Решение по дело №1589/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1346
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20217050701589
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер………………….       Година 2021                                            град Варна

 

 

Варненският административен съд                                           

Девети касационен състав

на четиринадесети октомври                      година две хиляди  двадесет и първа

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

Мария Даскалова

 

секретар Анна Димитрова

прокурор Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №1589 по описа на съда за 2021 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,ал.1 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Асиенте“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ № 173, представлявано от А Г И  чрез адв. Д.П., срещу Решение № 260658/03.06.2021 г. по НАХД № 839/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № КХ-10/17.02.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Безопасност на храните“ - Варна, с което на „Асиенте“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ № 173, на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушаване нормата на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните, вр. с Приложение II, Глава I, § 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните. С решението на Районен съд – Варна „Асиенте“ ЕООД е осъдено да заплати на Областна дирекция по „Безопасност на храните“ - Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди и обективна несъставомерност на нарушението, тъй като за обекти, като процесния, в Регламент (ЕО) №852/2004 г. изобщо нямало разписани изисквания за наличие на течаща вода „пък било то и студена“. Навежда доводи, че изискванията за наличие на течаща топла вода са за „измиване на храните“, но не и на ръцете на персонала. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесното наказателно постановление. Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание касатора редовно, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

            С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е прието, че на 06.11.2020 год., служители на ОДБХ между които и св. Г. Г , извършили проверка в специализиран обект за търговия на дребно с производство за нуждите на обекта находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“ пазар „Младост“ обект № 34 и стопанисван от дружество касатор. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта се извършва изпичане и предлагане на ядки и семена като се ползва посуда за многократна употреба. Установили също така, че в обекта има една мивка като няма осигурена топла течаща вода.

Констатациите от проверката били обективирани в КП № 02731/06.11.2020год. като на търговеца били дадени и предписания.

На 11.11.2020гд. св. Г  съставила АУАН №44 в който посочила, че е нарушена  разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1 за хигиената на храните вр. с Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата дружеството която го подписала вписвайки в него, че няма възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не били подадени и писмени такива.

Въз основа на акта на 17.02.2021год. АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. чл.2 от Наредба № 1 за хигиената на храните вр. с Приложение ІІ, Глава І, §4 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните и на основание чл. 134, ал.2 от ЗХ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.

            За да потвърди атакуваното пред него постановление, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения и същевременно нарушението е доказано по безспорен начин.

            По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни, още повече, че в касационната жалба са изложени абсолютно същите възражения, както и във въззивната. Възраженията на касатора са намерили обстоен и мотивиран отговор в мотивите на въззивната инстанция, към които на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция препраща.

Очевидно текста на §. 4 от Глава І на Приложение ІІ на Регламент (ЕО) №852/2004 г. е цитиран непълно от касатора в неговата жалба. Пълният текст на параграфа е: „Да има достатъчен брой мивки, разположени на подходящо място и предназначени за почистване на ръцете. Мивките за почистване на ръцете да имат течаща топла и студена вода, материали за почистване на ръцете и за хигиенно подсушаване. Когато е необходимо, съоръженията за измиване на храните следва да са отделно от мивките за измиване на ръце.“

Тоест, касатора се позовава само на последното изречение на параграфа, без да е отчел задълженията за търговеца в предходните две изречения“.

 

Предвид горното съдът намира, че не са налице твърдяните в жалбата касационни основания.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди „АСИЕНТЕ“ ЕООД  да заплати на ОДБХ Варна, сумата от 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260658/03.06.2021 г. по НАХД № 839/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна.

ОСЪЖДА „Асиенте“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ № 173, представлявано от А Г И  да заплати на ОДБХ Варна сумата от 100/сто лева/лв.

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                       2.