РЕШЕНИЕ
№ 959
гр. Варна, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110202185 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по жалба на Г. Д. И. с ЕГН **********
чрез процесуален представител срещу НП 442а-195/24 от 07.01.2025 г. на
Началник сектор ОП Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на
въззивника за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е наложено наказание на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.
С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. В. Ч. от АК-
Варна поддържа наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на НП и
АУАН и претендира разноски. По същество оспорва възприетата фактическа
обстановка, като посочва, че не е било установено точно къде е бил паркиран
автомобилът, т.к. посочения идентификатор е с много голяма територия и
правело неясно мястото на нарушението.. Посочва още, че към датата на
инкриминираните събития на мястото не е имало поставена табела, която да
обозначава, че се касае за защитена зона върху която не следва да се паркират
леки автомобили.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, в
писмени бележки поддържа доводи за законосъобразност на обжалваното НП,
като моли съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
На 16.08.2024 г. около 11: 31 в к. к. "Шкорпиловци" село
Шкорпиловци, област Варна въззивникът бил паркирал собствения си лек
автромобил марка "Сузуки Витара" с рег. № СВ 54 94 АК върху крайбрежната
и плажна ивица и дюните в границите на морски плаж Шкорпиловци – север в
поземлен имот с идент. 83404.502.36 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на землището на село Шкорпиловци.
Нарушението било установено от служители на Общинска
администрация гр.Долни Чифлик, по време на проверка на защитена зона и
било документирано в констативен протокол от 16.08.2024 г. и снимков
материал.
Повикан бил полицейски екип, част от който бил св. И. К. А., който
издал спрямо жалбоподателя Г. Д. И. АУАН за допуснато нарушение нарушени
e на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, като впоследствие въз основа на така издадения
АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на Г. Д.
И. за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК му било наложено наказание по чл.
30, ал. 3 ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, а именно показанията на свидетеля И. А., който беше
достатъчно категоричен досежно установената и от писмените доказателства
по делото фактическа обстановка и в частта, която посочва, че автомобилът
действително бил паркирал на мястото посочено от АНО в АУАН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателното постановление на Началник сектор ОП Четвърто РУ
към ОД на МВР - Варна е издадено от компетентен орган.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове
свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на
него НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описанието на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
По отношение на възражението, че мястото на нарушението било
2
описано с планоснимачен номера на поземлен имот с много голяма площ от 26
984000 кв.м, което представлявало неяснота за мястото където бил паркиран
автомобилът, съдът не споделя направеното възражение, тъй като имота
индикира границите на морски плаж "Шкорпиловци – север" и не само, че не
водят до объркване, а напротив описва по изискуемия начин мястото на
извършване на нарушението.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Що се отнася до материалноправната законосъобразност на
издаденото постановление, настоящият съдебен състав намери следното:
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен
начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателя Г. Д. И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетеля, които
съдът изцяло кредитира, като на практика фактът на паркирането в
защитената зона, не се оспорва и от жалбоподателя.
Нарушението е такова по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК: " Забранява се
поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни
(бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите
на разрешено строителство по ал. 1. "
Колкото до твърдението на въззивника, че не била поставена
указателна табела указваща защитената територия попадаща в границите на
зона "А", зона "Б", в конкретния случай защитена зона по Натура 2000,
Камчийска планина, такива доказателства по делото за липсата на табели не
бяха представени.
По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му
белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК,
както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от
ЗУЧК.
Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното
лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание,
съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в минимален
размер предвиден от законодателя, а именно - 1000 лв.
3
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, който в нарушение на закона премине
или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на
морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след
границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание,
се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до
5000 лв. "
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с
оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава.
Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, е свързано с паркиране в зона, която според ЗУЧК е с режим
на особена териториално-устройствена защита.
Територии с особена териториалноустройствена защита са
защитените територии за природозащита, за културно-историческа защита,
свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около
водоизточниците на минерални води – публична държавна собственост, както
и други територии със специфична характеристика, чиито режим на
устройство и контрол се уреждат в отделни закони /т. напр. високопланинските
и крайграничните територии, морското крайбрежие и др. /
Съответно обективираното нарушение, а именно паркирането в такава
зона накърнява обществените отношения, които защитават териториалното
устройство.
Основното възражение на жалбоподателя свързано с отсъствието на
указателна табела в разглеждания период, дори да отговаря на истината не
следва да извинява неговото поведение, доколкото същият е имал механизъм
да проучи предварително какъв е обхвата на защитената зона и едва след като
се убеди в това, че автомобилът му не попада в нея да го паркира.
Действително паркирането в близост до плажната алея спестява много усилия,
но води до негативни ефекти върху околната среда, които не следва да се
оставят без последствия и за които законодателят е предвидил да се полагат
грижи, поради което и нарушението не разкрива белезите на такова с ниска
обществена опасност и/или укоримост.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
4
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до
120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на
случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия
на юрк. по поддържане на обвинителната теза на АНО.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, а именно 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-195/24 от
07.01.2025 г. на Началник сектор ОП Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с
което на Г. Д. И. с ЕГН ********** с адрес:гр.Стара Загора, ул. "Генерал
Гурко" № 139, вх.1, ап.1 за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е наложено
административно наказание на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК "глоба" в
размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Г. Д. И. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6