РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Велики Преслав, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200252 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
„****“АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*******,
представлявано по закон от изпълнителните директори Г.И.Т. и М.К.Д. срещу
Наказателно постановление №581819-F59387/09.06.2021 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят счита че дори да има извършено административно
нарушение то същото е маловажен случай. В съдебно заседание
жалбоподателя не изпраща представител, но в писмено становище по
същество поддържа изложеното в жалбата и моли НП да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемата страна НАП – гр.Варна, редовни призовани не изпращат
представител в с.з и в съпроводителното писмо по чл.60 от ЗАНН не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 16.01.2021 година служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка
на търговски обект – Бензиностанция и газостанция №*****, находящ се в
гр.*****, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката било
установино, че реализираният дневен оборот в обекта към момента на
проверката е в размер на 1184.62 лв. съгласно наличния от фискалното
1
устройство дневен отчет. При изброяване на наличните парични средства в
касата към момента на проверката, се установила фактическа наличност в
размер на 212.88 лв. видно от представения и попълнен "опис на паричните
средства. Установена е отрицателна разлика в размер на 971.74 лв., които не
са отразени във фискалното устройство като "служебно въведени" суми, като
наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно
притежава възможността да се извършват операциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. Във връзка с изложените обстоятелства още
същия ден бил съставен протокол за извършената проверка, в който същите
били отразени и на 23.02.2021 г. бил съставен АУАН № F593867 за
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил
връчен на представител на законния представител на нарушителя на
15.04.2021 г. В законния срок, нарушителя е депозирал писмено възражение
срещу АУАН. Въз основа на акта 09.06.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. и на осн. чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД
била наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева, като било
отразено, че е съобразено обстоятелството, че нарушението не водело до
неотразяване на приходи.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните
писмени доказателства, съдържащи се в административно - наказателната
преписка, както и от разпита на допуснатите по делото свидетели –
актосъставител и свидетел при установяване на нарушението.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла
на чл.193, ал.2 от ЗДДС, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и свидетелката при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е и възражението, че са налице подадени възражения
в АУАН в срок, но същите не са обсъдени от административнонаказващия
орган, видно от посоченото в НП в обстоятелствената му част, че срещу акта
2
не е постъпило възражение. Според нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
действаща към датата на съставяне, връчване на акта, както и към датата на
депозиране на възражението, нарушителят може да подаде възражения в
тридневен срок от връчване на АУАН. Видно е, че в случая този срок е не е
пропуснат, АУАН е връчен на 15.04.2021 г., а възражението е подадено, видно
от пощенското клеймо на 19.04.21 г., т.к 18.04.21 г. е бил неработен ден.
Според настоящият състав, възражението е взето предвид при издадаване на
НП, тъй като е приложено към административнонаказателната преписка и
макар възраженията да не са посочени в обстоятествената част на НП .,
същите не е нужно да бъдат изрично упоменати, ако може да се прецени от
мотивите на НП, че са били обсъдени. Видно от мотивите за издаване на НП,
възраженията са преценени като неоснователни. Дори такова нарушение на
процесуалните правила да се сечете за допуснато то същото не е съществено,
т.к не препятства упражняване на правото на защита на наказаното лице,
което може да упражни пред съда, какъвто е и настоящия случай.
Същите възражения се релевират и във въззивната жалба, а именно,
че административния орган не е изследвал на какви обстоятелства се дължи
несъответствието в касовата наличност, дали на служебно извеждане на
сумата, което според жалбоподателя следва да бъде извършено чрез
отразяване на операция „служебно изведени“ или на извършени сторно
операции. Както във възражението, така и в жалбата не се твърди, че
разликата в касовата наличност се държи на извършени сторно операции,
поради което такива не са обсъждани. Освен това независимо от
обстоятелствата на който се дължи това несъответствие, същото е следвало да
бъде отразено по опраделения за това ред. Редът за извършване на сторно
операции чрез фискално устройство (ФУ) или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) в търговски обект е
регламентиран в разпоредбите на чл. 31 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Сторно операции могат да се извършват при рекламация или връщане на
стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след
приключена сметка на клиента, се документират чрез издаване на документ
от ФУ/ИАСУТД (сторно фискален бон/сторно системен бон). За
извършването на сторно операция чрез ФУ/ИАСУТД е необходимо сторно
документът (бон) да съдържа най-малко посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 – 11 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. реквизити, както и номер, дата и час на издаване
на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът,
причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“. Когато сторно
документът (бона) се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на
фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно
операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на
ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. В
случай че сторно документът отразява операция по фискален бон за
продажба, съдържащ уникален номер на продажбата, в сторно документа се
отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторното.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2а от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
при документиране на сторно операция, във връзка с която е издадено
кредитно известие, в което са посочени количеството и видът на стоките или
услугите, в сторно документа (бона) се допуска да се отпечата сумарният
оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като
3
задължително се посочи номерът и датата на кредитното известие. По
никакъв начин не е документирано в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя да е извършена сторно операция, както беше изложено по –
горе дори не се твърди това, поради което административнонаказващия орган
няма как да обсъжда имагинерни обстоятелства или такива които
хипотетично биха могли да настъпят.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин на Министерството на финансите, за фискалните устройства, които
не притежават операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че при
проверката, извършена в търговския обект, стопанисван от него осъществена
на 16.01.2021 г. е установена разлика между фактическата наличност в касата
и тази разчетена от ФУ в размер на 971.74 лв. по-малко. По този начин е била
нарушена отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е
изпълнил фискалните си задължения по чл. 33, ал.1 от цитираната Наредба №
Н-18/2006 г. Посочената правна норма е императивна, която повелява
цитирам: "Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.".
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира във фискалното
си устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията
"Служебно въведени суми" или "Служебно изведени суми". Деянието е
съставомерно.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично
въвеждането на пари от касата представлява "промяна на касовата
наличност", поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията
"служебно въведени суми". Очевидно от приложеното фотокопие от дневен
отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава
такива функции.
Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на §
1, т.41 от ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение
или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни, на открито или
под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо, че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от
4
което се извършват продажби, като в случая става въпрос за бензиностанция.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам
и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху
добавената стойност.
Налице е разлика в касовата наличност в размер на 971.74 лв., за
която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била
служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това
възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е
нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано,
като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, като
разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на
приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в
касата на сумата от 971.74 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-
малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези
средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който
случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи. Нарушението обаче е
налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма
данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се
санкционира в хипотезата на изречение второ на чл. 185, ал.2, което препраща
към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до
2000 лв.
Доколкото от практиката на настоящия състав минималното
наказание от 500.00 лева по смисъла на чл. 185, ал.2, изр.последно във връзка
с ал.1 ЗДДС бива налагано и смятано за напълно справедливо дори при
минимални суми на разлика в касовата наличност на юридически лица, то
размер от 700.00 лева имуществена санкция се счита в настоящия случай за
напълно адекватна за процесното нарушение, имайки предвид наличието на
оборот 1184.62 лв. в средата на работния ден.
Обществените отношения, които регулира този ЗДДС и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, са от особена обществена
важност, което е съобразено от административно-наказващият орган при
преценката дали деянието е маловажен случай. Съдът прецени размера на
разликата между касовата наличност и регистрираните продажби от
фискалното устройство, която не е била отразена както във ФУ е в размер на
971.74 лв., т.к нарушението е такова на формално извършване, поради което
възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на
нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента
на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице. Поради
изложеното счита за правилна преценката на административния орган, че
нарушението не е маловажен случай.
Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №581819-
F59387/09.06.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ЦУ на НАП, с което на „****“АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.******, представлявано по закон от изпълнителните
директори Г.И.Т. и М.К.Д. за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на Министерство на финансите на
основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 700.00 лева, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6