М О
Т И В И
към
присъда №137 от 31.05.2018г. по НОХД №
142 от 2018г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано
по внесен в съда обвинителен акт на БОП
срещу С.
И. *** с обвинение за извършено
престъпление по чл.199, ал.1, т.4,
вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. “а”
и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението,
което счита за доказано в хода на съдебното следствие и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание шест години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
По делото е приет за
съвместно разглеждане предявеният от Д.Г.И., ЕГН **********,*** граждански иск за заплащане от подсъдимия на
обезщетение за причинени от деянието му имуществени вреди в размер на 556.20
лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датат ана
увреждането . Пострадалата е
конституирана и като частен обвинител. В съдебно заседание гражданският ищец и
частен обвинител пледира гражданския иск да бъде уважен и за налагане на
справедливо наказание на подсъдимия, каквото според него е предложеното от
прокурора.
Подсъдимият С.Б.
отрича инкриминираните от публичното обвинение факти. В последната си дума
заявява желанието си за по-ниско наказание. Защитата му намира за недоказано
участието на подсъдимия в във вмененото му престъпление, поради което
пледира той да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено
следното:
Свид. Д.И. работи като ***** в ОУ“*****“, гр.***.
На 14.10.2017 г., сутринта се връщала пеш от училището към дома си на ул.“*****“
в същия град. От ул.“Гладстон“ тя тръгнала по ул.“Хр.Фотев“ в посока към бул.“Хр.Ботев“. След кръстовището с
ул.“…Патриарх Евтимий“ тя продължила по ул.“Хр.Фотев“. Улицата била осветена от
уличното осветление. Свидетелката се
огледала, не видяла хора наблизо и продължила да се движи по средата на
улицата. Държала дамска тъмносиня на цвят от естествена кожа с размери 40/50см,
в която носела: 1 бр. мобилен телефон марка „Леново“, модел „60S“ с ИМЕЙ :
86724902012***, ведно със СИМ карта на "М-тел" с абонатен № ****, 1
бр. портмоне черно на цвят от естествена кожа, 1 бр. слънчеви очила марка
„KWAT“, 1 бр. диоптрични очила тип „Прогресив“, 2 бр. химикали „В и Х“
сребристи на цвят, 1 бр. запалка „Собрание“, 1 бр. банан, 6 бр. секретни
ключове, 1 бр. отвертка тип „Фазомер" , парична сума от 100 лева, 2 бр.
банкови карти както и документи - лична карта, СУМПС, контролен талон,
европейска здравна карта и др. документи.
Преди да стигне до следващото кръстовище с ул.“Шейново“ в близост до
гараж и лекарски кабинет подс.С.Б. я настигнал в гръб, силно издърпал чантата й
и бързо се отдалечил в обратна посока по
ул. „Х. Фотев“. Пострадалата се опитала да го последва, извикала му да спре и върне чантата, но забелязвайки
специфично олюляване се притеснила, че нападателят е употребил наркотици и
побегнала към дома си.
В
01.15ч. свид. Д.И. подала сигнал на телефон
112 за случилото се. Същия ден свид. М.И. – полицейски служител в Първо
РУ на МВР-Бургас, разглеждайки запис за същия период от охранителна камера,
поставена на ъгъла на ул.“Гладстон“ с
ул.“Хр.Фотев“, оприличил крачещо лице с
подсъдимия. Заедно с полицейски екип посетили дома му.
Подсъдимият разказал за извършеното
по-рано сутринта в същия район на града нападение над жена, която издебнал.
Предал на полицаите мобилен телефон „Леново“, модел „60S“ с ИМЕЙ: 86724902012***
и сивочерен суитчер с качулка и надпис отпред „GAP“, с който заявил че бил
облечен, когато взел чантата от жената в центъра на гр. Бургас. Докато
пътували със служебния автомобил към
полицейското управление подсъдимия разказал къде е изхвърлил чантата, а взетите
от нея пари - изхарчил. За предаването на вещите били съставени протоколи за
доброволно предаване от 14.10.2017 г. (л. 65 и л.66 от досъд.п.). При извършен
на 14.10.2017г. между 16:35ч и 16:50ч. оглед на район в гр.Бургас, ул.“***“, №***под
саморасло дърво до дясната страна на сградата са били намерени отнетите от
пострадалата вещи, с изключение на мобилния телефон и паричната сума от 100
лева и след техния оглед (л. 55 от досъд.п.) са били върнати на свид.И..
От
заключението на назначената по делото оценителна експертиза се установява, че стойността на стойността на
отнетите вещи, както следва: 1 бр. дамска чанта тъмно синя на цвят от
естествена кожа с размери 40/50см - 80. 00 лева; 1 бр. мобилен телефон марка
„Леново“, модел „60S“ с ИМЕИ : 867249020125857 - 180. 00 лева; 1бр. СИМ карта
на „М-тел“ с абонатен № ****** - 9. 90 лева; 1бр. портмоне черно на цвят от
естествена кожа - 15.00 лева; 3 бр. слънчеви очила марка „KWAT" - 50. 00
лева; 1 бр. диоптрични очила тип „Прогресив“ - 90. 00 лева; 2 бр. химикали „В и
X“ сребристи на цвят - общо 2. 00 лева, 1 бр. запалка „Собрание“ - 1. 00 лев; 1
бр. банан - 0. 30 лева; 6 бр. секретни ключове - общо 24. 00 лева, 1 бр.
отвертка тип „Фазомер“ - 4. 00 лева, парична сума от 100 лева, всички вещи на
обща стойност 556.20 (петстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки).
Описаната
фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Д.И., М.И.; от протоколите за оглед на местопроизшествие,
на веществен и доказателства и за доброволно предаване на веществени
доказателства, ведно с фотоалбумите към
тях; от заключението на вещото лице,
изготвило съдебно –икономическата
експертиза; както и от останалите
приобщени в съдебно следствие писмени
доказателства.
Начина и мястото на извършване на деянието се установяват
от показанията на свид.Д.И.. Тази свидетелка не би могла да види в лице нападателя, защото нападението е било в гръб
и го е наблюдавала при отдалечавано му също в гръб и с качулка. Описвайки
облеклото на му, свидетелката посочва, че горницата му е била тъмно сива или
зелена. Видно от протокола за оглед –л.60 от досъд.п., тъмно зелен на цвят и с
надпис, но само отпред на гърдите, е
доброволно предадения от подсъдимия суичър с качулка, който не е предявяван на
пострадалата преди връщането му на собственика. Видно от заключението на вещото
лице, изготвило техническата експертиза –л.52л.53 от досъд.п., разделителната
способност на записа от охранителната камера в близост до местопрестълението не
е позволила да се идентифицира заснето лице.
Свид.Д.И. съобщава за олюляване на дееца при ходене,
характерна походка. Именно походката е една от особеностите, по която свид.М.И.
е оприличил заснетото от охранителната камера лице с подс. Б., когото познава
по повод разследваните от него престъпления в същия район.
От показанията на свид. М.Д. установява, че отнетия от
пострадалата мобилен телефон е бил у
подсъдимия, преди да бъде предаден на полицейските служители. Разказаното
от подсъдимия пред него за местата на извършеното
нападение и на изхвърлената чанта и съдържащите се в нея вещи, напълно съвпада
с разказите на свид.Д.И. и на свидетелите А.Я., Я.Д.-Е. - поемни лица в
проведения следствен експеримент и при намиране на вещите с протокола за оглед
на местопроизшествие в гр.Бургас, ул.“***“, №***.
Следственият експеримент (л.26-л.34 - от досъд.п.) е
проведен на 15.10.2017г. въз основа на показания на подс. Б., дадени преди това
на същата дата в качеството му на свидетел, преди да му бъде повдигнато обвинение. Тези показания не могат да бъдат
ползвани при решаване на делото и нямат никаква доказателствена стойност.
Проведеният следствен експеримент, насочен към проверката на негоден доказателствен източник, не може да
бъде кредитиран и неговите резултати не могат да служат за установяване на
значими за изхода на делото факти. Недопустимо е обстоятелствата, за които
подс. Б. е разказвал и показвал на този следствен експеримент,но в качеството му на свидетел, да се
възпроизвеждат чрез разпит на
участвалите в него поемни лица. Показанията на А.Я. и Я.Д.-Е. са от значение
единствено за изясняване на начина, по
който разследването е достигнало до отнетите вещи, чието приобщаване е било
документирано с протокол за оглед на местопрестъплението.
В този смисъл е от значение за предмета на делото е факта, че при провеждане на следствения
експеримент и двамата свидетели са останали с впечатлението, че в извършването
на деянието е участвало и друго лице. Свид. Я.
твърди, че според казаното тогава от подсъдимият, последният видял как
дееца нападнал жена, взел й чантата и побегнал. Тогава подсъдимия го догонил до
мястото, където била намерена чантата и където закупил от него мобилния
телефон.Тези разяснения на подсъдимия би следвало да бъдат чути и от другото поемно лице, което според показанията на свид.Я. се е намирало в
непосредствена близост до него. Свид.Д.-Е. обаче е категорична, че от
разговора на присъствалите полицаи е останала с впечатление, че
подсъдимият не е бил сам. Соченото разногласие е несъществено, доколкото от
показанията на тези двама свидетели е ясно, че към онзи момент на разследването
подсъдимият е поддържал версията за
друго лице е извършителят на престъплението. Тази версия за първи път е
намерила отражение в протокола за доброволно предаване на мобилния телефон,
когато подсъдимият е посочил свид.Х.Б. от с.***, като лицето, отнело телефона и
чантата на една жена – л.65 от досъд.п.. По-късно отново същото лице е било
посочено в молба на подсъдимия до БОС от
14.11.17г. – л.124 от досъд.п.
При проведените двата разпита в досъдебното производство,
в присъствието на служебния си защитник, подсъдимият е давал противоречиви
обяснения, които са приобщени по реда на
чл.279, ал.2,вр.ал.1,т.3 от НПК,поради противоречието им и с обясненията,
дадени в съдебно следствие. При първия му разпит на 16.10.2017г. той се е
признал за виновен, изразил е съжаление и желание след възстановяване на
вредите са обсъди споразумение, но не е
разказал обстоятелства по повдигнатото му обвинение – л.л.20,21 от
досъд.п. При следващия си разпит на 27.11.2017г . подсъдимият е заявил, че не
се признава за виновен, според него на камерите се виждало че не той, а друг е
извършил грабежа и е отказал е да дава обяснения – л.л.19,20 от досъд.п. В съдебно следствие подсъдимият твърди, че
бил бит от полицаите и че те са му предлагали 100лв. да направи признание.
След изслушване показанията на свид.Б.,
подсъдимият отново заявява, че не е
извършил деянието, в което го обвиняват, а телефона го закупил, но вече не от
сочения дотогава Х.Б. от с.***, а от друго лице, с по-дълга коса, който „се
казва Генчо и е ***“ –л.121 от НОХД№142/18г. по описа на БОС.
В показанията си
свид.Б. потвърждава, че се познава от затвора с подсъдимия и се е
срещнал с него в гр.Бургас, когато го е почерпил с цигара, но категорично
отрича да му е продала мобилен телефон, какъвто самия той не е притежавал
поради липса на средства.
Променящите се обяснения на подсъдимия, освен че си
противоречат, противоречат и на информацията, съдържаща се в останалите, коментирани по-горе
доказателствени източници и са лишено от елементарна житейска логика. Това
мотивира настоящия състав да ги
възприеме единствено като израз на избирана към момента на депозиранеото им
защитна позиция на подсъдимия, целяща
оневеняването му.
Така обсъдените по-горе доказателствени материали позволява да се изгради такава единна верига
от доказателства, от която да се изведе единствения възможен извод, че точно
подс. С.Б. е извършителя на описаното в
обвинителния акт деяние.
При
приетата фактическа обстановка, съдът намира, че извършеното от подс. С.
Б. деяние осъществява от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК. Това е така
защото на 14.10.2017 г. в гр. Бургас, отнел от владението на Д.Г.И.,*** чужди
движими вещи - 1 бр. дамска чанта тъмно
синя на цвят от естествена кожа с размери 40/50см - 80.00 лева; 1 бр. мобилен
телефон марка „Леново“, модел „60S“ с ИМЕИ : 86724902012** - 180.00 лева; 1бр.
СИМ карта на „М-тел“ с абонатен № *** - 9. 90 лева; 1бр. портмоне черно на цвят
от естествена кожа - 15.00 лева; 1 бр. слънчеви очила марка „KWAT“ - 50. 00
лева; 1 бр. диоптрични очила тип „Прогресив“ - 90. 00 лева; 2 бр. химикали „В и
Х“ сребристи на цвят - общо 2. 00 лева, 1 бр. запалка „Собрание“ - 1. 00 лев; 1
бр. банан - 0. 30 лева; 6 бр. секретни ключове - общо 24. 00 лева, 1 бр.
отвертка тип „Фазомер“ - 4. 00 лева, парична сума от 100 лева, всички на обща
стойност 556.20 (петстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки), с
намерение противозаконно да ги присвои.
Като
средство за осъществяване на отнемането е употребена сила, която е била насочена към прекъсване на
фактическото държане на чантата със съхраняваните в нея вещи от свид.Д.И..
Физическото въздействие на подсъдимия е
целяло прекратяване на съществуващото владение и преодоляване на възможността за възможна и
реално оказана съпротива от владелеца на отнетите вещи.
Подсъдимият
е действала със съзнанието, че пострадалата
не е съгласна да й бъдат отнети
владените от нея вещи и парична сума и че това несъгласие той преодолява чрез
употребата на сила. Деянието е осъществено с пряк умисъл по смисъла на чл11,
ал.2 от НК, т.к.подсъдимият е съзнавал ясно общественоопасните последици на
извършеното и е целял тяхното настъпване.
Видно
от справката за съдимост срещу подс.Б. са постановени 37 осъдителни съдебни
акта, четири от които определят
квалифициращ признак „опасен рецидив” по настоящото обвинение:
С определение № 306, постановено от БРС на
24.06.2014 г. по НОХД 2522/14 г. БРС му
е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода при строг режим в Затвор за
извършено на 02.06.2014 г. престъпление по чл. 196, ал. 1,т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.;
С
влязла в сила от 03.12.2014г. присъда №254/17.11.2014г. по НОХД 4666/14 г. на
БРС, за извършено на 01.07.2014 г.престъпление по чл. 196, ал. 1 , т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК е
осъден на наказание от две години лишаване от свобода.
С
влязла в сила на 30.12.2014г. присъда №274/11.12.2014г. по НОХД 4940/14 г. на
БРС за извършено на 28.06.2014 г.014 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК, е осъден на наказание две години лишаване от
свобода;
С
определение №124, постановено на 13.03.2015г. по НОХД 747/15 г. на БРС е
одобрено споразумение, с което за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено през периода 16-30.04.2014 г. е
осъден на една година лишаване от свобода.
За
последните три деяния , намиращи се в
реална съвкупност, БРС с определение по НЧД № 1194/15 г., в сила от 06.05.2015
г. му е наложила общо наказание 2 години
лишаване от свобода, увеличено на основание
чл. 24 НК с 10 месеца. Тази съвкупност се третира като едно отделно
осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква "б" от НК (относно
рецидивната престъпност, раздел II, т. 2 от ППВС № 2/70 г.). Наложеното
общо наказанието е изтърпяно при строг
режим в Затвора-Бургас на 01.07.2017 г.
Налице
е квалифициращия признак по чл.199,
ал.1,т.4 от НК, т.к. настоящото деянието е осъществено преди да изтече
петгодишния срок по чл.30 от НК и представлява опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.
За престъплението по чл.199, ал.1,т.4
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години и възможност съдът да наложи конфискация до една втора от имуществото на
дееца.
При отмерване на наказанието съдът взе предвид, че по сравнение с други
от същия вид, деянието на подс.Б. не се отличава с относително по –висока
степен на обществена опасност, която се предопределя от начина му на
осъществяване - вида и интензивността на
упражненото от подс.Б. насилие се е ограничило единствено до издърпване на
чантата от движещата се през нощта сама жена.
Висока е обаче личната обществена
опасност на дееца. Той е без доходи и с трайно
установено криминално поведение, изцяло насочено към посегателства срещу
чуждата собственост, за което
свидетелства многократните му осъждания, ирелевантни за квалификацията на
настоящата му деятелност. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът преценя
средата, в която С.Б. е израснал и се е възпитал, първоначално оказаното от
него съдействие за разкриване на престъплението и връщане на отнетите вещи с изключение на
паричката сума от 100лв. Значението на последното обстоятелство обаче не може
да се преувеличава. Не са налице
предпоставките за приложението на чл.55
от НК, поради което съдът прецени, че наказателната отговорност на подс. Б.
следва да се реализира при лек привес на
смегчаващите вината обстоятелства и му
определи наказание лишаване от свобода за срок от шест, като наказанието конфискация не следва
да бъде налагано, поради липсата на имущество. Настоящото умишлено престъпление
е извършено в петгодишния срок по чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и така
отмереното му наказание лишаване от
свобода надвишава 5 години, които обстоятелства
изискват същото да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Така индивидуализираното по размер
наказание според настоящия състав се явява справедливо, адекватно и
обосновано, както с оглед степента на обществена опасност на
деянието, така и със степента на обществена опасност на самия деец и с оглед
целите си по смисъла на чл.36 от НК, би реализирало своята превантивна,
репресираща и превъзпитаваща роля.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият
Б. е бил задържан по настоящото дело.
С оглед приетите фактически констатации и правни изводи съдът намира
предявеният от Д.И. граждански иск срещу
подсъдимият за безспорно доказан по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД.
Като пряка и непосредствена последица от потовоправното и виновно деяние на подсъдимия свид. И. е претърпяла
имуществени вреди. Иска за обезщетение за причинени имуществени вреди
съдът уважи до размера на
невъзстановената отнета парична сума от 100лв. Останалите вещи са били върнати
на пострадалата срещу разписка – л.63 от досъд.п., поради което в останалата му
част за разликата над 100 лева до размера на цялата паричната равностойност на предмета
на престъплението - 556.20 лева, предявеният иск се явява неоснователен.
Правопораждащият факт за обезщетението е извършването на престъплението. Съдът
на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД намира, че подсъдимият е изпаднал в забава от дата на увреждането - 14.10.2017 г. и от тази дата следва да заплати законната лихва върху уважената
част от гражданския иск.
Направените от държавата в хода на наказателното производство до
произнасяне на присъдата разноски и
дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск, съдът на
основание чл.189,ал.3 от НПК възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения , съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ:...................