№ 534
гр. Варна, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Търговско дело №
20243100900013 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. М. Б., гр. *** срещу
„НКС – Авто мечти” ЕООД, ЕИК *********, гр. Гоце Делчев, обективно
кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД на сключен между страните договор № 2-362/28.02.2020 г. за
продажба на МПС на изплащане - лек автомобил с марка „Нисан”, модел „Х
Трейл”, рег. № ***** и за осъждането на ответното дружество да предаде на
ищеца владението върху автомобила, ведно с всички принадлежности към
него, на основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 25852/06.10.2022 г., молба с
вх. № 29183/08.11.2022 г., депозирани по гр. д. № 2410/2022 г. на РС - Пловдив
и молба с вх. № 5143/27.02.2024 г., депозирана по т. д. № 13/2024 г. на ВОС,
ищецът твърди, че между него, в качеството му на купувач и ответното
дружество, в качеството му на продавач, е бил сключен договор № 2-
362/28.02.2020 г. за продажба на МПС на изплащане - лек автомобил с марка
„Нисан”, модел „Х Трейл”, рег. № *****, рама № *****, с цена 29434,68 лв.,
която е следвало да бъде заплатена на 36 равни месечни вноски, всяка на
стойност от 817,63 лв. с падеж 28-мо число на съответния месец. Доколкото
договорът не е бил сключен в изискуемата от чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма за
действителност счита, че той има характера на предварително съглашение.
Държането върху автомобила, ведно с принадлежностите му – ключ,
свидетелство за регистрация – малък талон и полица за застраховка
„Гражданска отговорност”, ищецът сочи, че му е било предадено с приемо-
предавателен протокол на 28.02.2020 г. след първоначалното заплащане в брой
на сумата от 4461,54 евро – част от цената по договора, и равняваща се на 10
от уговорените вноски.
Настоява, че ответното дружество упълномощило майката на ищеца – С.
М., да управлява и стопанисва автомобила. Тя била оправомощена и от
1
купувача да го представлява в отношенията му с ответника, във връзка с което
М. заплатила чрез 13 Б.и превода, подробно описани в исковата молба, още
общо 17 170,23 лв. от стойността на договора. Сборът от всички направени
плащания твърди, че възлиза на 25 896 лв., а остатъкът от 3538,44 лв., счита за
недължим поради остъпката по чл. 7 от договора, която следва да бъде
приложена на база извършените преди съответния падеж, първи 10 плащания.
Купувачът твърди, че макар в началото на м. юли 2021 г. да е
информирал продавача за готовността си да заплати остатъчната цена по
договора, ответникът не му е осигурил необходимото съдействие, поради
което, в случай на положително за него решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
желае да се възползва от възможността по чл. 362, ал. 1 ГПК да заплати
остатъка от цената. Пояснява, че около 22-23.07.2022 г. държането върху
автомобила е било предадено на ответника, след като МПС е било задържано
от служители на МВР - РУ Несебър следствие на действията на две лица, едно
от които, се твърди, че е правило опит и в предходен момент, въз основа на
упълномощаване от ответника, за отнемане на държането върху лекия
автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се
оспорва допустимостта на предявените искове. Становището се обосновава с
довода, че процесният договор не е предварителен, а сключен под отлагателно
условие с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от договора.
В случай на преценка от страна на съда за допустимост на исковете,
ответникът излага аргументи и за тяхната неоснователност. Твърди, че
доколкото ищецът е спрял да заплаща вноските по договора, дружеството му е
изпратило писмо, с което го е поканило в срок до 30.06.2021 г. да заплати
остатъчната част от цената и го е предупредило, че в случай че не стори това,
ще прекрати договора едностранно. Доколкото плащания не са били
извършени, според ответника договорът е бил прекратен на 01.07.2021 г., за
което уведомил ищеца на 13.07.2021 г. с писмо, в което поискал фактическата
власт върху автомобила да му бъде предадена. Тъй като това не било
направено, автомобилът бил предаден на ответника от органите на МВР на
25.07.2022 г., която дата приема за алтернативна на прекратяване на
облигационно правната връзка. Това е било сторено с връчването на
25.07.2022 г. на нарочно писмо от полицейски служител на МВР – РУ Несебър
на майката на ищеца - негов пълномощник. Ответникът излага, че с
посочените уведомления, всички дължими вноски са били обявени за
предсрочно изискуеми.
Продавачът пояснява, че към момента на прекратяване на съглашението,
незаплатената част от договорната цена надвишава 1/5 част от общата
стойност, което се явява значителна част от задължението за плащане с оглед
чл. 87, ал. 4 ЗЗД и по аргумент на чл. 206 ал.1 от ЗЗД. Оспорва ищцовото
твърдение за заплащане в брой на сумата от 4461,54 евро, както и че тя е част
от цената по договора. Противопоставя се не само на твърдението, че
дължимият остатък от цената възлиза на 3538,44 лв., но и твърдението за
недължимост на същия поради приложението на отстъпката по чл. 7 от
договора.
Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД счита за неоснователен и доколкото
неплащането на цялата цена препятства обявяването на договора за
окончателен. Оспорва се твърдението за неоказано съдействие за заплащане
на ценовия остатък, като се пояснява, че в писмото, връчено на майката на
2
ищеца, било упоменато какви са условията, изискуеми за прехвърлянето на
собствеността върху автомобила. Според продавача неоснователността на
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД води до неоснователност и на този по чл. 108 ЗС.
В случай че съдът счете, че процесният договор не е бил прекратен и
приеме, че следва да го обяви за окончателен, то ответникът въвежда
възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД и претендира по реда на
чл. 362 ал.1 от ЗЗД съдът с решението да осъди ищеца да заплати следните
суми: 12 264,45 лв. – неплатен остатък от цената по договора; 5 309 лв. –
неустойка по чл. 5 от договора, а в евентуалност – 2 373,94 лв. – обезщетение
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение на дължимо плащане в размер на
законната лихва, изчислена от датата на падежа на всяка една вноска до датата
на плащането й, а за неплатените – до датата на подаване на отговора на
исковата молба – 29.12.2022 г.; 4 945,97 лв., от които 2366,38 лв. – сбор от
платени от ответника за сметка на ищеца премии по застраховка „Каско”, 1
078,04 лв. – сбор от платени от дружеството за сметка на ищеца премии по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, 337,55 лв. данъци
за притежаваното превозно средство, 400 лв. – глоба за административно
нарушение по ЗДвП, 764 лв. – обезщетение за забава от датата на съответното
плащане по сумите за застраховка „Каско” и „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и данъчните задължения до подаването на отговора на
исковата молба – 29.12.2022 г.; ведно със законната лихва върху сумите,
начислявана върху сумите от 12 264,45 лв., 5 309 лв., в евентуалност 2 373,94
лв., и 4 945,97 лв., считано от подаването на отговора на исковата молба –
29.12.2022 г. до окончателното заплащане на задълженията.
С молба с вх. № 15356/17.06.2024 г. ищецът, чрез редовно упълномощен
към този момент, процесуален представител, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване. В исковата молба е отправено искане за
присъждане на деловодни разноски, като в хода на производството липсва
изявление за неговото оттегляне.
От своя страна, ответното дружество, чрез редовно овластен адвокат, в
открито съдебно заседание, поддържа депозирания си отговор и уточненията
към него и отправя искане за отхвърлянето на исковите претенции и
присъждането на разноски. В писмено становище, постъпило в предоставения
на страната в о. с. з. на 02.12.2024 г. срок, се развиват подробни доводи в
подкрепа на тези искания.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по спора липсва разногласие относно наличието на
валидно обвързваща ги облигационна връзка по Договор за продажба на МПС
на изплащане № 2-362 от 28.02.2020 г., по силата на който ответното
дружеството продава на ищеца собствения си лек автомобил с марка „Нисан”,
модел „Х Трейл”, рег. № *****, рама № ***** за сумата от 29 434,68 лв.
Според чл. 4 от договора сумата следва да бъде заплатена на 36 равни
месечни вноски от 817,63 лв. всяка, с падеж 28-мо число на съответния месец,
считано от 28.02.2020 г., като съгласно чл. 7 при заплащането им преди тази
дата, купувачът ползва отстъпка в размер на 253,75 лв. за всяка една
предварителна вноска. В тази връзка, чл. 19, ал. 1 предвижда, че купувачът
има право предсрочно да изплати пълната стойност, както и всички дължими
суми, и да придобие собствеността върху автомобила, като разходите според
3
чл. 20, са за негова сметка. Съгласно чл. 2 и чл. 3 продавачът запазва правото
си на собственост върху автомобила до пълното заплащане на цената.
В чл. 8 и чл. 14 страните са уговорили задължението на купувача да
отговоря за покриването съответно на застрахователните премии и всички
други разходи по сключени от продавача, като собственик на вещта, договори
за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“,
както и всички други разходи, разноски и отговорности, свързани с
експлоатацията и поддържането на превозното средство (пътен данък, глоби с
ел. фишове и др.) Чл. 17 урежда, че продавачът има право да развали
едностранно договора, ако купувачът не плати две последователни вноски по
чл. 4, след изтичане на допълнително даден с писменото предизвестие срок за
тяхното погасяване.
Между страните не се спори и че процесното МПС е предадено на
28.02.2020 г. от ответника на ищеца с приемо-предавателен протокол, ведно с
един брой контактен ключ, малък талон и застраховка „Гражданска
отговорност“. Видно от представеното пълномощно, неограничено с
определен срок на валидност, ответникът упълномощава С. В. М. – майка на
ищеца, да управлява автомобила и да извършва всички необходими действия,
свързани със стопанисването и управлението му.
От своя страна, ищецът упълномощава майка си освен да управлява
автомобила, но и да го представлява в отношенията му с ответника във връзка
с процесния договор и заплащането на вноските и другите дължими по него
суми.
От заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и
обективно дадено, се установява, че общият размер на заплатените от ищеца
вноски възлиза на 17 170,23 лв., а остатъкът от дължимата продажна цена – на
12 264,45 лв. В таблица 4 от заключението са посочени и просрочията при
плащане на съответните вноски. Видно от същото, вноските до 28.08.2021 г. са
заплащани със закъснение, което е преодоляно при заплащането на тази
вноска на 28.07.2021 г. Заплатени са и още три вноски до 28.11.2021 г. със
съответно закъснение, след който момент плащанията са преустановени. Въз
основа на експертизата се установява, че към 21.06.2021 г. са налице две
последователно неплатени вноски – тези от 28.04.2021 г. и 28.05.2021 г., които
са погасени на 29.07.2021 г.
Според експерта, в предприятието на ответното дружество, не се
установява осчетоводяването на твърдяната от ищеца като платена в брой,
сума от 4 461,54 евро. Техническата грешка, допусната в заключението,
изразяваща се в посочване на левова вместо еврова валута на посочената
стойност, не налага противоположен на приетия от съда извод в тази насока.
Констатираното от вещото лице относно последната сума кореспондира
и с изложеното от свидетеля В.Г.К., чиито показания съдът кредира като
пълни и достоверни, като ги цени, отчитайки възможната негова
заинтересованост поради трудовото правоотношение, в което се намира с
ответника. От същите се установява, че той е представителят на ответника,
подписал договора с ищеца. При предаването на автомобила не му е била
предавана сума в брой като част от договорената цена, освен защото в
неговите правомощия е само подписването на предварително предоставени му
договори и предаването на автомобилите, но не и получаването на кешови
плащания, а и защото уговорения в договора начин за погасяване е по Б. път.
От него не е искано и съдействие за предварителното погасяване на сумата.
4
По делото са представени от ответника писмо – уведомление с изх. №
122/22.06.2021 г., адресирано до ищеца, в което сочи, че в срок до 30.06.2021 г.
последният трябва да заплати всички дължими суми по договора по Б. път,
като в случай на неизпълнение ответникът ще прекрати съглашението
едностранно. Отбелязано е, че частичното плащане не освобождава ищеца от
задължението му за цялостно погасяване на сумата. Чрез „ЕКОНТ“, на
13.07.2021 г. ответникът изпраща на ищеца уведомление с изх. № 123 за
прекратяването на договора, като го кани в седемдневен срок да върне
автомобила в офис на дружеството. Съгласно представената от ответника
справка от куриера /л. 104 по делото/, пратката, съдържаща уведомление с изх.
№ 122 не е доставена по причина „отсъствие на получател”, като по
разпореждане на ответника от 06.07.2021 г. му е върната. Същото се е случило
и с пратката, съдържаща уведомление с изх. № 123, но по причина „няма
връзка с получател по телефон”, а разпореждането за връщане обратно е от
24.07.2021 г.
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите М.Ч. и И.М., които
съдът кредитира като пълни и вътрешно непротиворечиви, ценейки
изложеното от М.Ч. при условията на чл. 172 ГПК с оглед трудовото
правоотношение, в което се намира с ответното дружество, се установява, че
след забава в плащанията на вноските и съпътстващите задължения от ищеца
и неполучаването на изпратените му гореописани уведомления, свидетелите
посещават на 25.07.2021г. адреса, където пребивава ищецът като го
уведомяват, че договорът е прекратен и изискват връщането на автомобила. В
отговор на това, Д. Б. ги информира, че той не разполага с фактическата власт
върху него, доколкото същият е предоставен на неговата майка и се намира в
гр. Свети Влас. След като не успяват да установят фактическата власт върху
автомобила през 2021 г., през 2022 г. представител на ответника отново се
свързва със свид. М. за тази цел, като му предоставя свидетелството за
регистрация на МПС (част I), пълномощно и ключ. След като М. пристига в
комплекс „Етъра”, град Свети Влас и се насочва към автомобила, за да го
отключи, към него се приближава непозната руса жена, която твърди, че
колата е нейна. Това впоследствие се оказва майката на ищеца. След като М.
подава сигнал на телефон 112, на място пристига дежурен полицейски
автопатрул при РУ на МВР – гр. Несебър, по покана на който свидетелят и С.
М. отиват в районното управление на МВР, като М. пътува в полицейския
автомобил, а М. управлява процесното МПС. След даване на обяснения от
всеки от тях, съответният представител на МВР преценява, че автмобилът
следва да остане на територията на управлението и кани М. да вземе личните
си вещи от него, като тя отговаря, че там няма такива.
Показанията на свидетеля М. се потвърждават и от изложеното от
свидетеля В. С. П., които настоящият състав кредитира като последователни и
вътрешно непротиворечиви. Той, като старши полицай в автопатрул при РУ
на МВР – гр. Несебър и негов колега, са изпратени на мястото на конфликта.
Наред с изложеното от М. се пояснява и че именно последният е управлявал
МПС-то към районното управление, тъй като е представил пълномощно от
собственика на МПС-то и други релевантни документи, а С. М. – не е сторила
това. Освен това се препотвърждава, че при пристигането в управлението, тя е
поканена да вземе личните си вещи от автомобила преди същият да бъде
заключен по разпореждане на дежурния полицай, поел случая. Свидетелят
излага, че не помни М. да е заявявала, че липсват някакви нейни вещи от
колата.
5
От показанията на свидетеля Н. П. Т., които се кредитират като
обективно дадени, се установява, че колата е била докарана на територията на
управлението и че при него не е постъпвала жалба от М. за отнемане на
документи от автомобила.
От представената по делото в заверено за вярност копие на прокурорска
преписка № 8302/2022 г. на РП- Бургас и Постановление за отказ от
образуване на наказателно производство по същата преписка съдът приема за
доказано, че описаното от свидетеля М. в гр. Свети Влас се е осъществило на
27.06.2022 г. около 18:00 ч. В хода на изясняване на събитията по преписката,
съгласно разпореждане на инспектор С.Д. – началник група „ТП”, получено на
25.07.2022 г. в 13:52 ч. (л. 243 гръб), ПИ Д. С. връчва на С. М. уведомително
писмо с № УРИ304000-11216/25.07.2022 г. по описа на РУ-Несебър от
ответното дружество, с което същата е уведомена, че поради неизпълнението
на задължения по процесния договор, дружеството е възстановило владението
си върху автомобила, като същият е прибран в гараж, както и че правото на
собственост ще бъде прехвърлено след заплащането на остатъка от цената –
16 380 лв. и всички допълнително направени разноски от дружеството.
Връчването се установява от декларативния текст на гърба на писмото,
саморъчно изписан от М. – /л. 239 гръб/. От писмото и докладна записка с рег.
№ 266р-13285/25.07.2022 г. по описа на РУ на МВР -гр. Гоце Делчев– л. 241,
става ясно, че владението върху автомобила е установено от ответната страна.
С нарочна декларация – л. 101 ищецът заявява, че е уведомен и е
съгласен, че в случай на неплащане на която и да е вноска по застраховка
„Каско” до датата на падежа, ответното дружество има право да приподпише
договор за тази застраховка, като всички направени разходи бъдат за негова
сметка. В декларацията е посочено също и че ответното дружество има право
да прибере автмобила в свой гараж до заплащането на всички разходи по
полицата.
От цялостния анализ на представените от ответника полици за
застраховка „Каско” - № 00500100350952, 00500100378146, 00500100430123,
„Гражданска отговорност” на автомобилистите - № BG/07/520000631648,
BG/07/121000641921, BG/07/122000655052, BG/07/122001746001,
BG/07/122003110998, приходните квитанции, свързани със заплащането на
данъците за автомобила - № 27211/26.03.2021 г., № 25668/11.03.2022 г., №
35488/16.03.2023 г., № 91664/06.10.2023 г. и заключението по ССчЕ, се
установява, че сумите по всяко от тези три пера – съответно 2366,38 лв.,
1078,04 лв. и 337,55 лв. са заплатени от ответното дружество, като липсват
доказателства за реимбурсирането им от страна на ишеца.
Видно и от представения Електронен фиш Серия К № 3789376, на
ответното дружество е наложена глоба от 400 лв. за управление на превозното
средство с превишена скорост на 15.07.2020 г в гр. Варна.
Според ССЕ, неустойката, начислявана на основание чл. 5 от договора за
всяка една от закъснелите вноски, считано от датата на нейния падеж до
датата на плащането й, както и неустойката за непогасените вноски,
калкулирана от съответното падежно число до 29.12.2022 г. възлиза на общо
2190,92 лв.
При тази фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
6
Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗЗД при продажба на движими вещи на
изплащане продавачът може да запази за себе си собствеността на продадената
вещ, докато получи последната вноска. Имайки предвид, че в настоящия
случай предмет на процесния договор е именно движима вещ – лек
автомобил, а в чл. 2 от него страните са договорили, че продавачът запазва
правото си на собственост до пълното заплащане на уговорената цена, то
конкретното съглашение има характера именно на договор за продажба с
отложено плащане. Съгласно 144, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП собствеността на
регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариална
заверка на подписите на страните по него, а според чл. 3 от договора
прехвърлянето на това право става след заплащенето на пълната сума. Поради
това, с оглед необходимостта от прехвърляне на правото с отделен акт при
спазване на изискуемата от ЗДвП форма за действителност, процесният
договор се явява предварителен такъв. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на ответника в отговора на исковата молба за недопустимост на
производството поради липса на характеристика на предварителен договор на
процесното съглашение и съответно невъзможността същото да бъде обявено
за окончателно.
С оглед така изложеното, първият от кумулативно обективно
съединените искове намира правното си основание в разпоредбите на чл. 19,
ал. 3 вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде обявен един предварителен договор за окончателен, към
момента на приключване на устните състезания същият следва все още
валидно да обвързва страните по него. В отговора на исковата молба е
наведено твърдение, че договорът е развален, като са посочени две
алтернативни дати за настъпването на този юридически факт, което налага
преди да се пристъпи към разглеждането на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да бъде
преценено дали договорът действително е с преустановено действие.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема валидно възникнала
облигационна връзка и виновно неизпълнение на основното задължение на
ищеца да заплати всички месечни вноски, вкл. и в уговорения срок - чл. 4 от
договора. Според общата разпоредба на чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне не се
допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на
интереса на кредитора. От значение за това дали неплатената част е
значителна по своя размер, относима е и нормата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД,
предвиждаща, че неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от
цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора.
Според чл. 17 ал.1 от договора, правото същият да бъде развален
едностранно се предпоставя от неплащане на две последователни вноски и
даден допълнителен срок за изпълнение в нарочно писмено предизвестие.
Предвид възприетото във фактологията относно причините за недостигане до
адресата на отправено от ответника писмо-уведомление с изх. № 122 и
уведомление с изх. № 123 за прекратяване на договора, то договорът не е
прекратен на първата твърдяна дата, а именно 01.07.2021 г. Договорната
връзка не може да се счете за преустановена и по причина, че на 28.07.2021 г. е
извършено плащане на вноски по договора от страна на купувача в общ размер
на 4088,15 лева /виж таблица 1 от ССЕ/, с което всички вноски към него
момента са издължени и това плащане е прието от ответната страна.
Извършени са и последващи плащания на дължими вноски до м. 11.2021 г.
включително, които също са осчетоводени надлежно при ответното дружество
7
като такива по действащ договор /таблица 3 от ССЕ/.
Отправеното чрез полицейските служители уведомително писмо,
коментирано по-горе, надлежно връчено на 25.07.2022 г. на майката на ищеца
и негов представляващ в отношенията с дружеството-продавач /л. 193 гръб по
делото/, не само не съдържа изявление за разваляне, напротив намерение за
продължаване на правоотношението между страните с указания в кой момент
ще бъде прехвърлена собствеността върху процесното МПС.
Доколкото и с отговора по ИМ не се съдържа изрично изявление за
разваляне на договора, отправено недвусмислено към ищцовата страна, то
същият към приключване на устните състезания съдът приема за действащ и
валидно обвързващ страните по него. По тази причина и съдът не разглежда
въпроса относно размера на неизплатената част в контекста на чл. 206 ал.1 от
ЗЗД.
По делото е установено, че ответната страна е собственик на процесното
МПС, както и че автомобилът е в нейно владение. Безспорно е, че купувачът
не е заплатил нито към завеждане на иска, нито към приключване на устните
прения дължимата стойност в цялост. Следователно налице са основания за
обявяване процесния предварителен договор за окончателен при условие
купувачът да изпълни насрещните си задължения. Предвид изричната
уговорка между страните в чл. 19 ал.1 от договора, купувачът дължи не само
остатъчната продажна стойност но и разходите за застрахователни премии и
местни данъци. Не е част от стойността по чл. 362 ал.1 от ГПК обаче, сумата
от 400 лева – глоба за административно нарушение по ЗДвП, по издаден
против собственика електронен фиш от съответните длъжностни лица, чието
възстановяване е предмет на самостоятелно заявена искова претенция.
По отношение на дължимата от ищеца сума.
В конкретния случай, пълната уговорена цена се равнява на 29 434,68
лв., а съгласно заключението по ССчЕ неплатената част е 12 264,45 лева. Във
връзка с изложеното, необходимо е да бъде посочено, че с оглед установената
от вещото лице забава в 20 от общо 21 направени вноски неприложима е
клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща отстъпка от 253,75 лв. за всяка
една предварително платена вноска. Клаузата би била относима при доказване
на твърдяното извършване на предварително плащане на първите 10 вноски от
цената по договора с предаване в брой, в деня на сключване на договора, на
сума 4461.54 евро, което не беше сторено от ищеца. Включително не бе
доказано и загубване на получена, според твърденията на ищеца, разписка за
плащането. Този факт се опровергава от свидетелските показания,
коментирани по-горе.
Освен остатъчната цена на МПС в размер на 12264.45 лева, дължими са
и застрахователните премии и местният данък, които според ССЕ не са
заплатени от купувача, в нарушение на задълженията по договора. Върху
неплатената продажна цена дължима е и неустойката по чл. 5 от договора,
чийто размер на дневна база от 0.07%, респективно на годишна от 25.55%
върху непогасената сума не излиза извън присъщите й обезщетителна и
санкционна функции. Тази клауза не е неравноправна по смисъла на ЗЗД,
поради което и възраженията в обратна насока, отправени от ищеца в молба /л.
98 по делото/ са неоснователни. Що се отнася до клаузите по чл. 6 и чл. 16 от
договора, същите не са прилагани от продавача. Според заключението
дължимата неустойка от падежа на всяка закъсняла вноска до датата на
плащането, а при неплащане до датата на депозиране на отговора по исковата
8
молба е в общ размер на 2190.92 лева. Частично съдът не кредитира
заключението, доколкото неустойка е начислена върху сума от 6541.04 лева,
която по твърдения на ищеца при прекратяване на договора на 25.07.2022 г. е
остатък, обявен за предсрочно изискуем. При възприетия от съда извод за
валидна облигационно правна връзка, таблица 6 от ССЕ по отношение на
изчисленията следва да се кредитира за сумите до ред 28 включително с
последно посочена падежирала вноска 28.06.2022 г. След тази дата
падежиралите вноски до депозиране на отговора, по отношение на чието
плащане е в забава ищецът са от м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11, с начална дата
на забава 29-то число на съответния месец. За вноската от м. 12.2022 г.
началният момент на забава съвпада с този на депозиране на отговора. Така,
при собствени изчисления, направени от съда, неустойката за забава за
вноската за м. 07.2022 г. е в размер на 88.14 лева, за тази от следващия месец –
70.40 лева, за вноската в м. 09.2022 г. – 52.66 лева, за м 10.2022 г. – 35.49 лева
и за тази от ноември 2022 г. размерът на неустойката е 17.74 лева. Или общата
неустойка по падежа на всяка вноска до датата на закъснялото плащане или до
депозирани на ОИМ е в обща сума от 1736.49 лева.
Общо дължимите суми за застраховки „Каско“, които са заплатени от
ответника за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са в размер на 2366.38 лева, а тези за
„Гражданска отговорност“ – 1078.04 лева за 2020 – 2023 г. Общо заплатените
местни данъци към община Гоце Делчев са в размер на 337.55 лева за 2020 –
2023 г. включително. По отношение на посочените три суми в настоящия
абзац, не следва да се начисляват лихви до депозиране на отговора, тъй като
няма никакви твърдения от страна на ответника ищецът да е уведомяван за
възникване на престацията, съответно за тяхното плащане, така както изисква
чл. 14 от договора.
При отсъствие на нарочно заявена искова претенция от ответника, не се
следват лихви от завеждане на отговора до окончателно изплащане на сумите.
Така, договорът ще бъде обявен за окончателен. Основателността на
иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД налага да се уважи и обусловения по чл. 108 от ЗС за
предаване владението на автомобила при условие ищецът да заплати общо
сумата от 17782.91 /седемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и два и
0.91/ лева, от които: 1. 12264.45 лева – остатъчна цена по чл. 4 от договора; 2.
неустойка за забава в плащането на вноските в общ размер на 1736.49 лева,
изчислена от деня, следващ падежа до датата на плащане или до датата на
депозиране на отговора по ИМ на 29.12.2022 г.; 3. сума от 2366.38 лева –
застраховки „Каско“, 4. Сума 1078.04 лева – премии по застраховка
„Гражданска отговорност“; 5. 337.55 лева – заплатен от ответника данък МПС
към Община Гоце Делчев.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат единствено в полза на
ищцовата страна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението на ответника в отговора да не понася разноските по
делото, защото не е станал повод за завеждане на иска, при отсъствие на
изявление за признание на иска, е неоснователно.
Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 1257.39 лева, която ще се възложи в тежест на ответника. Други
разходи не са доказани.
Видно от разпоредбите в ГПК, уреждащи обявяването на предварителен
9
договор за окончателен – чл.362 и сл. ГПК, както и от нормата на чл.264
ДОПК, законодателят е уредил механизъм, чрез който да гарантира
вземанията на държавата, свързани с прехвърляното право.
Ищецът ще бъде осъден да заплати към съда държавна такса в размер на
316 лева по раздел II, т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, както
и местен данък за възмездно прехвърляне на имущество в размер на 2% или
сума от 588.70 лева, дължим на осн. чл. 47 ал.2 от ЗМДТ вр. чл. 6 от Наредба
№ 14 на ОбС Гоце Делчев за определяне размера на местните данъци на
община Гоце Делчев.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за окончателен, по предявения от Д. М. Б., ЕГН
**********, гр. *** срещу „НКС – Авто мечти” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Гоце Делчев иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД, сключеният между страните договор №
2-362/28.02.2020 г. за продажба на изплащане на лек автомобил с марка
„Нисан”, модел „Х Трейл”, рег. № *****, рама № *****, за сумата от 29434,68
/двадесет и девет хиляди четиристотин тридесет и четири и 0.68/ лева и
ОСЪЖДА, на осн. чл. 108 от ЗС „НКС – Авто мечти” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Гоце Делчев да предаде владението върху гореописания
автомобил на Д. М. Б., ЕГН **********, гр. ***, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът Д. М. Б., с
горепосочените идентификационни данни, заплати на продавача „НКС - Авто
мечти“ ЕООД оставащата част от задълженията по договора в общ размер на
17782.91 /седемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и два и 0.91/ лева, от
които: 1. 12264.45 лева – остатъчна цена по чл. 4 от договора; 2. неустойка за
забава в плащането на вноските в общ размер на 1736.49 лева, изчислена от
деня, следващ падежа до датата на плащане или до датата на депозиране на
отговора по ИМ на 29.12.2022 г. на осн. чл. 5 от договора; 3. сума от 2366.38
лева премии по застраховки „Каско“, заплатени в периода 28.02.2020 г. –
11.03.2022 г., 4. Сума 1078.04 лева – премии по застраховка „Гражданска
отговорност“ за периода 28.02.2020 г. – 28.07.2023 г. вкл.; 5. 337.55 лева –
заплатен от ответника данък МПС към Община Гоце Делчев за 2020 – 2023 г.
включително, на осн. чл. 362 ал.1 т ГПК.
При неизпълнение от страна на ищеца – купувач на задължението за
заплащане на оставащата част от задълженията по договора на продавача,
съдът по искане на продавача може да обезсили решението, на осн. чл. 362
ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА „НКС – Авто мечти” ЕООД, ЕИК *********, гр. Гоце Делчев
да заплати на Д. М. Б., ЕГН **********, гр. *** сумата от 1257.39 /хиляда
двеста петдесет и седем и 0.39/ лева, представляваща разноски за държавна
такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Б., ЕГН **********, гр. *** да заплати по сметка
държавни такси на Окръжен съд Варна сума в размер на 316 /триста и
шестнадесет/ лева, на осн. раздел II, т.8 от Тарифата за нотариалните такси
към ЗННД, както и по сметка на Община Гоце Делчев, местен данък за
възмездно прехвърляне на имущество в размер на 588.70 /петстотин осемдесет
и осем и 0.70/ лева, дължим на осн. чл. 47 ал.2 от ЗМДТ вр. чл. 6 от Наредба
10
№ 14 на ОбС Гоце Делчев за определяне размера на местните данъци на
община Гоце Делчев, на осн. чл. 364 от ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се издаде при
представяне от ищеца – купувач, на доказателства за платените държавни
такси и местен данък в полза на ОС Варна и Община Гоце Делчев, както и при
представяне на удостоверение по чл. 264 от ДОПК за отсъствие на публични
задължения на праводателя, и представяне на удостоверение за
застрахователната стойност на автомобила към момента на влизане в сила на
решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11