Определение по дело №1272/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….04.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1272/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 24092/15.08.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД, срещу Н.К.К. - Б. за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени в производството по ч.гр.д. 6024/2018 г.  РС – Варна.

С молба вх. № 29463/12.10.2018 г. исковата молба е уточнена по размер и основание в частта на претендираната от сума за „такси и разноски". Внесена е дължимата държавна такса.

Осъществена е двойна размяна на книжа.

Съдът намира исковете за допустими.

От изисканото за послужване ч.гр.д. № 6024/2018 г. по описа на РС – гр. Варна е видно, че са спазени сроковете по чл.414 и чл. 415 от ГПК за предявяване на възражение от длъжника и установителни искове от кредитора. Предметът на иска съответства на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК.

Предявените искове са с предмет право породено от търговска сделка, поради което се разглеждат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

Страните са представили като доказателства преписи от документи, които са относими и допустими. Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени искове от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Московска" № 19, срещу Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н.К.К. - Б. дължи на "Банка ДСК" ЕАД следните суми:

·     192 902,39 /сто деветдесет и две хиляди деветстотин и два лева и 39 ст./ лева – главница;  

·     141 346,39 /сто четиридесет и една хиляди триста четиридесет и шест лева и 39 ст./ лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.09.2010 г. до 26.04.2018 г.;

·     1 946,85 /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и 85 ст./ лева – лихва обезщетение за забава, от които:

o   1 571,79 лева по т. 20.1 от Общите условия към договора за кредит за периода от 30.10.2010 г. до 19.04.2018 г.;

o   375,06 лева по т. 20.2 от Общите условия към договора за кредит за периода от 20.04.2018 г. до 26.04.2018 г.;

·     1 687,17 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и 17 ст./ лева – такси и разноски, от които:

o   120,00 /сто и двадесет/ лева – такса изискуемост;

o   460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева – такса управление;

o   597,07 /петстотин деветдесет и седем 0,07/ лева – застраховка на обезпечението;

o   510,10 /петстотин и десет 0,10/ лева – такса подновяване на ипотека,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018 г., на основание договор за ипотечен кредит от 21.09.2007 г. и допълнително споразумение от 18.09.2009 г.,

за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. 887/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Провадия на въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката.

Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

Факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции:

Ищецът твърди, че по силата на Договор за жилищен кредит от 21.09.2007 г., Банка ДСК ЕАД предоставила на Н.К.К. - Б. ипотечен кредит в размер на 192 000,00 лева със срок за издължаване 360 месеца като кредитът се погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план. Уговорена била лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора, базовия лихвен процент бил 4,19%, стандартната надбавка – 3,1 % или лихвения процент по кредита бил общо 7,29%. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. На 18.09.2009 г. било сключено допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит от 21.09.2007 г., с което на кредитополучателя бил предоставен гратисен период от 12 месеца за издължаване на главницата по кредита без да се променя крайния срок на договора. Поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски за период повече от 90 дни, на основание т. 20.2 от общите условия кредиторът отправил покана - уведомление до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Поканата била получена лично на 18.04.2018 г. На 20.04.2018 г. кредитът счетоводно бил отразен като предсрочно изискуем. До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита бил олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта /т. 20.2 от ОУ/. На 27.04.2018 г. Банка ДСК ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което било уважено ведно с разноски в размер на 6 757,66 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. На 16.07.2018 г. Банка ДСК ЕАД била уведомена да предяви иск на основание чл. 415 от ГПК.

В подаден в срок отговор на исковата молба ответницата Н.К.К. - Б. оспорва исковете като изцяло неоснователни. Прави възражение за недопустимост на исковете на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй като между същите страни на същото основание – за предоставен кредит в размер на 192 000 лв. по Договор за жилищен кредит от 21.09.2007г., изменен с допълнително споразумение от 18.09.2009 г., е образувано гражданско дело № 393/2014г. по описа на Софийски градски съд, по което е постановено влязло в сила Решение № 4810/03.07.2017 г., с което е отхвърлен предявения от „Банка ДСК"ЕАД иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията за главница и лихви – предмет на издадена на 25.05.2011г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№7562/2011 г. описа на PC гр.Варна, като неоснователен.

