НОХД № 694/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. М.Т.М. ***, ЕГН- ********** за престъпление по
чл.227б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 30.01.2014 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на
управител, едноличен собственик и представител на търговско дружество „ЛАЙМ
ПЛОВДИВ” ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр. Пазарджик, ул. „Цар Асен” № 30, ет.3, вписано в Търговския регистър на
Агенция по вписванията, в 30-дневен срок, считано от 31.12.2013 г. от спиране
на плащанията по изискуемо парично задължение към „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.
Костинброд, дължимо по данъчна фактура от 13.03.2013г. в размер на
7 407,99 лева не е поискал от Пазарджишкия окръжен съд да открие производство
по несъстоятелност.
Делото е внесено с ОА в съда. С разпореждане на
съдията-докладчик, при наличие на предвидените в закона предпоставки и при
съблюдаване на разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК, делото е насрочено и
разгледано пред първата инстанция по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание обвиняемият се
явява лично и с договорно упълномощения си защитник, признава вината си и дава
кратки обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура- гр. Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за
приложението на чл.78а от НК.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
През инкриминирания период обв. М. бил едноличен
собственик на капитала и управител на търговското дружество „ЛАИМ ПЛОВДИВ”
ЕООД, ЕИК *********. Последното било вписано в Търговския регистър на „Агенция
по вписванията” на 11.04.2012 г. Дейността на дружеството била свързана основно
с търговия с дрехи „втора употреба” и се осъществявала в магазини в гр.
Пловдив, отдадени му под наем. Основните контакти на обв. М. по повод дейността
на „ЛАЙМ ПЛОВДИВ” били с „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД с управител св. З.. „ЛАЙМ
ПЛОВДИВ” ЕООД закупувало дрехи „втора употреба” от складовата база на „ТЕКСАЙД
БЪЛГАРИЯ” ЕООД в гр. Костинброд. Първоначално обв. М. заплащал получената стока
при получаването й, но в последствие като редовен клиент, придобил привилегията
да има отложено плащане на фактурата до 30 дни. До месец март 2013 г. обвиняемият
редовно се разплащал с контрагента си. На 13.03.2013 г. обв. М. закупил стока-
дрехи втора употреба от „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД за сумата от 21 043,02 лева с
ДДС, за което „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД издало на „ЛАЙМ ПЛОВДИВ” ЕООД данъчна
фактура № ********** от 13.03.2013 г. Стоката и фактурата били получени от обв.
М.. Понеже получените от „ЛАЙМ ПЛОВДИВ“ стоки били в по-голямо количество от
обичайното закупуване, от „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД поискали от обв. М. да
заплати веднага по-голямата част от получените артикули. Още същият ден,
обвиняемият превел по банков път сумата от 13 635, 00 лева по фактура № **********/13.03.2013
г. на „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като останала сума за доплащане в размер на 7
407,99 лева. Уговорката между двамата управители била, остатъкът от сумата по
фактурата да се заплати в 30- дневен срок, както обикновено М. плащал. Фактура
№ **********/13.03.2013 г. била осчетоводена в счетоводството на „ЛАИМ ПЛОВДИВ”
ЕООД като задължение в размер на 7 407,99 лева към „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Поради
финансови затруднения, в 30-дневния срок обв. М. не заплатил остатъка от сумата
по фактурата. По инициатива на св. З. последвали няколко разговора между него и
обвиняемия, при които последният обещавал, че ще заплати остатъка от сумата, но
това така и не ставало. Обв. М. преустановил контактите си със св. З.. В
последствие св. З. разбрал, че „ЛАЙМ ПЛОВДИВ” ЕООД освободило помещението,
ползвано за магазин, в който основно се осъществявала търговската дейност на
дружеството. Поради невъзможност да уреди търговските си взаимоотношения с обв.
М., на 03.12.2013 г. „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД подписало договор с колекторската
фирма „ВИП КОЛЕКТ” ООД, за събиране на вземането от „ЛАЙМ ПЛОВДИВ” ЕООД. На
13.12.2013 г. „ЛАЙМ ПЛОВДИВ” ЕООД превело сумата от 500 лева на „ТЕКСАЙД
БЪЛГАРИЯ” ЕООД за частично погасяване на задължението по фактура № **********/13.03.2013
г., след което останала дължима сума в размер на 6 907,66 лева. Тъй като „ЛАЙМ
ПЛОВДИВ” ЕООД продължило да не изпълнява задължението си към „ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, нито извършвала плащания към „ВИП КОЛЕКТ” ООД, у св. З. се породило
съмнението, че дружеството е фалирало. Поради тази причина, управителят на
„ТЕКСАЙД БЪЛГАРИЯ“ чрез пълномощника си А. С. подал жалба в ОД на МВР- Пазарджик.
Последната станала повод за образуване на настоящето
наказателно производство.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването Повторна съдебно
финансово-икономическа експертиза, което настоящият съдебен състав напълно
кредитира, към 31.12.2013 г. „ЛАЙМ ПЛОВДИВ“
ЕООД не е имало потенциална възможност да погаси паричните си задължения и е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност, считано от 31.12.2013 г. .Към
тази дата дружеството е притежавало активи с балансова стойност 18 000,00
лева и парични задължения в размер на 40 000,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.626 ал.2 предл. 3 във връзка с ал.1 от ТЗ, в
30-дневен срок считано от 31.12.2013 г. обв. М. е имал задължението да поиска
от Окръжен съд гр. Пазарджик да открие производство по несъстоятелност, но не е
направил това.
Видно от приложеното на л.19 от материалите по делото писмо № СД-03-219/09.03.2015
г., в Окръжен съд- Пазарджик не е постъпвала молба за откриване на производство
по несъстоятелност от управителя на дружеството- обв. М..
Така описаната фактическа
обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанията на обвиняемия и
показанията на свидетеля З., както и от заключението на повторната СФИЕ и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283
от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено, че
обв. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като в гр. Пазарджик, в
качеството си на управител на „ЛАЙМ ПЛОВДИВ“ ЕООД- гр. Пазарджик, в 30-дневен
срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2013 г. до 30.01.2014 г.
включително, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че е имал качеството на управител
и едноличен собственик на капитала на търговеца „ЛАЙМ ПЛОВДИВ“ ЕООД. Съзнавал
е, че дружеството е имало изискуемо парично задължение, спрял е плащанията и в
30- невен срок от 31.12.2013 г. до 30.01.2014 г. включително, не е поискал от
съда да открие производство по несъстоятелност, каквото задължение му се
вменява в чл.626 ал.2 предл. 3 във вр. с ал. 1 от Търговския закон.
Съдът оправда обв. М. по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно
по отношение на размера на изискуемото парично задължение в размер на 7407.99
лева за разликата от 500 лева. Това е така, т.к. на 19.12.2013 г. обв. М. е
превел по банков път на кредитора сумата от 500 лева по посоченото изискуемо
задължение- остатък по данъчна фактура № **********/13.03.2013 г. в полза на кредитора, видно от заверено копие на
Вносна бележка / на л.21 от делото/. Това плащане е сторено е сторено преди да
започне да тече срока за изпълнение на задължението му по чл.626 ал.2 предл.3
във вр. с ал.1 от ТЗ / да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност/, както сам авторът на ОА е приел, и
по този начин е намалил размера на изискуемото задължение до 6 907,66 лева.
При определяне размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на същото.
С оглед индивидуализацията на наказанието
съдът изследва съдебното минало на обв. М.. Видно от Справката за съдимост / на
л.188 от ДП/ и завереното копие на Бюлетин за съдимост / на л.20 от делото/ е,
че обвиняемият е бил освобождаван от наказателна отговорност за извършено от
него престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е било наложено
административно наказание на основание чл.78а от НК глоба в размер на 500 лева
с решение по НАХД № 581/2000 г. по описа на РС- Пловдив влязло в сила на
24.07.2000 г. По делото липсват данни глобата да е била заплатена от обв. М.,
липсват и такива за образуване на изпълнително дело от ТД на НАП- Пловдив по
събиране на вземането. Но дори и да е било образувано изпълнително дело и по
същото да са били предприемани действия по събиране на вземането, независимо от
спирането и прекъсването на изпълнителската давност, която съгласно чл.171 ал.1
от ДОПК е 5-годишна, то в случая е изтекла 10-годишната абсолютна изпълнителска
давност съгласно ал.2 на чл.171 от ДОПК, считано от 01.01.2001 г., т.е.
изпълнението на това наказание се е погасило по давност на 01.01.2011 г. От
тази дата насетне е изтекъл и 1-годишния срок по чл.86 ал.1 т.3 от НК и на
02.01.2012 г. обв. М. се е реабилитирал по право.
Обв. М. е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е осъждан,
не е криминално проявен.
При това положение съдът намира, че понастоящем са
налице предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За престъплението по чл.227б ал.2 във вр. с ал.1 се предвижда като
най-тежко наказание лишаване от свобода до три години, а както вече се посочи
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие на
разследващите органи, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
изразеното критично отношение към стореното. Отегчаващи обстоятелства не се
отчетоха.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1
от НК счете, че на обв. М. след като бъде освободен от наказателна отговорност
следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат
целите на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение, материално
и имотно състояние на извършителя.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените
по делото разноски в размер на 580,70
лева за експертизи, платими по сметка на
ОД на МВР- Пазарджик.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: