Р Е Ш Е Н И Е
№ 839/9.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 720 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Делото
е образувано по жалба на „Автоден“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Никола Петринин“ № 45,
представлявано от управителя Г.Н.В.против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-97-0449735/03.05.2022 г. издадена от М.Р.- Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК – 50/30.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, немотивирана,
неправилна и постановена в нарушение на законовите разпоредби. По същество се
твърди, че при издаване на Заповедта за ПАМ наказващия орган е нарушил
процедурните правила и няма точно и ясно описание на фактическата обстановка.
Освен това към момента на издаване на жалбата не било издадено и връчено
наказателното постановление към АУАН, за да може жалбоподателят при желание от негова
страна да заплати наложената му глоба и така да не се стига до затваряне на
обекта. Твърди, че изложеното в Заповедта не отговаря на реалната фактическа
обстановка по повод проверката. Твърди, че не се касае за извършено нарушение
на законодателството на Република България, регламентиращо регистрацията и
отчитането чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, а
по-скоро за допусната грешка - забавяне при издаване на фискалния бон, поради
неяснота. В обекта се извършвала както директна търговия, така и търговия
посредством куриерски услуги и съответно се извършвали два основни вида касови
операции на фискалното устройство. Посочва се, че при директна покупка в обекта
се издава фискален касов бон, че парите са налични в касата и парите се
прибират в касата, но при покупка чрез куриер се издава фискален бон за
безналично плащане, т.е. парите ги нямало в касата и щели да постъпят по
банковата сметка на дружеството. Счита, че в настоящия случай са налице
условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответникът
Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП оспорва жалбата с писмено становище представено с административната
преписка. Счита, че изложените в жалбата до настоящата съдебна инстанция доводи
за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на обжалваната заповед за
налагане на принудителна административна мярка са неоснователни. Посочва, че заповедта
съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК, които
обуславят нейната законосъобразност, включително правни и фактически основания.
Според ответника са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на
ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. „а“ от ЗДДС. Твърди, че в случая е
безспорно, че извършената продажба от търговския обект не е регистрирана и
отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства за продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт С.,
който оспорва жалбата, поддържа представеното становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
При
извършена контролна покупка на 19.04.2022 г. преди легитимацията на органите по
приходи, на 1 бр. метална джанта, 16 цола за лек автомобил „Тойота“ с гума
размери 205x55x16, на стойност 50,00 лв., платена в брой от С.Б.Ч. - проверяващ,
на лицето Н.Г.В., работещо в обекта не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Dateks DP-150” с peг.
№ на ФУ в НАП № 4091424, с ИН на ФУ DT746633 и ИН на ФП 02746633, отговарящо на
изискванията на Наредба № Н-18. 13.12.2006 г. на МФ, нито ръчна касова бележка
от кочан. Проверката е извършена в обект магазин за авточасти втора употреба,
находящ се в района на с. Мокрище - Звъничевско шосе, посока гр. Пазарджик,
обл. Пазарджик, стопанисван от „АВТОДЕН“ ЕООД, ЕИК: *********.
За
установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка
/ПИП/ cep. АА № 0449735/19.04.2022 г. на основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50,
ал.1 от ДОПК, съставен от А.Й.Е., на длъжност ст. инспектор по приходите в
дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“
при Централно управление на Национална агенция за приходите.
При
проверката е установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 100,00
лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложения опис и тези
маркирани във фискалното устройство. За извършената покупка е следвало да бъде
издаден фискален бон № 002520 от 19.04.2022г., тъй като с този номер е изведен
дневен отчет от проверяващите.
В
тази връзка е съставен Въпросен лист към ПИП cep. АА № 0449735/19.04.2022 г., в
който управителят на дружеството посочва, че е започнал работния ден с оборотни
средства от 50 лв., като в описанието на наличните средства е маркирано, че в
касата са установени две банкноти от по
20 лева и шест банкноти от по 10 лева, на обща стойност от 100 лева. В същия
лист е декларирано, че в касата не са налични лични средства на Влахов или на
други лица. Представени са и декларации от лица работещи в „Автоден“ ЕООД.
С
оглед горните е издадена процесната Заповед № ФК-97-0449735/03.05.2022 г. на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС от М.Й.Р.- Началник отдел „Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект - авточасти 2-ра употреба, находящ се в района на с. Мокрище -
Звъничевско шосе, посока гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, стопанисван от „АВТОДЕН“
ЕООД, ЕИК: *********, като е постановена забрана за достъп до обекта за срок от
14 четиринадесет дни.
Издаден
е и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F650656 от 29.04.2022 г.
Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е обжалвана по
административен ред, като Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № ГДФК –
50/30.05.2022 г., с което оставя без уважение жалбата.
Решение № ГДФК – 50/30.05.2022 г. на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
редовно връчено на жалбоподателя на 15.06.2022 г. Жалба е подадена на
28.06.2022 г., чрез лицензиран пощенски куриер, като е входирана в ЦУ на НАП с
вх. № 26-А-311 от 30.06.2022 г.
В
рамките на съдебното производство по делото е представена молба вх. №
70-00-9160 от 06.10.2022 г. за преустановяване на запечатването, придружена с
платежно нареждане за заплатена глоба и копие от издадено Наказателно
постановление № 658133-F650656/24.08.2022
г. във вр. с АУАН № F650656 от 29.04.2022 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600
лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Административен
съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното: Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС
и на основание заповеди № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП.
Що
се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид
гореустановените, настоящият състав намира, че процесната заповед е изготвена в
писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на
органа, който я издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран,
съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички
фактически и правни основания за издаване на акта и същият е подробно
мотивиран. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.
От доказателствата по делото безспорно е
установено, че на 19.04.2022 г. в стопанисвания от търговеца обект - магазин за
авточасти втора употреба, находящ се в района на с. Мокрище - Звъничевско шосе,
посока гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, стопанисван от „АВТОДЕН“ ЕООД е извършена
контролна покупка, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от
фискално устройство. Констатирано е, че в обекта има регистрирано и работещо
фискално устройство. Това е достатъчно основание, за да се направи извод, че е
извършено нарушение и то е доказано. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Адресатът на ПАМ не
е оспорил констатациите в протокола за извършена проверка съставен от
длъжностните лица и не е дал никакви обяснения за установените касови разлики,
нито е искал събирането или е представял доказателства, че не е извършил
нарушението. Тежест на административния орган, наложил мярката, е доказването
на извършването на нарушението, което в случая е безспорно.
Установеното неизпълнение на задълженията
за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране
работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали
административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на
обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи
срока на наложената ПАМ, като се мотивира за всеки конкретен случай и според
установените при проверката факти. В мотивите на заповедта достатъчно конкретно
е посочено, че са взети предвид, констатираното нарушение за неиздаване на
фискални бонове от ФУ и установената положителна касова разлика в размер на 100
лв. Правното значение на установената касова разлика е, че тя е индиция, че не
всички получени в обекта парични средства, за които няма обяснения да
произхождат от друг източник, различен от продажбата на стоки, се отразяват на
работещото в обекта фискално устройства. От това обстоятелство следва извод, че
нарушението, за което се налага мярката не е единичен случай. При липсата на
каквито и да е обяснения за различен произход на касовите разлики в
административното и съдебното производство, този извод е логичен.
На следващо място, следва да се отбележи, че към момента
на издаване на процесната ЗППАМ, на жалбоподателя все още не е било издадено наказателно
постановление. Такова е представено едва в хода на съдебното дирене. Трайно и
безпротиворечиво е обаче разбирането в практиката на Върховния административен
съд, че неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за
процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна
принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, предвижда
прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на
наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Такова заплащане в
случая има данни да е направено. От тази разпоредба следва, че издаването на
наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно
за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената
административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил
след налагането ѝ. Следователно издаването на наказателното постановление
и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от
материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата
изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага,
независимо от наложени глоби и имуществени санкции.
Наложената принудителна административна мярка съответства
на чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по
приходите действа при обвързана компетентност. Неиздаването на фискален касов
бон, означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е
издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Мярката приложена при осъществен фактически
състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС има за цел
да предотврати и преустанови извършване на административни нарушения от
посочения вид. Същата правилно е наложена от административния орган с оглед
защита интересите на държавния бюджет за правилно отчитане на продажбите при
определяне на публичните задължения. В горния смисъл Решение № 3064 от
01.04.2022 г. по адм. д. № 6973/2021 на Върховния административен съд.
В допълнение и с оглед направеното плащане и искането за
прекратяване изпълнението на процесната ЗППАМ, с молба вх. № 70-00-9160 от
06.10.2022 г., следва да се посочи, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
С оглед изложените, настоящият състав намира, че
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
законосъобразна, като подадената жалба против същата следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се
дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния
представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
НАП сумата от 100 лв., в определен от съда размер на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Автоден“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Никола Петринин“
№ 45, представлявано от управителя Г.Н.В.против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-97-0449735/03.05.2022 г. издадена от М.Р.-
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ ГДФК – 50/30.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Автоден“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „Никола Петринин“ № 45,
представлявано от управителя Г.Н.В.да заплати на Националната агенция за
приходите, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/