№ 31
гр. Севлиево, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20214230101349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Топлофикация София ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. И., ЕГН **********, за
заплащане на сумите както следва: сумата от 1040,43 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 05.2017 г. –04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението - 14.04.2021
г. до изплащане на вземането, сумата 153, 40 лв. – лихва за периода от
15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., сумата от 44,01 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и сумата 7,72 лв. – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018 до
08.04.2021 г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди че е
доставил топлинна енергия, като за процесния период ответникът не е
1
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът в законоустановени срок е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на
посочения в исковата молба апартамент. . Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Поддържа, че в имота не е била доставяна топлинна
енергия, както и че от м. януари 2015 г. мрежата за подаване на топла вода в
жилището му е била прекъсната, водомерите за топла вода били пломбирани
по надлежния ред и показанията им от тази дата до днес са непроменени.
Сочи, че незаконосъобразно е начислена сума за подгряване на вода, тъй като
ползването на топла вода било прекъснато. Оспорва претендираната сума за
дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
2
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства (договор за покупко-продажба на жилище, л. 17), че ответникът
е собственик на процесния имот и че с ответното дружество се намират в
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
Безспорно е в процеса, че сградата по местонахождение на имота е била
топлоснабдена през исковия период и услугата топлинно счетоводство е
извършвана от „Техем сървисис“ ЕООД.
За изясняване количеството доставена топлинна енергия до имота през
процесния период, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От нея се установява, че през процесния период през сезони
05.2017 г. – 04.2018 г. и 05.2018 г. – 04.2019 г. за ап. 16 на ж.к. Дружба 2, бл.
527, вх. Г, ет. 5 не е осигурен достъп за отчитане на водомера за топла вода,
декларирано е, че не се живее и не се ползва топлинна енергия за отопление,
като за тези отоплителни сезони ТЕ за БГВ е начислена служебно като е
приета консумация на топла вода по 140 л. на ден на човек. От представените
протоколи за отчет /л. 76 и л. 78 се установява, че за процесния имот не е
осигурен достъп за отчитане на измервателните уреди на нито една от двете
посочени дати за отчет след края на отоплителните сезони 2017/2018 г. и
2019/2020 г. В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице
изяснява, че тъй като е нямало отчитане на потребено количество топлинна
енергия, сумите са начислявани служебно. Вещото лице посочва, че има
приложено от ответника заявление, че няма да консумира топлинна енергия, а
такава е начислена. Специалистът посочва, че не са начислявани суми за
сградна инсталация, а са начислявани суми само за топла вода по прогнозна
консумация.
3
Въз основа на експертиза по делото се установява, че сумата за
потребление е формирана от стойността на ТЕ за отопление на имот на база
служебен отчет, поради неосигурен достъп за реално отчитане на средствата
за търговско измерване. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 -
от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а според
заключението на техническата част от експертиза в рамките на процесния
период от време в имота на ищеца не е бил осигуряван достъп на
разпределителното дружество за отчет на индивидуалните разпределителни
уреди, налични там, и е приложена именно посочената в нормативния акт т.
6. 5 от Методиката за дялово разпределение, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредбата. Неосигуряването на достъп се установява и от представения от
третото лице помагач протокол за отчет през 2018 г. и протокол за отчет през
2020 г. При това положение са налице основания за начисляване на стойност
на ТЕ по горната методика, съобразно наредбата, действаща към исковия
период за съответния период, за който е установен неосигурен достъп.
Съгласно ал. 5 на чл. 70 от същата наредба клиентите, неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител, като след изтичане на срока не се
приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка. В
приложимите към исковия период в отношенията между страните общи
условия аналогично в чл. 29 е предвидено, че клиентите, неосигурили достъп
до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да
поискат срещу заплащане съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен
отчет и преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в
тримесечен срок от датата по чл. 28, ал. 2 или от датата на връчване на
изравнителните сметки срещу подпис на упълномощеното лице. По делото не
са ангажирани доказателства за датата, на която изравнителните сметки са
връчени на упълномощения в сградата по местонахождение на имота
представител. Поради изложеното (доколкото отсъстват твърдения и
доказателства за връчване на изравнителни сметки за процесните
отоплителни сезони и дата на която то е сторено) съдът следва да приеме, че
ищецът не е доказал спазването на тримесечния срок за извършване на
4
допълнителен отчет. Изравнителната сметка е била връчена на ответника към
датата на получаване на исковата молба, доколкото ищецът се позовава на
нея, конкретна дата на връчване не се твърди и установява, а в отговора на
искова молба ответникът е възразил срещу отразените количества ТЕ и
начислената сума по издадената обща фактура.
С отговора на исковата молба ответникът е представил талон за
пломбиране на водомери № ********** от който се установява, че
водомерите в топлоснабдения имот са били пломбирани. Приложена е и
фактура № ********** от 23.04.2018 г. и фактура № ********** от
17.01.2015 г. издадени от Софийска вода, съгласно които старите данни и
новите данни на водомера се равняват на изчислен отчет – 0.00 м3.
Ответникът е представил и заявление до ищцовото дружество, с вх. № Г –
27133 от 28.11.2018 г., в което е уведомил последното, че от м. януари 2015 г.
мрежата за топла вода в апартамента му е отсъединена след водомерите за
топла вода и ползва ел.бойлер, като показанията на водомерите от тогава до
настоящия момент не са променени, с оглед на което ответникът е поискал да
не бъдат начислявани сметки за БГВ, като към молбата е приложил копие от
талона за пломбиране на водомери на ВиК София, и копия на фактурите от
„Софийска вода“ АД, съответно от 2015 и 2018 г. Ответникът е представил в
проведеното о.с.з на 06.02.2023 г. и нова фактура № ********** от 23.01.2023
г. от „Софийска вода“ АД, видно от която показанията на водомерите са
абсолютно идентични с посочените в предходните фактури относно
потреблението на вода, като консумацията се равнява на 0.00 м3.
Съдът намира, че с оглед заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, както и от приложените по делото и
неоспорени писмени доказателства, че ответникът не е ползвал ТЕ за
отоплителни тела и БГВ за процесния период. Съгласно ЗЕ собствениците на
имоти - етажна собственост при прекратяване топлоподаването към
отоплителните тела, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, такава не се установи да е начислявана, въведени са
нулеви стойности. След като ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на
имота и за БГВ, то той не дължи и служебно начислените суми.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сгради –
5
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността ТЕ, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици ТЕ от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и
съответната част от стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Такова потребление не е установено в процеса, както и начисляване на ТЕ от
сградна инсталация, както беше посочено.
Приложимата нормативна уредба съобразно Наредбата за
топлоснабдяването регламентира, че количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване в сграда – етажна собственост, се определя
въз основа на изразходваните от клиентите количества гореща вода, като ако
не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за
едно денонощие.
Доколкото клиентът на ищеца заплаща ползваната топлинна енергия за
подгряване на вода, извършването на дялово разпределение без реален отчет
на уредите съставлява своеобразна презумпция, че посоченото количество по
чл. 69, ал.2, т.2 е ползвано от потребителя. Съответно, потребителят може да
обори твърдението на ищеца, че начисленото по този ред количество не е
ползвано, като докаже, че ползваното количество ТЕ за БГВ е по- малко, респ.
че не е потребявана ТЕ, какъвто е и настоящият случай.
При горното съдът намира за безспорно установено, че в процесния
период в имота не е имало потребление на топлинна енергия, поради което и
начислените суми не се дължат, обуславящо извод за неоснователност на
предявените искове. Обсъдените по – горе разпоредби на Наредбата за
топлоснабдяването не въвеждат санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на водомерите, а
регламентират механизъм за определяне на потреблението, който замества
реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, съобразно установените средни стойности на
потребление на тази услуга от едно лице на ден. По този начин е установен
способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е
налице обективна възможност за реалното й отчитане, като се държи сметка
на броя заявени обитатели в имота. Противното би позволило на ищеца да
6
получи цена за недоставена и неизползвана от потребителя топлинна енергия,
каквато не е целта на закона, както и по този начин би се нарушил принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски.
Последният не е направил искане за присъждане на разноски и липсват
доказателства такива да са били сторени, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б срещу И. С. И., ЕГН **********, искови претенции предявени по реда
на чл. 422 ПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: 1040,43 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в *** , ведно
със законна лихва от 14.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата,
153,40 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 08.04.2021 г., 44,01лв.
– дялово разпределение за периода м.03.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законна лихва от 14.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата и 7,72 лв.
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2018г. – 08.04.2021 г.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7