РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр. София, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - въззивни
състави, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти
юни през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 4931 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция “П.И.”,
Областно пътно управление София против решението от 04.02.2019 г. по гр. дело №
23997/2018 г. на Софийския районен съд, 145 състав, с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на Застрахователно акционерно дружество “Б.В.И.Г.”
на основание чл. 422 ГПК вр. чл.410, ал. 1, т.2 КЗ сумата 127,28 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско”, за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 06.02.2017
г. ПТП, ведно със законната лихва от 15.08.2017 г. до окончателното изплащане, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.09.2017 г. по ч.
гр.д. № 56056/2017 г. по описа на СРС. С решението жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 385,00 лв. и
за исковото производство в размер на 780,00 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Според въззивника, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
настъпването на процесното ПТП, тъй като не е
представен констативен протокол, какъвто може да бъде съставен дори и в
случаите, когато посещението на ПТП от органите на КАТ не е задължително.
Счита, че представянето на такъв протокол е предпоставка за изплащане на
обезщетението по застраховка „Каско”.Не били представени и доказателства,
установяващи, че се е осъществил покрит риск по застраховка „Каско”, тъй като
застрахованият не се ползва от допълнителното покритие „Гуми”. Поддържа се, че е
налице противоречие между отразеното в представените от ищеца частни документи
и показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото нямало как да се
установи дали водачът на МПС е спазил правилата за движение, нито може да се
установи фактическата обстановка при настъпване на събитието, а именно какви са
били метрологичните условия, скоростта, с която се е движил автомобила. Не били
ангажирани доказателства за извършена от ищцовото дружество проверка,
установявяща, че е налице осъществен покрит риск, както и дали е налице някое
от изключенията, предвидени в Общите условия на застрахователя. На последно
място въззивникът счита, че по делото не е доказано, че ответникът е имал
задължение за поддържка на процесния пътен участък.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск, както и да му присъди направените
разноски.
Въззиваемата страна З. “Б.В.И.Г.” – ищец по иска
е подала отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който поддържа неоснователност
на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите и възраженията, изложени
във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за недоказаност на обстоятелството, че процесното
ПТП е настъпило вследствие на необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно на републикански път. За установяване на това обстоятелство ищецът е
ангажирал по делото части документи – заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 06.02.2017 г., декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“ от водача на МПС и от свидетел на събитието,
опис на претенцията, опис-заключение, доклад по щета, които макар и да не се
ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните
свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена стойност и се
преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събраните в хода
на производството доказателства. Ангажирани са също и гласни доказателствени
средства, които установяват отразеното в представените частни документи, като
противно на доводите на въззивника, показанията и на двамата свидетели не противоречат
на отразеното в представените от ищеца частни документи. Отделно от това тези
документи са взети предвид от вещото лице по изслушаната авто-техническа
експертиза, според заключението на която, причинените на автомобила щети от
процесното ПТП, съответстват на механизма на ПТП, описан от ищеца.
В действителност пред СРС и пред въззивния съд
не е представен констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР-Пътна
полиция, като ищецът изобщо не твърди такъв да е съставян. По силата на
законовата делегация на чл.125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41/12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към Гаранционен фонд, приложима към
момента на настъпване на ПТП. В чл.6, т.4 от Наредбата, в приложимата й
редакция преди доп. ДВ, бр.19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се посещават
от органите на МВР-Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, какъвто е и разглеждания случай. Същевременно
по делото не са заявени твърдения от страна на ответника, че в резултат на ПТП,
увреденото МПС не е било в състояние да се придвижва на собствен ход поради
причинените му вреди, поради което този факт не е включен в предмета на
доказване и съответно за него не са събирани доказателства, т.е. нормата на
чл.125, т.8 ЗДвП не намира приложение в настоящия случай.
При така изложените
съображения, въззивният съд счита, че ищецът е установил по безспорен начин
настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат на него
имуществени вреди.
Неоснователно е и
възражението, че настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит
риск по сключената застраховка. Видно от представената по делото
застрахователна полица, процесното МПС е застраховано при условията на „Пълно
каско”, а като допълнително покритие – „Помощ на пътя”. Според представените
Общи условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт” в глава втора „Покрити
рискове и изключения“ е посочено, че отговорността на застрахователя е
съобразно покритите рискове, групирани в клаузи по избор на застрахования, сред
които е т.4 - клауза „Пълно каско”, а като допълнителни покрития към нея са
уредени „Помощ на пътя”-6.1; „Механична повреда”-7.1 и „Гуми”-7.2, които
допълнителни покрития се предоставят при заплащане на допълнителна премия. По
клауза „Пълно каско” застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия. Съгласно общите условия, „Пътно-транспортно произшествие” е събитие,
възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на ППС, път, съоръжение, товар или други материални щети. Обект
на допълнителното покритие „Гуми” са гумите на МПС, застраховано по клаузи,
сред които и „Пълно каско” без подзастраховане, описани в застрахователната
полица, като съгласно т. IV „Покритие”-срещу допълнително платена
застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по
гумите на МПС, причинени от 1.1 внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. Същевременно, като
изключение в т. VI „Изключения”, т.8 е посочена повреда, причинена от ПТП.
Тълкувайки систематично посочените клаузи, следва да се приеме, че спукването
на гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които се
покриват по допълнение „Гуми”. В същото време, в уредбата на клауза „Пълно
каско”, която е обща спрямо специалната такава по отношение на допълнителните
покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП. С оглед дадената в общите
условия дефиниция на „ПТП”, въззивният съд приема, че попадането в дупка на
пътното платно, не може да се изключи от събитието „ПТП”. Такова изключение не
е изрично предвидено в т. X „Общи изключения” в уредбата на клаузата „Пълно
каско”, каквито специални изключения са предвидени при допълнително покритите
рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път.Ако волята на страните е
била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са
включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза „Пълно каско”, то щеше да
е налице изричното им изключване. По изложените съображения, настоящият състав
приема , че волята на страните е при уговорено „Пълно каско” да се покриват и
вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно , което попада в
дадената дефиниция на пътно-транспортно произшествие.Ето защо, възражението на
въззвника, че не е налице покрит риск, се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на въззивника
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото от събраните по
делото доказателства не е установено водачът на застрахованото МПС с
поведението си да е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
Процесният пътен участък, в който е настъпило
ПТП е част от републиканската пътна мрежа, която съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП
се управлява от Агенция „П.И.“, която осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на тези пътища. Съгласно чл.167, ал.1 ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, т.е на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък, което той изпълнява чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението на тези си задължения и носи обективна
гаранционно.обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка на пътя.
В настоящия случай е установено, че
автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано
от ответника. Доколкото последният не е изпълнил задължението си произтичащо 30
ЗП вр. чл.167 ЗДвП да ремонтира тази дупка,, както и задължението си по чл.13,
ал.1 ЗДвП да предупреди участниците в движението за опасностите по пътя, като
постави необходимите средства за сигнализиране, следва да се приеме, че с
бездействието си е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди,
поради което следва да се ангажира отговорността му по чл.49 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се
приеме, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, като
вредоносния резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на
служители на ответника. Застрахователят е изплатил за застрахования обезщетение
в размер на 127,28 лв.. Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, действал към
момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на
платеното за възложената от него на трети лица работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД. Обемът на регресното право се определя
от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно
плащане, поради което въззивният съд приема, че в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 127,28 лв.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените
искове, решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на жалбоподателя не
следва да се присъждат разноски за производството. Такива не следва да се
присъждат и на въззиваемата страна предвид липсата на доказателства за
направени разноски за въззивното производство.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.02.2019 г. по гр.
дело № 23997/2018 г. на Софийския районен съд, 145 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.