Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12013/2018г. на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от О.В.срещу С.Д. обективно кумулативно съединени искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 57 а, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 70, ал. 7 вр.
чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла
на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на 217, 08 лв., претендирано като направени разходи за принудително
премахване от О.В.на преместваем обект без
разрешение, представляващ градински дървен елемент тип преградно съоръжение
/дървена ограда/ с вратичка, заключена с катинар с размери височина 1 м.,
ширина 10 м. и дължина 6 метра, монтиран на общински терен, попадащ в част от
ПИ с идентификатор ******, находящ се в гр. Варна, ******, въз основа на
заповед № 2380/05.07.2016г. на Кмета на О.В., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 16, 40 лв., претендирана
като обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от
15.12.2016г. до 12.09.2017г., за които суми е издадена заповед №
8602/20.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15883/2017г. по описа на
Районен съд – Варна.
В исковата си молба ищецът О.В.твърди, че по
повод получен сигнал е извършена проверка от негови служители, чиито резултати
са обективирани в констативен акт № 002/20.06.2016г. и констативен протокол №
А005739/21.06.2016г., при която е установено, че без разрешение върху общински
терен, представляващ част от ПИ с идентификатор ******, находящ се в гр. Варна,
******, С.Д., е изградила градински дървен елемент тип преградно съоръжение
/дървена ограда/ с вратичка, заключена с катинар с размери височина 1 м.,
ширина 10 м. и дължина 6 метра, което е ползвано за земеделски цели.
Ответникът е запознат с констатациите,
инкорпорирани в констативен протокол № А005739/21.06.2016г., като в
предоставения срок обектът е премахнат принудително на разноски на С.Д.,
възлизащи на 217, 08 лв. Наред с разходите ответникът дължи и обезщетение за
забава, съзимеримо със законната лихва от деня на
поканата до 12.09.2017г.
Липсата на доброволно изпълнение на
паричното задължение след надлежно връчена покана е заставило заявителя О.В.да
се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Д. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Твърди се, че по „анонимен“ или „скалъпен“
сигнал на лице, което се намира в чужбина, е извършена проверка от служители на
О.В.. Ответникът заявява изрично, че не е изградил преградно съоръжение
/дървена ограда/ и съответно в негова тежест не следва да възниква задължение
за премахването му.
Твърди, че заграденият терен е представлявал
градинка, направена от възрастни жени, които са отглеждали зеленчуци.
По предложение на жената, която е
стопанисвала заградения терен, която е напуснала жилището си на посочения
адрес, ответникът започнал да го обработва в периода от месец май 2013г. до
месец декември 2015г.
Твърди се, че на 06.06.2016г. докато била в
градината я посетили двама служители на О.В., пред които г – жа Д. обяснила, че
обработвайки терена не пречи на никого, нито си е позволила да засади забранени
от закона растения.
И ответникът, и други възрастни жени са
предупредени със съответните актове, че следва да премахнат оградите и да
изкоренят насажденията. По-късно жените отправили молба до компетентните
длъжностни лица да бъдат изчакани, за да оберат реколтата си, като ответникът
пояснил, че оградата не е изградена от него и затова не е в състояние да я
събори и настоява за отхвърляне на претенциите.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими,
предявени в преклузивния срок след издаване на
заповед № 8602/20.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.
2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15883/2017г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи
заповед № 2380/05.07.2016г. на Кмета на О.В., издадена, на осн.
чл. 57 а, ал. 3 ЗУТ /л. 13 от ч.гр.д. № 15883/2017г. на ВРС/, предхождана от
АУАН № 9485/06.06.2016г., съставен от инспектори в Сектор „Обществен ред” и
констативен акт № 2/20.06.2016г.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ /ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г./ към
датата на издаване на административния акт предвижда възможност за поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и
други обслужващи дейности - павилиони,кабини, маси, зарядни
колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове
за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други, за които съгласно
ал. 2 се издава разрешение за поставяне по ред установен с наредба на общинския
съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния
архитект на общината.
Редът за поставяне на преместваеми обекти и
тяхното премахване е установен с Наредба за разполагане на преместваеми обекти
по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията /Наредбата/,
приета от Общински съвет - Варна с решение №1270-10(26)/14.12.2013
г., променена и допълнена с решения на ОбС
№ 1591-6(34)/21.07.2014 г., № 1988-9(39)/04.02.2015 г., № 310-10(8)/11.05.2016
г. /https://varna.obshtini.bg/p.php?i=2182849/, а изпълнението й
възложено на Кмета на О.В.и кметовете на райони.
По смисъла на чл. 2 от Наредбата преместваем
обект е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето си от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията
или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или
от който се отделя.
Допустимо е съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, преместваемите обекти да се поставят върху части от тротоари,
части от площадни пространства, върху свободни места с друго обществено
предназначение, без това да затруднява общественото ползване на терените, върху
които те се поставят, или да застрашава по какъвто и да било начин здравето,
живота и безопасността на гражданите и други техни права.
Редът за премахване на преместваемите обекти
е посочен в Глава III, Раздел II от Наредбата.
Основанията за премахването им са изрично визирани
в чл. 68, ал. 1, при наличие на предпоставките на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 – 6 ЗУТ, измежду които и когато са поставени без разрешение или в противоречие с
издаденото разрешение в редакцията на разпоредбата към 23.12.2015г. /ДВ, бр.
103 от 2005 г./.
Разпоредбите на чл. 68 и чл. 70, ал. 1 - 6 са аналогични на чл. 11 и чл. 12, ал. 1 - 6 от
Наредбата в различните й редакции.
Процедурата по премахване на преместваемите
обекти започва със съставяне на констативен акт в 7- дневен срок от
установяване на някои от обстоятелствата по чл. 68 от служители по контрол на
строителството при О.В.или служители на районните администрации, упълномощени
за това със заповед на Кмета на О.В./чл. 70, ал. 1/.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по реда на
АПК, които могат да направят възражение в 3-дневен срок от връчването му, след
което се издава заповед за премахване на обекта от Кмета на Общината /чл. 70,
ал. 2 и ал. 3./.
Когато собственикът на преместваем обект,
поставен в имот – общинска или държавна собственост, е неизвестен,
констативният акт и заповедта за премахване се поставят на видно място върху
обекта в присъствие на двама свидетели на определените за това места в сградата
на общината, района или кметството, за което се съставя констативен протокол
/чл. 70, ал. 5/.
При неспазване на срока за доброволно
премахване, определен в заповедта по ал. 3, съгласно чл. 12, ал. 7, обектът се
премахва принудително от общината, като направените разходи са за сметка на
лицето, посочено в заповедта на Кмета на О.В.. Въз основа
на влязла в сила заповед за премахване на преместваемия
обект и протокол за извършените разходи за дейностите по премахване,
транспортиране и оползотворяване на отпадъците, кметът на О.В.подава заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение за събиране на вземането от
задължените лица по реда на чл. 418
във вр. с чл. 417, т. 2
от Гражданския процесуален кодекс.
На 20.06.2016г.
служители на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред”
са съставили констативен акт № 2, в който са удостоверили, че върху терен
общинска собственост – тревни площи пред бл. **в
гр.
***, *** е изграден градински дървен елемент, тип – ограда, със
следните размери: височина 1 метър и широчина 10 м. без съответното разрешение
за поставяне.
Констативният акт инкорпорира и извод на
старши инспектор Г.С. и Р.В., че обектът е собствен на физическото лице С.Д.,
живуща на адрес: ***. Документът не е подписан от г – жа Д..
За установяване твърденията, че обектът е
собствен на С.Д. са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на Г.С.,
заемаш в О.В.длъжността „Главен инспектор опазване на обществения ред”.
Показанията на г – н С. установяват, че през
2015г. или 2016г. по повод „сигнал” или „жалба” той е посетил задблоково пространство в кв. ”***”, което е представлявало
общинска собственост и което е използвано за отглеждане на зеленчуци от
различни лица, оградили площи от по 200 – 400 кв.м.
След като потърсили домоуправителите и след
разговори с различни лица от входовете на блока, вкл. и с г – жа Д.,
по-възрастни от нея жени си признали, че всяка от тях е оградила различни
тревни площи за отглеждане на зеленчуци. Именно, по-възрастните дами, явяващи
се съседи на ответника посочили, че г – жа Д. също е „собственик” на оградено
място.
В присъствие на служителите, г – жа Д.
отключила катинара на оградената част от общинския терен и отказала да
разговаря с г – н С. и неговия колега.
С последващ констативен акт № А
005739/21.06.2016г., г – жа Д. е задължена да премахне дървената ограда в срок
до 28.06.2016г. Актът обективира отказа на ответника
да подпише съставения протокол /л. 82/.
Въз основа на влязлата в сила заповед на
Кмета на О.В.е извършен демонтаж на 45
броя преградни съоръжения с
размери 1, 1 м. на 10 м., намиращи се в гр. ***, зад бл. ** в
кв. „***”, факт, удостоверен в протокол за извършените разходи за дейностите по премахване, транспортиране
и оползотворяване на отпадъците кметът на О.В.от 20.09.2016г /л. 84/.
За демонтажа на 45
броя
преградни съоръжения О.В.е заплатила
на „П.Й.” ЕООД сумата от 217, 08 лв. с ДДС, съгласно платено нареждане от
14.12.2016г. /л. 10 и л. 14 от ч.гр.д. № 15883/2017/ по фактура №
**********/03.10.2016г., обективираща премахване на
45 броя преместваеми обекти за търговия, разположени извън одобрения от Главния
архитект на О.В.схеми за разполагане, както и на незаконно поставени рекламационни елементи за периода от 2016-2019г.,
включително натоварване, транспорт и разтоварване в склад.
Поканата за доброволно плащане на сумата от
217, 08 лв. не е получена от С.Д..
Ангажираните писмени доказателства сочат още,
че на 16.08.2016г. г – жа Д. е депозирала молба до Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности” при О.В.за учредяване на право на
ползване върху 36 кв.м. от ПИ № 10135.3516.273, находящ се в ж.к.”***”, по
което искане не са предприети никакви действия, с оглед процедурата посочена в
ЗОС /л. 4/.
В съвкупност ангажираните писмени
доказателства установяват, че при издаване на заповед № 2380/05.07.2016г. на Кмета на О.В.,
е спазена процедурата по чл. 70, ал. 1 от Наредбата, тъй като към 20.06.2016г. в поземлен имот,
представляващ общинска собственост, находящ се пред бл. 67 в гр. ***, кв.”***”, е съществувал изграден градински
дървен елемент, тип – ограда, със следните размери: височина 1 метър и широчина
10 м. без съответното разрешение за поставяне, факт, удостоверен със съставения
констативен акт, които наред с други 44 преградни съоръжения, е бил премахнат
от „П.Й.” ЕООД.
Писмените и гласни доказателства не
установяват по категоричен начин, че именно С.Д. е собственик на градинския
дървен елемент с посочените размери, тъй като изводът за изграждането му и
придобиване правото на собственост върху преместваемия обект, почива на извод,
направен от служители на О.В., въз основа на споделеното от съседи. Фактът, че
г – жа Д. е разполага с ключ за катинара на обекта, позволяващ ѝ
безпрепятствен достъп и е отглеждала зеленчуци, факт, който се признава в
отговора на исковата молба обосновават извод, че тя е ползвала оградената
тревна площ, но не и че е изградила оградата, респ., че е неин собственик.
След като не е собственик на този обект, в
тежест на ответника С.Д., не е възникнало задължение да заплати разходите за
премахването му, а на още по-голямо основание и на останалите 44 преградни
съоръжения, поради което предявените искове, следва да бъдат отхвърлени.
Разноски в полза на ответната страна
С.Д. не се присъждат, поради липса на искане и доказателства за извършването на
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.В., представлявана от Кмета И.П.срещу С.Г.Д., ЕГН **********,***
в условията на обективно
кумулативно съединение, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 57 а, ал. 6 вр. ал. 1
ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр.
чл. 70, ал. 7 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за
разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за
устройство на територията и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане
в размер на 217, 08 лв. /двеста и
седемнадесет лева и осем ст./, представляваща направени разходи за
принудително премахване от О.В.на преместваем обект
без разрешение, представляващ градински дървен елемент тип преградно съоръжение
/дървена ограда/ с вратичка, заключена с катинар с размери височина 1 м.,
ширина 10 м. и дължина 6 метра, монтиран на общински терен, попадащ в част от
ПИ с идентификатор ******, находящ се в гр. Варна, ******, въз основа на
заповед № 2380/05.07.2016г. на Кмета на О.В., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 16, 40 лв. /шестнадесет лева и четиридесет ст./, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за времето от 15.12.2016г. до
12.09.2017г., за които суми е издадена заповед № 8602/20.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 15883/2017г. по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: