Р Е Ш Е Н И Е № 109

гр. Сливен, 28.05.2019  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Ваня Костова                                                 и с участието на прокурора              Милена Радева                                                       като разгледа докладваното от                  съдията             административно  дело № 166  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 87, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците(ЗУБ), като се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.   

Образувано е по жалба на К.С.Ш., лично и със съгласието на неговата м. и з. п. К.М.А. против Решение № 1552/12.03.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К.С.Ш.. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че отказът за предоставяне на статут е неправилен. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание лично, със съгласието на неговата м. и з. п. К.М.А. и чрез адв.К.Т.-***, поддържа подадената жалба. Твърди, че не е спазена процедурата относно всички членове на семейството на оспорващия, с оглед предоставянето им за подпис на документи, които са превеждани от преводачи, които не владеят к.език. Самото решение било неаргументирано, немотивирано, тъй като в него не били посочени всички относими факти имащи решение, относно произнасянето на административния орган по направеното искане за закрила. Налице били данни, че към това семейство има заплаха на р.основа. Административният орган следвало да мотивира решението си с оглед тази р.заплаха. Следвало да се има предвид, че се касае за страна, със съвсем различни традиции и съвсем различни обичаи, и обичаите и традициите, които се спазвали там нямали нищо общо с обичаите и традициите, разбиранията за живота, за семейството, за мястото на жената в него в Б.. Моли, да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатски хонорар по Закона за правната помощ, съгласно Тарифа № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез п. п. ст. юриск. М. Х. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Възразява относно искането за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен, чрез представителя си по пълномощие, заявява че не може да изрази становище по подадената жалба. Не представя доклад по чл.15 ал.6 от ЗЗД.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита жалбата за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С молба, входящ № 105450 - 2709 от 08.10,2018 г. на Дирекция „Миграция" СДВНЧ – Л., К.С.Ш. от И.е поискал международна закрила в Р. Б.. Молбата е изпратена на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, като желанието за закрила е потвърдено и с молба, вх.№1203 от 15.10.2018г. на РПЦ-Х.

Чужденецът бил регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 14487/15.10.2018 г., като К. (собствено) С. (бащино) Ш. (фамилно), от м. пол, роден на *** г. в гр.З., И., гражданство И., к. по народност, вероизповедание: м.-с., н., у., образование н., без документи за самоличност. В регистрационния лист е посочено, че владее а.-малко и к.език. Регистрационният лист е изготвен в присъствието на п. Т. М.

В Р. Б. К.С.Ш. се придружава от своята м. К.М.А. -ЛНЧ **********, от своя б. С.С.Ш.- ЛНЧ **********, от б. си С. С.Ш. - ЛНЧ **********, С. С.Ш. - ЛНЧ **********, С.С.Ш. - ЛНЧ ********** и с. си Д. С.Ш. - ЛНЧ **********, които имат самостоятелни молби за закрила.

М. на оспорващия, К.М.А. е назначена със Заповед № РД-1066 от 25.10.2018 г., на Кмета на Община Х.за негов представител на основание чл. 25, ал.3 от Закона за убежището и бежанците. Със Заповед № РД-1147 от 19.11.2018г. на Кмета на Община Х.за негов п. е назначена Ф. К. – с. на МКБППМН при Община Х.

Със заповед № ЗД/Д-Х-Х-266/29.10.2018г. на Директора на „Социално подпомагане" Х., за с. работник е назначена Д. С. К. В хода на производството, със заповед № ЗД/Д-Х-Х-359/19.11,2018г. на Директора на „Социално подпомагане" Х., заповед № ЗД/Д-Х-Х- 266/29.10.2018г. на Директора „Социално подпомагане" Х.е изменена, като „Д. С. К." се чете „З. О. В.". Представен е социален доклад, Peг. № УП 14487/09.01.2019 г. относно оспорващия от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Х.

С Решение № 18-115-1249/22.11.2018г. на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), на К.С.Ш. е назначен а. - К. А. Т., с цел предоставяне на правна помощ и консултация в производството за предоставяне на международна закрила по ЗУБ.

С К.С.Ш., ЛНЧ **********, е проведено интервюта, резултата от което еобективиран в Протоколи с рег. № УП 14487/22.11.2018 г., в присъствието на назначения п. Ф. К., с. р. З. В., адв.Т. и п. от к.език А. Б. И. В интервюто чужденеца е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Тръгнал от И.заедно със семейството си преди около три месеца, като през месец август 2018 г. влязъл легално в Т. с автобус през КПП на З.. По-късно взели самолет от Д. до И., където останал една седмица. Влезли в Б. нелегално. Притежавал лични документи, но не знаел къде са, тъй като баща му ги държал. Нямал проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност - к. Нямал проблеми в И.във връзка с изповядваната от него религия – м. ш. или с.. Върху него не било оказвано насилие. Не били отправяни заплахи лично към него. Не е имал проблеми с властите в страната си. Положението в И.било лошо, искал да се учи и да се развива като човек. Не знаел дали родителите му са имали и други проблеми, не са му споделяли за такива. Не искал да се върне в И., защото там нямал бъдеще. Посочил, че иска да стигне до Г. където имал вуйчо и чичо.

С писмо с рег. № М-10378/06.11.2018 г. (рег. №УП 14487/08.11.2018 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р Б. на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 1552/12.03.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К.С.Ш..

На 26.03.2019 г. решението е връчено на жалбоподателя срещу подпис, последният е запознат с неговото съдържание на а.език, който е посочил, че разбира  и това е удостоверено с подпис на п.Т.М. Жалбата срещу решението е подадена по пощата на 08.04.2019 г.

По делото са разпитани като свидетели б. на оспорващия С.С.Ш.- ЛНЧ ********** и б. му  С.С.Ш. - ЛНЧ **********, от чиито показания става ясно, че в. на оспорващия А. М. – б. на майка му, заплашваше лично свидетеля С. с искане да се присъедини към организация на к. и., в противен случай ще убие семейство му. В. заплашвал и майка му, но не е заплашвал баща му и други членове на семейството ми. В. заплашвал, че ако не се присъединят към тяхната организация, ще отвлекат малките деца и ще ги убият, а майка му, с искане да си слага забрадка и да напусне мъжа си, в противен случай ще я убие. От гр.З. семейството на оспорващия заминало за в гр. А. където живели 2-3 месеца. И в гр.А. в. им разбрал къде живеят и ги заплашвал и там, като пращал негови приятели. Решението да напуснат И.било взето от баща им в гр.А.  От показанията на св.С.Ш. става ясно, че избягали от И. К. не заради и. о., а заради семейния проблем, с който били заплашени майката на оспорващия и децата му. Този семеен проблем бил на р.основа. Не бил подавал жалба до полицията в И. К., защото ставало въпрос за семейни въпроси и от полицията щяла да му отговори, че това са семейни неща. Не били се отказали доброволно от закрилата на тяхната държава, съветвал се с познати полицаи, които му казали, че няма смисъл да подава жалба, защото ще имат по-голям проблем.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Р. Б.. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т. 2) отказва статут на бежанец; (т. 4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната на произход на оспорващия - И., респ. И.К.. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведената на 22.11.2018 г. беседа е присъствал и социален работник от отдел „ЗД“ при Д „СП“-Х., изготвен и представен пред административният орган и социален доклад, касаещ н. К.Ш.. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващото лице. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от К.Ш. факти от бежанската му история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход.

Съдът счита, че обстоятелството, че част от документите са преведени на оспорващия на а.език, за който е посочил, че разбира малко, не е довело до допускане на съществено процесуално нарушение. Тези документи са съставени в присъствието на законен или назначен представител на оспорващия, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. При връчването на оспорения административен акт, същия е преведен на а.език, но в присъствието на представител назначен на основание чл. 25, ал.3 от ЗУБ и адвокат, като с подаването на жалбата е упражнено и правото този административен акт да бъде оспорен. В съдебното производство на оспорващия е предоставена възможността да изложи всички свои доводи против оспорения административен акт. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения. Интервюто, в което оспорващия е описал бежанската си история е проведено на к.език, който е посочен като майчин на оспорващия. Именно обстоятелствата посочени в тази бежанска история са анализирани от административния орган.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Съгласно чл. 8 ал. 1 от този закон, статут на бежанец в РБ. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, като с оглед ал. 2 за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването, достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Преследване, съобразно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ е нарушаването на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. От заявеното от оспорващия в проведеното  интервю, обективирано по преписката в протокол, се установява, че не е бил принуден да напусне И., воден от основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Действията на преследване са дефинирани в нормата на чл. 8 ал. 5 от ЗУБ, както следва: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12 ал. 1 т. 1-3 и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу дееца. Опасения от подобен характер не са посочени от кандидата за статут, като единствено е посочено като конкретен повод за напускане на И.и взетото от семейството му решение да напусне точно в този момент е липсата на перспектива и желанието до отиде в Г. В отговор на въпрос какво мисли, че може да му се случи, ако реши да се завърне в страната си по произход, К.Ш. отговаря, че там няма бъдеще. От така заявеното от самия чужденец се установява, че личните му причини за напускане на И.е желанието за по-добър живот. Не сочи обаче наличие на някоя от предпоставките, които законодателят е указал в чл. 8 от ЗУБ като необходими за предоставяне статут на бежанец.

При съвкупната преценка на всички изнесени в бежанската история обстоятелства, правилно административният орган е приел, че чужденецът не обосновава основателни опасения от преследване по причините в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ. Преследването като такова следва да е лично и пряко насочено към търсещия закрила, а такова не се установява в процесния случай. В бежанската история на молителя не се установяват факти, въз основа на които може да се приеме, че той е бил обект на дискриминация или на достатъчно тежки по своето естество или повторяемост мерки, с които са нарушавани негови основни права. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група на к. е достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУТ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт".

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх. № МД-18 от 08.01.2019 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Р. И., като е приел, че в тази страна, не се установява наличието на извънредна ситуация, която да се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че именно лицето търсещо закрила, индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Установено е продължаване съществуването на опасност от терористични атаки, но повече от един милион И., чийто живот е бил засегнат от организацията „И.д." (ИД), са се завърнали безопасно по домовете си през 2018 г., което става възможно благодарение на огромната мисия за разминиране, финансирана от В. В материал на Групата на Световната банка се посочва, че икономическото състояние на И.постепенно се подобрява след дълбоките икономически проблеми през последните три години..."

Посочил е, че съгласно т. 39 на решението на съда в Люксембург, доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И. К. следвало да е изключително, каквото то не е. Взел е предвид, че молителя е нямал конкретни проблеми в И. К., водил е там сравнително спокоен живот, нямал е проблеми с властите и не е бил принуден да напуснат тази държава, а е сторил това по собствена воля, за да потърсят по-добър живот в Европа.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Действително от показанията на разпитаните по делото свидетели-ч. на семейството на оспорващия се установяват различни обстоятелства, послужили като основание за семейството на оспорващия да напусни И., от тези изложени в  интервюто, проведено във връзка с производството по предоставяне на статут. Но и тези обстоятелства не биха могли да обосноват извод различен от направения от административния орган. Обстоятелството, че членове на семейството на оспорващия са подложени на заплахи от други техни роднини, свързани със свободата на вероизповедание, не може да промени извода за неприложимост на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, доколкото не се установи по делото, че държавата И.или партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу твърдяното преследване или тежки посегателства. Административният орган е извършил преценка на сигурността в държавата И.с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУТ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в И., се подкрепя напълно от установеното с приложените по делото справки касаещи И.и И.К.. В процесната жалбата не се правят никакви конкретни възражения относно така установените обстоятелства и във връзка с отказа за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата.

Налага се извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Изложеното мотивира настоящия съд да приеме, че процесното решение на Председателя на ДАБ представлява валиден акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а депозираната  жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на правния спор не следва да бъде коментирано искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.Ш., ЛНЧ **********, лично и със съгласието на неговата м. и з. п. К.М.А. против Решение № 1552/12.03.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К.С.Ш., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: