Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 858 по описа за две хиляди и деветнадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба на
"Е.С." ЕООД – присъединен взискател по изп.
д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 928 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, срещу онази част от разпределение, изготвено от частния съдебен изпълнител на 12.08.2019 г. по реда
на чл. 460 ГПК, в частта,
в която са признати за разноски по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД платените
от първоначалния взискател общо 31 548. 00 лева
– такси за връчване на покана за доброволно изпълнение, такса за издаване на
удостоверение за присъединяване, такси за запор на движими вещи и вземане,
такси за присъединяване на изпълнителни листове, такси за опис на движими вещи,
суми за възнаграждение за вещо лице, както и суми за такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че в тази сума били включени разноски, понесени от взискателя в други изпълнителни дела. Разпределението е
обжалвано и в частта, в която е посочено, че с право на предпочтително удоволетворяване по реда на чл. 136, т. 3 ЗЗД са вземанията
на първоначалния взискател, обезпечени със залог, в
размер на остатъка от 1 392 532. 22 лева, за който не било посочено
как е формиран. Поддържа, че не всички главни вземания на първоначалния взискател били обезпечени със залог, поради което
неправилно сумата от 1 392 532. 22 лв. била включена преди вземането
на жалбоподателя. Искането е за отмяна на обжалваното
разпределение.
По
делото е постъпило възражение от взискателя „Б.б.з.р.“
АД със становище за неоснователността на жалбата.
Приложени са мотиви от органа по принудително изпълнение относно допустимостта и неоснователността на жалбата.
Софийски
окръжен съд, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, възражението и
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, а разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Б.б.з.р.“
АД (по нататък в
изложението банката) с приложен към нея
изпълнителен лист от 28.04.2017 г., издаден по гр. д. № 9334/2017 г. на СРС, 87 състав,
въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу солидарните длъжници „Т. ….“ ООД, И. Е. Н.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „Т. .. – И. Н.“, „Т. ….“ ООД, Т. А. Н. и И. И. Н. за сумата 284 739.
52 евро – главница по договор за банков кредит № …/…………… г. и анекси към него, заедно със законната лихва за периода от 15.02.2017 г. до
изплащане на вземането, за сумата от
4 454. 18 евро – неустойка за забава за периода от 01.01.2017
г. до 14.02.2017 г., за сумата от 712. 66 евро – неустойка по чл. 11 от
договора, 20.82 евро - лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 14.02.2017
г., за сумата от 77. 60 евро – застрахователни премии, както и за сумата от 11 394.
00 лв. - разноски по делото (върху този изпълнителен лист е
налице официално удостоверяване, извършено от съдебния изпълнител, че вземането по него е погасено изцяло със
сумата от 599 477.87 лева съгласно разпределение от 30.06.2017 г. по изп. д. № 3429/2016 г. по описа са ЧСИ М. С., по което
банката е присъединен взискател). С последващи
молби банката се е присъединила като кредитор по още три броя изпълнителни
листове, както следва: 1. изпълнителен лист от 13.03.2017 г.,
издаден по гр. д. № 9343/2017 г. на СРС, 77
състав, въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу солидарните длъжници „Т. ….“ ООД, И. Е. Н., регистриран като едноличен
търговец с фирма „Т. .. – И.Н.“, „Т. ….“ ООД, Т. А. Н. и И. И. Н. за сумата 299 888. 45
евро – главница по договор за банков кредит № …/…………. г. и анекси към него, заедно със законната лихва за периода от 15.02.2017 г. до
изплащане на вземането, за сумата от
4 691. 16 евро – неустойка за забава за периода от 01.01.2017
г. до 14.02.2017 г., за сумата от 750. 58 евро – неустойка по чл. 11у от
договора, 21.93 евро - лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до
14.02.2017 г., за сумата от 81. 74 евро – застрахователни премии, както и за сумата от 11 957.
53 лв. - разноски по делото (върху този
изпълнителен лист е налице официално удостоверяване, извършено от съдебния изпълнител, че вземането по него е погасено частично със
сумата от 477 756. 78 лева съгласно разпределение от 30.06.2017 г. и
разпределение от 17.08.2017 г. по изп. д. № 3429/2016
г. по описа са ЧСИ М. С., по което банката е присъединен взискател); 2. изпълнителен лист от 22.06.2017 г., издаден по гр. д. № 9339/2017 г. на СРС, 57
състав, въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу солидарните длъжници „Т. ….“ ООД, И. Е. Н.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „Т. .. – И. Н.“, „Т. ….“ ООД, Т. А.Н. и И. И. Н. за сумата 750 585.
00 евро – главница по договор за банков кредит № …/…………. г. и анекси към него, заедно със законната лихва за периода от 15.02.2017 г. до
изплащане на вземането, за сумата от
50 491. 34 евро – лихва по чл. 4 от договора, сумата от 45 900. 37 евро – неустойка по
чл. 15, ал. 1 от договора за периода от 01.03.2016 г. до 14.02.2017 г., сумата
от 15 971. 07 евро – неустойка по чл. 15, ал. 3 от договора за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г., неустойка по чл. 15, ал. 1 от
договора в размер на 5 837. 11 евро за периода от 22.08.2016 г. до
14.02.2017 г., както и за сумата от 34 151. 53 лв. - разноски по делото (върху този
изпълнителен лист е налице официално удостоверяване, извършено от съдебния
изпълнител, че вземането по него е
погасено частично със сумата от 12 788. 10 лева съгласно разпределение от
25.06.2018 г. на ЧСИ И. М. – К. с рег. № 839, по изп. д. № 859/2017 г., по което банката е присъединен взискател); 3. изпълнителен лист от 23.06.2017 г.,
издаден по гр. д. № 9335/2017 г. на СРС, 64
състав, въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу солидарните длъжници „Т. ….“ ООД и И. Е. Н.,
регистриран като едноличен търговец с фирма „Т. .. – И. Н.“, за сумата 203 200 евро
– главница по договор за банков кредит № …/………… г. и анекси към него, заедно със законната лихва за периода от 15.02.2017 г. до изплащане
на вземането, за сумата от
12 561. 14 евро – лихва по чл. 16 от договора, сумата от 12 434. 11 евро – неустойка по
чл. 21 от договора за периода от 01.03.2016 г. до 14.02.2017 г., сумата от 4 402.
64 евро – неустойка по чл. 11ш от договора за периода от 01.01.2016
г. до 14.02.2017 г., неустойка по чл. 21 от договора в размер на 1506. 58 евро
за периода от 22.08.2016 г. до 14.02.2017 г., както и за сумата от 9 309. 42 лв. - разноски по делото.
От
представените по делото договор за особен залог на търговско предприятие от
17.08.2011 г. и от 30.07.2012 г. се установява, че изпълняемото
право е обезпечено с учредяване на особен залог върху търговското предприятие
на длъжника, включващо недвижими имоти и движими активи, описани в приложение 2
към всеки от договорите, които активи са изнесени и продаден на публична продан
за сумата от 1 438 100 лева, която е и предмет на разпределение.
С разпореждане от 08.09.2019 г. като взискател по изпълнителното дело е присъединена държавата на основание чл. 458 ГПК, с разпореждане от 15.12.2017 г. като взискател
е присъединено „А. Л.“ АД за вземане на договорно
основание в размер на общо 26 249.09 лв., а въз основа на удостоверение от
05.06.2018 г. жалбоподателят е присъединен взискател за вземане в общ размер от
11 740.78 лева.
Взискателят, по
чиято молба е образувано процесното изпълнително
дело, притежава обезпечено вземане, обективирано в процесните договори за учредяване на особен залог, което
надвишава изпълняемото право, предмет на процесното изпълнително производство. Тъй като събраната
при изпълнението сума не е била достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, вкл. и присъединените по тяхна молба и по право
(арг. чл. 456, ал. 2 ГПК и чл. 458 ГПК), съдебният
изпълнител е извършил разпределение по реда на чл. 460 ГПК.
Получената по сметка на ЧСИ сума от 1 438 100 лева е разпределена, както следва: на първо място са отделени
средства за разноските, сторени от
взискателя, както и дължимите разноски към ЧСИ, като по т. 1 са посочени сумите: 31 548.64 лева – разноски, понесени от взискателя за връчване на ПДИ, такса за удостоверение за
присъединяване, такса за запор на вещи и вземане, такса за присъединяване на
изпълнителни листове, такса опис, възнаграждение за вещо лице, както и такси по
чл. 31 ТТРЗЧСИ; както и сумата от 50. 00 лева – такса за присъединяване на
жалбоподателя, сумата от 60.00 лева – такса за присъединяване на взискателя „А. Л.“ АД; както и суми за разноски към ЧСИ. На второ
място (второ по ред) е посочено
вземането на банката, обезпечено със
залог на движимите вещи, предмет на публичната продан, в общ размер от 1 391 532.
22 лева, като след тях е посочената сумата от 13 66.39 лева – пропорционална
такса в полза на ЧСИ по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По направените оплаквания в жалбата срещу
разпределението, извършено от ЧСИ с протокол от 12.08.2019 г.,
настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г.
на ОСГК на ВКС) действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалваното действие на органа по
принудително изпълнение.
Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата
срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите (каквито
оплаквания не са изложени), размера на предявените от тях
вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в
принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод
извършено разпределение.
В случая с
оглед възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че в първия ред на
специалните привилегии са включени всички необходими разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ именно
по изп. д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М. С., с рег. № 928 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд. В този ред не се разпределят
сумите, заплатени от присъединените взискатели като
такси за присъединяване или съобщение за присъединяване (т. 6 от ТР 2 от 2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС), но доколкото окръжният съд не е
сезиран с жалба в тази част от разпределението, съдебен контрол върху тази част
от разпределението е изключен.
В разглежданата
хипотеза банката-взискател е носител на обезпечено
вземане, обективирано в договори за учредяване на особен
залог. Вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и се удовлетворява
от стойността на заложеното имущество (чл. 16, ал. 1 и 2 ЗОЗ). Ето защо правилно са включени във втори ред
като ползващи се от специалната привилегия по чл. 136, т. 3 ЗЗД вземания на банката
за остатъка от 1 392 532. 22 лева.
По
изложените съображения жалбата срещу разпределението е неоснователна.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Е.С." ЕООД – присъединен
взискател по изп. д. № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.
С., с рег. № 928 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, срещу онази част от разпределение, изготвено от частния съдебен
изпълнител на 12.08.2019 г. по реда на чл. 460 ГПК, в частта, в която са признати за разноски по смисъла на
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД платените от първоначалния взискател
общо 31 548. 00 лева, както и в частта, в която е посочено, че с право на
предпочтително удоволетворяване по реда на чл. 136,
т. 3 ЗЗД са вземанията на първоначалния взискател,
обезпечени със залог, в размер на остатъка от 1 392 532. 22 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 1– седмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: