МОТИВИ
НА ПРИСЪДА № 38/08.04.2019 г. ПО НОХД № 383/2018 г. по описа на ИРС, І
състав
Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала
обвинение срещу Х.П.М., ЕГН **********, род. на ***г***, българин, българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, за това, че на 14.11.2015г. около 13.30 часа в
гр.Костенец, обл.Софийска на ул. „Александър Стамболийски" на пешеходна
пътека „M l" при управление на моторно превозно средство - л.а. марка „Пежо",
модел „ 306" с per. № СО 89 77 ВМ е нарушил правилата за движение от
Закона за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с … с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 119, ал.1 от ЗДВП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре", като по непредпазливост е
причинил на М.Й.Л. живуща ***, средна телесна повреда - трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник за повече от 30 (тридесет) дни изразяваща се
в открито счупване на кости от лявата подбедрица и голямопищялна кост с
разместване – престъпление по чл.343, ал.3, б"а", пр.2, вр.ал.1, буква „б“,
пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа
обвинението, като заявява, че по безспорен начин са доказани всички елементи от
състава на престъплението, за което на М. е повдигнато обвинение – твърди, че
подсъдимият при наличието на маркировка на пешеходна пътека и поставен знак е
следвало да предвиди възможността на пътното платно да пресича пешеходец.
Навежда доводи за това, че М. се е движел с несъобразена скорост, което е
станало причина за настъпване на произшествието. Сочи, че деянието е извършено
по непредпазливост, тъй като водачът не е искал настъпването на вредоносните
последици, но е бил длъжен да съобрази поведението си и е могъл да предвиди
последиците. Предлага на подсъдимия предвид чистото му съдебно минало,да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от три
години.
Пострадалата от престъплението Маргарит Л. се конституира
като частен обвинител, като чрез повереника си адв. С. пледира за справедливо
наказание. Твърди, че обвинението е доказано несъмнено, като съдът не следва да
цени заключението на автотехническата експертиза досежно обстоятелството, че
произшествието е възникнало в опасната зона на спиране на лекия автомобил.
Подсъдимият М. не се признава за виновен, като моли за оправдателна
присъда.
Защитникът му адв. П. също пледира за оправдателна присъда като твърди, че
в пода на производството не се е установило по категоричен начин, че мястото,
където е възникнал инцидента е било пешеходна пътека, тъй като не е била
нормативно регламентирана Сочи, че дори да се приеме, че е имало пешеходна
пътека, то М. не е виновен, тъй като от заключението на автотехническата
експертиза е установено, че ударът е бил непредотвратим. Навежда доводи за
това, че пострадалата е пресичала извън очертанията на пешеходната пътека, тъй
като е имало паркиран автомобил, който е трябвало да заобиколи, за да пресече.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство 259/2015 г. на РУ-МВР-Костенец поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В съботния ден на 14.11.2015
г. в гр. Костенец се е провеждал зеленчуков пазар, като както обичайно имало и
интензивно движение на автомобили и пешеходци. Около 13,30 часа подс. Х.М.,
управлявайки лек автомобил „Пежо“, рег.№ СО 8977 ВМ, се движел по ул. „Александър Стамболийски“ с
посока на движение към ул. „Цариградско шосе“. По същото време М.Л., която
работи като продавач в магазин за бельо и обувки в района на зеленчуковия
пазар, се прибирала от работа заедно със съпруга си св. Р.Л. и св. Г.К.. Св. Л.
отишъл до автомобила си, който бил паркиран в близост, за да остави торби с
покупки. След кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Китка“ имало
обозначена с хоризонтална маркировка пешеходна пътека, по която Л. искала да
пресече, за да отиде до намиращия се от другата страна на улицата месарски
магазин, а св. К. се спряла да разговаря с продавач на мляко. На тротоара пред
пешеходната пътека имало паркиран автомобил.
След като Л. пристъпила
на пешеходната пътека и на около 120 см от края на десния тротоар била блъсната
с предната дясна габаритна част на лекия автомобил „Пежо“. В резултат на удара
бил счупен предния десен мигач на автомобила, а Л. паднала успоредно на
пешеходната пътека. Ударът между лекия автомобил и пострадалата бил възприет
както от св. К., така и от св. Д.Х., която работи като продавач-консултант в
намиращата се в сграда от дясната част на пътното платно оптика.
Св. К., Х. и Л., както и
дошлите на мястото на произшествието свидетели С.А. и Д.Т. възприели, че Л. има
открита фрактура на лявата подбедрица, поради което и не могли да я преместят
от платното до пристигането на екип на спешна помощ. Освен лекарския екип на
мястото дошъл и полицейски екип в състав Г.Т. и В.Г., които запазили
местопроизшествието и повикали дежурният автоконтроьор Д.И..
Описаната фактическа обстановка е установена от
събраните писмени и гласни доказателства, а именно от огледния протокол и от
показанията както на пострадалата Л., така и от показанията на св. К., Х. и Л.,
които непосредствено са възприели съприкосновението между лекия автомобил с тялото на пострадалата. Косвено
обстоятелствата около настъпване на произшествието се установяват и от
показанията на св. Т. и А., които макар и да не са възприели непосредствено удара,
са отишли на мястото непосредствено след него и са видели лежащата на пътното
платно Л..
От протокола за оглед на местопроизшествие се
установява по несъмнен начин, че към момента на възникване на
пътно-транспортното произшествие непосредствено преди пешеходната пътека няма
пътен знак, но пешеходната пътека е с ясна маркировка с бяла боя. Времето е
било ясно и с добра видимост. Пътният знак Д-17 е монтиран на ул. „“Китка“,
преди кръстовището с ул. „Ал. Стамболийски“. Освен това се установява, че на
тротоара в дясната част, откъдето е започнала пресичането си пострадалата е
имало паркиран лек автомобил, а след него и електрически стълб. Автомобилът „Пежо“
след като е преустановил движението си се е намирал на пътното платно, като
предното дясно колело е било на 0,95 м от десния край на платното, а задното
дясно колело – на 0,75 м. При съприкосновението с пешеходеца на лекия автомобил
бил счупен десен блок /фар-мигач-габарит/.
Организацията на движението на мястото, където е
настъпило пътно-транспортното произшествие е установена и от представената схема
от община Костенец, като на кръстовището на ул. „Китка“ и ул. „Ал. Стамболийски
е имало хоризонтална и вертикална маркировка, но по делото има изготвена
справка, че в общината няма изготвен и одобрен проект за организацията на
движението с пътни знаци на територията на гр.
Костенец.
Протоколът за оглед на местопроизшествие дава
основание на съда да се довери на събраните гласни доказателства относно
мястото на възникване на произшествието. Освен това показанията на св. Л., К., Х.,
Т., Атанасов, Т. и Л. напълно кореспондират със заключенията на приетите в хода
на съдебното следствие експертизи.
На първо място, от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло се установява, че
на М.Л. е било причинено отрито счупване на кости от лявата подбедрица –
голямопищялната кост с разместване, което нараняване е довело до трайно затрудняване
на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, като при благоприятно
протичане на оздравителния процес възстановяването на пострадалата би
продължило около 4-5 месеца..
На второ място, съдът кредитира комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, като няма основание да се усъмни
в обективността и безпристрастността на вещите лица. От това експертно
заключение се установява, че уврежданията на пострадалата са в резултат на челен,
директен удар, нанесен от лекия автомобил „Пежо“, при условията на автомобил и
пешеходец в процес на движение, като инициалният контакт е нанесен с предната
габаритна стена на автомобила – предна броня вдясно., в резултат на който
тялото на пешеходката е било отхвърлено в посока напред с последващо падане в
терена. Освен това, в това заключение обосновано е посочено, че скоростта на
движение на М. към момента на възникване на произшествието е била не по-висока
от 30 км /ч, а ударът е настъпил на около 1,2 м от десния край на пътното
покритие по посока на движение на автомобила. Съдът също така приема за логично
и достоверно твърдението на автоексперта, , че ударът е бил непредотвратим при
избраната от водача скорост на движение и че настъпването на произшествието не
се дължи на причина от технически характер.
