Определение по дело №360/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 13/03.02.2014г., постановено по гр. д. № 1845/2013г., Кърджалийският районен съд е осъдил „П. п. – К.” Е. Г. да заплати на М. И. от с.В., общ. К. сумите, както следва: сумата 1 201 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2013г. до окончателното й изплащане, от която неизплатени нетни трудови възнаграждения, както следва: м.януари 2012г. – 133.29 лв., м.февруари 2012г.- 285.99 лв., м. юни 2012г. – 212.54 лева, м.юли 2012г. – 297.56 лева и м. август 2012г. – 271.68 лв.; сумата 185.07 лв., представляваща обезщетение за забавено изплъщане на нетните трудови възнаграждения за м.януари, февруари, юни, юли и август 2012г. в размер на законната лихва, за периода от 20-то число на месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение до 27.11.2013г., и сумата от 350 лв. – разноски по делото. С решението си съдът е осъдил „П. п. – К.” Е. гр. К. да заплати на Кърджалийския районен съд и сумата в размер на 100 лева - държавна такса.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „П. п. – К.” Е. Г., чрез неговия представител по пълномощие, който го обжалва Ô срок като незаконосъобразно. В жалбата се признава, че въззивникът дължи на въззиваемия трудово възнаграждение в размер на присъдените суми по силата на сключен между страните трудов договор. Не се излагат съображения във връзка с оплакването за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че двете страни се били уговорили как да се извършат всичките плащания помежду им, тъй като между тях съществували традиционно добри служебни и трудови взаимоотношения и тези взаимоотношения винаги били уреждани помежду им, доброволно и извънсъдебно. Във връзка с изложеното жалбодателят моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

С отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, подаден от представител по пълномощие на въззиваемия, въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Това становище се поддържа и в съдебно заседание от явилия се пълномощник на жалбодателя. Претендират се присъждане на направените във въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв. – за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Установено е по делото, че между страните е бил сключен трудов договор, както и че „П. п. – К.” Е. Г. не е заплатило на ищеца нетно трудово възнаграждение, както следва: за м.януари 2012г. – 133.29 лв., м.февруари 2012г.- 285.99 лв., м. юни 2012г. – 212.54 лева, м.юли 2012г. – 297.56 лева и м. август 2012г. – 271.68 лв., общо 1201.06 лв., от които получен аванс 200 лв. и сума за получаване – 1 001.06 лв. Всъщност, обстоятелството, че „П. п. – К.” Е. Г. дължи на ищеца по делото (въззиваем пред тази инстанция) горепосочените суми не се оспорва от въззивника (ответник по иска) както в представения пред първата инстанция писмен отговор, така и във въззивната жалба. Единственият довод във въззивната жалба е, че страните били постигнали съгласие доброволно и в духа на добрите им взаимоотношения да уредят всичките си финансови въпроси извънсъдебно. По отношение на така релевирания във въззивната жалба довод следва да се посочи, че същият не само не обуславя неправилност на обжалваното решение, а напротив – потвърждава както наличието на процесното задължение, така и неизпълнението му от страна на въззивника. Ирелевантно за спора е твърдяното от въззивника съгласие, постигнато между страните, за доброволно извънсъдебно уреждане на финансовите им въпроси, доколкото същото не лишава ищеца от правото му да търси изпълнение на претендираното задължение по съдебен ред. Още повече, че задължението на въззивника за заплащане на претендираното трудово възнаграждение не е изпълнено и към настоящия момент. Впрочем, доводи по същество за неправилност на обжалваното съдебно решение във въззивната жалба не се съдържат, поради което и настоящата съдебна инстанция не дължи служебна проверка и произнасяне по неговата правилност.

При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемия направените по делото разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2014г. в размер на 800 лева.

Мотивиран от горното, въззивния съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/03.02.2014г. по гр.д.№ 1845/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „П. п. – К.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., У.П. М. № *, ЕИК *********, да заплати на Д. М. И. от с.В., общ. К., ЕГН * направените за в·ззивната инстанция разноски в размер на 800.00 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.