Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 04.04.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети граждански състав
на дванадесети
декември две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1034 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Ищцата Н.Х.Д. с ЕГН ********** *** твърди,
че е собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 36498.503.2198.1.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и
осем, точка, едно, точка, едно), съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. К., Община К., област П., ул. „З.Л.“ №12,
ет. 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 36498.503.2198 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и
осем), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта — 1, посочена в документа площ: 93.00 кв. м, прилежащи части: избени
помещения и съответните идеални части от общите части на сградата, а съгласно
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112, том XII, дело № 3687/1997 г.
на КрлРС била собственик на следния недвижим имот, а именно: Целият първи етаж
с прилежащите избени помещения от жилищна сграда, построена в двор но място с
площ от 525 кв. м, находящо се в гр. К., ул. З.Л. № 12, който имот има
планоснимачен № 1928 (хиляда деветстотин двадесет и осем) и за него е отреден
парцел XI (единадесет) в квартал 91 (деветдесет и първи) по плана на гр. К.. Собствеността
придобила от родителите си Х.Т. Т. и Г.А.Т.въз основа на нотариален акт за
продажба на недвижим имот №112, том XII, дело №3687/1997 г. по описа на КрлРС и
оттогава владеела и ползвала имота си. Съгласно Нотариален акт за отстъпване
право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 117, том I, дело № 255/1977 г.
на ответника Т.Х.Т. било отстъпено правото да надстрои ВТОРИ ЕТАЖ върху
съществуващата едноетажна жилищна сграда и което вещно право той реализирал. По
време на реализиране на строежа ответникът ползвал избеното помещение с площ от
7.5 кв. м, находящо се под първия жилищен етаж от северната страна на имота и
до момента на предявяване на исковата молба владеел и ползвал без правно
основание този това - избено помещение с площ от 7.5 кв. м, находящо се под
първия жилищен етаж, от северната страна. Ответникът неправомерно и без правно
основание направил преграда между първия етаж и втория етаж, с което преградил
стълбището водещо към втория етаж и таванския етаж, и по този начин владеел
целия таван на жилищната сграда, който се явявал обща част на сградата и по този
начин на ищцата било попречено да ползва таванския етаж, в който имала свои вещи
и от който притежавала ½ ид. част. Таванското помещение представлявало
свободен таван, имало 0.7 м настрояване над плочата на втория жилищен етаж. Преграждението
представлявало метална врата – трайно прикреП.. Тя се явявала вход към
стълбището, била постоянно заключена. Вратата била поставена от ответника неправомерно
и без правно основание през месец май 1999 г. Тогава преградил стълбището
водещо към втория етаж и таванския етаж, и по този начин владеел целия таван на
жилищната сграда. Стълбището се намирало от западната част на къщата, в
допълнително изградената пристройка и представлявало входа, водещ към втория
етаж, който бил собственост на ответника. Стълбището се състояло от пет
стълбищни площадки, както следвало: първата се намирала на първия етаж на
основата на допълнително построената пристройка, втората се намирала между
първия и втория етаж, третата площадка се намирала на плочата над вратата на
първия етаж, четвъртата стълбищна площадка се намирала пред вратата на втория
жилищен етаж - собственост на ответника, петата се намирала на запад пред
вратата на таванското помещение. Уточнява, че вратата на таванското помещение
не била заключена или заключвана до настоящия момент.Нееднократно се обръщала
към ответника с молба да освободи избеното помещение, както и да й осигури
достъп до стълбището за да ползва таванския етаж, който се явявал обща част на
сградата, и от който ищцата притежавала съответната ½ идеална част от
общите части на сградата, но до настоящия момент ответникът не предприемал
каквито и да било действия както да й предаде владението върху избеното
помещение, така и да премахне направената от него преграда на стълбището между
първия и втория етаж - водещо към таванския етаж. През месец май 2016 г. ищцата
отново поискала от ответника достъп до таванското помещение, но той отказал без
обяснение. На 30.08.2016 г. изпратила извънсъдебна покана до ответника, с която
го уведомила и приканила в тридневен
срок, считано от получаване на поканата да освободи избеното помещение и да й
предаде владението, както и да осигури достъп до таванското помещение като премахне
поставеното от него преграждение към стълбите, водещи до втория етаж и
таванското помещение, или да й предаде ключ за това преграждение за да има
свободен достъп до таванското помещение. Ищцата се надявала на неговото
съдействие и разбиране в тази посока, както и че в противен случай би била
принудена да предприема съответните правни действия съда, за да защити своите
интереси, което от своя страна щяло да доведе до допълнителни разходи от страна
на ответника за адвокатски възнаграждения, съдебни такси, съдебно-техническа
експертиза и други, но същият не предприел никакви действия в тази посока. След
действията си по поставянето на металната врата през месец май 1999 г., както и
с бездействията си поради непрекъснатите му откази да й осигури достъп до
тавана, било чрез премахване на металната врата или да й бъде предоставен ключ,
за да има свободен достъп до тавана, ответникът й нарушавал правото й да
ползвам ½ идеална част от свободния таван в гореописания имот.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответника да й предаде владението върху избено помещение с площ от 7.5
кв. метра, находящо се под първия жилищен етаж от северната страна на
посочената по-горе сграда и да осъди ответника да премахне монтираната от него
метална врата, явяваща вход към стълбището, водещо до втория етаж и таванското
помещение или да й предаде ключ за тази врата, за да имам свободен достъп до
таванското помещение за ползване на ½ идеална част. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***
оспорва предявените искове.
Признава факта, че ищцата е собственик на
описания в исковата молба самостоятелен обект в сграда с идентификатор
36498.503.2198.1.1, представляващ първия жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда. Признава факта, че той е собственик на втория етаж от
гореописаната жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2198.1, който съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.503.2198.1.2. Правото на
собственост върху втория жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна сграда
придобил в резултат на реализираното право на надстрояване, което му било
учредено с нотариален акт № 117 том I дело № 255/1977г. по описа на КрлРС. Освен
това бил собственик общо на 5/6 (пет шести) идеални части от дворното място, в
което била построена гореописаната двуетажна жилищна сграда, от които 1/6 бил
получил в наследство от баща си Х.Т. Т., а другите 4/6 идеални части придобил
по силата на Договор от 26.08.2015 г. по акт № 98 том 13 дело № 2321/2015 г. на
СлВп при К. районен съд. Ответницата била собственик на другата 1/6 идеална
част от дворното място, също придобита по наследство от баща им, Х.Т. Т.. Не оспорва обстоятелството, че той владее и
ползва процесното избено помещение,
находящо се в северната част на избения етаж от 1977 г. и до настоящия момент.
През изминалите повече от 30 години това владение било осъществявано без
прекъсване абсолютно необезпокоявано. На представената скица ясно се виждало,
че от западната страна на жилищната сграда съществува един „зъб“. Едноетажната
жилищна сграда, построена от неговите и на ищцата родители достигала до този
зъб. Към 1977 г., когато му било учредено право на надстрояване върху
едноетажната жилищна сграда, в избения етаж на същата съществували две избени
помещения от западната страна на къщата, свързани с общ коридор от изток по
цялата им дължина. Източната част на избения етаж представлявала насип. При
реализиране на проекта за надстрояване на къщата от северната й страна изградил
пристройка, в избения етаж на която пристройка се намирало процесното избено
помещение. Тъй като той построил въпросната пристройка, съответно - процесното
избено помещение, винаги считал, че същото било негова собственост, и винаги го
бил владял като свое собствено. Ето защо считал, че въпросното избено помещение
е негова лична собственост и предявеният от ищцата ревандикационен иск по
отношение на него е абсолютно неоснователен. Счита, че с представения с
исковата молба нот. акт № 112, том XII, дело № 3687/1997 г. на КрлРС на ищцата
били прехвърлени само двете избени помещения и коридор, находящи се в източната
част на избения етаж - в описания нотариален акт изрично било записано
„прилежащи“ избени помещения. С оглед разпоредбите, съдържащи се в чл. 40 от
Закона за собствеността той, като собственик на втория жилищен етаж в двуетажната
масивна жилищна сграда, би следвало да притежава по-голяма част в съществуващия
избен етаж от притежаваната от него северна изба. И тази част би следвало да
бъде повече от половината, тъй като при възникване на етажната собственост през
1977 г. притежаваният от него самостоятелен обект на собственост, а именно -
втория жилищен етаж, бил с по-висока стойност от притежавания от ищцата първи
жилищен етаж. Това му давало правото и основанието да иска попълване на
припадащата му се част от общите части на сградата. При реализиране на
учреденото му право на надстрояване изградил масивна пристройка от север на
съществуващата жилищна сграда. В тази пристройка била ситуирана стълбищната
клетка, която водела към втория жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна
сграда, т.е. към неговото жилище, както и към свободния таван. Първият жилищен
етаж, собственост на ищцата, имал отделно собствено стълбище и вход, изградени
още от техните родители при строителството на жилищната сграда. В исковата
молба се говорело за някакво „преграждение към стълбите, водещи до втория етаж
и таванското помещение“. Държал да подчертае, че нямало нито преграждение към
стълбите, нито съществувало таванско помещение. Къщата имала свободен таван,
или т.нар. подпокривно пространство. В случай, че ищцата имала претенция за
ползване на свободния таван, а не за някакво имагинерно „таванско помещение“,
то той имал възражения по това тя да ползва 1/2 (една втора) част от
подпокривното пространство, без да е регламентирано кой от двама им коя част ще
ползва, и колко голяма би била тази част. Отношенията им с ищцата били до
такава степен обтегнати, че без администриране на разпределението на правото на
ползване на общите части от страна на съда, за двама им било абсолютно
невъзможно да постигнат споразумение. Счита, че изложеното в исковата молба
ведно с представената с нея извънсъдебна покана, както и изложеното от него в
настоящия отговор доказвали това твърдение. За решаване на спорните въпроси
помежду им, включително и на тези, с които е сезиран съдът, било необходимо да
бъде надлежно изчислен % припадащи се идеални части на притежаваните от
страните по делото самостоятелни обекти на собственост в сградата. По
аналогичен начин стояли нещата с разпределението на ползването на съсобственото
между него и ищцата дворно място, от което ответникът притежавал общо 5/6 (пет
шести) идеални части, а ищцата - 1/6 (една шеста) идеална част. С ищцата по
настоящото дело не били в състояние да постигнат консенсус относно начина на
разпределение на ползването на двора. He отговаряло на истината твърдението, че
ответникът неправомерно направил преграда между първия и втория етаж през 1999 г.
Видно от представения от самата ищца одобрен архитектурен и технически проект
за пристрояване и надстрояване на съществуващата в процесния имот едноетажна
жилищна сграда с приземен етаж било, че не бил предвиден вход от първия жилищен
етаж към стълбищната клетка. През 1991 г., когато ответникът извършил измазване
на новопостроената стълбищна клетка, съществувал отвор от същата към първия
жилищен етаж. Този отвор бил използван за внасяне на материалите, необходими за
измазването на новопристроените към първия жилищен етаж баня, тоалетна и
гардеробна. След измазването на тези помещения, отворът по взаимно съгласие
между бащата на страните, Х. Т. и ответника от друга страна, бил зазидан и
измазан. Описаната в уточняващата молба „метална врата“ представлявала входната
врата на жилищната сграда към стълбищната клетка. Тази входна врата била
предвидена и изпълнена по проект. Видно също от представения проект за
пристройка и надстройка на съществуващата едноетажна жилищна сграда било, че в
приземния (избения) етаж освен строителството на едно ново избено помещение
(северното) било предвидено и отваряне на съществуващия коридор към коридора
пред северната изба и стълбищната клетка. Тъй като за отварянето на този проход
било необходимо разбиване на северната външна стена на съществуващата жилищна
сграда, представляваща каменна зидария, което застрашавало целостта на
жилищната сграда, а и се налагало прокопаване в посока север на съществуващия
коридор в избения етаж, ответникът и баща му се договорили този проход да не
бъде отварян, и ползването на сервизните помещения да се осъществява, както
следва: родителите на страните да ползват съществуващите две избени помещения и
коридора към тях в приземния (избен) етаж, ответникът да ползва северната изба
и тавана. Поради наличието на тази уговорка ответникът през годините правил
ремонти и поддържал сам стълбищната клетка. Стълбите били облицовани с мраморни
плочи. Поради гореизложените причини не осигурявал достъп на ищцата до
свободния таван.
