Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори януари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Весела Венева и в присъствието на
прокурора Йоана Ралякова, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНЧД № 16 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
определение от 09.12.2020 г. по НОХД №13431/19 г., СРС, НО, 16 състав по реда
на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл.25, ал.1 от НК е определил на
осъдения Т.Й.Г. едно общо най- тежко наказание измежду наложените му такива по
няколко осъждания, а именно-лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца,
като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС е постановил същото да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Приспаднал е на основание чл.25, ал.2
от НК от така определеното общо най- тежко наказание времето, през което
осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по делата, включени в
съвкупността.
Срещу
определението в частта относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода е постъпила в законоустановения срок жалба от осъдения Т.Г., в която
моли да му бъде определен по- лек режим на изтърпяване на наказанието.
В
жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи
лица, но следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения Т.Г.,
включително и бюлетините за съдимост, както и справка за търпените от него до
този момент наказания лишаване от свобода, респ. справка за задържането му под
стража по различните дела.
В
открито съдебно заседание служебният защитник на осъденото лице- адв.П.К., поддържа така депозираната
частна жалба от осъдения и моли съда да я разгледа.
Осъденото
лице Т.Г., редовно
призован, не се явява се пред въззивната инстанция и не взима становище по
същество.
Прокурорът
при СГП
счита, че определението на СРС е правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивните частни жалби, както и доводите, направени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. По същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Видно от изисканите
справка за съдимост и бюлетини за съдимост за лицето, същият е осъждан до тук
общо 5 пъти. Последното му осъждане е по НОХД №13431/19 г. на СРС, НО, 16 с-в
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК, по което
е било одобрено споразумение от съда, влязло в сила на 09.12.2020 г. Деянието, за което е бил осъден Г. по това
дело е извършено от него на 11.07.2018 г., като със споразумението му е било
наложено наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода при строг режим
на изтърпяване. Непосредствено след одобряване на споразумението по делото,
съдът е извършил и групиране на наказанията на лицето, наложени му по това
дело, както и по други две негови предходни осъждания, а именно определи е общо
най- тежко наказание в размер на 1 година и 2 месеца измежду наказанията по
НОХД №5143/2019 г. на СРС, по НОХД №5525/2019 г. на СРС и наказанието по НОХД
№13431/2019 г. на СРС. Правилно е било преценено от СРС, че са налице условията
за определяне на общо най- тежко наказание на осъдения Г. по тези три дела, тъй
като деянията, за които той е бил осъден по тези дела, са извършени от него
преди за всяко едно от тях да има постановена и влязла в сила присъда. В този
смисъл касае се за едно осъждане, а не за три отделни такива, доколкото лицето
следва да изтърпи и едно само наказание. Видно е, че престъпленията, за които е
осъден по тези три дела са взе такива по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28 от НК-
т.е. за кражби извършени при условията на повторност, обусловени от осъждането
на лицето по НОХД №1483/2011 г. на СРС, влязла в сила на 06.03.2012 г. Деянията
по трите горецитирани дела, по които Г. е осъден за извършени от него
престъпления по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28 от НК и по които му е било
определено едно общо най- тежко наказание в размер на 1 година и 2 месеца, са
извършени от него след изтичане на изпитателния срок по НОХД №1483/2011 г. на
СРС, но в рамките на 5 годишния срок по чл.30, ал.1 от НК. Именно и поради това
наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Г. по НОХД
№1483/2011 г. на СРС, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за срок от 3 години, не е било приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК. Същевременно и преди осъждането на лицето по НОХД №1483/2011 г. на СРС, той
е бил осъждан още веднъж- по НОХД №1314/04 г. на СРС, като му е било наложено
наказание 3 месеца лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок считано от
16.06.2004 г. (от влиза не присъдата в сила). В рамките на този изпитателен
срок Г. не е извършил друго престъпление, заради което да се е наложило да изтърпи
наказанието по това първо осъждане, то и поради това той се е реабилитирал по
него по реда на чл.86, ал.1, т.1 от НК към 16.06.2007 г. С оглед забраната по
чл.86, ал.2 от НК обаче не е могъл да се реабилитира по право за второто си
осъждане по НОХД №1483/2011 г. на СРС, поради което и с изтичане на
изпитателния срок по това второ осъждане за него не е настъпила реабилитация по
право. Той е могъл да се реабилитира за него с изтичане на 5 годишен срок след
изтичане на изпитателния такъв, ако не бе извършил други престъпления от общ
характер, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода. Но в
конкретния случай и трите му последващи осъждания са за деяния, извършени в
рамките на този 5 годишен период, поради което и по трите му последващи осъждания,
са му наложени наказания лишаване от свобода, които той е следвало да изтърпи
ефективно. Ето защо и правилно е било постановено общото най- тежко наказание
от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, определено му по тези три
последващи осъждания, цитирани и по- горе, да бъде изтърпяно ефективно от Г..
Както бе отбелязано обаче, доколкото се касае за деяния, извършени при
условията на реална съвкупност, то и няма съмнение, че това се води едно
осъждане. Наказанието по него е под 5 години лишаване от свобода. До този
момент Г. не е търпял друго наказание лишаване от свобода, освен наказанието от
9 месеца, което му е било определено по реда на чл.25 вр. чл.24 от НК за две от
тези осъждания, включени в групата. С новото групиране единственото, което се
променя е, че към предходната група се присъединява още една присъда
(споразумение) и се определя общо най- тежко наказание вече не измежду 2, а
измежду 3 наказания, но въпреки това продължава да е налице чисто от правна
гледна точка едно осъждане, включващо трите присъди. В този смисъл и при
определяне режима на изтърпяване на това общо най- тежко наказание няма как да
се приложи разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС, както е сторил това
първостепенният съд, тъй като тази хипотеза се преценява дали е налице, в
случаите, когато лицето е осъждано повече от 1 път и по силата на тези
осъждания вече е търпяло наказание лишаване от свобода или следва да изтърпи
отделни наказания лишаване от свобода, а не едно общо такова. Разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС намира приложение при две и повече осъждания на лицето,
които не са в група и за които то следва да търпи отделни наказания лишаване от
свобода. Когато се касае за едно осъждане (без значение дали то е определено с
една присъда или с няколко, но при условията на кумулация) налице е едно
осъждане и в този случай режимът следва да се преценява като съдът съобразява
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 или т.2, б.А от ЗИНЗС вр. т.3 от ЗИНЗС. С
други думи следва да определи общ режим, ако се касае за 1 осъждане, при което
наказанието е под 5 години лишаване от свобода арг.- т.3 на чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, респ. строг такъв, ако наказанието е над 5 години лишаване от свобода-
арг. т.2, б.А на чл.57, ал.1 от ЗИНЗС. Такъв именно е и настоящият случай, като
в случая не е налице и хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС, доколкото
деянията и по трите осъждания, включени в групата и обуславящи на практика едно
общо осъждане, са извършени от Г. извън изпитателния срок по НОХД №1483/2011 г.
на СРС, поради което и не се е наложило привеждане в изпълнение по реда на
чл.68, ал.1 от НК на наказанието, наложено му по това дело. Обстоятелството, че
неправилно е бил определен режима на изтърпяване на наказанието, наложено на
осъдения Г. по НОХД №13431/2019 г. на СРС, НО, 16 с-в с одобреното от съда
споразумение, не означава, че този погрешно определен режим следва да се
пренася автоматично и при определяне на общото най- тежко наказания по трите
осъждания на Г., включени в групата.
С оглед на всичко
изложено в случая режимът на изтърпяване на общото най- тежко наказание, което
е в размер на 1 година и 2 месеца (т.е. под 5 години) и доколкото лицето не е
търпяло до този момент наказание лишаване от свобода- т.е. доколкото се касае
за едно осъждане, като до този момент Г. не е търпял друго наказание лишаване
от свобода, по друго предходно осъждане- извън тази група и подлежащо на
самостоятелно изтърпяване, то приложима се явява разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.3 от НК и режимът на общото най- тежко наказание следва да бъде общ.
По изложените
съображения жалбата на осъдения се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена, като определението на СРС постановено по реда на чл.306, ал.1,
т.1 от НПК в частта относно режима следва да бъде изменено и вместо строг режи,
да бъде постановено Г. да изтърпи общото най- тежко наказание при общ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 3 от НПК СГС
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
като отменя протоколно
определение от 09.12.2020 г., постановено по НОХД № 13431/19 г., СРС, НО, 16
състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК в частта, с която и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС,
съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на определеното по
реда на чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК едно общо най- тежко наказание в размер на
1 година и 2 месеца лишаване от свобода на осъдения Т.Й.Г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА определеното общо най-
тежко наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода на осъдения Т.Й.Г.
да бъде изтърпяно на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ
режим.
Потвърждава определението на СРС, постановено
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.