., от което следва, че 4 967 шекела се
равняват на 2 071.24 лева;
-Съгласно квитанция с №20894525 от 19.06.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21023076 от 19.06.2014 г. е
платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер
*********, на 19.06.2014 г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена
от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 19.06.2014 г. 10 шекела се равняват на
4.17119 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2 071.24 лева;
-Данъчна фактура №21025185 от 14.07.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата - в размер на 4 967 шекела. Съгласно курса на БНБ към 14.07.2014 г.
10 шекела се равняват на 4.17119 лв., от което следва, че 4 967 шекела се
равняват на 2 081.17 лева;
-Съгласно квитанция с №20895851 от 14.07.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21025185 от 14.07.2014 г.
била платена в брой от Г.Т. в брой на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********, на 14.07.2014 г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията
била издадена от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 14.07.2014 г. 10 шекела се
равняват на 4.17119 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2
081.17 лева;
-Данъчна фактура №21026107 от 04.08.2014 г,
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 4 967 шекела. Съгласно курса на БНБ към 04.08.2014 г.
10 шекела се равняват на 4.26209 лв., от което следва, че 4 967 шекела се
равняват на 2 081.17 лева;
-Съгласно квитанция с №20896936 от 04.08.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21026107 от 04.08.2014 г. била
платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер
*********, на 04.08.2014 г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена
от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 04.08.2014 г. 10 шекела се равняват на
4.26209 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2 081.17 лева;
-Данъчна фактура №21028044 от 25.08.2014 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 4 967 шекела. Съгласно курса на БНБ към 25.08.2014 г.
10 шекела се равняват на 4.1861 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват
на 2 081.17 лева;
-Съгласно квитанция с №20898054 от 25.08.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21028044 от 25.08.2014 г.
била платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер
*********, на 25.08.2014 г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена
от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 25.08.2014 г. 10 шекела се равняват на
4.1861 лв., от което следва, че 4 967 шекела се равняват на 2 081.17 лева;
-Данъчна фактура/квитанция №3409 от
27.11.2014 г., издадена от Ултра медикъл-център за здраве на гърдата ООД, адрес
ул. а-Барзел №19А, гр. Тел Авив -Яфо, държава Израел, дружествен номер
*********. Основание на Данъчна фактура/квитанция №3409 от 27.11.2014 г.
Консултация от лекар специалист. Обща стойност на фактурата/квитанция
№1744/28.04.2014 г. е в размер на 3 600 шекела. Съгласно приложената квитанция
за сделка с кредитна карта - Виза сумата била платена, чрез карта виза на
27.11.2014 г. от Г.Т.. Съгласно курса на БНБ към 27.11.2014г. 10 шекела се
равняват на 4.1861 лв., от което следва, че 3600 шекела се
равняват на 1 508.40 лева;
-Данъчна фактура №21049261 от 24.06.2015 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: PET-CT изследване. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 5 829 шекела. Съгласно курса на БНБ към 24.06.2015 г.
10 шекела се равняват на 4.60076 лв., от което следва, че 5 829 шекела се
равняват на 2 681.34 лева;
-Съгласно квитанция с №29012677 от 26.06.2015
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21049261 от 24.06.2015 г.
била платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер
*********, на 26.06.2015г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена
от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 24.06.2015 г. 10 шекела се равняват на
4.60076 лв., от което следва, че 5 829 шекела се равняват на 2 681.34 лева;
-Данъчна фактура №29204291 от 09.03.2016 г.
на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: MRI-гърди. Обща стойност на задължението по фактурата е
в размер на 6 778 шекела. Съгласно курса на БНБ към 09.03.2016 г. 10 шекела се
равняват на 4.57194 лв., от което следва, че 6 778 шекела се равняват на 3
097.55 лева;
-Съгласно квитанция с №29023799 от 09.03.2016
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №29204291 от 09.03.2016 г.
била платена от Г.Т., както следва: в брой 3 900 шекела и с кредитна карта 2
878 шекела общо 6 778 шекела на Асута медициснки центрове ООД с дружествен
номер *********, на 09.03.2016 г., на каса 1, на Р.Х.- К., квитанцията била
издадена от М.Й.. Съгласно курса на БНБ към 09.03.2016 г. 10 шекела се равняват
на 4.57194 лв., от което следва, че 6 778 шекела се равняват на 3 097.55 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото, от ответника, е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва претенциите по основание и размер. Възразява
срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 300 000
лева, като завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Сочи, че независимо от
тежестта на обвиненията, ищцата е била с мярката за процесуална принуда „парична
гаранция", която не била най-тежката такава.
За начален момент на търпене на вредите за
ищцата, следвало да се счита датата 17.08.2011 г., на която ищцата
била привлечена като обвиняема, а не датата на образуване на досъдебното
производство - 10.08.2009 г. срещу виновното лице за престъпление по чл. 255 НК, или, продължителността на
разследването срещу ищцата била близо 6 години, а не както се твърди - 8.
С оглед сложността на делото от фактическа и
правна страна, срокът на провеждане на разследване бил разумен.
Обвиняеми/подсъдими по процесното наказателно
производство са били още 7 лица, чието процесуално поведение и това на техните
процесуални представители, също било от значение за продължителността на
производството.
Приложените към исковата молба публикации не
съдържали изявления на органи на Прокуратура на РБ, поради което нейната
отговорност за вреди не следвало да се ангажира. Ангажираната медицинска
документация не доказвала наличието на непосредствена връзка между влошеното
здравословно състояние на ищцата и процесното обвинение.
Не били представени доказателства, че е имало
необходимост от лечение в Израел и че лечението не би могло да бъде проведено
успешно и в България. Поради липсата на доказателства за пряка връзка между
влошеното здравословно състояние на ищцата и процесното обвинение, оспорва
всяка една от претенциите за имуществени вреди, предявени под формата на
претърпяна загуба, конкретизирани и с молбата-уточнение - направени разходи за
провеждано лечение, в общ размер от 46 518.82 лева, представляващи
равностойността на 112 076 израелски шекела, изчислени по курса на БНБ към дата
на всяко едно от плащанията.
Относно
претендираната законна лихва-законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди следвало да се присъди от 27.04.2017г., а не
от 17.03.2016г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че на дата 17.08.2011г. ищцата
е била привлечена като обвиняем по горецитираното досъдебно производство за
престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 282,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с
привличането й била взета на основание чл. 61 от НПК мярка за неотклонение
„парична гаранция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че на дата 22.02.2012 г. ищцата
отново била привлечена като обвиняемо лице и разпитана като такова, но само по
отношение на престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Отново с привличането й била взета на основание
чл. 61 от НПК мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че на дата 28.03.2012г.
материалите по разследването били предявени на обвиняемата.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че на дата 08.10.2012г. Г.Т.
отново била привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 282,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Отново
бил извършен и разпит съгласно протокол за разпит на обвиняем от 08.10.2012г.
На дата 12.10.2012г. било предявено отново и допълнително разследването на
лицето Г.Т..
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че на дата 02.04.2013г. бил
изготвен обвинителен акт вх. №983/2009 г., ПД №37/2013 г. по описа на Окръжна
прокуратура Варна, с който Г. Т. била предадена на съд за това, че през периода
от 02.10.2006 г. до 29.06.2007 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно
служебно положение - инспектор по приходите в ТД на НАП Варна и старши
инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, тя била извършила престъпление по чл.
282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Обвинителният акт е срещу девет лица, изцяло относно продължавани престъпления
от всяко от тях, като актът е общо 40 страници.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че във връзка с посочения
обвинителен акт било образувано НОХД №425/2013 г. по описа на Варненския
окръжен съд. С разпореждане №1191 от 05.04.2013 г. по НОХД №425/2013г. било
насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24-26.06.2013г. С
протоколно определение от осз. на 24.06.2013г. по НОХД №425/2013г. на ВОС, е
било прекратено съдебното производство поради преценка за извършени съществени
процесуални нарушения от страна на наблюдаващия прокурор, като прозводството
било върнато за поправяне на приетите от съда СПН.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че при спазване на указанията на съда, с
обвинителен акт от 24.02.2014г., вх. №983/2009г., ПД №15/2014 г. Окръжна
прокуратура Варна отново предала на съд ищцата Г.Т. за престъпление по чл. 282,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Обвинителният акт е срещу девет лица, изцяло относно продължавани престъпления
от всяко от тях, като актът е общо 83 страници.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че във връзка с горепосочения
обвинителен акт било образувано НОХД №227/2014 г. по описа на Варненския
окръжен съд.
Безспорно е по делото и се потвърждава от приложените
към исковата молба преписи от материалите по относимото към случая наказателно
дело, а също и от приложените в оригинал НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. по описа на
ВОС, ведно с ДП №406/2009г. по описа на ОД МВР – Варна и ведно с ВНОХД №354/2016г. на ВАпС и к.д. №198/2017г. на ВКС на РБ, че на датата
17.03.2016г.,
с Присъда №38 по цитираното НОХД №227/2014г. на ВОС ищцата сега и подсъдима
тогава Г.Т. е била призната за невиновна по обвинението, за което била
предадена на съд за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.
ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С протест от дата 17.03.2016г.
Окръжна прокуратура Варна оспорила невлязлата в сила първоинстанционна присъда
като поискала нейната отмяна и осъждане на Г.Т. по обвинение за престъпление по
чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На 20.06.2016г. Окръжна прокуратура Варна
с допълнително писмено изложение към протеста мотивирала това свое
искане за отмяна на визираната по-горе оправдателна присъда. С решение №263 от
07.12.2016г., постановено по ВНОХД №354/2016г. по описа на Апелативен съд -
Варна била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда с №38 от
17.03.2016 г., постановена по НОХД №227/2014 г. по описа на ВОС. По протест на
прокурор Гамазова от 22.12.2016г., на Апелативна прокуратура Варна, било
образувано н.д. №198/2017г. по описа на Върховен касационен съд II-ро н.о. С
решение №102 от 27.04.2017г. по к. д. №198/2017г. на II-ро н.о. ВКС на РБ
оставил в сила Решение №263/07.12.2016г. по описа на ВАпС по ВНОХД №354/2016г.,
като решението било окончателно. Това бил и крайният съдебен акт, с който
наказателното производството срещу Т. приключило окончателно.
На л.222-250 от делото е приложена
подробна медицинска документация за Г.Т., част от която изхожда от български
лечебни заведения и лаборатории, а друга част - от израелски такива. Цялата
документация е взета предвид от съдебните лекари при даване на заключенията по
първата СПсМЕ и повторната частична СМЕ, именно които лица са и единствените
със специални медицински знания в процеса. В частност видно от епикриза на
л.226, Г.Т. е била приета на 28.03.2014г. в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов - Вн“
ЕООД и изписана на 30.03.2014г. за извършена „лапароскопия; оофоректомия
билатералис“ - премахване на двата яйчника и маточните тръби; изписана е в добро
състояние и с подобрение. Видно от данните от Израел, на 22.04.2014г. Г.Т. е
била изписана от лечебно заведение там, след операция – „изрязване на матката“,
с подобрение на състоянието. С експертно решение на ТЕЛК от 18.02.2015г. Г.Т. е
била приета с 91% ТНР при водещата диагноза „злокачествено новообразувание на
яйчника“. С експертно решение на ТЕЛК от 19.01.2017г. Г.Т. е била установена с
85% ТНР при водещата диагноза „злокачествено новообразувание на яйчника“;
карцином на яйчника; след тотална хистеректомия и шест курса химиотерапия.
Видно е след това, че през 2018г. Г.Т. е била диагностицирана и с автоимунен
тиреодит, като заболяване на щитовидната жлеза. Впоследствие били открити и
ортопедични артрозни заболявания.
Видно от приложения на л.383 от делото
документ от гинеколог – онколог от лечебно заведение в Република Израел, от
22.04.2014г., Г.Т. е провела назад във времето изследване BRCA;пълна хистеректомия на матката; след
като е била направена козметична операция на гърдите. Констатиран е бил фактът
на потенциална фамилна обремененост – майка й е починала на 49 години от
карцином на яйчниците. При изследването BRCA не била открита мутация, но са били
открити първо кисти в яйчниците.
На л.251-320 от делото са приложени множество
фискални, четоводни и преводни документи във връзка с направени основно през
2014г., а малка чат и след 2014г. плащания в полза на медицински центрове в
Република Израел по повод интервенции, процедури, материали за или след тях и
възстановителни мероприятия, с оглед извършените на Г.Т. няколко операции през
2014г. и химиотерапии и възстановителни процедури след тях. А именно:
Данъчна фактура №21018069 от 11.04.2014 г. на
Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: РЕТ-СТ изследване. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 5 829 шекела.; Съгласно квитанция с №20890872 от 11.04.2014
г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21018069 от 11.04.2014 г.
била платена в брой от Г.Т. в брой на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********. на 11.04.2014 г. на каса 1 на лице Р.Х.- К.,
квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна фактура №20987009 от 22.04.2014 г. на
Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от Л.А.Д..
Основание на фактурата: Изстудяване-премахване на лимфни жлези д-р М.Б.;
Премахване на коремна матка д-р М.Б.; Пато-хистология д-р М.Б.,
Патология-цистологично изследване д-р М.Б.; Назална култура д-р М.Р.обща
стойност на услугите 35 238 шекела. Сумата от 35 238 шекела била платена в брой
от Г.Т. на 22.04.2014 г. на лицето Л.А.Д.-служител на Асута медицински центрове
ООД с дружествен номер *********.; Данъчна
фактура №21018690 от 28.04.2014 г. на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********, издадена от М.Й.. Основание на фактурата:
Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за пациента химиотерапия,
онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по фактурата е в размер на
4 967 шекела.; Съгласно квитанция с
№20891582 от 28.04.2014 г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура
№21018690 от 28.04.2014 г. била платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки
центрове ООД с дружествен номер *********, на 28.04.2014 г., на каса 1 на
лицето Р.Х.- К., квитанцията била издадена от М.Й..; Фактура-квитанция №1744 от 28.04.2014 г.,
издадена от д-р Моориа Бейнер лиценз номер 22972. адрес ул. Нахал Шарон 19,
Модеин 71707. с per. бизнес №*********. Основание на фактурата/квитанция
№1744/28.04.2014 г. е изрязване на матка и лимфни възли. Обща стойност на фактурата/квитанция
№1744/28.04.2014 г. - в размер на 25 000
шекела. Сумата била платена в брой от Г. Тодорва на д-р Моориа Бейнер, на
28.04.2014г.; Данъчна фактура №21020843
от 26.05.2014 г. на Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********,
издадена от М.Й.. Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия,
лична стая за пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на
задължението по фактурата - в размер на 4 967 шекела.; Съгласно квитанция с
№20893120 от 26.05.2014 г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура
№21020843 от 26.05.2014 г. била платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки
центрове ООД с дружествен номер *********, на 26.05.2014 г., на каса 1, на Р.Х.-
К., квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна
фактура №21023076 от 19.06.2014 г. на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********, издадена от М.Й.. Основание на фактурата:
Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за пациента химиотерапия, онкологични
лекарства. Обща стойност на задължението по фактурата - в размер на 4 967
шекела.; Съгласно квитанция с №20894525
от 19.06.2014 г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура №21023076 от
19.06.2014 г. е платена в брой от Г.Т. на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********, на 19.06.2014 г., на каса 1, на Р.Х.- К.,
квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна
фактура №21025185 от 14.07.2014 г. на Асута медициснки центрове ООД с
дружествен номер *********, издадена от М.Й.. Основание на фактурата:
Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за пациента химиотерапия,
онкологични лекарства.; Съгласно
квитанция с №20895851 от 14.07.2014 г. за извършено плащане сумата по данъчна
фактура №21025185 от 14.07.2014 г. била платена в брой от Г.Т. в брой на Асута
медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, на 14.07.2014г., на каса
1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна фактура №21026107 от 04.08.2014 г, на
Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 4 967 шекела.; Съгласно
квитанция с №20896936 от 04.08.2014 г. за извършено плащане сумата по данъчна
фактура №21026107 от 04.08.2014 г. била платена в брой от Г.Т. на Асута
медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, на 04.08.2014 г., на каса
1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна фактура №21028044 от 25.08.2014 г. на
Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: Химиотерапия-лечение химиотерапия, лична стая за
пациента химиотерапия, онкологични лекарства. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 4 967 шекела.; Съгласно
квитанция с №20898054 от 25.08.2014 г. за извършено плащане сумата по данъчна
фактура №21028044 от 25.08.2014 г. била платена в брой от Г.Т. на Асута
медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, на 25.08.2014 г., на каса
1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна фактура/квитанция №3409 от 27.11.2014
г., издадена от Ултра медикъл-център за здраве на гърдата ООД, адрес ул.
а-Барзел №19А, гр. Тел Авив -Яфо, държава Израел, дружествен номер *********.
