№ 390
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000328 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Трак-Топ-Рецикъл“ ЕООД, чрез адв. Г. срещу
решение № 94 от 17.01.2025г., постановено по т.д. № 20221100900120 по описа на СГС за
2022г., VI - 23 състав, с което са отхвърлен предявените искове срещу ответника – ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, да му заплати сумата от 78 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен на
18.07.2018 г. във форма на застрахователна полица № 4704185203001745, за вреди,
причинени от кражба на лек автомобил марка “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. №
********, извършена в периода 00:10 ч. – 08.45 ч. на 18.01.2019 г. в гр. София, ул. “***“ №
369, и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата 20 496.67 лв. – лихва за
забава за периода от 22.04.2019 г. до 18.01.2022 г.
Въззивникът/ищецът – „Трак-Топ-Рецикъл“ ЕООД счита, че първоинстанционното решение
е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с договор за покупко-продажба
от 20.06.2017г. е придобил собствеността върху процесния автомобил за сумата от 65 000
лева. Всички индивидуализиращи белези на този автомобил били отразени в свидетелство за
регистрация СЕ 0073856, издадено от Министерство на инфраструктурата и транспорта на
Република Италия. Въз основа на тези документи, автомобилът бил регистриран в
Република България и е издадено свидетелство за регистрация № *********. Този
1
автомобил е застрахован при ответника с имуществена застраховка „Каско“ за сумата от
78 000 лева. От това следвало, че става въпрос за реално съществуващ автомобил, който е
във владение на ищеца, снабден със всички изискуеми документи и е прегледан, и заснет от
ответника. Фактът на заплащане на застрахователна премия обуславял наличието на
застрахователен интерес, като с нейното приемане от застрахователя се валидирал
застрахователният договор. На следващо място твърди, че от събраните по делото
доказателства се установявало настъпването на застрахователното събитие –
противозаконното отнемане на процесния автомобил. Твърди, че от разследването на
прокуратурата в Република Литва се установявало, че липсвала идентичност между
процесния автомобил и автомобилът регистриран в Литва със същия номер на шаси, поради
което воденото досъдебно производство е прекратено на 30.10.2019г. От друга страна, в хода
на делото било установено, че с регистрационен номер FB632JS e регистриран лек
автомобил „Рейндж Ровер Ивоук“, същият като процесният, но с различен номер на рама и
различно свидетелство за регистрация. Издирваният от българските власти автомобил бил
клонинг на иззетият от литовските власти, но не се касаело за един и същи автомобил. Тези
обстоятелства не отричали правото на собственост на ищеца върху застрахования автомобил
и първоинстанционният съд неправилно приел, че същият е собственост на трето лице в
Република Литва. Ищецът е придобил правото на собственост върху процесното МПС на
територията на Република България, на валидно правно основание и годно да го направи
добросъвестен собственик, съгласно чл. 78 от ЗС. Според въззивника, добросъвестният
купувач не следвало да доказва факти свързани с придобИ.ето на собствеността от неговия
праводател. Представя писмена защита, в която преразказва въззивната си жалба и твърди,
че при идентичен правен спор са били уважени предявените искове – решение № 3613 от
04.07.2023г. по гр.д. 8815/2022г. по описа на СГС, което е влязло в сила на 08.05.2025г. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение по същество на
спора, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”е подал в срок отговор на
въззивната жалба и писмена защита, чрез юр. П.. Излага подробни доводи по всяко едно от
твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на
доводите на въззивника. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивното производство. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.
възнаграждение за въззивното производство, както и че нямало доказателства за
извършеното плащане от 5 000 лева.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
2
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Страните по делото не спорят във въззивното производство и от доказателствата по делото
се установява, че с договор за покупко–продажба от 20.06.2017 г., „Трак-Топ-Рецикъл“ ЕООД
е закупил от „Мак Систем Тех“ ЕООД лек автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с
номер на шаси SALVP2BG5EH941176 и цвят сив. Със застрахователна полица №
4704185203001745 от 18.07.2018 г., „Трак-Топ-Рецикъл“ ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” са сключили договор за имуществена застраховка „КАСКО Стандарт“ на
лек автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. № ******** и pама номер
SALVP2BG5EH941176. Застрахователния договор е с клауза „Пълно Каско“ и съгласно
приложими Общи условия, със срок на валидност от 00:00 часа на 25.07.2018г. до 00:00 часа
на 25.07.2019 г. Уговорената застрахователна сума е в размер на 78 000 лева, а дължимата
застрахователна премия е в размер на 3 193,70 лева, за която е уговорено разсрочено
плащане на четири равни вноски. От събраните по реда на Регламент 2020/1783 на
Европейския парламент и на Съвета доказателства от Република Италия се установява, че с
регистрационен номер FB632JS е регистриран лек автомобил „Рендж Ровер Ивоук“ с номер
на рама SALVА2BG0FH045922, собственост на Клаудио Роле. Не е издавано свидетелство за
регистрация СЕ 0073856, а за превозно средство с марка „Рендж Ровер Ивоук“ с номер на
рама SALVА2BG0FH045922 е издадено свидетелство за регистрация А000944FG16 от
19.01.2016 г. Автомобил с шаси SALVP2BG5EH941176 никога не е регистриран на
територията на Република Италия. Б. Л. е собственик само на лек автомобил „Смарт“. Той е
бил разпитван във връзка с операция, извършена на пристанището на Бриндизи, по проверка
на автовоз, пътуващ за България, с водач български гражданин, натоварен с луксозни коли,
всички документи за които са били регистрирани на негово име. При кражба на личния му
автомобил марка „БМВ“ Х6, била открадната и личната му карта, за което е подал жалба за
престъпление представяне под чужда самоличност. От удостоверение от „Мото – Пфое“
ЕООД се установява, че лек автомобил „Рендж Ровер Ивоук“ с номер на рама
SALVP2BG5EH941176 е произведен за пазар в САЩ и е с дата на първоначална регистрация
25.02.2015 г. От събраните по реда на Регламент 2020/1783 на Европейския парламент и на
Съвета доказателства от Република Литва се установява, че лек автомобил „Рендж Ровер
Ивоук“ с номер на рама SALVP2BG5EH941176, след тотална щета в САЩ е продаден на
25.04.2017 г. и внесен в Литва от фирма Automobiliu importai и заявен за регистрация от А.
С., към което заявление е представено свидетелство за регистрация от страната на произход,
удостоверение за собственост на това МПС, издадено от щата Луизиана, за който документ е
установено, че е отпечатан, съгласно изискванията за отпечатване на такива формуляри и не
са открити признаци на модификация на реквизитите на оригиналното съдържание.
Установено е също, че регистрационният номер на лекия автомобил е поставен фабрично и
оригиналният цвят на автомобила е сив, както и че видно от фактура от 01.04.2019 г. А. С. е
закупил автомобила от UAB “Automobili importai” и автомобилът не е напускал пределите
на Република Литва.
В първоинстанционното производство е прието и кредитирано заключение на вещото лице
3
В. Г., който е изготвил съдебно – счетоводна експертиза, установяваща размера на
заплатените застрахователни премии.
В първоинстанционното производство е прието и кредитирано заключение на вещото лице
Й. Й., който е изготвил първоначална и допълнителна съдебно – автотехническа експертиза,
че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 67 335 лева.
За да отхвърли предявения иск за главница по имуществена застраховка „Каско“ срещу
застрахователя, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че описаният в
сключения между страните застрахователен договор автомобил, с посочените
индивидуализиращи белези, включително номер на рама, към датата на неговото сключване
е бил собственост на трето лице, а не на застрахования. Според първоинстанционния съд, по
делото липсвали доказателства, че праводателят на застрахования „Мак Систем Тех“ ЕООД
е придобил правото на собственост върху този лек автомобил на територията на Република
Италия. Освен това, процесният автомобил никога не бил регистриран в Италия, поради
което такъв автомобил не е бил във владение на праводателя на ищеца, а и на самия ищеца,
а друг автомобил със същата марка и модел, на който са придадени част от
индивидуализиращите белези (номер на рама) на автомобила, собственост на лице в Литва,
както и част от белезите (регистърен номер) на автомобил, регистриран в Италия,
собственост на Клаудио Роле. Следователно праводателят на ищеца не е придобил
собствеността върху застрахования лек автомобил, съответно представеният по делото
договор за покупко – продажба не е породил вещно – прехвърлителен ефект и ищецът не е
придобил собствеността върху автомобила. Приел, че е неприложима презумпцията на чл.78
от ЗС, тъй като по делото не се установява ищецът да е придобил владението върху
описания в договора за покупко – продажба автомобил, тъй като автомобил с посочените
индивидуализиращи белези е внесен от САЩ, където се е намирал от 2014 г. и не е напускал
страната, в Литва през 2018 г., и след това по делото са събрани данни, че не е напускал
Литва, поради което и няма как да е предаден този автомобил на ищеца от праводателя му
по договора за покупко – продажба на територията на Република България. Приел, че е
опровергана удостоверителната сила на представеното удостоверение за регистрация, в
частта относно собствеността върху лекия автомобил, както и че правото на собственост
върху този лек автомобил, към датата на сключване на процесния застрахователен договор,
се притежава от трето лице в Република Литва. За застрахования липсвал застрахователен
интерес от сключване на застрахователния договор за този лек автомобил, поради което
договорът е нищожен на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ. Нищожният договор не пораждал
действие, поради което за ответника- застраховател не е възникнало задължение да обезщети
вредите, последица от кражбата на лекия автомобил. Предвид неоснователността на главния
иск, неоснователен били и акцесорните исков за лихви за забава.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск
за главница в размер на 78 000 лева, по чл. 405, ал. 1 от КЗ. Правната квалификация на иска
4
за заплащане на законна лихва за забава върху главницата в размер на 20 496,67 за периода
от 22.04.2019г. до 18.01.2022г. и за законна лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска до окончателното му заплащане е чл. 409 от КЗ.
Страните не спорят във въззивното производство, че между тях е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ и настъпването на
процесното застрахователно събитие между 00.10 часа и 08.45 часа на 18.01.2019г., на ул.
„***“ № 366, когато процесният автомобил бил противозаконно отнет от Ц. П.,
уведомяването на застрахователя от застрахования за събитието, както и предоставянето на
всички документи, необходими за удостоверяването и заплащане на застрахователното
обезщетение.
Предмет на правния спор във въззивното производство е действителността/валидността/ на
процесния застрахователен договор, при който ищецът е сключил имуществена застраховка с
ответното застрахователно дружество, на процесния владян от него автомобил, който е т.нар.
„клонинг“ автомобил – притежава всички индивидуализиращи белези/марка, модел, шаси
№, цвят, двигател и др./, които изцяло възпроизвеждат същите такива белези, но на друг
действително съществуващ автомобил.
Правото на собственост на ищеца върху процесното МПС е свързано с наличието на
застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 1 КЗ, от който съгласно разпоредбата на
чл. 349, ал. 2 КЗ зависи валидността на застрахователния договор. Ако ищецът не е
собственик на автомобила, то тогава ще е налице застраховане на чуждо имущество, което е
действително само ако е налице одобрение от собственика на същото – чл. 402, ал. 2 КЗ.
Ищецът не се позовава на хипотезата на чл. 402, ал. 2 КЗ, а на свое право на собственост
върху застрахования автомобил.
Неоснователно е твърдението на въззивика, че с договор за покупко-продажба от
20.06.2017г. е придобил собствеността върху процесния автомобил за сумата от 65 000 лева,
индивидуализиран в свидетелство за регистрация СЕ 0073856, издадено от Министерство на
инфраструктурата и транспорта на Република Италия, който е регистриран в Република
България.
Регистрацията няма правосъздаващо действие, а само удостоверява конкретни обстоятелства
и права, но не ги създава. Свидетелство за регистрация МПС № ********* от 28.06.2017 г.,
издадено от СДВР – Пътна полиция е официален удостоверителен документ, която формална
доказателствената сила е опровергана от всички събрани доказателствени средства по
делото. Процесното МПС е регистрирано в Република България, въз основа на сключен от
ищеца писмен договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 20.06.2017г. с „Мак
систем тех“ ЕООД, за цена от 65 000 лева в град София. Приложимото право към
придобИ.ето на собствеността с горепосочения договор е правото на Република България –
съобразно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП. Спазена е обикновената писмена форма, тъй като
автомобилът не е бил регистриран в РБ и не се изисква нотариална заверка на подписите.
Прехвърлянето на собствеността винаги е обусловено от нейното предходно притежание от
продавача, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава.
5
От всички събрани по делото доказателства се установява, че процесното МПС никога не е
било придобито от ищеца нито на деривативно, нито на оригинерно основание.
Събраните по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 доказателства безспорно установяват, че в
Република Италия няма регистриран автомобил с шаси № SALVP2BG5EH941176 и никога
не е издавано свидетелство за регистрация № СЕ 0073856. Това е достатъчно да се приеме, че
този документ е неистински и не удостоверява притежаването на правото на собственост на
праводателя на ищеца. Наличието на тази неистинност, води до неистинност и на договора
за продажба, тъй като единствените индивидуализиращите данни за процесното
МПС/марка, модел, шаси и цвят/ са възпроизведени именно от италианското свидетелство за
регистрация. По делото е доказано, че автомобил с шаси № SALVP2BG5EH941176 е закупен
от САЩ и е регистриран в Република Литва, поради което негов собственик е А. С.. Всички
индивидуализиращи данни на автомобила са били фалшифицирани, което означава, че
представените договор и свидетелство за регистрация са неистински документи и ищецът
никога не е придобивал правото на собственост върху застрахования автомобил по
деривативен начин.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че е придобил правото на собственост върху
процесното МПС на територията на Република България, на валидно правно основание и
годно да го направи добросъвестен собственик, съгласно чл. 78 от ЗС. В случая такова
валидно прехвърлително основание има, но с него е прехвърлена собствеността и е
предадено владението на друг автомобил, който не е процесния, а негов двойник.
Релевантен за правния спор е именно правото на собственост върху застрахования
автомобил - “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. № ******** и pама номер
SALVP2BG5EH941176, който е действително застрахован. Следователно, ищецът никога не
е придобил собствеността на процесния автомобил, което означава, че липсва
застрахователен интерес при сключването на процесния застрахователен договор, което
обуславя неговата недействителност съгласно чл. 349, ал. 2 КЗ. Ето защо липсва и породено
в полза на ищеца вземане срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение,
поради което искът за главница в размер на 78 000 е изцяло неоснователен и правилно е
отхвърлен от първоинстанционния съд.
По вече изложените съображения неоснователно е твърдението на въззивника, че става
въпрос за реално съществуващ автомобил, който е във владение на ищеца, снабден със
всички изискуеми документи и е прегледан и заснет от ответника.
Както вече беше посочено, ищецът е сключил договор за покупко-продажба и е придобил
владението върху един автомобил, но е застраховал друг автомобил, върху който никога не е
придобивал правото на собственост, което принадлежи на чуждестранно физическо лице.
Именно за това е прекратено производството в Република Литва, поради което нито ищецът,
нито неговият застраховател могат да имат каквито и да е претенции по отношение на
действителния собственик на процесния автомобил.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че с факта на заплащане на застрахователна
6
премия се обуславяло наличието на застрахователен интерес, като с нейното приемане от
застрахователя се валидирал застрахователният договор. Тези факти не могат да валидират
недействителността на застрахователния договор по чл. 349, ал. 2 КЗ. Ирелевантни за това
производство са фактите - какъв автомобил е придобил ищецът и какви са неговите права,
когато е сключил договор за застраховка на чужд автомобил и е заплатил част от
договорената застрахователна премия на ответника.
Неоснователно е твърдението на въззивника в писмената защита, че при идентичен правен
спор са били уважени предявените искове – решение № 3613 от 04.07.2023г. по гр.д.
8815/2022г. по описа на СГС, което е влязло в сила на 08.05.2025г. Решението по това дело е
постановено при коренно различна фактическа обстановка, при която ответникът не е
оспорил истинността на свидетелството за регистрация и договора за покупко-продажба,
поради което недоказаното обстоятелство, че имало и друг автомобил със същия номер на
шаси не било установено по делото.
Досежно неоснователността на иска за главница, неоснователна е исковата претенция за
законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
й заплащане, както и за законна лихва в размер на 20 496,67 лева за периода от 22.04.2019г.
до 18.01.2022г.
Въззиваемият/ответникът има право на разноски за въззивното производство, но не
претендира такива.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно,
поради което следва да се потвърди от въззивния съд с препращане в останалата част към
мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94 от 17.01.2025г., постановено по т.д. № 20221100900120 по
описа на СГС за 2022г., VI - 23 състав, с което са отхвърлени предявените искове от „Трак-
Топ-Рецикъл“ ЕООД, ЕИК ********** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, да му заплати
сумата от 78 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен на 18.07.2018 г. във форма на
застрахователна полица № 4704185203001745, за вреди, причинени от кражба на лек
автомобил марка “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. № ********, извършена в периода
00:10 ч. – 08.45 ч. на 18.01.2019 г. в гр. София, ул. “***“ № 369, и с правно основание чл. 409
ал. 1 от КЗ да му заплати сумата от 20 496,67 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 22.04.2019 г. до 18.01.2022 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването
7
на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8