№ 1546
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110200310 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. Ю. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, против наказателно постановление №527888/30.06.2023 г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.49
от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1
от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят оспорва описаната фактическа обстановка в
процесното НП. Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение,
тъй като в рамките на 10.06.2023 г. е пътувал два пъти по линията на ТМ 5,
като и двата пъти е валидирал банковата си карта, за първото от които е
получил известяване чрез СМС в 12:34 часа от номер 180375 за успешна
валидация, а при второто валидиране около 20:00 часа, на валидатора се е
визуализирало съобщение за успешна валидация, но не е получил СМС за
транзакцията. Твърди, че едва по-късно вечерта на 10.06.2023 г. е постъпила
информация в електронното му банкиране за плащане на ПОС на сума от 3,20
лева към търговец „ЦГМ“ ЕАД, в уверение на което прилага извлечение от
1
банковата си сметка за период.
Навежда доводи, че тези доказателства са били надлежно представени
пред АНО, ведно със възражение против съставения АУАН, но не са били
взети предвид при издаване на процесното НП, нито са събрани поисканите с
възражението доказателства.
Оспорва и процесното НП да е подписано от длъжностното лице, за
което се твърди, че го е издало, с оглед на което моли съда да го счита за
неподписано.
Жалбоподателят лично, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП, тъй като е бил редовен пътник.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: заместник-кмет на
Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.Ю.В., моли съда да постанови решение, с което да
потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи,
че в приложеното банково извлечение няма данни за плащане към датата и
часа /към 20:00 часа/ на извършената проверка, когато е съставен АУАН, а
заплащането на ПОС на сумата от 3,20 лева е в по-ранен час - в 12:33 часа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. По делото няма
данни за датата на връчване на процесното НП на жалбоподателя, тъй като не
е върната разписка, съобразно данните в приложеното писмо към преписката.
При това положение, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се
приеме, че с подаване на жалбата на 20.12.2023 г. в съда, същият е спазил
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване. С оглед на
горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН бл.№527888 на 10.06.2023 г. от
компетентно длъжностно лице: А. А. А., заемащ длъжността: контрольор по
2
редовността на пътниците към „ЦГМ“ ЕАД, надлежно оправомощен със
Заповед №СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. на кмета на Столична община, в
присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта – длъжностното лице към „ЦГМ“ ЕАД – Г.И.Г., против Д.
Ю. Ч., затова, че:
На 10.06.2023 г., в 20:26 часа, в гр.София, в ТМ 5, с инверт.№2338,
констатирано след спирка: бул.Акад.Ив.Гешов, в посока: ж.к.Бъкстон, район:
бул.Цар Борис III, пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1, т.2,
във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу негов
подпис, с направено саморъчно отбелязване, че възразява направените в него
констатации. В законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателят се възползвал от правото си и представил писмени
възражения пред АНО, в които навел аналогични на изложените в жалбата
възражения против законосъобразността на АУАН. Такива не са приложени
към преписката, но видно от представените към жалбата писмени възражения
са изпратени по електронна поща до АНО, чрез „ЦГМ“ ЕАД на 14.06.2023 г.,
ведно с приложения към тях.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: заместник-кмет на Столична община, надлежно
оправомощен със Заповед №СОА22-РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на
Столична община, издал процесното НП против жалбоподателя, с което
наложил на същия на основание чл.49 от НРУПОГТТСО административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във
вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя,
показанията на свидетеля А., които съдът кредитира с доверие, доколкото
кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и изхождат
от лице, споделящо непосредствените си впечатления при изпълнение на
служебните си задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост
от изхода на делото; показанията на свидетеля Г.; от приобщените по делото
3
писмени доказателства: процесните АУАН и НП; приложените към жалбата
писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, ведно с писмени
доказателства; три броя заповеди за възлагане на компетентност на
актосъставителя и АНО.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на АУАН и
НП, съдът намира, че са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за компетентност, издадени от кмета на Столична
община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Основният въпрос, по който спорят страните е дали жалбоподателят е
бил редовен пътник, към датата, часа и мястото на извършената проверка от
компетентните длъжностни лица. В тази насока, в представените от
жалбоподателя писмени доказателства – извлечение от „Банка ДСК“ АД от
банкова сметка с титуляр М.Т.Г., за периода от 10.06.2023 г. до 12.06.2023 г.,
действително се съдържат данни за извършено плащане на ПОС на сумата от
3,20 лева към търговец „ЦГМ“ ЕАД, но това плащане не е извършено в
рамките на датата на проверката – 10.06.2023 г., а два дена по-късно – на
12.06.2023 г. в 12:33 часа. С оглед на горното, не може да се приеме, че с така
представените доказателства, жалбоподателят оборва описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка, че е пътувал без редовен превозен документ. Тя
не се оборва и от дадените от него обяснения, че е закупил при обратното си
пътуване и втори билет с телефона си, при което не е получил СМС за
извършена транзакция. Не се оборва и от показанията на свидетеля Г., че
жалбоподателят е валидирал билет с телефона си, преди извършване на
проверката. Същевременно, така направената констатация в АУАН, намира
подкрепа в показанията на свидетеля А., който категорично заявява, че към
датата, часа и мястото на проверката, жалбоподателят е пътувал в ТМ 5, без
превозен документ. С оглед на горното, релевираните възражения в жалбата,
че е валидирал конкретното пътуване в трамвай от обществения градски
транспорт, не се споделят от съда.
Съдът констатира, че на жалбоподателя са вменени в нарушение
разпореди от цитираната Наредба, чието действие е било настъпило към
датата на извършване на нарушението, доколкото посочените като нарушени
4
разпоредби на чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от НРУПОГТТСО, са били приети с
Решение №118 по Протокол №71/23.02.2023 г., в сила от 24.02.2023 г., т.е.
към момент, когато редовността на пътника, свързана с валидацията на
превозния документ с електронна /и банкова/ карта по реда на новата
Наредба, вече е било обект на санкциониране. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и т.2
от НРУПОГТТСО, при пътуване с превозните средства на обществения
градски транспорт пътниците са длъжни да валидират превозните си
документи, да спазват разпоредбите на настоящата наредба, както и: т.1 - да
притежават редовен превозен документ до слизането си в района на спирката
на наземния транспорт или в платената зона на метрото; т.2 – да предоставят
превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при
поискване. В случая се установи, че жалбоподателят е пътувал в
обществения градски транспорт без редовен превозен документ, тъй като не е
валидирал превозен документ, с което е нарушил посочената разпоредба. В
чл.46, ал.1 от НРУПОГТТСО е посочено, че при констатиран от длъжностно
лице – контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без
редовен превозен документ или с нередовен превозен документ, пътникът
закупува билет за еднократно пътуване, продаван от контрольор по
редовността на пътниците, а при негов отказ да стори това, съгласно
разпоредбата на чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, длъжностното лице по
контрола съставя АУАН по реда на ЗАНН, за което нередовният пътник е
длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното средство.
Следователно се касае за сложен фактически състав на нарушението, който
изисква на първо място пътникът да е без редовен превозен документ, след
което да откаже да закупи билет за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците. Този изричен отказ за закупуване
на карта за еднократно пътуване е описан както в АУАН, така и в НП, но не
намира подкрепа в показанията на свидетеля А. и не се доказа от ответната
страна по делото в хода на съдебното следствие.
Отделно от горното, съдът констатира, че за пътуване в МПС за
обществен превоз, каквото е и ТМ 5, без редовен превозен документ, санкция,
освен в НРУПОГТТСО, е предвидена и в разпоредбата на чл.101, т.1 от
ЗАвтПр, която предвижда, че пътник в МПС за обществен превоз, който
пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба от 10 до 50
5
лева - за превози по общинските транспортни схеми, какъвто се явява и
настоящия случай. Налице са два нормативни акта – закон и подзаконов
нормативен акт /Наредба/, които уреждат една и съща материя. Санкцията за
пътуване без билет е предвидена в закон, като разпоредбата на чл.101 от
ЗАвтПр не е бланкетна, а съдържа всички признаци на извършеното
нарушение, поради което не подлежи на попълване от друг нормативен акт.
Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се
преуреждат с подзаконов нормативен акт, в който освен това, предвижда и
абсолютно по размер административно наказание, макар и от същия вид –
глоба. Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт обуславят
отмяна на процесното НП, издадено за нарушение на НРУПОГТТСО,
противоречаща на ЗАвтПр – чл.15, ал.3 от ЗНА. ЗАвтПр е относим и към
превозите по общинските транспортни схеми, тъй като превозът на пътници е
изрично посочен в чл.1, т.1 от същия закон. В този смисъл и предвид
разпоредбите на ЗНА, приложим е специалния закон, а не подзаконовия
нормативен акт. Действително, цитираната Наредба има ограничен
териториален обхват: само на територията на Столична община, но пък от
своя страна ЗАвтПр има териториален обхват на територията на цялата
страна, което включва и територията на Столична община, тоест на тази
територия обхватът им се припокрива. След като териториалният обхват се
припокрива по отношение територията на Столична община, а действието на
Наредбата не изключва действието на закона в рамките на тази територия, то
следва да бъде приложен именно по-високият по степен нормативен акт:
ЗАвтПр. С оглед на горното, жалбоподателят неправилно е бил санкциониран
по реда на НРУПОГТТСО, вместо да понесе административнонаказателна
отговорност по чл.101, ал.1 от ЗАвтПр. Независимо от това, че към
настоящия момент е приета нова наредба на Столична община, където
съставът на нарушението е уреден в чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, а
размерът на санкцията е посочен в чл.49 от НРУПОГТТСО, и макар същият
да съвпада с максималния размер на предвиденото в чл.101, т.1 от ЗАвтПр
наказание, то не отпада задължението да се наложи наказанието на основание
по висшестоящия нормативен акт – законът, а не на основание Наредбата на
Столична община, съобразно изложените по-горе аргументи. От друга страна,
в Наредбата е определено фиксирано наказание /в абсолютен размер от 50
лева/, а съгласно ЗАвтПр глобата би могла да варива от 10 до 50 лева. Поради
6
тази причина, съдът не може да измени НП, като намали размера на
наказанието, което би могъл да стори само при наложена на основание чл.101,
т.1 от ЗАвтПр санкция.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски има жалбоподателя. Правоимащата страна не прави
изрично искане в тази насока, а и не ангажира доказателства за направени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№527888/30.06.2023 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с
което на Д. Ю. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.***, на основание
чл.49 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и
чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, на основанията, предвидени
в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7