Основание на Данъчна фактура/квитанция №3409 от 27.11.2014 г. Консултация от
лекар специалист. Обща стойност на фактурата/квитанция №1744/28.04.2014 г. е в
размер на 3 600 шекела. Съгласно приложената квитанция за сделка с кредитна
карта - Виза сумата била платена, чрез карта виза на 27.11.2014 г. от Г.Т..; Данъчна фактура №21049261 от 24.06.2015 г. на
Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: PET-CT изследване. Обща стойност на задължението по
фактурата е в размер на 5 829 шекела.; Съгласно
квитанция с №29012677 от 26.06.2015 г. за извършено плащане сумата по данъчна
фактура №21049261 от 24.06.2015 г. била платена в брой от Г.Т. на Асута
медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, на 26.06.2015г., на каса
1, на Р.Х.- К., квитанцията била издадена от М.Й..; Данъчна фактура №29204291 от 09.03.2016 г. на
Асута медициснки центрове ООД с дружествен номер *********, издадена от М.Й..
Основание на фактурата: MRI-гърди. Обща стойност на задължението по фактурата е
в размер на 6 778 шекела. Квитанция с
№29023799 от 09.03.2016г. за извършено плащане сумата по данъчна фактура
№29204291 от 09.03.2016г. за платена от Г. Т., както следва: в брой 3 900
шекела и с кредитна карта 2 878 шекела общо 6 778 шекела на Асута медициснки
центрове ООД с дружествен номер *********, на 09.03.2016 г., на каса 1, на Р.Х.-
К., квитанцията била издадена от М.Й..
На л.216-221 от делото е приета разпечатка от
онлайн издание от 2016г. на вестник „24 часа“, със заглавие „Дедесарите на
разстрелания Манджуков навлизат в земеделието за европари“, в която се съобщава
за парични измами от и чрез служители на НАП, които се разследват от
Прокуратурата. Изрично се включва от изданието информация, че служителката на
НАП Г.Т. е сред подсъдимите за данъчните измами за стотици хиляди левове.
Заключението по приетата комплексна СМПсЕ
съдът цени изцяло, като обективно, мотивирано и неоспорено (оспорено е само по
въпрос 11, по който беше допусната частична повторна СМЕ). От това заключение
се установява, че през 2014г. във връзка с болки ниско вдясно в корема Г.Т.
била приета за лечение в СБГАЛ - Варна, поради установен умерено диференциран
карцином на десния яйчник. Проведено е било отстраняване на двата яйчника и
маточните тръби. Извършено било хисто-патологично изследване, при което бил
открит аденокарценом в десния яйчник с инфилтрация на меки тъкани. На последващ
етап е било проведено пълно отстраняване на матката и на всички тазови лимфни
възли. След което шест курса химиотерапия. Прието е още, че стресът и
напрежението не могат да бъдат предпоставка за развитие на така откритите
туморни заболявания. По делото няма документация за състоянието на ищцата Т.
преди наказателното производство. Откритият по-късно тиреодит на Хашимото е
автоимунно заболяване и е във връзка с отстраняване на матката. В резултат на
последното се развива и ятрогенна менопауза, както и хипогликимия и остеопения.
В психичен план, в резултат на повдигнатото й обвинение Г.Т. е развила
протрахирана реакция с характеристика на Смесено тревожно-депресивно
разстройство – тревожност, потиснатост, натрапливо преживяване на ситуацията,
намален апетит, нарушен сън, силно изолиране и ограничаване на контактите. През
първата около една година се касае за Разстройство в адаптация, преминало след
това в Смесено тревожно-депресивно разстройство. По време на наказателното
производство е имало тревожно очакване на бъдеще, страх от опетняване на
доброто име, загуба на доходи и работа. Към момента състоянието е подобрено, но
не е отшумяло, с водеща клинична картина на тревожност, емоционална лабилност,
системна алкохолна употреба без сигурни данни за зависимост, а ищцата е
възстановила социалното си функциониране.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението
си. Д-р Д. допълва, че няма установена етимология как точно се получава рак на
яйчника. Касае се за туморно заболяване, при което има множестви фактори, сред
които водещи са фамилна обремененост, промени в гените и други. Стресът и
напрежението могат да бъдат фактори, но по-скоро допълващи и то за един
предразположен организъм. Не може да се посочи, че стресът определя развитието
на туморно заболяване, а само че би могъл да го подкрепи, без да е определящ.
Затова не изобщо и не винаги високите нива на стрес задължително водят до
образуване на туморно заболяване при всеки човек. Конкретно в представените с
исковата молба кръвни изследвания от 2011г. няма завишени резултати за
туморните маркери,но друга документация за състоянието на Т. назад във времето
също няма. Д-р А. поддържа заключението си, че установеното от нея психично и
емоционално състояние на Г.Т. след повдигане на обвинението е пряко следствие
от наказателното производство и че отдело тя е развила и психосоматични
разстройства. Високите нива на стрес могат да са само провокиращ фактор за една
генетично заложена болест. Към настоящия момент ищцата е възстановила
социалното си функциониране – работи, има си собствена финансова кантора, гледа
детето си, общува нормално с хората, има капацитета да се справи с ежедневните
си задачи и задължения. Тъй като тя е личност с високи амбиция и цели уроненването
на името й е било тежко за нея.
Заключението по приетата повторна
частична СМЕ съдът цени изцяло, като обективно, мотивирано и неоспорено. От
него се потвърждават изводите на първата СМПсЕ в медицинската й част, че
стресът и напрежението не биха могли да се изведат като първопричина за
развитие на туморното заболяване, защото няма как получилото се абнормално
делене на определени клетки от яйчниковата тъкан да се обясни само със стрес,
ако няма предразположеност на морфологията на тъканите за това. В науката все
още не е доказана точна и конкретна етиологична нокса за възникване на раковите
заболявания. Научно е потвърдена единствено наследствената предразположеност на
гени, при която има завишен риск от онкологично заболяване. Към това
хипотетично могат да се добавят, само като допълнителни фактори, външни
канцерогенни влияния (радиационни и УВ лъчи и други), химични влияния
(замърсители, състав и вид на храната, медикаменти, вируси и други, както и
субективни емоционални. По тази причина стресът и напрежението могат да са
допълващи рискови фактори, но не и сами по себе си да са първопричина или
единствена причина за рак. За състоянието на Г.Т. преди 2009г. документация
няма. Извършени химиотерапии водят до рязко спадане на вродения имунитет и
правят пациента изключително рисков за развитие на други заболявания.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си
изцяло в горепосочения смисъл. Допълва, че макар наистина в представените с
исковата молба кръвни изследвания от 2011г. да няма завишени резултати за
туморните маркери, това не означава категорично, че има или няма предпоставки
за такова заболяване, тъй като кръвните изследвания са само един от многото
възможни показатели, а и за техните референтни стойности няма точна статиските
за достоверност. В общия случай изследването BRCA е за проверка за наличие на генна
мутация в човека, но приетият по делото документ от Израел е само „нещо като
етапна епикриза, без данни за вида на мутацията при майката на ищцата. Отново и
за пореден път се сочи, че сами по себе си стресът и напрежението не могат да
са първопричина за развитие на раково заболяване, а биха могли да са външен и
допълнителен фактор за такова.
Показанията на св. Нина Т. съдът цени, като
обективни и дадени с оглед на личните впечатления на свидетелката. От тях се
изяснява, че самото повдигнато срещу Г.Т. обвинение се е отразило силно
негативно върху Т.. Тя се сринала психически, била съсипана, съкрушена, била и
уплашена, че може да влезе в затвора за нещо, което тя не е извършила; не се
хранила, била в депресия постоянно. Наказателното дело повлияло също и на
отношенията й с хората около нея – много колеги, близки и приятели се били
отдръпнаили от нея, защото мислили, че щом е обвинена - е виновна. През 2016г.
във вестник „24 часа“ била поместена публикация, в която се сочело, че Г.Т. е обвинена
в престъпление, с което и други познати разбрали за това позорно обстоятелство.
Г.Т. отделно се притеснявала и за детето си,защото неговото здравословно
състояние се влошило след като било образувано наказателното дело, за което
влошаване Т. считала, че тя е виновна пред детето си. Започнали и редовни паник
атаки, за лечение на които свидетелката не може да каже на съда никакви
подробности. А делото, за което свидетелката също не посочва никакви
подробности, било „тромаво и бавно“, по думите на Т..
Показанията
на св. Мая М. съдът цени, като обективни и дадени с оглед на личните
впечатления на свидетелката. От тях се изяснява, че самото повдигнато срещу Г.Т.
обвинение се е отразило силно негативно върху Т.. Тя се сринала
психически,отдалечила се от хората, изолирала се, преживяла всичко много тежко,
редовно получавала задух и психоатаки. В колегиалните среди една част от хората
са считали ситуаицята несправедлива, защото Т. си изпълнявала стриктно
задълженията, а друга част считали, че Т. има вина за обвинението й и се
отдръпнали от нея. Свидетелката подкрепяла Т. постоянно. След обвинението Т. се
разболяла от рак и се наложило да се правят операции както в България, така и в
Израел, а също химиотерапии. Свидетелката знае, че майката на Т. също била
починала от рак, но не знае дали е бил на същите органи. В личен план страхът
на Т. да не влезе в затвора я притеснявал много, защото имала дете и се
притеснявала как ще се грижи за него. Синът й също преживял тежко всичко, също
започнал да получава паник атаки, наложило се да посещава и лекар, а всичко
това допълнително травмирало Т.. През 2016г. във вестник „24 часа“ била
поместена публикация, в която се сочело, че Г.Т. е в кръга на лицата, участващи
в измени за милиони левове, за което било делото срещу нея. Самото дело
продължило години наред, но свидетелката не знае колко лица са били обвинени по
него и дали Т. се е явявала лично на заседанията по делото. Като съпоставка
пред и след делото свидетелката е категорична, че Т. се е променила много –
преди е била жизнерадостна, контактна и работеща много и успешно, а сега не е
така, не е превъзмогнала още случилото се с нея.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а
предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване
на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана
наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи
обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива
действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до
реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди
на привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице
(чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по
искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на
обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в
законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или
прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/ претърпени
имуществени и/или неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди,
която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на
обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира,
са напълно безспорни, а и доказани от представените писмени доказателства,
първите две предпоставки на разглежданото субективно право,поради което тези
обстоятелства се явяват доказани и изяснени. Спорните между страните са
останалите три елемента от състава на субективното прави (вреди, причинна
връзка и размер) и по тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
За имуществените вреди: В
настоящия случай всички материални вреди се претендират като заплатени от ищцата средства за медицински
операции, процедури, материали за
или след тях и възстановителни мероприятия, в това число и химиотерапии – като
резултат от преживяното онкологично заболяване, в пряка причинна връзка с
повдигнатото от ПРБ неоснователно обвинение.
Въз основа на приетата медицинска
документация и двете СМЕ не може да възникне съмнение, че през 2014г. Г.Т. била приета за
лечение в СБГАЛ - Варна, където е бил установен умерено диференциран карцином
на десния яйчник. Проведено е било отстраняване на двата яйчника и маточните
тръби. Извършено било хисто-патологично изследване, при което бил открит
аденокарценом в десния яйчник с инфилтрация на меки тъкани. На последващ етап е
било проведено и пълно отстраняване на матката и на всички тазови лимфни възли.
След което шест курса химиотерапия. Изяснено е още, че на по-късен етап Г.Т.
била диагностицирана и с автоимунно заболяване тиреодит на Хашимото, както и с
ортопедично заболяване. Част от операциите са били извършени в България, а
друга част в чужбина. Като видно от платежни документи на л.251-320,
коментирани по-горе, средствата за всички дейности в чужбина са били платени от
ищцата, а стойността им съответства на търсената по делото сума. Поради което и
съдът приема за доказани по делото фактът на претърпяване на горепосочените
сериозни увреждания на здравето на ищцата, финансираните от нея операции и
процедури за преодоляване на състоянието и размера на търсените вреди.
Трайно установено в съдебната практика
разбиране е, че от непозволено увреждане в широкия смисъл на думата отговорност
се носи само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на ответната страна. Така е и по реда на ЗОДОВ, с
оглед нормата на чл.4, ал.1 от закона. Пряката причинна връзка в хипотезите на
ЗОДОВ е налице само когато вредата е сигурна закономерна последица и
задължително директно следствие от незаконно повдигнато обвинение, без което
обвинение вредата е нямало да възникне изобщо. Когато вредата не се дължи
единствено и основно на факта на воденото срещу ищеца наказателно производство,
или когоато е опосредена от други и допълнителни фактори, причинно-следствения
процес не може да се приеме за осъществен.
В настоящия случай заключенията и на двете
СМЕ са напълно единни и категорични, че стресът и напрежението не могат да
бъдат пряка първопричина за възникване и развитие на туморните заболявания на
ищцата, защото няма как получилото се абнормално делене на определени клетки от
яйчниковата тъкан да се обясни единствено със стреса, ако няма
предразположеност на морфологията на тъканите за това. В науката няма
установена етимология как точно се получава рак на яйчника. Касае се за туморно
заболяване, при което имат значение много фактори, сред които водещи са фамилна
обремененост, промени в гените и други. Научно е потвърдена единствено
наследствената предразположеност на гени, при която има завишен риск от заболяване.
Затова и двете вещи лица приемат, че стресът и напрежението хипотеточно могат
да са фактори, но по-скоро допълващи и то за предразположен организъм, но не и
но не сами по себе си да са първопричина или единствена причина за рак. И че не
винаги високите нива на стрес обезателно водят до възникване на туморно
заболяване при всеки човек, още по-малко обезателно в конкретни органи.
Не може да се приеме за доказана тезата на
ищцата, че с оглед приетия на л.383 от делото документ Г.Т. нямала открита
генна мутация, което водило директно до извода, че наказателното преследване е
причината за онкологичното й заболяване. На първо място защото това противоречи
и на двете експертни заключения. Освен това по обясненията на в.л. Г. в о.с.з.
приетият документ от Израел е само „нещо като етапна епикриза, но не съдържа
изследване, като отделно няма по делото данни за вида на мутацията при майката
на ищцата, а и изобщо няма данни и за състоянието й преди 2009г. Заедно с това,
въпреки че в представените кръвни изследвания от 2011г. няма завишени резултати
за туморните маркери, това не означава категорично, че има или няма
предпоставки за такова раково заболяване, тъй като кръвните изследвания са само
един от многото възможни показатели, а и за техните референтни стойности няма
точна статиските за достоверност – по обяснения и на двамата съдебни лекари в
о.с.з.
При обсъдените медицински и експертни данни
по делото съдът няма как да направи категоричния извод за доказаност, че
заболяването на ищцата от онкологичен характер е пряка, сигурна и директна
последица единствено и само от воденото по отношение на ищцата наказателно
производство. Дори и допълващия характер на стреса и напрежението всъщност се
сочи от вещите лица като хипотетично възможен външен фактор, а не като несъмнен
такъв за конкретния случай. Поради което и съдът приема за недоказано наличието
на пряка причинно следствена връзка между деянието и преживения стрес (който се
приема за доказан по мотивите в следващия абзац) и самите онкологични заболявания
на ищцата. С оглед на което и заплатените парични средства от ищцата във връзка
с онкологичните й заболявания няма как да се репарират по реда на чл.4, ал.1 ЗОДОВ. Искът за заплащане на имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло.
За неимуществените вреди
разбирането на съдебния състав е различно от горното. От съвкупния анализ на
обективното, мотивирано и неоспорено от никого заключение на СМПсЕ, в
психологичната и психиатричната части, което кореспондира изцяло с показанията
на двамата разпитани свидетели, както и с оглед липсата на каквито и да е
доказателства в обратен смисъл, съдът приема за напълно установено по делото,
че: В резултат на повдигнатото й обвинение ищцата Г.Т. е развила протрахирана
реакция с характеристика на Смесено тревожно-депресивно разстройство –
тревожност, потиснатост, натрапливо преживяване на ситуацията, намален апетит,
нарушен сън, силно изолиране и ограничаване на контактите. През първата около
една година се касае за Разстройство в адаптация, преминало след това в Смесено
тревожно-депресивно разстройство. По време на наказателното производство е
имало тревожно очакване на бъдеще, страх от опетняване на доброто име, загуба
на доходи и работа. Самото повдигнато срещу Т. обвинение се е отразило силно негативно
върху нея. Тя се сринала психически,отдалечила се от хората, изолирала се,
преживяла всичко много тежко, редовно получавала задух и психоатаки. В
колегиалните среди една част от хората са считали ситуацията несправедлива,
защото Т. си изпълнявала стриктно задълженията, но друга част считали, че Т.
има вина за обвинението й и се отдръпнали от нея. В личен план страхът на Т. да
не влезе в затвора я притеснявал много, защото имала дете и се притеснявала как
ще се грижи за него. Синът й също преживял тежко ситуацията и също започнал да
получава паник атаки, което допълнително травмирало Г.Т.. Към момента
състоянието й е подобрено, но не е отшумяло, с водеща клинична картина на
тревожност, емоционална лабилност, системна алкохолна употреба без сигурни
данни за зависимост. Ищцата е възстановила социалното си функциониране – работи,
има собствена финансова кантора, гледа детето си, общува нормално с хората, има
капацитета да се справи с ежедневните си задължения. Което не променя
преживяното през годините на НП. А тъй като е личност с високи амбиция и цели,
уроненването на името й с повдигнатото обвинение е било тежко за нея.
При горните данни съдът приема за доказани
описаните неблагоприятни за ищцата увреждания на психичното й здраве,
емоционална стабилност, чест и авторитет в обществото, семейна роля и
значимост, негативни изживявания, като всички те са пряка и закономерна
последица от воденото срещ нея НП. С това и искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява доказан по основание и предпоставки.
Размерът на подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване принципа на
справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата предполага се обезвреда на
всички телесни и психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във
връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия,
безпокойство, дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания. Въведеният от
закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното
им проявление върху личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния, изминалото от
увреждането време, прогнозите за преодоляване на последиците и други (така и Решение
№229/15.07.2013г. по гр.д. №1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение
№140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д. №1328/2012г., 3-то ГО; Решение
№115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на ВКС и
др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но
моралния характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
С оглед спецификата на
отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
критерии при преценката за спаведливост са конкретно още и: характерът на
престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен или привлечен; периодът на
наказателното преследване; извършените с негово участие
процесуални действия; вида на наложената мярка за процесуална
принуда; личността, средата и възрастта на увредения; положението
му в обществото; отражението на обвинението върху семейния,
обществения и професионалния живот на подсъдимия; данните за предишни
противоправни по НК прояви; начинът му на живот и обичайната му среда; и други(Решение №113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от
2020г. на ВКС, 3-то ГО; Решение №236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на
ВКС, 4-то ГО; и други), които
следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай се изясни, че участието на
ищеца в наказателното производство, като обвиняем/подсъдим е продължило почти 6
години (5 години и 8 месеца). Тук всъщност е мястото да бъде споделено в цялост
възражението на ответника, че релевантен по ЗОДОВ е само периодът от привличане
за обвиняем до окончателно преустановяване на наказателното производство, в
която и да е от фазите му, спрямо лицето. За времето преди привличане и след
влизане в сила на крайния по отношение на лицето акт за накзателното
производство, ПРБ не отговаря по реда на ЗОДОВ. В случая привличането е за
първи път на 17.08.2011г., като на 27.04.2017г. е и окончателната оправдателна
присъда. Този период,от гледна точка на Г.Т., е значителен. Близо 6 години тя е
била в състояние на постоянен стрес от производство за тежко по смисъла на НК
престъпление, през които е търпяла и установените морални вреди. Поради което
срокът на продължилото НП с участието на ищцата съдът преценява за значителен и
в този смисъл увеличителен критерий за размера.
От друга страна съдът не би могъл да приеме
еднозначно надхвърляне на „разумния срок“ с оглед обема на материалите по
делото (няколко хиляди, подредени в няколко тома); при отчитане броя на
подсъдимите (първоначално девет); при отчитане и че се касае за продължавани
престъпления, през които изпълнителни действия са били извършвани при единност
на обективна и субективна страна през целия период близо една година (за Г.Т.);
и при отчитане на специфичния фискален характер на престъпленията.
На следващо място се изясни за случая, че и
при първото, и при второто привличане, на ищцата били взети мерки за
процесуална принуда – гаранция в пари, което е допълнителна за Т. тежест. И все
пак двете по-интензивни мерки по НПК (домашен арест и задържане под стража) не
са били предприети.
На следващо място повдигнатото на Т.
обвинение е за „тежко“ по смисъла на НК престъпление, с предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, както и с лишаване от права.
Обвинителното деяние е било и по служба, а самата ищца е заемала важна такава -
инспектор по приходите в ТД на НАП
Варна. Отделно обвинителното деяние е било свързано с фискални операции
и отчетности на значителна стойност. Всички тези особености следва да се считат
утежняващи за случая.
От съществено значение на следващо място е,
че въз основа на гласните и експертните доказателства по делото се установи, че
цялостното наказателно преследване спрямо Г.Т. й се е отразило много
неблагоприятно. В резултат на обвинението ищцата развила протрахирана реакция с
белезите на Смесено тревожно-депресивно разстройство – тревожност, потиснатост,
натрапливо преживяване на ситуацията, намален апетит, нарушен сън, силно
изолиране и ограничаване на контактите. През първата около една година се касае
за Разстройство в адаптация, преминало след това в Смесено тревожно-депресивно
разстройство. По време на наказателното производство е имало тревожно очакване
на бъдеще, страх от опетняване на доброто име, загуба на доходи и работа.
самото повдигнато срещу Т. обвинение се е отразило силно негативно върху нея.
Тя се сринала психически,отдалечила се от хората, изолирала се, преживяла
всичко много тежко, редовно получавала задух и психоатаки. В колегиалните среди
една част от хората са считали ситуацията несправедлива, защото Т. си
изпълнявала стриктно задълженията, а друга част считали, че Т. има вина за
обвинението й и се отдръпнали от нея. В личен план страхът на Т. да не влезе в
затвора я притеснявал много, защото имала дете и се притеснявала как ще се
грижи за него. Синът й също преживял тежко ситуацията и също започнал да
получава паник атаки, което допълнително травмирало Г.Т.. Към момента
състоянието й е подобрено, но не е отшумяло, с водеща клинична картина на
тревожност, емоционална лабилност, системна алкохолна употреба без сигурни
данни за зависимост. Което не променя преживяното през годините на НП. А тъй
като е личност с високи амбиция и цели, уроненването на името й с повдигнатото
обвинение е било тежко за нея. Всичко това са увеличаващи размера фактори.
Още една група завишаващи
отговорността обстоятелства са чистото на Г.Т. съдебно минало преди обвинението
и заеманата длъжност на инспектор по приходите към НАП без индикаци за
нарушения на служебните й задължения, колидиращи значимо с повдигнатото й
обвинение.
Като редуциращ фактор следва да се приемат за
случая мотивираната по-горе от съда недоказаност на пряката причинна връзка
между обвинението и преживяното онкологично заболяване. Несъмнено много тежките
изживявания във физиологичен, емоционален и личен план, вследствие това
заболяване и интервенциите във връзка с него,са факт, но с оглед недоказаността
на пряката връзка с повдигнатото обвинение, по данните от двете СМЕ, те не
могат да се включат в обезщетимите вреди по делото.
Донякъде редуциращ фактор е и
обстоятелството, че действията по ДП и НП с участието на Г.Т. са ограничени до
двукратните обвинения по ДП и разпитите след това, като няма данни и на
заседанията пред съда тя да е участвала лично.
Също като редуциращ фактор следва да се
отчете обстоятелствтото, че съдът не споделя тезата за обусловеност на отговорността
на ответника по ЗОДОВ от материала от 2016г. в онлайн изданието на вестник „24
часа“. Касае се за инициатива и действия на частноправен субект, управляващ вестника
или електронния му формат. В материала са примесени данни от воденото НП, но с
авторски интерпретации на издателя, за които отоговорност носи той. Няма как
Прокуратурата на Република България да отговаря за това кой вестник или кой
сайт какви материали публикува, както и каква е насоката на съдържанието на
подобни материали, спрямо обвинени лица. За неверни, клеветнически, обидни или
други накърняващи личността действия на медийни или електронни издания
отговорност носят собственици на медията, издатели или редактори. Не е
установено (и не е твърдяно) и конкретно да има нарушение от ПРБ по повод на
класифицирана информация, довело до публикацията, а и такова би било предмет на
друг вид отговорност.
При обсъдените данни в заключение, отчитайки както обективните факти
относно вида на повдигнатото обвинение, вида на мярката за неотклонение,
извършените с участието на ищеца процесуални действия, периода от време на
провеждане и приключване на наказателното производство и други; така и
субективните елементи относно личност на ищеца, възприемане на случващото се и
неговото влияние върху здравето, професионалната и семейната и среда на ищеца, върху
личния му психичен и емоционален свят, и върху здравето му; а също и всички
останали релевантни и обсъдени по-горе обстоятелства, съдът в заключение
намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер на 50 000лв.
(приблизително по 8 000лв. на година). Така искът следва да бъде уважен до тази
сума, над който да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и законна лихва до
окончателно изплащане на задължението, тъй като съобразно ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК ВКС,
отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква от влизането в сила на
оправдателната присъда за престъплението, от който момент държавните органи
изпадат в забава и от който дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
По разноските: Предвид изхода по спора, на ищеца се следват разноски за държавна такса
съразмерно с уважената част от исковете, а именно: общо са направени разноски
по делото от 10лв. – държавна такса и 11 436лв. с ДДС – адвокатски хонорар
(който не е прекомерен, тъй като стойността му без ДДС е в рамките на
минималните размери по Наредба), от които по уважената част от интереса следва
да бъдат присъдени общо 1651.57лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да понесе и припадащата се
част от сторените от БСВ разходи по делото (общо 880.00лв. за експертизи), но съразмерно
с уважената част от интереса, тоест сумата от 126.97лв.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ
Иван Гешев, да заплати на Г.Л.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата 50 000лв.
(петдесет хиляди лева) - причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, страх,
несигурност, раздразнение, тревожност, депресия, избухливост, гняв, вътрешно
напрежение и поведенчески промени, изразяващи се в промени в апетита, в съня,
нарушения в концентрацията, в лесно забравяне, в самоубийствени мисли, в загуба на доверие от близки и приятели, в компрометиране на доброто име й в обществото и влошено здравословно състояние, които са пряка последица от неправомерно водено срещу нея наказателно производство - по ДП №406/2009г. на ОД МВР - Варна, НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и
касационно дело №198/2017г. на ВКС, по което с
Решение №102/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД №
227/14г., ведно със законната лихва върху сумата
от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000лв. до 300 000лв. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.04.2017г. до пълно изплащане на задължението, на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Л.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, за осъждане
на Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ
Иван Гешев,
за сумата 46 518.52лв. (четиридесет и шест
хиляди петстотин и осемнадесет лева и
петдесет и две стотинки), като
равностойност в левове, изчислена по курса на БНБ към деня на
извършеното плащане, на платена от ищцата общо сума 112 076.00
шекела, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата
медицински услуги за лечение и материали в Израел, гр.
Тел Авив в медицински център „Асута'' ООД в периода от 11.04.2014г. до
09.03.2016г. за онкологичното й заболяване,
възникнало в резултат на преживяния стрес от неправомерно воденото срещу нея наказателно производство - ДП №406/2009г. на ОД МВР - Варна, НОХД №425/201Зг. и НОХД №227/2014г. на ВОС, ВНОХД №354/2016г. на Апелативен съд - Варна и
касационно дело №198/2017г. на ВКС, по което с
Решение №102/27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД №227/14г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.04.2017г. до пълното изплащане на задължението, на правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ
Иван Гешев, да заплати на Г.Л.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата 1651.57лв. – разноски по делото, съобразно с уважената част от
интереса по делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ
Иван Гешев, да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата 126.97лв. – припадащата се част от
сторените от БСВ разноски, според уважената част от интереса, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………
На основание Предписание
изх. №03-87471/27.11.2020г. на РЗИ – Варна, съдията – докладчик по делото бе
поставен под задължителна карантина, в качеството му на контактен от първи ред
на доказано болен от COVID-19 колега
от работния кабинет в ОС-Варна, считано до 04.12.2020г. включително. Това е и
единствената причина за формалното пропускане на срока по чл.235, ал.5 от ГПК
относно настоящото съдебно решение, което е изготвено и обявено на третия
работен ден след изтичане горния срок.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:…………