ПО ДЕЛОТО са приети за съвместно
разглеждане насрещни искове, предявени от Т.Х.Т. против Н.Х.Д. като моли съда
да постанови решение, с което:
На основание чл.40 ал.2 от Закона за
собствеността и при условията на цитираната разпоредба, съдът да попълни припадащата
му се част от избения етаж, като обща част на сградата, в съответствие с
припадащия се процент идеални части на притежавания от него втори жилищен етаж
в гореописаната двуетажна жилищна сграда, и като се вземе предвид
обстоятелството, че е собственик на избеното помещение, находящо се в северната
част на същия етаж .
На основание чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността, да разпредели ползването на общите части на жилищната сграда, а
именно - избен етаж и свободен таван в съответствие с припадащите се идеални
части на двата жилищни етажи в сградата; както и на дворното място, в което е
построена жилищната сграда при квоти 5/6 (пет шести ) идеални части за ищеца по
насрещния иск и 1/6 (една шеста) идеална част за ответницата.
Ищецът по насрещните искове излага фактите
по отговора на първоначалната искова молба.
Ответницата по насрещния иск Н.Х.Д. счита
исковете за частично основателни.
Твърди следното: По силата на нотариален
акт №112, том XII, дело №3687/1997 г. на КрлРС на ответницата били прехвърлени
не само двете избени помещения и коридор, но и северната изба - в описания
нотариален акт изрично било записано „прилежащите избени помещения“, а с
нотариален акт № 117, том I, дело № 255/1977 г. на ищеца било учредено право да
настрои втори етаж върху съществуващата едноетажна жилищна сграда. Видно от
представените Строителни книжа за обект: Пристройка и надстройка на жилищна
сграда, фаза работна, инвеститор Пристройка на Х.Т. Т. и надстройка на Т. Х.Т.,
изготвени от Районна проектантска организация П., през 1973 г. било дадено
строително разрешение № 83/7.VII.1977 г., а именно: за строеж на пристройка и
надстройка на Х.Т. Т. и Т. Х.Т.. Строежът на пристройката бил извършен от
бащата на ищеца, а ищецът извършил строежа на надстройката, т.е. бил реализирал
правото си на строеж да надстрои втори етаж върху съществуващата едноетажна
жилищна сграда, но едва след като бил осъществен строежа на пристройката към
съществуващата едноетажна жилищна сграда, което било видно от представените
строителни книжа. По изложеното оспорва исковата претенция за попълване на
припадащата се част от избения етаж като обща част на сградата, в съответствие
с припадащия се процент идеални части на притежавания от него втори жилищен
етаж. Правото на ответницата било обективирано в нотариален акт № 112, том XII,
дело №3687/1997 г. на КрлРС, с който на ответницата били прехвърлени не само
двете избени помещения и коридор, но и северната изба - в описания нотариален
акт изрично било записано „прилежащите избени помещения“, избеното помещение в
северната част на избения етаж било построено от родителите на страните и й било
прехвърлено през 1997 г., а факта, че ищецът го владеел и ползвал не го правел
собственик и още веднъж потвърждавал основателността на подадения срещу него
ревандикационен иск. Нещо повече, от титула му на собственост - нотариален акт
№117, том I, дело №255/1977 г. било видно, че има учредено право на
надстрояване - нищо повече, т.е. на ищеца не били прехвърляли избени помещения
или други прилежащи части. По отношение на иска с правно основание чл. 32, ал. 2
от Закона за собствеността, не възразява да бъде извършено разпределение на
правото на ползване на свободния таван в съответствие с припадащите се идеални
части за двата жилищни етажа при квоти по 1/2 (една втора) идеални части за
всеки, както и на дворното място, в което била построена жилищната сграда при
квоти 1/6 за ответницата и 5/6 идеални части за ищеца.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт № 7, том ІІІ, дело №
852/1966 г. на КрлРС (л.25), П. и Х. Т., за които не се спори, че са родители
на страните в процеса, закупили следния недвижим имот: дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 605 кв. метра (застроено от 80 и незастоено
от 525 кв. метра), находящо се в град К. на ул. „З.Л., който имот по плана на
града има пл. № 1928 и за него в кв. 91 е отреден парцел ХІ, ведно с
построената в дворното място къща. С протокол № К-212 от 1972 г. (л.29) е
дадено становище, че съществуващата в посочения имот жилищна сграда може да се
пристрои и да се надстрои с още един жилищен етаж, кат: пристройката се развие
северно от сградата, което ще бъде и вътрешното стълбище. Издадено е строително
разрешение № 83 от 13.06.1976 г. (л.30, л. 42) на Х. Т. и Т. Т. за пристройка и
надстройка на жилищна сграда съгласно одобрен проект от 07.06.1977 г. С
нотариален акт № 117, том І, дело 255/1977 г. на КрлРС (л.5) П. А.Т.-Т.и Х.Т. Т.
отстъпили на сина си Т. Т. (първоначален ответник), правото да надстрои втори
етаж върху съществуващата едноетажна жилищна сграда в техния съсобствени
недвижим имот дворно място с къща, застроено и незастроено с площ от 525 кв.м,
находящо се в град К., съставляващо имот пл. № 1928 и за него в кв. 91 е
отреден парцел ХІ. В представените строителни книжа, обектът е обозначен по
следния начин: обект: пристройка и надстройка на жилищна сграда, инвеститор:
пристройка на Х.Т. Т., и надстройка на Т. Х.Т.. С нотариален акт №112, том XII,
дело №3687/1997 г. на КрлРС (л.4) Х. и П. Т. продали на ищцата целият първи
жилищен етаж с прилежащите избени помещения от жилищна сграда, построена в
посочения по—горе недвижим имот. От представената схема № 15-416174 от
23.08.2016 г. на СГКК П. (л.6) се установява, че понастоящем етажът
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.503.2198.1.1 (тридесет
и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка,
две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно, точка, едно), съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. К.,
Община К., област П., ул. „З.Л.“ №12, ет. 1, самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2198 (тридесет
и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка,
две хиляди сто деветдесет и осем), предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, посочена в документа площ: 93.00 кв.
м, прилежащи части: избени помещения и съответните идеални части от общите
части на сградата. Х.Т. Т. е починал на 19.09.2013 г. като е оставил наследници
по закон съпругата си П.Т.и децата си – страните в процеса, видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 1956 от 29.07.2015 г. на
Община К. (л.26). С нотариален акт № 117, том І, рег. № 7959, дело 375/2015 г.,
вписан в СлВп при К. районен съд с акт № 98 том 13 дело № 2321/2015 г. (л.27),
бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът придобил
4/6 ид. части от дворното място, продадено му от неговата майка П.А.Т.. От
представената скица № 15-516059 от
21.10.2016 г. на СГКК П. се установява, че понастоящем имотът съставлява:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2198, град К., община К., област П. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение: няма издадена заповед за
изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „З.Л.“ № 12;
площ 560 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма;
номер по предходен план 2198, кв. 91, парцел ХІ-2198. Сгради, които попадат
върху имота: сграда 36498.503.2198.1, застроена площ 107 кв. метра, брой
етажи:2, предназначение: жилищна, многофамилна. По делото е представена
декларация и не се спори, че имената Т.Х.Т. и Т. Х.Т. са имена на едно и също
лице (л.86).
Във връзка с предявените искове съдът е
изслушал свидетели, доведени от страните. В показаната си св. Д. - дъщеря на
ищцата, сочи, че майка й не е ползвала избеното помещение пред стълбищната
клетка от северозападната част. Останалите избени помещения ползвала майка й.
На избения етаж имало три помещения – спорното било едно цяло, а другите две
били малки и отделни. Пред двете изби от юг имало коридор. Свидетелката живеела
с майка си. Достъпът до тавана бил през
стълбището, което водело до етажа на свидетеля. Майка и устно опитвала да си
осигури достъп до тавана, периодично го правели, но й бил отказван такъв. На
самото стълбище имало врата, водеща към тавана. Понастоящем майка й нямала
достъп до тавана, имало врата долу и горе. Преди време имало врата, която
свързвала първия тежа със стълбището. В момента от вътрешната страна на къщата
нямало достъп до тавана. В показанията си св. Т. – майка на страните, сочи, че
пристройката на първия етаж направили заедно със съпруга й. Двамата ползвали и
първия и втория етаж, а след смъртта му свидетелката продължила да ползва
етажа. Избите се намирали долу в земята.
Двамата със съпруга й живеели на първия етаж и те ползвали избите. Избите
първоначално били две, след като направили пристройката, направили изба и за
сина си (ответника). От пристрояването и надстрояването на къщата, третата изба
я ползвал ответникът. Със съпруга й искали да направят изба и стълбище и за
сина си. Дъщеря й (ищцата) не ползвала
тавана. В къщата имало отвор за врата, за да има достъп от първия етаж до
стълбището, но ответникът я запушил без съгласието на майка си. На тавана имало
вещи на свидетелката и на ищцата. Когато строили етажа за ответника, към
стълбите имало отвор за първия етаж. Врата не била поставяна, само отворът бил
изграден. По-късно синът й запушил отвора. Свидетелката не помнела дали това е
станало приживе на съпруга й, но мислела, че бил жив, когато ответникът го
затворил. Искали да ползват отвора за да се качват до тавана. В показанията си
св. Токиев, без родство със страните, сочи, че познава имота и къщата, в която
ответникът притежава втори етаж от 1987 г. Стълбището към втория етаж не било
оправено, не знаел положението от другата страна на къщата. Често ходил там
през онзи период, избата била в близост до входа. Входът за къщата бил от
западната страна, в северния й край. В избеното помещение се влизало с 5 стълби
надолу, изградено било с камък. Имало вкопано подстълбищно пространство в
височина около 1.5 м. За избата нямало спорове, свидетелят разговарял с
родителите на ответника. Ответникът сам си правил стълбището, заедно със
свидетеля ходили за мрамор, нямало врата за първия етаж по онова време, нито
отвор. Долу, на входа на стълбището имало врата. Имало малка тераса. Таванът
бил свободен и досега бил само на ответника. Свидетелят не знаел дали има вещи
на ищцата и на майката на страните. В показанията си свидетелят Вълков, в
родство по сватовска линия с ответника, сочи, че познава къщата на зет си от
1984 г., когато се оженили ответникът и сестра му. Те живеели на втория етаж. Свидетелят
често ходел там. Ответникът притежавал изба в къщата, влизало се от неговото
стълбище надолу. Под стълбищната клетка се влиза за избата, имало врата.
Стените били каменни, отдолу с циментова настилка. Избата се намирала до входа
за втория етаж. Влизало се вътре и се слизало надолу по стълбите от северната
страна. Доколкото знаел, само ответникът ползвал това избено помещение. За да се
влезе в него, трябвало да се влезе от северна страна. Свидетелят бегло познавал
родителите на страните. Не знаел за спорове относно избеното помещение между
ответника и родителите му, или между ответника и сестра му. Не знаел таванът да
е ползван от друг освен, от ответника.
От първоначалното заключение на вещото
лице, се установява, че:
Имотът се намира в гр. К., селище от втори
функционален тип. Ситуира се във втора зона на града и представлява ПИ с
идентификатор 36498.503.2198 по КККР на гр. К., стар 1928, кв. 91, парцел
XI-1928, целият с площ от 560 кв.м, застроено и незастроено място, с правилна
форма, на равен терен. Сградата с идентификатор 36498.503.2198.1 е изграждана
на два етапа: С нот. акт № 7, том III, дело № 852/1966 г. на К.я народен съд, е
закупено дворно место, застроено и незастроено с площ от 525 кв.м, ведно с
едноетажна с изба жилищна сграда с площ от 80 кв.м. В избения етаж са обособени
две избени помещения - западно и югозападно и коридор за достъп до помещенията
с вход от юг. За първи етаж е изградено външно стълбище с вход от изток. През
1977 г., на основание одобрен проект и издадено строително разрешение № 83 е
изградена пристройка от северната стена на сградата и надстройка на
съществуващата едноетажна с изба жилищна сграда, като пристройката е разрешена
на Х. Тод. Т., а надстройката - на Т. Х.Т.. В пристроената част е организирано
избено помещение на североизток и е развита стълбищна клетка за втория етаж и
таванско складово помещение, като входът е от запад. По одобрения проект, на
избено ниво, пристройката е функционално свързана с коридора, обслужващ
избените помещения от старата сграда (л. 46 от делото). При огледа на място
вещото лице констатира, че тази връзка е прекъсната. На ниво първи етаж, стълбищната клетка не е функционално свързана с етажа
(л. 47 от делото). Към момента на огледа, сграда с идентификатор
36498.503.2198.1 е двуетажна, с масивна конструкция и се състои от избен етаж,
два жилищни етажа и подпокривно пространство (таванско складово помещение), до
което има достъп чрез бетоново стълбище. Има външна мазилка. За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.1, разположен на първия етаж, със ЗП 84.74 кв.м (по
проект, без общи части), е с осигурен достъп от изток, чрез самостоятелен вход
и се състои от входно антре, кухня, санитарен възел (баня с тоалетна), дневна -
на юг и две спални - на запад и на изток (л. 47 от делото). За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.2, разположен на втория етаж от жилищната
сграда, със ЗП 89.09 кв.м, е с осигурен достъп от стълбищната клетка от
пристройката, състоящ се от входно антре, кухня, дневна с тераса, спалня на
изток и спалня на запад, както и санитарен възел (баня с тоалетна) (л. 49 от
делото).
За нуждите на
експертизата се приема площта, дефинирана от замерванията по проекта: За
изпълнение на поставената задача е необходимо предварително да бъдат определени
% ид.ч. от общите части на сградата, полагащи се на обектите, предмет на
експертизата, съгласно чл. 40 от ЗС. Етажната собственост е възникнала през
1977 г., с изграждане на пристройка и надстройка над съществуващата едноетажна
с изба масивна жилищна сграда.
Въз основа
изчисленията, вещото лице дава следното заключение за общите части:
За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.1, определения % ид.ч. от общите части на
сградата е 37.693 %;
За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.2, определения % ид.ч. от общите части на
сградата е 42.903 %;
За изба № 1 -
югозападна, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 2.652 %;
За изба № 2 -
западна, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 2.652 %;
За изба № 3 -
северна, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 1.940 %;
За таванско
складово помещение, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 12.161 %;
Сочи, че избени и складови помещения не са
общи части и разпределението им не зависи от стойността на % ид.ч. от общите
части на сградата.
От допълнителното заключение на вещото лице
се установява, че процентното съотношение на редуцираните площи на двата
самостоятелни обекта са в размер както следва: За СО с идентификатор
36498.503.2198.1.1 - 46.768 %; За СО с идентификатор 36498.503.2198.1.2 - 53.232
%.
Пазарната стойност на избените и таванското
помещение, заедно с прилежащите им общи части, е както следва:
За изба № 1 - югозападна, определения %
ид.ч. от общите части на сградата е 2.652 %, пазарна стойност 3 480 лева;
За изба № 2 - западна, определения % ид.ч.
от общите части на сградата е 2.652 %, пазарна стойност 3 480 лева;
За изба № 3 - северна, определения % ид.ч.
от общите части на сградата е 1.940 %, пазарна стойност 2 810 лева;
За таванско складово помещение, определения
% ид.ч. от общите части на сградата е 12.161 %, пазарна стойност – 22 730
лева.
Предложени са варианти за разпределение
ползването на дворното място и таванското помещение.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 108 от
ЗС:
Предявен е иск за осъждане на ответника да
отстъпи собствеността и предаде владението на ищцата върху избено помещение с
площ от 7.5 кв. метра, находящо се под първия жилищен етаж от северната страна
на посочената по-горе сграда. За да се уважи иска за ревандикация на недвижим
имот, ищецът следва да докаже правото си на собственост върху имота, както и че
ответникът владее тази част. Иска се ревандикация на избено помещение като ищцата основава правото си
на собственост на сключен договор за покупко-продажба, сключен с нейните
родители през 1997 г. Ответникът
признава факта, че владее процесното избено помещение и той не е спорен в процеса.
Съдът намира, че
ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на процесното избено помещение. От строителните книжа, анализирани
от неоспорената експертиза са установява, че в първия етап на изграждане на
жилищната сграда, същата е представлявала едноетажно жилище с избен етаж,
състоящ се от две обособени избени помещения и коридор. Впоследствие, при
пристрояване и надстрояване на съществуващата жилищна сграда, е изградено
третото избено помещение със самостоятелен вход, което не е функционално
свързано с първоначално съществувалия избен етаж. По силата на сключения
договор, на ищцата не е прехвърлен целия избен етаж или всички избени помещения,
а първи жилищен етаж ведно с прилежащите му избени помещения. Горното налага
съдът да тълкува действителната воля на продавачите по договора. Безспорно, през 1977 г., праводателите на
ищцата и родители на страните са пристроили (разширили) съществуващата в имота
едноетажна жилищна сграда и същевременно са учредили на ответника правото да
надстрои втори жилищен етаж съгласно одобрения архитектурен проект. При
пристрояването е изградено и спорното избено помещение, което по проект е било
функционално свързано с коридора, обслужващ останалите две, съществуващи
дотогава изби. Не е установено в процеса дали още при изпълнение на проекта
достъпът до коридора към първоначално съществуващия избен етаж е бил прекъснат,
или това се е случило в по-късен момент. При наличие на три избени помещения,
които да обслужват етажните собственици, ищцата не установява кои две от тях са
й прехвърлени по силата на сключения договор за покупко-продажба. Съдът приема,
че са продадени две избени помещения, доколкото в договора е използвано
множествено число. В показанията си свидетелката Т., майка на страните и
доведена от ищцата категорично заяви, че при пристрояването родителите са имали
желание да направят избено помещение за ответника, т.е. обслужващо втория етаж,
който към онзи момент не е бил построен. Т.е. един от продавачите по договора сочи,
че волята им е била спорното избено помещение да обслужва втория жилищен етаж,
а в последствие са прехвърлили първия ведно с прилежащите му такива, т.е.
останалите две избени помещения. Тези показания на свидетелката съдът
кредитира, доколкото пряко кореспондират с установеното от експертизата
фактическо положение – от първия жилищен етаж има достъп до първоначално
съществуващите изби, а от втория – до допълнително изградената. При това
положение ищцата не установява при условията на пълно и главно доказване, че е
придобила право на собственост върху процесното избено помещение, не установява
то да е прилежащо към първия жилищен етаж и искът с правно основание чл. 108 от
ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 109 от
ЗС.
Основателността на предявен негаторен иск
по чл.109 от ЗС предполага кумулативното наличие на следните предпоставки –
ищецът да е собственик на имота, а ответникът със свои неоснователни и противоправни
действия, да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им
обем. Същите бяха доказани по делото по несъмнен и категоричен начин що се
отнася до предявения иск ответникът да премахне вратата, водеща към стълбите до
втория етаж и подпокривното пространство или да предаде ключ за тази врата, за
да се освободи достъпът на ищеца до таванския етаж и подпокривното пространство.
Безспорни са в процеса правата на етажните собственици върху самостоятелни
обекти. Безспорно е установено в процеса, че подпокривно пространство на
двуетажната жилищна сграда представлява обща част по предназначение. Същото
разполага с необходимите височина, пространство и обем и има нормален достъп от
стълбище. Този въпрос не е спорен в процеса. Ответникът признава факта, че
достъпът до подпокривното пространство се осъществява от стълбището, изградено
при пристрояване на сградата, което обслужва и неговия етаж. Като взе предвид заключението
на вещото лице, което в тази му част не се оспора, съдът приема, че стълбищната
клетка, обслужваща подпокривното пространство също представлява обща част по
предназначение. Съсобственик на недвижим имот може да защитава правата си,
включително срещу друг съсобственик, ако последният му пречи с действията си,
без да го лишава от владението, да упражнява правата си в съсобствеността.
Монтирайки врата към нея и заключавайки я, ответникът е създал препятствие,
пречещо на ищцата да упражнява правото си на собственост върху обща част,
поради което негаторния иск следва да бъде уважен.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 40,
ал.2 от ЗС:
Съдът е сезиран с иск за допълване на
правата на етажния собственик, придобил правото на собственост по силата на
надстрояване с припадащите му се идеални части от общите части САМО от избения
етаж като съдът ги допълни с 30.481% от същия етаж на стойност 3 744.71
лева.
Искът се явява неоснователен. Дяловете на
етажните собственици в общите части на сградата се определят по правилото на чл. 40, ал.1
ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които
те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Правилото е
императивно и се прилага за всички самостоятелни реално обособени обекти в
етажната собственост, независимо от тяхната площ, функционално предназначение,
нивото на сградата, на което са разположени.
Спорния в процеса въпрос е дали избеният
етаж, без северното помещение, представлява обща част и какъв процент от тази
обща част е придобил ищецът при реализиране правото му на настрояване на втори
жилищен етаж. Според настоящият състав отговорът е отрицателен.
С Решение № 207 от 16.06.2011 г. по гр. д.
№ 867/2010 г. на ВКС, II г. о. е дадено следното разрешение на правния въпрос,
касаещ обособени самостоятелни помещения в избата:
„Обособените като самостоятелни помещения в
избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните
обекти в сградата, не представляват обща част по смисъла на чл. 37 ЗС, а принадлежност към жилищните
обекти и като такива следват съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС главната вещ, освен ако не е
постановено или уговорено друго, тъй като строителните правила и норми изискват
към всяко жилище да бъде придадено поне едно складово помещение (в тавана или
избата). Ако сградата се състои от няколко самостоятелни жилищни обекта, които
принадлежат на различни лица, складовите помещения в избата, ако са достатъчно
на брой, представляват принадлежност към съответните самостоятелни обекти в
сградата, а оттам могат да бъдат притежавани само от лица, които притежават
такива самостоятелни обекти в същата сграда и ако някое от лицата, които
притежават самостоятелен жилищен обект в сградата прехвърли този обект на трето
лице, последното придобива и правото на собственост върху принадлежащите към
жилищния обект обособени помещения в избата, дори това да не е изрично посочено
в договора, по силата на който придобиват собствеността. Тези помещения не представляват
самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което не могат да
принадлежат на лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата, а оттам
и не могат да бъдат придобити от такова лице нито посредством сделка, нито по
давност, докато лицата, които притежават самостоятелни обекти в сградата могат
да придобият собствеността върху обособени складови помещения посредством всеки
един от предвидените в чл. 77 ЗС
способи.“
В конкретния случай установено е в процеса,
че на ищеца по насрещния иск е било надлежно учредено право на строеж -
надстрояване на втори жилищен етаж. Праводателите на страните и по договора за
суперфиция, и по последвалия договор за продажба за извършили пристояване на
първия жилищен етаж. Тук не се споделят доводите на ищеца по насрещния иск, че
пристрояването е извършено от него по силата на строителните книжа и същите го
легитимират като собственик по силата на извършеното пристрояване. Отбелязването
в същите, че на бащата на страните се разрешава правото да пристрои, а на ищеца
– да настрои, кореспондира с както с правото на собственост на праводателя към
1977 г. по отношение на пристройката, така и с учреденото право на настрояване
на ищеца, с което се определя и обема на правата му.
По отношение принадлежността на правото на
собственост върху избените помещения следва да се вземе предвид положението,
съществуващо към момента на възникване на етажната собственост - след 1977 г.
(при реализиране на втория етаж в груб строеж). Не се спори в процеса и се
установява от показанията на свидетелите, че първо е било извършено
пристрояването на първия жилищен етаж и избения етаж, а впоследствие ищецът е
реализирал правото си да надстрои втория жилищен етаж. Безсопрно е, че с
възникване на етажната собственост, ищецът по силата на императивната норма е
придобил права върху общите части на сградата и правото на строеж. Съществуващите
към онзи момент две избени помещения са били принадлежност към първия жилищен
етаж преди пристрояването му, а впоследствие – преминали в патримониума на
ответницата по този иск през 1997 г. по силата на сключения договор за
покупко-продажба. Третото избено помещение (спорно в настоящия процес) е било
изградено с пристройката и доколкото строителни норми изискват към всяко жилище
да има принадлежност и складово помещение в избения или таванския етаж, а в
конкретния случай таванският етаж представлява подпокривно пространство – обща
част, то съдът приема, че ищецът по този иск го е придобил по силата на
реализираното право на строеж. Отделно, не са налице данни праводателите на
страните да са се разпоредили с това избено помещение. При това положение общи
части в избения етаж представляват, съобразно правилото на чл. 38 от ЗС, само стените
между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени
помещения.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да определи размера от общите части само на избения етаж като ищецът
претендира това да е 30.481%, представляващи разликата между притежавания общо
от него процент от идеалните части от общите части на сградата – 53.232% и
22.7515% от стойността на изба № 3 (спорната по иска по чл. 108 от ЗС), то
искът се явява неоснователен и недоказан. Мислимо е съдът да определи по реда
на чл. 40, ал.2 от ЗС размера на всички общи части от сградата, но не и само на
избения етаж.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 32,
ал.2 от ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между
съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. То приключва
с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32,
ал. 1 от ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Съдебното
решение по чл. 32, ал.2 от ЗС не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна
сила. В настоящият процес правата на страните върху дворното място не са спорни
правата на страните върху дворното място, нито че същите не могат да постигнат
съгласие по начина на ползването му. При наличие на спор относно ползването,
искат с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС е основателен и следва да бъде
уважен.
След приемане заключението на вещото лице,
само ответницата по този иск е направила изявление за предпочитания от него
вариант за разпределение ползването на дворното място, позовавайки се на
по-голяма предвидена площ от юг, откъдето има достъп до избения етаж. Ищецът не
е изразил предпочитания, нито е възразил. При това положение съдът намира, че
най-удачен относно разпределението на ползването на дворното място се явява
вариант 2 от допълнителното заключение на вещото лице (л.117), съгласно който
дворното място се разпределя така, че всеки от съсобствениците получава за
ползване част, съответстваща на правата му в съсобствеността. Съдът кредитира
това заключение като пълно, изчерпателно, изготвено от лица имащо необходимите
познания и най-пълно съответстващо на правата на страните в съсобствеността. За
да избере вариант втори съдът съобрази липсата на претенции от ищцовата страна,
заявеното от ответницата, че предпочита този вариант на разпределение.
Разпределението на подпокривно пространство
– свободен таван следва да се извърши по вариант първи на заключението на
вещото лице доколкото страните правят общо искане в за разпределение по този
вариант.
Ползването ще се разпредели както следва:
На ищеца по насрещния иск Т.Х.Т. ще се предостави за ползване частта от
дворното място с площ от 340 кв.м,
оцветена в синьо и означена с буквите ВГДЕЖЗИКЛМ на приложената схема на
вариант 2 за разпределение на дворното място към допълнителното заключение на
вещото лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на
24.10.2017 г., която схема (л.117), представлява неразделна част от настоящото
решение.
На ищеца по насрещния иск Т.Х.Т. ще се предостави за ползване частта от
подпокривно пространство (свободен таван) с площ от 31.40 кв.м, оцветена в
синьо и означена като Дял ІІ (втори) на приложената схема на вариант 1 за
разпределение на таванското помещение към допълнителното заключение на вещото
лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на
24.10.2017 г., която схема (л.118), представлява неразделна част от настоящото
решение.
На ответницата по насрещния иск Н.Х.Д. ще се предостави за ползване частта от
дворното място с площ от 69 кв.м, оцветена в червено и означена с буквите ВМНБ
и ОПЖЗИШУС на приложената схема на вариант 2 за разпределение на дворното място
към допълнителното заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017
г., прието в съдебно заседание на 24.10.2017 г., която схема (л.117),
представлява неразделна част от настоящото решение.
На ответницата по насрещния иск Н.Х.Д. ще се предостави за ползване частта от
подпокривно пространство (свободен таван) с площ от 27.60 кв.м, оцветена в
червено и означена като Дял І (първи) на приложената схема на вариант 1 за
разпределение на таванското помещение към допълнителното заключение на вещото
лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на
24.10.2017 г., която схема (л.118), представлява неразделна част от настоящото
решение.
За общо ползване от страните се предоставя частта от дворното
място с площ от 41 кв.м, оцветена в зелено и означена с буквите
АБНМЛКИШУСОПФХЦЧРТ на приложената схема на вариант 2 за разпределение на
дворното място към допълнителното заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304
от 19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на 24.10.2017 г., която схема
(л.117), представлява неразделна част от настоящото решение.
За общо ползване от страните се предоставя частта от
подпокривно пространство (свободен таван) с площ от 4 кв.м, оцветена в зелено и
означена с „4 м2“ на приложената схема на вариант 1 за разпределение на
таванското помещение към допълнителното заключение на вещото лице А.З. с вх. №
11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на 24.10.2017 г., която
схема (л.118), представлява неразделна част от настоящото решение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора – всеки от страните
в процеса е предявил по два иска, уважен е по един, съдът намира, че разноските
следва да останат за страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от
ЗС, предявен от Н.Х.Д. с ЕГН ********** *** за признаване на установено по
отношение на Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, че Н.Х.Д. е собственик на избено
помещение с площ от 7.5 (седем цяло и пет десети) кв. метра, находящо се под
първия жилищен етаж, със северно изложение в двуетажна жилищна сграда с идентификатор
36498.503.2198.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка,
петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно),
построена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2198 (тридесет и шест
хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две
хиляди сто деветдесет и осем), съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на имота: гр. К., Община К., област П., ул. „З.Л.“ №12,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 от ЗС Т.Х.Т. с
ЕГН ********** *** да преустанови незаконосъобразните си действия,
с които пречи на Н.Х.Д. с ЕГН **********
*** да упражнява правото си на собственост върху обща част – подпокривно
пространство – свободен таван от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2198.1
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три,
точка, две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно), построена в поземлен
имот с идентификатор 36498.503.2198 (тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и
осем), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
имота: гр. К., Община К., област П., ул. „З.Л.“ №12, КАТО ПРЕМАХНЕ металната
врата, поставена пред стълбището, водещо до подпокривно пространство или
предаде на Н.Х.Д. комплект от ключовете за тази врата
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40,
ал.2 от ЗС, предявен от Т.Х.Т. с ЕГН ********** *** против Н.Х.Д. с ЕГН **********
*** за определяне на правото му на собственост върху общите части САМО от
избения етаж на жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2198.1 (тридесет и
шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две
хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно), построена в поземлен имот с
идентификатор 36498.503.2198 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем), съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. К.,
Община К., област П., ул. „З.Л.“ №12 и допълването им с 30.481%, представляващи разликата между
притежавания общо от него процент от идеалните части от общите части на
сградата – 53.232% и 22.7515% от стойността на северното избено помещение с
площ от 7.5 кв. метра, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал.2 от ЗС
ползването
на следния недвижим
имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2198
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три,
точка, две хиляди сто деветдесет и осем), съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. К., Община К., област П.,
ул. „З.Л.“ №12 с площ 560 (петстотин и шестдесет) кв. метра; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м); стар идентификатор - няма,
номер по предходен план: 2198, квартал 91; парцел ХІ-2198 и на ПОДПОКРИВНОТО
ПРОСТРАНСТВО (свободен таван) на построения в този имот двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 36498.503.2198.1 (тридесет
и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка,
две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно), както следва:
І. Т.Х.Т. с ЕГН ********** *** ще ползва:
- ЧАСТТА ОТ ДВОРНОТО МЯСТО с площ от 340
кв.м, оцветена в синьо и означена с буквите ВГДЕЖЗИКЛМ на приложената схема на
вариант 2 за разпределение на дворното място към допълнителното заключение на
вещото лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на
24.10.2017 г., която схема (л.117), представлява неразделна част от настоящото
решение;
- ЧАСТТА ОТ ПОДПОКРИВНОТО ПРОСТРАНСТВО
(свободен таван) с площ от 31.40 кв.м, оцветена в синьо и означена като Дял ІІ
(втори) на приложената схема на вариант 1 за разпределение на таванското
помещение към допълнителното заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304 от
19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на 24.10.2017 г., която схема
(л.118), представлява неразделна част от настоящото решение.
ІІ. Н.Х.Д. с ЕГН ********** *** ще ползва:
- ЧАСТТА ОТ ДВОРНОТО МЯСТО с площ от 69
кв.м, оцветена в червено и означена с буквите ВМНБ и ОПЖЗИШУС на приложената
схема на вариант 2 за разпределение на дворното място към допълнителното
заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно
заседание на 24.10.2017 г., която схема (л.117), представлява неразделна част
от настоящото решение;
- ЧАСТТА ОТ ПОДПОКРИВНОТО ПРОСТРАНСТВО
(свободен таван) с площ от 27.60 кв.м, оцветена в червено и означена като Дял І
(първи) на приложената схема на вариант 1 за разпределение на таванското
помещение към допълнителното заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304 от
19.10.2017 г., прието в съдебно заседание на 24.10.2017 г., която схема
(л.118), представлява неразделна част от настоящото решение.
ІІІ. Т.Х.Т. и Н.Х.Д. ще ползват общо:
- ЧАСТТА ОТ ДВОРНОТО МЯСТО с площ от 41
кв.м, оцветена в зелено и означена с буквите АБНМЛКИШУСОПФХЦЧРТ на приложената
схема на вариант 2 за разпределение на дворното място към допълнителното
заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно
заседание на 24.10.2017 г., която схема (л.117), представлява неразделна част
от настоящото решение.
- ЧАСТТА ОТ ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО (свободен
таван) с площ от 4 кв.м, оцветена в зелено и означена с „4 м2“ на приложената
схема на вариант 1 за разпределение на таванското помещение към допълнителното
заключение на вещото лице А.З. с вх. № 11304 от 19.10.2017 г., прието в съдебно
заседание на 24.10.2017 г., която схема (л.118), представлява неразделна част
от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: