Номер6064
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.07.2013г.
Град Бургас
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и трети юли
В закрито заседание в следния състав:
XХ граждански състав
2013 година
Председател: ИВАН ДЕЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гр.д.№ 4067 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на В.Г.С., ЕГН **********,*** 14 против ”Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев за приемане за
установено, че ищцата не дължи на ответника по издадената заповед за изпълнение
№ 1232/27.12.2011г. на
НРС сумата от 2346.98 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 13.07.2010г. до 14.10.2011г., както и сумата от
327.73 лева разноски по делото.
Ищцата твърди, че срещу нея била
издадена заповед № 1232/27.12.2011г.
на НРС, с която било разпоредено да заплати на кредитора ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 2346.98 лева, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 13.07.2010г. до
14.10.2011г., както и сумата от 327.73 лева разноски по делото. Ищцата подала
възражение против заповедта, което обаче по – късно оттеглила, считайки че
наистина дължи сумите. Присъдените със заповедта пари платила на два пъти. По
повод на подадена от нея жалба в ДКЕВР с вх. № 11М-00-68/05.07.2012г. в края на 2012г.
получила екземпляр от отговора на ВиК, предназначен за ДКЕВР. В отговора е
посочено, че на ищцата е съставена фактура на стойност 2706.84 лева за
пропуснати ползи, породени от нерегламентирана връзка към мрежата, която в
последствие е прекъсната от служители на ВиК. С получаването на това писмо
ищцата се усъмнила, че платената от нея сума не е за доставена вода, а на
съвсем друго основание. Ето защо заявява, че подава иск по чл.424, ал.1 ГПК за
установяване, че не дължи сумите по издадената заповед.
С нарочно уточнение от
11.03.2013г. ищцата отново е потвърдила, че предявява иск по чл.424, ал.1 ГПК,
като се позовава именно на писмото на ВиК до ДКЕВР, получено и от нея, което
писмо е ново писмено доказателство по смисъла на тази разпоредба. Ето защо
счита, че за нея е налице интерес от водене на това производство.
В отговора си ответникът счита
иска за недопустим и неоснователен. Заявява, че въпросът за това какви
задължения са били предмет на заповедта за изпълнение е следвало да бъде
повдигнат по реда на подаването на възражение и в производството по чл.422,
ал.1 ГПК. Освен това счита, че е пропуснат срокът за предявяване на иска, тъй
като писмото е получено от ищцата на 24.09.2012г., поради което тя е можела да
заведе съдебно производство до 24.12.2012г.
При повторното оставяне на
исковата молба без движение ищцата е уточнила, че е получила копие от писмото
на ВиК на 07.10.2012г.
В проведеното на 08.07.2013г. открито съдебно заседание бяха приети доказателствата, представени от страните, касаещи допустимостта и основателността на иска. За допустимостта на производството съдът следи служебно и по всяко време.
Настоящият съдебен състав, като съобрази представените доказателства, счита предявения иск по чл.424, ал.1 ГПК за недопустим. Според чл.424, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Съгласно чл.424, ал.2 ГПК искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Посочените в закона срокове са преклузивни
и за тях съдът следи служебно /определение № 597 от 17.10.2011 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 538/2011 г., IV г. о., ГК/. Видно от заявлението на ищцата, тя е
получила писмото на ВиК на 07.10.2012г. Както вече беше казано, именно това
писмо според исковата молба е новото доказателство по смисъла на чл.424, ал.1 ГПК, на основание на което се отрича дължимостта на сумите. Изхождайки от
собствените твърдения на ищцата, следва извод, че преклузивният тримесечен срок
е изтекъл. Това е така, защото писмото на ВиК е получено от В.С. на
07.10.2012г. /според твърденията й/ и следователно срокът по чл.424, ал.2 ГПК е
изтекъл на 07.01.2013г. Видно е от данните по делото, че исковата молба е
заведена на 22.02.2013г., т.е. след изтичане на срока.
Освен това районният съд отчита,
че писмото в действителност е получено от ищцата по – рано, на 24.09.2012г.,
видно от представената към отговора на ответника обратна разписка /на стр.13 по
делото/. Следователно тримесечният срок е изтекъл още на 24.12.2012г. И в двете
хипотези обаче исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл.424, ал.2 ГПК. В тази връзка е невярно виждането на ищцата, че процесът е допустим,
понеже бил спазен едногодишният срок от погасяване на вземането. Действително
едногодишният срок е спазен, но той има значение само ако е спазен и
тримесечният срок от деня, в който лицето е могло да се снабди с новото
доказателство. В конкретния случай тримесечният срок не е спазен, поради което
предявеният иск се явява процесуално недопустим.
Отделно от горното, недопустима
е формулираната в исковата молба претенция да се осъди ответникът да възстанови
на ищцата платените суми, доколкото искът по чл.424, ал.1 ГПК е отрицателен
установителен иск и не следва да съдържа осъдителен петитум.
По горните съображения
производството следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: К.Е