РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5761 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.М.С. твърди, че на 26.06.2017
г., около 16,30 ч., в с. Бузовград, на кръстовището между ул. „Пирин“ и ул.
„Митко Палаузов“, при управление на лек автомобил „Санг Йонг“, модел „Рекстон
РЖ“, с рег. № ********, водачът Д.К.Г., не е пропуснала приближаващия от дясната
страна на кръстовището мотопед „Кимко“, с рег. № ******, управляван от ищеца. В
резултат на удара, са му причинени телесни увреждания, а именно: счупване на
малеолите на големия и малкия пищял на левия крак и разкъсно – контузни рани на
левия крак.
Ищецът сочи, че е образувано ДП № ЗМ –
731/2017 г. по описа на РУ на МВР – Казанлък, пр. пр. № 3281/2017 г. на РП –
Казанлък, приключило с постановление за прекратяване на наказателно
производство от 16.01.2018 г. Поддържа, че за увреждащия лек автомобил е налице
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със З. „Б.И.“ АД, полица № BG/02/117001690307, със срок на валидност една година,
считано от 17.06.2017 г.
Ищецът поддържа, че в резултат на
уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие търпи силни болки и
много страдания. Възстановяването продължава и към момента, като не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на травмата, ищецът е трябвало дълго
време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, като за известен
период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си
жизнени потребности в ежедневието.
Ето защо, моли съда на основание чл.432,
ал.1 КЗ, да осъди З. „Б.И.“ АД, да му заплати 45 000 лв. (частичен иск от
80 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от травми,
настъпили в резултат на ПТП на 26.06.2017 г. от лице, застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника, както и за
сумата от 87.50 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лекарства и преглед, ведно със законна лихва, считано от 03.07.2017 г. –
датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, вр. чл. 430, ал. 1 КЗ.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
изцяло исковете по основание и размер, както и твърденията за травматичните
увреди в исковата молба и наличие на деликт. Сочи, че лечението е било
неоперативно, с гипсова имобилизация. Релевира възражение за съпричиняване,
като твърди, че ищецът е управлявал мотопед с превишена и несъобразена скорост.
За горницата над 25 500 лв. до увеличения размер от 45 000 лв.,
частичен иск от общия размер от 80 000 лв., релевира възражение за изтекла
погасителна давност за законната лихва.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”,
като ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“.
Видно
от постановление от 16.01.2018 г., по ДП № 284 ЗМ – 731/2017 г. на РУ Казанлък,
досъдебното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства (протокол за оглед на
местопроизшествието, показанията на водача на лекия автомобил Д.К.Г.), и от заключението на
изслушаната по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, се
установява следното:
На 26.06.2017 г., около 17,30 ч. в с. Бузовград,
по земен път, на кръстовището с ул. „Митко Палаузов“, лек автомобил „Санг
Йонг“, модел „Рекстон РЖ“, с рег. № СТ ******, управляван от Д.К.Г., не пропуска приближаващия от дясната страна на неурегулирано кръстовище мотопед
„Кимко“, с рег. № ******, управляван от С.М.С. (по данни от констативния протокол, не е представена скица към протокола за
оглед).
Съгласно комплексната експертиза, въз основа на
описаните в протокола за оглед деформации на двете моторни превозни средства, мотопедът
се е ударил с предното си колело и по – конкретно с предната си гума, в
областта на задната дясна врата на лек автомобил „Рекстон РЖ“. Според вещото лице, като се взима предвид липсата на данни за изготвяне
на експертизата, в т.ч. и гласни доказателства, в случая, при наличие на
ограничена видимост, от техническа гледна точка и двамата водачи е трябвало да
намалят скоростта си до такава, при която са имали възможност да спрат преди да
навлязат в територията на процесното кръстовище, независимо кой е с предимство,
защото този, който идва отдясно мотоциклетист, ако не вали скоростта до
безопасна, поставя и собствения си живот в опасност. В съдебно заседание от
26.04.2021 г., при разпита на водача Д.К.Г., същата сочи, че при
пътнотранспортното произшествие, тя е идвала, шофирайки джип, от черен път и е
трябвало да пресече път, който е асфалтиран. Спряла е да се огледа, като е
погледнала наляво, защото е имало кокошки и загледана в тях, леко придвижвайки
се напред, за да пресече улицата, нещо се е ударило в дясната задна част. Не е
разбрала откъде идва мотора. Имало е
високи гъсти храсти.
Съобразно
изложеното и показанията на водача,
съдът намира че водача на автомобила е нарушил изисквания на 25, ал. 2
от Закона за движение по пътищата и е
осъществил деликт поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Съдът намира, че не е
налице съпричиняване от ищеца, защото от показанията на водача на автомобила,
се установява безспорно, че при извършване на маневрата не е наблюдаван пътят
от дясната страна и не е спазено предимството на дясностоящото пътнопревозно средство.
От
заключението на комплексната експертиза, се установява, непосредствено
след процесното пътнотранспортно произшествие, по отношение на ищеца е имало
данни за травма на ходилото и глезенната става на ляв крак изявени, и са
установени разкъсно – контузна рана на гърба наляво и оток, и деформация на
глезенната става. При разчитане на проведеното образно изследване –
рентгенография са установени данни за счупване само на вътрешния
/голямопищялен/ глезенен израстък на лява подбедрица, т.е. следва да се приеме,
че е налице само едно счупване, а не както е отразено в окончателната диагноза
– счупване на глезенния израстък на голям пищял, така и този на малкопищялната
кости.
След диагностициране на увреждането е направена ревизия и
лаваж на кожната рана. Направена е мануална репозиция /ръчно наместване/ по
повод счупването на глезена, с последваща имобилизация с гипс.
Проведеното на 31.10.2017 г. МРТ изследване е установило
персистиране на фрактурната линия – дискретно прекъсване на компактата на
костта, без разместване в областта на вътрешен глезенен израстък и на данни за
костномозъчен оток. Находката е интерпретиране, като данни за незавършено
срастване с тенденция за псевдоартроза.
При благоприятно протичане на оздравителния процес средно
– статистически, след счупване на вътрешен глезенен израстък функционално
възстановяване на крайника настъпва за период от 2,5 до 4,5 месеца. Липсата по
делото представена проследяваща медицинска документация след 31.10.2017 г., не
позволява да се прецени дали оздравителния процес е приключил в срок и дали са
се развили предполагаеми усложнения от непълното зарастване на костта, като в
случая обосновано може да се предположи, че в случая оздравителният процес е
бил по – продължителен от средно – статистическия.
По
делото няма спор между страните, че от пътнотранспортното произшествие станало
на 26.06.2017 г. е пострадал С.М.С., както и наличието на застрахователно
правоотношение с ответното дружество.
Свидетелката
Д.Х.Т.сочи, че след инцидента С. е изпитвал силна болка, бил е в шок. Останал е
три дни в болница, а след това лечението е продължило в къщи, не е могъл да се
движи, с патерици е бил почти два месеца. След катастрофата е продал три
мотора, към момента шофира само кола. Бил
е посъветван да не прави операция, защото е по-млад.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените травматични увреждания, съгласно съдебномедицинската експертиза, периода на възстановяване, възрастта на пострадалия, поради което съдът
намира, че сумата от 15 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от пътнотранспортното произшествие. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост (в този смисъл решение № 1 от
12.03.2021 г. на ВКС, по т.д. № 888/2020 г. на II Т.О.), така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. За горницата над 15 000 лв. до пълния размер от 45 000
лв., частичен иск от общия размер от 80 000 лв., претенцията подлежи на
отхвърляне.
Съдът
намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата от 87.50 лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и
преглед, съобразно представените разходно -оправдателни документи.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл.
429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на
застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и
непроизнасянето и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на
застрахователното обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си
забава, дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал.
2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 128 от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и решение № 167 от
30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС). Следователно законова лихва се дължи от
03.07.2017 г. и върху двете присъдени суми.
Относно
разноските
В
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се дължат деловодни разноски (за възнаграждения на вещи лица)
в размер на 133,33 лв.
На адв. П.К. се дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, в размер на 752 лв. с ДДС.
На
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1 253,33 лв. (която е съобразена с НМРАВ, като
съдът намира възражението за прекомерност, релевирано от ищеца за основателно,
с оглед липсата на фактическа и правно сложност по делото) и за деловодни разноски (възнаграждение на вещо лице и
депозит на свидетел)
286,67 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съобразно уважената част от исковете сумата от 600 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ***,
да заплати на С.М.С., ЕГН **********,***, представляван от адв. П.К.,***,
на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сума от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 26.06.2017 г., около 16,30 ч., в с. Бузовград, на кръстовището
между ул. „Пирин“ и ул. „Митко Палаузов“, по
вина на Д.К.Г., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил „Санг
Йонг“, модел „Рекстон РЖ“, с рег. № СТ ******, към посочената дата е бил
застрахован при ответника, ведно със законна лихва, считано от 03.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 45 000 лв., частичен иск от общия размер от 80 000 лв., както и
да заплати сумата от 87,50 лв. (осемдесет
и седем лева и петдесет ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лекарства и преглед, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 133,33 лв., за
деловодни разноски.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ***,
да заплати на адв. П.К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 752 лв. с
ДДС, адвокатско възнаграждение за безплатна равна помощ.
ОСЪЖДА С.М.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1 253,33 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата 286,67 лв. - разноски за
възнаграждение на вещи лица и депозит за свидетел, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 600 лв. - държавна такса, съразмерно на уважената
срещу ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: