№ 410
гр. Враца, 09.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200564 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода С. Б. И. , понастоящем в Затвора-
Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му ефективно наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Служебният защитник адв-К. Т.-С. от АК-Враца поддържа искането за УПО, като
намира за налични в кумулативна връзка предпоставките за това по чл. 70 ал.1 НК.
Лишеният от свобода се солидаризира със становището на защитника.Поддържа
искането за УПО.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" с протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
1
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети .
С. Б. И. търпи в Затвора-Враца наказание "Лишаване от свобода" по НОХД № 133
/23 г. на РС-Козлодуй в размер на две години при СТРОГ режим за извършено
престъпление при условия на опасен рецидив по чл.152 ал.3 т.5 вр ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б"а" НК .
Начало на наказанието е 19.07.2023 г.
Към момента на постановяване на процесното определение е изтърпял ефективно 1
година 1 месец и 20 дни , от арест 3 месеца и 10 дни и от работа 2 месеца и 18 дни , или
общо 1 година 7 месеца и 18 дни.
Остатъкът за изтърпяване е 4 месеца и 12 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от две трети от
наложеното наказание , включващо времето на реално изтърпяване и предварителният арест
съгласно Постановление №7 / 75 г. на Пленум на ВС , така както изисква разпоредбата на
чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като деянието е при опасен рецидив. Следователно налице е първата
законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС и всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установяват следните релевантни факти и
обстоятелства :
Лишеният от свобода И. е постъпил в затвора на 04.05.2023г. Изтърпява наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода, за това че на 07.08.2022г. в с. *** е направил опит
да се съвкупи с лице от женски пол В. П. Г., като я принудил за това със сила и й причинил
лека телесна повреда. Деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и
същото е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление на основание чл. 152, ал.
3, т. 5 НК. Присъдата търпи при условията на Строг режим от 19.07.2023г.
Първоначалната оценка регистрира висок риск от рецидив - 83 точки. В профила на
криминогенни нужди дефицитни зони са:
- Настоящо правонарушение - осъден за извършено престъпление против
личността;
- Отношение към правонарушението - с криминални нагласи, не зачитащ
обществените норми и правила, формална мотивация за промяна;
- Образование и обучение - неграмотен, има завършен първи клас, което е
предпоставка за трудна реализация на трудовия пазар;
- Трудова заетост - нискоквалифициран, има около една година трудов стаж към
момента;
- Начин на живот и обкръжение - трайно интегриран в криминални среди;
- Злоупотреба с алкохол - системно злоупотребява, деянието е извършено след
употреба на алкохол;
2
- Междуличностни проблеми - става агресивен при провокация, не умее да
контролира гнева си;
- Умения за мислене - трудно определя проблемите си. Липсват способности за
разрешаването им по адекватен и законосъобразен начин. С ригидно мислене.
Често повтаря допуснатите грешки, без да анализира предходния негативен опит.
Рискът от вреди към служителите е с ниски стойности, а към останалите лишени от
свобода е със средни стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение
към служителите и останалите осъдени лица. В пенитенциарна среда е в състояние да
контролира своите враждебни и агресивни импулси, но при определени обстоятелства не са
изключени лесна раздразнителност и импулсивно поведение. Не проявява
дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид или самонараняване е с ниски стойности към момента. Липсват
данни и информация за минало такова поведение. Към настоящия момент няма индикации
или отключващи фактори в тази насока.
Рискът от бягство и укривателство е с ниски стойности. Това обстоятелство се
извежда от липсата на данни в криминалната история на л. св. И. за бягство или опити за
бягство от условията на контролирана среда.
Рискът от вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности.
Осъден за опит изнасилване - рискът е насочен към членовете на обществото и най-вече към
лица от женски пол. Осъждан е за управление на МПС след употреба на алкохол, телесна
повреда, закана за убийство.
В първоначалния план на присъдата като цели са заложени: разпознаване на
проблемите; осъзнаване на причините довели до правонарушението; повишаване на
образователното равнище - придобиване на умения за писане, четене и смятане; формиране
на основни умения за справяне с житейски ситуации.
На 31.07.2024г. е изготвена ревизия на оценката, рискът от рецидив остава висок.
Отчетени са незначителни двупосочни промени, при които числовата стойност се понижава с
един пункт до актуалните 82т.
Дефицитни стойности има при следните раздели: „отношение към
правонарушението“, „образование и обучение“, „трудова заетост“, „начин на живот и
обкръжение“, „злоупотреба с алкохол“, „междуличностни умения“ и „умения за мислене“.
Рискът от вреди от нисък става среден за служителите и останалите лишени от
свобода , тъй като л. св. И. има наложени две дисциплинарни наказания за грубо и
арогантно отношение към служители, както и неизпълнение на разпореждане. Рискът за
останалите л. св. произтича от изключително лесната раздразнителност и импулсивно
поведение, поради което бързо изчерпва психичния си запас и става враждебен и агресивен.
За периода е очертан нисък риск от самоувреждане. Нисък е и рискът от бягство.
Рискът от вреди за обществото е среден. Аргумент в тази насока е характерът на
настоящото престъпление - опит за изнасилване, както и деяния от криминалното му
минало. След употреба на алкохол е склонен да реализира прояви от деструктивен характер.
На 31.07.2024г. е направено препланиране на присъдата, като на л. св. се е
предоставила възможността да участва в съставянето му, което се удостоверява с неговия
подпис. Целите, които са заложени са: осъзнаване на причините, довели до
правонарушението; приемане на отговорността за собственото поведение; пълноценно
оползотворяване на престоя в затвора; ограничаване на участие в субкултурни дейности и
недопускане на дисциплинарни нарушения; повишаване на образователното ниво;
формиране на явни и реалистични цели в живота.
3
Регистрираните стойности в хода на последната извършена оценка се наблюдава
незначително понижение на числената стойност на риска с един пункт, запазвайки риска във
високите нива. На този етап от пенитенциарното третиране, неповлияни от нужното
корекционно въздействие са зоните:
- Отношение към правонарушението - налице са утвърдени криминални нагласи и
несъобразяване със законовите норми. Поема частична отговорност за извършеното
правонарушение, но оправдава действията си. Слабо критичен към цялостното си
поведение;
- Трудова заетост - няма трайно изградени трудови навици, работил е
нискоквалифициран труд;
- Начин на живот и обкръжение - трайно интегриран в криминални среди;
- Злоупотреба с алкохол - деянието е извършено в нетрезво състояние. Не прави
адекватна оценка на вредното влияние от употребата на алкохол върху него;
- Междуличностни умения - склонен на агресивни прояви под влияние на външни
фактори или при провокация. Избухлив, враждебен и невъздържан;
- Умения за мислене - не разпознава проблемите си, няма формирани модели за
адекватното им решаване. Липсват поставени цели. Надценява опита си и повтаря
допуснатите грешки.
Въпреки, че зоната „образование и обучение“ продължава да бъде дефицитна, при
нея е настъпила положителна промяна, тъй като л. св. е записан за ученик в 3-ти клас през
учебната 2023/2024 година в училището към затвора СУ „Мито Орозов“.
Заема място в ниските етажи на затворническата общност. Няма потенциал, но има
амбиции да заема по-високо ниво е затворническата йерархия. При наличие на личен
интерес и изгода е податлив на негативното влияние на затворническата субкултура. Има
случаи, в които предявява необосновани претенции към администрацията. Изтъква
твърдения, че с него не се провежда социална работа, без самият той да проявява
инициативност за това. Л. св. И. е с нисък праг на фрустрационна устойчивост, обидчив и
мнителен към останалите лишени от свобода, с нисък праг на отключване на агресивни
реакции. Епизодично се включва в предлаганите спортни е културно-масови дейности, който
организира затвора. За периода на наблюдение е участвал в турнир по волейбол и футбол.
Не е изразявал желание за преминаване през специализирана корекционна програма,
въпреки че графикът за провеждане на програмите е разлепен на информационните табла на
общодостъпно място.
С цел оползотворяване на свободното време и повишаване на образователното ниво
е мотивиран да подаде заявление за ученик и през учебната 2023/2024г. е записан за ученик в
3 клас. Посещава редовно учебните часове и завършва 3-ти клас, но стремежът му да се
образова е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на
образователната си степен и постигане на положителни личностни промени, защото с
посещаването на училище си съкращава размерът на присъдата.
През престоя в МЛС л. св. И. има наложени четири дисциплинарни наказания за
извършени нарушения със следните заповеди:
-Заповед № Л-1602 / 10.05.2024 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС;
-Заповед № Л-133 / 09.01.2024 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС;
-Заповед № Л-3233 / 16.10.2023 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС;
-Заповед № Л-3075 / 29.09.2023 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС.
Към момента л. св. И. се смята за наказван до изтичане на двугодишния срок от
изтърпяване на последното му наложено наказание, съгласно чл. 109 , ал. 2 от ЗИНЗС.
Не е награждаван, поради липса на предпоставки за това, а именно системни
4
положителни прояви за продължителен период от време.
По време на престоя си затвора л. св. И. е демонстрирал поведение,
несъответстващо на установените норми в условията на контрол, в резултат на което са
регистрирани нарушения на правилата с последващи дисциплинарни санкции. Извършените
нарушения са показател за повишен риск от вреди и нагласи към нарушаване на реда не само
в затвора, но и в условията на свобода. Две от наложените му наказания са свързани с
неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице и грубо, и арогантно отношение спрямо
служители. Другите две са свързани с притежание на неразрешени вещи и влизане в
нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода. С поведението си л. св. е
показал, че не е готов да спазва правила, да съблюдава реда и да живее съобразно
наложените обществени порядки.
Формално е съгласен с договорените дейности от плана на присъдата, но не полага
особени усилия за реализиране на поставените цели и задачи, особено свързаните с
ограничаване на участието в субкултуралните дейности и недопускането на дисциплинарни
нарушения.
Не е критичен по отношение на извършеното престъпление, поема частична
отговорност. Оправдава се с факта, че е бил под въздействие на алкохол и не е имал
намерение да извършва деянието, за което е осъден. Криминалните нагласи са трайно и
устойчиво формирани. Мотивацията за промяна в поведението му е с декларативен
характер, без да е настойчив за постигане на положителни промени.
Осъждан е многократно за различни престъпления - чл.195, чл. 197, чл. 3436, чл.
343в, чл. 170, чл. 131 и чл. 144 от НК.
На л. св. И. вече му е предоставяна правната възможност да ползва условно
предсрочно освобождаване през 2020г. Въпреки гласуваното му доверие от страна на
администрацията на затвора и на съда, след това е осъден и отново попада в затвора, което е
показателно за нежеланието му да се поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави.
Лишеният от свобода И. не е преминал през всички етапи на прогресивната система
за третиране на лишени от свобода, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл.
171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по- лек, прекатегоризиране в
открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се
възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно
чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на
свобода. В конкретния случай обаче това е било възпрепятствано от нарушаването на
режимните изисквания и неспазването на установените правила.
В доклада по чл.155 ЗИНС също е отразено , че на този етап от изтърпяване на
присъдата л. св. И. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Съгласно разпоредбата на чл.
157а от ЗИНЗС е удачно включването му в програма „Подготовка за живот на свобода“,
която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по-
пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите първи
стъпки на свобода“, в който л. св. сам формулира своите краткосрочни цели. В бъдеше ще се
продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно
съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения:
осъзнаване на причините довели до престъплението, нанесените вреди, разбирането на
преживяванията на жертвата и нейните близки, намиране на алтернативни и адекватни
начини/ за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл.36 ал.1 НК
.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
5
корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл. 36 от НК.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил . Приложените мерки за корекция не са дали нужните
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда.
Корекционната работа е него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва
да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска
от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно
предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
Установено е запазване на дефицитни зони като криминално минало , отношение
към правонарушението , злоупотреба с алкохол , начин на живот и обкръжение, умения за
мислене .
При предходно осъждане е установено прилагане на УПО през 2020 г. и последващо
друго осъждане , което обстоятелство поставя доказана криминална нагласа и поставя
индикация за липсваща промяна в личността на осъденият по отношение постигане целите
на чл.36 НК свързани с поправяне и превъзпитание .
Налице е и висок риск от рецидив-83 точки при първоначално оценяване и
актуалните 82 точки към момента , т.е не е регистриран никакъв спад въпреки голяма част от
изтърпяване на наказанието .Налице са и 4 бр. дисциплинарни нарушения , последното от
10.05.2024 г. и към момента лишеният от свобода се смята за наказван до изтичане на
двугодишният срок от изтърпяване на последното наказание съгласно чл.109 ал.2 ЗИНЗС .
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоната
"умения за мислене" и "отношение към правонарушението", запазването на високи
стойности на риска от рецидив и на средни стойности на риска от сериозни вреди за
обществото, наличие на 4 бр. дисциплинарни наказания и липса на награди показват, че при
осъдения все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането
на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот
извън пределите на местата за лишаване от свобода.
Лишеният от свобода не е преминал през всички етапи на прогресивната система за
третиране на лишени от свобода, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл.
171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в
открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се
възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно
чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на
свобода.
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на лишеният от
свобода молител С. И. следва да продължи процесът на поправително въздействие в
условията на пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен
ефект по превъзпитанието , за да има шанс при напускане на затвора той да започне
социално приемлив и законосъобразен начин на живот. В този смисъл е и заключителната
част на приложения доклад по чл.155 ЗИНЗС и становището на Началника на Затвора-Враца
по чл.437 ал.2 изр. второ НПК.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
6
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от една трета от наложеното му
наказание за престъпление извършено при условията на опасен рецидив . Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода все още не е дал
доказателства да се приеме, че напълно се е поправил и , поради което все още не са
постигнати целите на наказанието по чл.36 ал.1 НК свързани с поправяне и превъзпитание
на осъденият към спазване законите и добрите нрави . Изложеното е основание да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода С.
Б. И. , ЕГН: ********** , за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 133/23 г. на РС-Козлодуй в размер на 4
/четири/ месеца и 12 /дванадесет/ дни .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично в присъствие на всички страни и подлежи
на обжалване и протестиране от тях чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок,считано
от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора –Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7