Заповед по дело №1394/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260003
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20204110101394
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ЗАПОВЕД №  

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

по чл. 410 ГПК

град Велико Търново, на 01.07.2020 година.

 

Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 01.07.2020г. закрито разпоредително заседание по Ч. гр. дело № 1394 по описа на съда за 2020 година, докладвано от Анна Димова - районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и допълнителната молба, подадена към него установи:

По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Съдът, след като се запозна с изложените от заявителя факти и обстоятелства, и с представените от него писмени доказателства намира, че вземанията за главница, възнаградителна - договорна и мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Освен това твърденията на заявителя и съдържанието на договора не водят до извод за вероятност в тази насока. В този смисъл за тях следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Претендираните със заявлението вземания за такса за експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране обаче, се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на тях. Нито от твърденията на заявителя, нито от договора за кредит и Тарифата към него може да се изведе съдържанието на услугата "експресно разглеждане на документи". Липсва разграничение между дейността по разглеждане на документи и експресното разглеждане на заявката, за които в Тарифата са предвидени две отделни такси. Задължаването на длъжника да заплати по–високата такса за експресно разглеждане, без да е ясно срещу тази цена какви са задълженията на кредитора, което отнапред изключва проверката дали те са изпълнени, води до липсата на еквивалентност между права и задълженията на двете страни по отношение на тази т.нар. "допълнителна услуга". По тези съображения, изхождайки от общото правило на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на такса експресно разглеждане на документи представлява неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по договора. Отделно от това, уговарянето на такава такса е в пряко противоречие със закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Безспорно дейността по разглеждане на молбата за отпускане на кредит е част от процеса на усвояването му и такса за тази дейност не следва да се дължи. Предвид изложеното клаузата е нищожна и поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Неустойката, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя. Разходите за извънсъдебно събиране на вземането съгласно приложената към заявлението Тарифа са посочени само като стойност и са обвързани единствено с броя дни забава за плащане на погасителни вноски, но не и за каква дейност се начисляват. От една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона. Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя дни забава, поради което по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на длъжника и кумулирането му с т. нар. такса разходи е в пряко противоречие със забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Водим от горното и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът

 

РАЗПОРЕЖДА:

 

            Длъжникът А.А.М. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град София, ул. "Панайот Волов" № 29, етаж 3, с ЕИК ********* сумата в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ - главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 5484458 от 19.11.2018 година, сключен с "Вива Кредит" ООД; сумата в размер на 70.16 лв. /седемдесет лева и шестнадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 19.12.2018 година до 16.08.2019 година, сумата в размер на 24.86 лв. /двадесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава за периода от 20.12.2018 година до 19.06.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.06.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 25.00 лева - внесена държавната такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

 

            ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 189.00 лв. /сто осемдесет и девет лева/ - такса за експресно разглеждане на документи, за сумата в размер на 189.00 лв. /сто осемдесет и девет лева/ - неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата в размер на 195.00 лв. /сто деветдесет и пет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

            Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

 

            Вземането, за което е уважено искането, произтича от следните обстоятелства:

            На 19.11.2018г. между А.А.М. заемател и "Вива Кредит" ООД /заемодател/ е сключен Договор за паричен заем с № 5484458. Подписвайки договора за паричен заемателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор. Съгласно договора заемодателят има право да прехвърли вземането си по договора за паричен заем на трето лице.

            На 02.09.2019г. е подписано приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. На основание чл. 99 ЗЗД между "Вива Кредит" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на които вземането е прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен но реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането на 05 септември 2019г. от "Вива Кредит" ООД посредством писмо е обратна разписка.

            Между заемателя А.А.М. и "Вива Кредит" ООД е сключен Договор за паричен заем № 5484458 от 19.11.2018г. Съгласно същия, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 400 лв., която сума е предоставена с подписване на горепосочения договор и с това заемодателят е изпълнил задължението си но договора. Длъжникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 70.16 лв., съгласно условията на месечни погасителни вноски.

            Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 16.08.2018г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а длъжникът по делото продължава виновно изпълнява задълженията си. По тази причина длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 24.86 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

            Банкова сметка, ***ата сума:

            IBAN: ***, BIC/***: BPBI BG SF, банка "Юробанк България" АД (б. "Пощенска банка" АД) - по договор № 5484458.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

 

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, или да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта. Ако възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по – висок размер от посочения в заповедта. В случай, че изпълните задължението по заповедта в срока за възражение, може в същия срок да възразите писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че сте изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.     

2. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

3. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

4. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

 

 

Районен съдия:

Анна Димова