На трето място, съдът приема за обективно и достоверно
и отразеното в допълнителната автотехничека експертиза, че независимо от
паркирания автомобил и предвид височината на пострадалата, водачът на лекия
автомобил е могъл да възприеме действията по пресичане на платното за движение
от момента, в който пешеходката се е намирала на линията на бордюра на десния
тротоар.
На четвърто място, в тройната автотехническа
експертиза, на която съдът се доверява изцяло, е посочено категорично, че
ударът между автомобила и пешеходката е настъпил върху хоризонталната маркировка
за пешеходна пътека тим „зебра“. За този извод вещите лица са изхождани от
местоположението на автомобила, установено при огледа на местопроизшествие,
както и от установеното при същото процесуално-следствено действие, петно от
кръв на пътното платно. Освен това
експертите са посочили, че при избраната от водача скорост на движение от 30
км/ч опасната зона на спиране на лекия автомобил „Пежо“ е била около 15 метра,
а максималната скорост, при която ударът е бил предотвратим поредством аварийно
спиране е била не по-висока от 18 км/ч.
При разпита в съдебно заседание вещите лица
категорично защитиха заключенията си, както относно мястото на удара, така и
относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Характерът
на телесното увреждане на пострадалата и повредите по лекия автомобил дават
основание на вещите лица да са категорични, че М. се е движел със скорост не
по-висока от 30 км/ч.
Съдът обаче не кредитира заключението в частта, в
която е посочено, че непосредствената причина за настъпване на произшествието е
навлизането от страна на пешеходката в опасната зона на спиране на лекия
автомобил. В случая съприкосновението се е осъществило на очертана пешеходна
пътека тип „зебра“, която е била ясно маркирана. Това дава основание на съда да
приеме, че непосредствената причина за произшествието е отнемането на
предимството на пешеходеца от страна на водача на лекия автомобил. За да
направи този извод съдът съобрази данните в протокола за оглед
на местопроизшествие, на който пешеходната пътека е ясно видима, а паркираният
на тротоара лек автомобил не е ограничавал видимостта на водача до такава
степен, така че да не е могъл да възприеме присъствието на пострадалата в
непосредствена близост до началото на пешеходната пътека от дясната страна по
посока на движение на автомобила. В този смисъл водачът е бил длъжен и е могъл
да даде предимство на пешеходеца, което означава, че е трябвало да избере
такава скорост на движение, така че да
спре при предприемане на пресичане от негова страна.
Подсъдимият Х.П.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен.
Съобразно справката за
съдимост. М. не е осъждан, , а съгласно справката за криминална проявеност
същият е с много добри характеристични данни. От справката за водач/нарушител
от региона, издадена от ОДМВР София, се установява, че М. е правоспособен водач
от 2002 г. като до настоящия момент няма констатирани нарушения на Закона за
движение по пътищата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че подсъдимият М. при управление на собствения си лек автомобил е
осъществил състава на престъпление по престъпление по чл.343, ал. 3, буква “а”, вр. ал.
1, б. „б“, чл. 342, ал.1 от НК, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Л., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като деянието е
осъществено на пешеходна пътека
За да е съставомерно
престъплението по чл.343, ал. 3, б. “а” НК е необходимо да бъде установено, че
привлеченото към наказателна отговорност лице при управление на подвижен
железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство,
плавателен съд, бойна или специална машина е нарушило правилата за движение в
района на пешеходна пътека и по непредпазливост е причинило тежка или средна
повреда на друго лице.
Съдът намери, че
авторството на подсъдимия М., е доказано по несъмнен начин – установено е от
показанията на всички разпитани свидетели, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие той е управлявал лекия автомобил “Пежо”, който
е ударил пострадалата Л..
От обективна страна, съдът прие, че подс. М. е
причинил на пострадалата средна телесна повреда, тъй като причиненото й открито
отрито счупване на кости от лявата подбедрица – голямопищялната кост с разместване,
покрива признака на чл. 129, ал. 2 НК за трайно затрудняване на движението на
крайниците.
От събраните в хода на разследването доказателства
е установено, че причината за вредоносния резултат е изцяло от субективен
характер и се дълги на поведението на подс. М..
Съдът прие за установено, че непосредствената
причина за настъпване на произшествието е отнемането на предимството на
пешеходеца от страна на водача на лекия автомобил, което представлява нарушение
на правилото по чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
След като М. е приближил обозначена с хоризонтална маркировка пешеходна пътека е бил длъжен да пропусне намиращия се на
нея пешеходец да премине и като не е сторил това
е допуснал нарушение на чл.119, ал.1
ЗДвП. За този извод няма
значение дали М. е виждал пешеходката и кога е могъл да възприеме, тъй като за
него е съществувало задължение при избирането на скоростта си за движение да
избере такава, която му дава възможност да изпълни законовото си задължение.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т.д. № 2 / 2016 г. на ВКС, ОСНК правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, когато е
осъществено на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека и ако се упражнява при
спазване на правилата на чл.113
и чл.114
ЗДвП.
В случая от огледния протокол безсъмнено се установи, че мястото на удара
между лекия автомобил и пешеходеца е върху пешеходна пътека , която е била
специално очертана с хоризонтална маркировка. За съставомерността на деянието е
без значение дали при това очертаване са спазени правилата на Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка, след като водачът е имал обективната възможност да възприеме
очертанията на пешеходната пътека. В този смисъл съдът изобщо не обсъжда дали е
спазен административният ред по организацията на движението на мястото, където
е настъпило произшествието и дали пътният знак Д-17, обозначаващ наличието на
пешеходна пътека е поставен в съответствие с изискванията на Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
При упражняване на правото на пешеходците да
преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно,
които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил
право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. Освен че на
осъществяването на правото на предимство стои насрещно задължение на
неограничен кръг от равнопоставени правни субекти- водачи на превозни средства,
характерно за него е, че то не може да бъде загубено. Дори и неправилното му
упражняване не води до неговото отпадане или изключване. За да бъде правото на
пешеходеца на пресичане абсолютно, то той следва да е изпълнил своите
задължения. Съгласно чл.113, т.1
ЗДвП пешеходецът следва да
се съобрази с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение, а в чл. 114, т. 1 и т. 2 е въведена и забрана за
пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при
ограничена видимост.
В случая от събраните по делото доказателства не
бе установено Л. да е нарушила свои задължения като участник в движението по
пътищата. От разпита й бе установено, че тя е възприела движещия се лек
автомобил, като е имала субективната увереност, и неговият водач я е видял и че
ще може да премине през пешеходната пътека. Освен това се установи, че
паркираният лек автомобил пред пешеходната пътека не е ограничавал видимостта
на водачите на превозни средства до такава степен, че да не може пешеходец да
бъде възприет, когато предприеме действия по пресичане на обозначената
пешеходна пътека.
В конкретния случай следва да се отчете, че
подсъдимият е местен гражданин и му е известно, че събота е пазарен ден в гр.
Костенец, което означава интензивно движение на автомобили и пешеходци. Сигнализираната
пешеходна пътека е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява на
пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от
страна на водачите с намаляване на скоростта.
Макар и от заключението на автотехническите
експертизи да бе установено, че
скоростта на движение на автомобила да е била по-ниска от позволената за населеното място
от 40 км/ч, тя не може да се приеме за съобразена, тъй като при преминаване
през пешеходна пътека водачът трябва да избере такава скорост, с която
да може да спре веднага, в случай на преминаващ пешеходец. Непропускането на пешеходеца, е било неизбежно, предвид
несъобразената скорост на движение, а опасната зона на спиране на автомобила е
била 15 метра, т.е. ударът е бил непредотвратим, но се дължи на виновното
поведение на водача на лекия автомобил – подсъдимия М., който сам се е поставил в положение на невъзможност да предотврати удара
пострадалата. Това означава, че причината за възникването на пътнотранспортното произшествие е единствено неговото
поведение. М. не може да се позовава на изненадваща и внезапна
поява на опасността, каквото представлява пешеходеца, защото не е изпълнил
нормативно вменени му задължения да избере такава скорост на движение, която да
му даде възможност да спре и да пропусне пресичащия на пешеходна пътека
пешеходец.
Съдът приема, че М. не следва да
бъде признат за виновен за извършеното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съобразно
константната съдебна практика с едно и също поведение, което е в пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, не може да нарушава едновременно и общо, и специално
изискване за пътно поведение. Вяно е, че несъобразената скорост е станала
причина за невъзможността за даване на предимство на пешеходеца, но в случая М.
е нарушил единствено правилото на специалната норма на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, но
не и на общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съдът намери, че от
субективна страна подсъдимият М. е извършил престъплението, в което е обвинен,
при небрежност – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен като правоспособен водач да се съобрази с правилата
за движение по пътищата и в частност със задължението си да даде предимство на
пешеходеца, когато той пресича на пешеходна пътека, и като е нарушил тази
забрана е причинил и вредоносния резултат. М. обективно е могъл да предвиди
общественоопасните последици – нямало е пречки от обективен характер, които да
са му попречили правилно да възприеме обстановката, при която е възникнало
произшествието.. Деянието му не е случайно по смисъла на чл. 15 НК, тъй като
пешеходеца всякога представлява предвидима опасност при наличие на очертана
пешеходна пътека.
По изложените
съображения съдът намери, че подсъдимият
с деянието си е осъществил всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението по чл.343, ал. 3, буква “а”,
вр. ал. 1, б. „б“, чл. 342, ал.1 от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Според установеното по
делото, за извършеното от страна на подс. М. престъпление по чл.343, ал. 3, б.
“а”, вр. ал. 1, б. „б“, чл. 342, ал.1 от
НК е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на предходни осъждания на М.,
добрите характеристични данни, както и обстоятелството, че никога не е бил
санкциониран за нарушения на правилата
за движение по пътищата. Съдът отчете като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство възрастта на подсъдимия, който към момента на
деянието е бил на 65 години и очевидно не е дооценил обстановката, при която е
осъществявал управлението на собственото си МПС. Всички тези смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът цени като многобройни, поради което и прие,
че наказанието следва да бъде определено при приложението на чл. 55, ал. 1 НК.
С оглед ниската
обществена опасност на дееца и невисоката такава на деянието, съдът приема, че
за постигане целите на наказанието: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздейства предупредително върху
него и 3. да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото, на М. следва да бъде определено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца.
След като подс. М. не е
осъждан, то съдът намери, че така определеното наказание не следва да бъде
изтърпяно ефективно, поради което отложи неговото изпълнение за срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 НК
От друга страна, предвид
обстоятелството, че извършване на деянието не са констатирани други нарушения
на ЗДвП– напр. като превишаване на максималната допустима от закона скорост или
наличие на алкохол, които да обосноват некритично отношение на водача към
правилата за движението по пътищата, съдът прие, че на основание чл. 343г НК
следва да лиши М. от право да управлява МПС за срок от три месеца.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Предвид факта, че съдът призна подс. М. за виновен в извършването на
престъпление от общ характер, с присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК му
бяха възложени направените по досъдебното и съдебното производство разноски в
размер на разноски в размер на от 1845,52 лв., от които 1001,52 лв. /хиляда и
един лева и петдесет и две стотинки / лева по сметка на ОДМВР София, направени
разноски по досъдебното производство, и 844,00 лв. /осемстотин четиридесет и
четири лева/ по сметка на РС Ихтиман, направени разноски в хода на настоящото
разглеждане на делото..
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
(Р.
Й.)