РЕШЕНИЕ
номер 74, 17.01.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на осемнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор : .............................
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
5409 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г.Х.А., ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0769-005376/ 30.10.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “ПП”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са
отнети 12 контролни точки. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост.
Жалбата е
депозирана в срока за обжалване от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 03.10.2019г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 20.08.2019г. в
09:47 часа в гр.Бургас,
по ПП І-6, км. 489+200 в посока от кв.“Ветрен“ към ПВ“Лукойл“ е управлявал лек
автомобил „******“ с рег.№ ********* с наказуема скорост 143 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 90 км/ч. в нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП. Нарушението е установено и заснето под клип № 15951 от АТСС TFR1-М с фабр. № 644/14 с
отчетен толеранс от – 3%. Снимковия материал с параметрите е бил показан на
водача, който от своя страна е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП на
03.09.2019г.
При
съставянето на акта жалбоподателят не е направил възражения. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 700 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12
контролни точки.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Допуснатата техническа
грешка в наказателното постановление чрез посочване и на двете алинеи на чл.21
от ЗДвП не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като
жалбоподателят се е защитавал по фактите и неговото право на защита не е било
нарушено. Налице са всички законоустановени реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен в предвидения в чл.34 от ЗАНН
тримесечен срок от установяване на нарушителя, а наказателното производство е
издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.
Установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя С.Д., представената декларация по чл.188 от ЗДвП, приложената снимка от клип и удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на същото, като няма основателна причина тяхната доказателствена стойност да не бъде ценена.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Същото е констатирано чрез мобилна система АТСС TFR1-М с фабр. № 644/14, която е регистриран тип средство за измерване в Българския институт по метрология и отговаря на изискванията за този тип измервателни средства. Системата е преминала последваща проверка, видно от представения по делото протокол от проверка.
Съгласно
чл.188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. От приложената декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на процесния автомобил Й. А. е
видно, че на посочената дата и час процесния
автомобил се е ползвал от жалбоподателя Г.А.. Последният от своя страна е попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е потвърдил това обстоятелство и по
същество не го оспорва пред съда. При тези фактически данни съдът
приема, че правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Нарушението не представлява
маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 км/ч. - с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. Наложените административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца са индивидуализирани в съответствие със закона от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-005376/30.10.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “ПП”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Г.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** са наложени административни наказания глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12 /дванадесет/
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.