По основателността на исковата молба възразява, че вземането на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист не съществува, тъй като липсва изрично валидно волеизявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и доказателство, че такова волеизявление отговарящо на изискванията за форма и съдържание е достигнало до длъжника. Не оспорва получаването на Поканата-уведомление от 18.04.2018г., но сочи конкретни основания за нередовност на същата като счита, че се касае за съобщение, но не и за уведомление за обявена предсрочна изискуемост на кредит тъй като освен размера на отпуснатия кредит на 21.09.2007г. – 192 000,00 лева, поканата не съдържа никаква друга информация. Възразява, че учредената договорна ипотека е недействителна. Прави възражение за нищожност на конкретни клаузи в договора за банков кредит от 21.09.2007г. и на допълнителното споразумение към него от 18.09.2009г. на основание чл.143 във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и възражение за нищожност на Общите условия към договора и към допълнителното споразумение на основание чл.143 във вр. с чл. 146, ал.2 от ЗЗП, поради неравноправност, а именно: - чл.6 от договора поради непосочване на падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва; - чл. 11 от договора относно приемането на Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, като неразделна част от договора, тъй като Общите условия са изготвени предварително и не са приети писмено от ответника, съгласно чл. 298 от ТЗ; чл.7 от договора за кредит във вр. с т.8.1. от Общите условия, от които банката основава едностранната промяна от нея на базовия лихвен процент, които обосновават едностранна промяна на договора на непредвидено в него основание; - чл. 14 от договора относно предварителното задължаване на потребителя с извършени от Банката изменения или допълнения на Общите условия и на Тарифата, обосноваващ едностранна промяна на договора на непредвидено в него основание; изречение второ по чл.14. от договора, съгласно което за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставяни на видно място в салоните на Банката, поради уговаряне на условия поставящи длъжника в невъзможност и даващи право на Банката на едностранна промяна на договора на непредвидено в него основание; - чл. 11. от споразумението относно приемането на Общите условия за предоставяне на жилищни ипотечни кредити на физически лица като неразделна част от договора, тъй като Общите условия са изготвени предварително и не се приети писмено от длъжника, съгласно чл.298 от ТЗ.

Прави възражение за нищожност и по отношение на чл.1.2. от Допълнителното споразумение към договора за банков кредит поради непосочване на конкретен метод за капитализиране и непосочване на конкретния размер на лихвите, тъй като се касае за  едностранна промяна на договора на непредвидено в него основание. Прави възражение по отношение размера на главницата в Заповедта за незабавно изпълнение и съответно изпълнителния лист от 30.04.2018г., тъй като не е дала съгласие за капитализиране на лихвата, която към датата на допълнителното споразумение от 18.09.2009г. е в размер на 3 785.31 лева. След  подписването на допълнителното споразумение са изплатени още 194.84 лева , поради което действително дължимата главница е 189 119.85лева, а не 192 902.39 лева, както е посочено в заповед № 2846/30.4.2018г. и в изпълнителния лист. Възразява, че незаконосъобразно са капитализирани още заемна такса от 60 лева/ 04.03.2010г.;  заемна такса от 60 лева/ 02.02.2011г.; лихва от 9183.42 лева на 03.09.2010 г. (съгласно счетоводната експертиза по гр.д. № 393 от 2014г. на СГС) Възразява за неправомерно начисляване на лихва върху лихва поради нищожност на уговорката за капитализиране на лихви. Оспорва стойностите на платени лихви и образуването на главницата според справката на основание чл.366 от ГПК на „Банка ДСК" ЕАД от 27.04.2018г. Посочва конкретните суми, с които е погасявала кредита, но които не са отразени правилно. Съответно, оспорва изявлението на ищеца, обективирано в т.8. от същото извлечение от счетоводните книги, че към дата на постъпване на предсрочна изискуемост 20.04.2018г. не са погасени 90 броя погасителни вноски, включващи главница и лихва. Възразява, че неправилно е посочен размерът на главницата по кредита и съответно размерът на лихвите (договорни и наказателни) и съответно таксите за управление и заемни такси, които се изчисляват въз основа на дължимата главница. Банката без съгласие на кредитополучателя е капитализира лихва от 3 785,31лв. към остатъка от главницата 189 314,69 лв. и е получила нова главница от 193 100,00 лева, върху която неправомерно са се начислявали нови лихви в периода от 18.09.2009 г. до 18.09.2010 г. включително. Уточнява, че е дала съгласие само за гратисен период, но не и за първоначалното капитализиране на лихвата върху главницата от 189 314,69 лв. Неправилното определяне на главницата е довело до погрешно изчисляване на всички лихви и такси по кредита. Оспорва начина на определяне на крайната падежна дата, която в погасителния план към допълнителното споразумение от 18.09.2009 г. е 18.01.2038 г. и е съвсем различна от крайната падежна дата посочена в извлечението от счетоводните книги на Банката – 25.09.2037 г.

Възразява за липса на клауза в допълнителното споразумение за начина на формиране на променения лихвен процент от 8,79%. и че клаузата за промяна на лихвения процент не е индивидуално договорена. Оспорва задължението за договорна лихва поради нищожност на клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение относно начина на определяне на лихвите по кредита на основание чл.143, т.12 от ЗЗП. Възразява, че извършените плащания по лихвите са без правно основание, съгл. чл.55, ал.1., пр.1 от ЗЗД, а неплатените такива са недължими. Възразява срещу едновременно начисляване на законна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД и неустойка на осн. чл.92. ЗЗД. Възразява, че не дължи наказателна лихва, тъй като същата е начислена без основание – предсрочната изискуемост на сумата за главница по договора не е настъпила към момента на подаване на заявлението.

В допълнителна искова молба ищецът репликира доводите на ответницата. По отношение на възражението за недопустимост на иска поради влязло в сила съдебно решение по гр. д. №393/2014 г. по описа на СГС между същите страни изтъква липса на идентичност в предмета на цитираното и настоящото дело, тъй като двата установителни иска по чл. 422 от ГПК са предявени за вземания, обективирани в различни заповеди за изпълнение, издадени в различни съдебни производства. Изтъква още, че основанието на за отхвърляне на предявените искове предмет на гр. д. №393/2014 г. по описа на СГС е обстоятелството, че банката не е обявила предсрочната изискуемост на вземанията си преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че приключилото с решение гр. д. №393/2014 г. по описа на СГС се ползва със сила на пресъдено нещо единствено по отношение на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 25.05.2011 г., издадени по ч. гр. д. №7562/2011, но не се отнася към валидността на правата и задълженията по Договора за ипотечен кредит от 21.09.2007 г., въобще, нито има сила на пресъдено нещо относно вземането с оглед на новоиздадената Заповед от 30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, предмет на настоящото производство.

По възраженията за наличие на неравноправни клаузи, довели до едностранно изменение на договорните условия и завишен размер на посочените в исковата молба суми, счита, че се касае за кумулативно съединени инцидентни установителни искове, по смисъла на чл.212 ГПК, за които не е заплатена дължимата държавна такса. По същество изразява становище за неоснователност на възраженията. Сочи, че БЛП по предоставяните кредити се изчислява съгласно „Методология за определяне на Базов Лихвен Процент (БЛП) използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица". Поддържа, че оспорените клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП тъй като не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за това – уговорката да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП  като същевременно не попада в някое от изключенията на 144 от ЗЗП и не е уговорена индивидуално. Сочи, че специалното законодателство, приложимо към конкретния вид услуги, изрично урежда възможността за уговаряне на променлив лихвен процент, но го обвързва с посочване на условията, при които промяната може да бъде извършена от кредитора (чл.58, ал.1 от ЗКИ).

Преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характерът на стоките и услугите, за които е сключен договорът и се вземат предвид всички обстоятелства и останалите клаузи на договора, довели до сключването му (аргумент от чл. 145 ЗЗП). Счита, че фактът, че клаузите на Договора за кредит и общите условия не са индивидуално уговорени, сам по себе си не ги прави неравноправни, тъй като те, преди всичко, трябва да не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, каквото в случая не е налице. По отношение на Общите условия изтъква, че законът допуска сключването на договор при общи условия и урежда условията за това, а страните са били напълно свободни да се запознаят отнапред с предлаганата от банката финансова услуга, поради което не e налице недобросъвестност от страна на банката при отпускане на кредита и в този смисъл за неравноправност на оспорваните клаузи. Развива подробни съображения за същността на лихвата, видовете лихви и прави преглед на действащата нормативна уредба, в т.ч. европейско право, по-специално по въпроса за допустимостта на уговарянето на променлива лихва при договорите за банков кредит, както и конкретно договорените условия, при които банката е имала право да променя едностранно договорения лихвен процент.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗКИ банката няма законово задължение да уведомява кредитополучателите за промяната на лихвения процент, когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние, какъвто е и настоящия случай. Позовава се на постигнатите индивидуални договорености с кредитополучателя, в т.ч. на изразеното от последния съгласие да бъде извършено капитализиране на начислената към датата на споразумението редовна/договорна лихва към главницата, с което остатъкът от дълга формиран към датата на подписване на споразумението и по отношение на който е сключено последното е в посочения размер. Поддържа, че уговорката за капитализиране на лихви е законосъобразна с оглед разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД и Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Сочи, че в подписаното допълнително споразумение е договорено, в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем извършената капитализация отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.

 

 

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за валидно възникване на облигационно правоотношение по договор за кредит, усвояване на кредита от кредитополучателя, настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, основанието и размера на претендираните вземания по отделни пера, основанието за изменение на лихвения процент.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ:

ПРИЕМА и прилага като доказателство изисканото за послужване ч.гр.д. 6024/2018 г. по описа на ВРС.

ДОПУСКА до приемане в първото съдебно заседание  представените от страните писмени доказателства.

На осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК УКАЗВА на ищеца, че описаните в исковата молба общи условия към допълнителното споразумение не са представени в цялост.

На осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК УКАЗВА на ответницата, че съгласно чл. 183 от ГПК писмените доказателства се представят в оригинал, официално заверен препис или заверен от страната препис, като заверката се извършва на всяка страница.

УКАЗВА на ответницата, че представеното с отговора решение № 4810/03.07.2017 г. по гр. д. № 393/2014 на СГС следва да бъде представено в заверен от съда препис съдържащ отбелязване на датата на влизане на решението в сила.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата в срок до първото съдебно заседание да приведе представените писмени доказателства във вид, отговарящ на изискванията на ГПК. При неизпълнение същите няма да бъдат приети като доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно-СЧЕТОВОДНА ЕКспертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка на място в счетоводството на банката – ищец на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на кредитно задължение, да даде заключение по следните въпроси:

1. Усвоен ли е и на коя дата кредитът;

2. Какви суми са постъпили по разплащателната сметка на длъжника, служеща за погасяване на кредита, как се е погасявало с тях на падежна дата задължението към банката по главница, лихви и заемни такси с оглед условията на сключения договор и приложенията към него.

3. На коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение и каква е забавата към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред Варненски районен съд – 27.04.2018 г.

4. Какъв е размерът на дължимите суми към банката към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.04.2018 г. по главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и разноски при условие, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 18.04.2018 г. като отделно се посочат вноските с настъпил падеж и частта от главницата, за която е настъпила предсрочна изискуемост.

5. Какъв е размерът на дължимите суми към банката към датата на изготвяне на заключението на вещото лице по главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и разноски при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането за главница.

6. Променян ли е базовият лихвен процент след датата на сключване на договора за кредит, кога, по какъв начин и на какво основание.

7. Какъв би бил размерът на дължимите лихви в случай че базовият лихвен процент не бе променян.

Изчисленията по т. 4, т. 5 и т. 7 да се извършат в следните варианти: а) при извършена капитализация на лихви б) без да е извършена капитализация на лихви.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.П.Г., която да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че при използване на източници на информация, които не са приети по делото, същите следва да бъдат изрично посочени и приложени към заключението.

 

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответницата.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след внасяне на определения от съда депозит.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: