№ 69
гр. И., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Административно
наказателно дело № 20221840200011 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0274-001763/13.12.2021 г.,
издадено от началника на РУ- И., с което на В. Г. Р., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е възприел подаването на сигнал от
полицейските органи.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат, който поддържа
жалбата и развива допълнителни съображения относно недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установено следното:
На 22.10.2021 г., около 21,35ч., служители на РУ- И. били в партулния си
автомобил в гр. И. на кръгово кръстовище на ул. Ц. О. и ул. П., когато възприели
движещ се автомобил Б. *** с рег. №*******, който по тяхна преценка нарочно губел
сцепление чрез умишлено подаване на газ (т.нар. „дрифт“). Били подадени светлинен и
звуков сигнал, както и сигнал със стоп палка от св. К., но водачът не се съобразил-
спрял на около 2-4 метра от патрулния автомобил, но след няколко секунди рязко
ускорил и продължил движението си. Полицейските служители го последвали със
служебния автомобил, но малко след това го изгубили. Установено било, че водач на
1
МПС е жалбоподателят, който бил възприет и от св. К. и св. Г..
В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят не се е съобразил с подадени
светлинен и звуков сигнал, както и сигнал със стоп палка, което е нарушение по чл. 103
ЗДвП.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП с налагане на
наказание „глоба“ в размер на глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани
актосъставителят М., свидетелите по акта Г. и К., майката и бащата на жалбоподателя,
както и самият жалбоподател.
От показанията на свидетелите по акта (Г. и К.), които са очевидци на случая, се
установява, че е пуснат светлинен и звуков сигнал, че св. К. е подал сигнал със стоп
палка, както и че водачът в този момент е бил на 2-4 метра от патрулния автомобил,
спрял за няколко секунди, след което ускорил скоростта и напуснал мястото. Налице са
някои противоречия в показанията на свидетелите Г. и К. в частта относно подаването
на сигнала със стоп палка (дали същият е подаден за първи път непосредствено след
слизане на св. К. от патрулния автомобил или още през прозореца на патрулния
автомобил), както и в частта дали автомобилът на жалбоподателя в един момент от
движението си е минал през остров на кръстовището. Съдът намира, че тези
противоречия не са съществени и се дължат на изминалия период от време и
множеството проверки, извършвани от тези служители. Свидетелите обаче са
категорични, че светлинен и звуков сигнал, както и сигнал със стоп палка са подадени,
че водачът ги е възприел, аргумент за което е и това, че е спрял за няколко секунди на
2-4 метра от патрулния автомобил, както и че след това е ускорил скоростта и е
напуснал мястото.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на неговия
баща в частта, в която заявяват, че не са възприели никакъв полицейски сигнал, тъй
като не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са израз на защитната
теза на жалбоподателя. От друга страна полицейските служители няма данни да са
заинтересовани по някакъв начин от това да възпроизвеждат факти от обективната
действителност, които не са се осъществили.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна, по следните съображения:
При съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила
посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е
издадено съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на
административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити.
Съгласно чл. 103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“.
2
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че
жалбоподателят е възприел подадените му светлинен и звуков сигнал, както и сигнал
със стоп палка, като съображенията за това са следните. На първо място случаят е през
тъмната част на денонощието, което улеснява възприемането на светлинния и звуковия
сигнал от страна на жалбоподателя. На второ място водачът след подаване на
сигналите е спрял автомобила на няколко метра от полицейските служители за няколко
секунди, след което е ускорил и е напуснал нясто. В този смисъл поведението на
водача по време и след подаване на сигнала категорично сочи на възприемането на
същия. Поради това основното възражение в жалбата, че водачът не е възприел
сигнала, е неоснователно.
След като е възприел сигнала за спиране, подаден от контролните органи,
водачът на ППС е бил е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Това дължимо поведение обаче не е предприето от
водача, а същият е ускорил и продължил движението си. Поради това е налице
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят е нямал възможност да се
запознае с АУАН. Същият е подписан от жалбоподателя, като той се е подписал също
така, че е получил препис от акта на същата дата.
По отношение на размера на наложеното наказание съдът намира, че
наказващият орган необосновано го е определил в максималния, предвиден от закона
размер. В случая по делото не са ангажирани доказателства, обуславящи така
индивидуализираната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя,
което е изцяло в тежест на наказващия орган. Според справката за нарушител/водач
няма данни за извършени от жалбоподателя други нарушения на ЗДвП (има невлязло в
сила НП за второ нарушение), като в същото време се касае за млад водач с
първоначално издадено СУМПС на 13.09.2021г. (малко повече от месец преди
процесното нарушение). При това положение съдът намира, че адекватно на
обществената опасност на извършеното нарушение в конкретния случай е налагане на
двете кумулативни наказания в минималния им предвиден в закона размер, а именно
глоба в размер 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Това
налага обжалваното НП да бъде изменено чрез намаляване на наложените на
жалбоподателя наказания за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП до посочените
размери.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-001763/13.12.2021 г., издадено
от началника на РУ- И., с което на В. Г. Р., ЕГН **********, за нарушение на чл. 103
от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание глоба на 50 лева и срока на лишаване от право да управлява
3
МПС на един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4