№ 138
гр. ****, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********, срещу А.Д.А., ЕГН
**********, с адрес: с.****, общ. ****, ул. ****.
Твърди се, че на 08.03.2011г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД ("Банката") и
Кредитополучателя А.Д.А. е сключен Договор за кредит Експресо ("Договор за кредит"), по
силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 10
286 (десет хиляди двеста осемдесет и шест) лева, с краен срок за издължаване 08.03.2018г.
(84 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.7,1 от Договора). Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 8-мо число на месеца. Твърди се, че Договорът за
кредит - Част I и Част II /Общи условия/, са в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11/,
подписани са от кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан от
техните клаузи.
За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на
кредитора възнаградителна лихва с номинален лихвен процент в размер на 15,45 %
годишно, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 9,55 пункта на година.
Към датата на сключване на договора БЛПБСЕВ за лева е в размер на 5,90%.
Твърди се, че страните не са извършвали промени в лихвения процент, прилаган по
договора за кредит. По силата на Част I чл. 9,1 от договора, при забава в плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта
от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен
с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Съгласно Част II чл.10, при допусната
1
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта.
Твърди се, че съгласно Част II чл.11 от договора, Кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения.
Началната дата на просрочието в случая била 08.05.2012г., кредиторът не се възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което задължението по
процесния договор за кредит било изискуемо на краен падеж, настъпил на 08.03.2018г., за
което кредиторът не дължал уведомяване на кредитополучателя.
Твърди се, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя
на 08.03.2011г. по посочената в Част I чл.6 от Договора за кредит негова разплащателна
сметка при Банката. В Част I чл.7.1 от Договора за кредит страните са уговорили погасяване
на кредита с месечни вноски в размер на 204.71 лева, съгласно погасителен план -
Приложение към договора за кредит.
Твърди се, че банката е изправна страна по договора и е превела на длъжника
уговорената сума по кредита. А.Д.А. е допускала просрочия по погасяване на кредита, като
е платила вноските по погасителен план с падеж единствено до 08/04/2012 г., като е
останало неплатено задължение за вноската за месец май 2012г. и всички следващи, до
крайния падеж на кредита 08.03.2018г..
Ответницата дължала следните суми по договора: - 9 241,96 лева, Неплатена договорна
(възнаградителна лихва) - 10 100,54 лева за периода от 08/05/2012 г. до 08/03/2018 г.,
Обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) в общ размер на 5 393,91 лева, от
които: 2 616,19 лева за периода от 09/05/2012 г. до 08/03/2018 г.; 2 777,72 лева за периода от
09/03/2018 г. до 11/03/2021 г..
Твърди се, че претендираната договорна лихва е дължима на основание Част I чл.8 от
договора от 08/05/2012г. - моментна от който, съгласно договора и погасителния план към
него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена от ответника.
Посоченият краен момент - 08/03/2018. е датата, до която банката е начислявала
възнаградителна лихва, т.е крайният падеж на кредита.
Претендиралата наказателна надбавка представлявала сбор от договореното между
страните обезщетение за забава, дължимо на основание Част I чл.9,1 от договора за кредит в
размер на 6 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена
главница, натрупана за периода от 09/05/2012 г. до 08/03/2018 г. и дължимото съгласно ТР
№3/2017г. на ВКС обезщетение за забава след настъпване на изискуемост на задължението в
размер на законната лихва за периода от 09/03/2018 г. до 11/03/2021г, като за периода
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не били начислявани лихви за забава съгласно разпоредбите на
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение и Закона за изменението
и допълнението му.
Твърди се, че на 11/03/2021 г. ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за
2
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 298/2021г. по описа на
Районен съд - гр.**** са издадени Заповед № 215/16.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист № 240 от
17.03.2021 г. срещу длъжника А.Д.А., по които са образували изпълнително дело №
202118830400407 по описа на ЧСИ Петя Иванова, peг. № 883 в КЧСИ.
Иска се да бъде прието за установено съществуването на вземанията на ищеца "Банка
ДСК" АД, като правоприемник на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, от ответника А.Д.А.
ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател по Договор за кредит Експресо от
08.03.2011г., съгласно издадената по ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа на Районен съд - гр.****
Заповед за изпълнение, а именно: главница - 9 241,96 лева; договорна (възнаградителна
лихва) - 10 100,54 лева за периода от 08/05/2012 г. до 08/03/2018 г.; Обезщетението за забава
(лихвена надбавка за забава) в общ размер на 5 393,91 лева, от които: 2 616,19 лева за
периода от 09/05/2012 г. до 08/03/2018 г.; 2 777,72 лева за периода от 09/03/2018 г. до
11/03/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му
представител.
В него се оспорват по основание и размер предявените искове.
Ответницата не оспорва, че е кредитополучател по процесния договор, че е получила
заемната сума, и твърди че поради финансови затруднения преустановила нейното връщане.
Твърди, че съгласно чл. 10, ал. 2 от договора вземането на банката за целия кредит
става предсрочно изискуемо при просрочие над 90 дни като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните и кредитополучателя дължи
незабавно погасяване на всички свои задължения по договора за кредит. Твърди, че извън
посочената хипотеза банката може да изиска предсрочно погасяване на кредита ведно с
начислените лихви и при наличието па допълнителни предпоставки, подробно изброени в
чл. 11. Твърди, че в първия случай предсрочната изискуемост настъпва без да се изисква
обявяване на това обстоятелство, докато във втория случай на банката като кредитор е
предоставена възможност да прецени дали да обяви кредита за предсрочно изискуем при
настъпване на едно от посочените обстоятелства. Ищцовото дружество било посочило, че
последното плащане, което е направила ответницата по договора за кредит е през месец
април 2012г. както и че месечните вноски не са изплащани изцяло, считано от 08.05.2012г
до края на договора. Изчислявайки 90 дневното просрочие считано от визираното
изпълнение, предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на 09.07.2012г..
Кредиторът е бездействала да предприеме действия по събиране на задълженията си по
договора в срок от пет години и те са се погасили по давност на основание чл. 110 от ЗЗД на
09.07.2017г. Иска се отхвърляне претенциите на ищцовото дружество като неоснователни
предвид погасяването на задълженията по давност.
3
В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за
кредит не може да настъпи автоматично, се иска съдът да приеме, че настоящата искова
молба съдържа волеизявление на банката за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит от 08.03.2011г, доколкото съдържа недвусмислени и
конкретни данни за вземането и задълженото лице. С връчването на препис от исковата
молба следвало да се счита ответницата за уведомена за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предвид осъществяването на предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, към датата на обявяването й, задължението е било
погасено по давност, считано от датата на изтичане на 90 дни от последното плащане -
09.07.2012г. до датата, когато ответницата била уведомена като длъжник - подаването на
исковата молба в съда.
В случай, че съдът не приеме горните съждения за погасяване на главното и
акцесорните задължения изцяло поради изтекла давност към датата на предявяване на
претенциите считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита, се иска съдът
счете, че към датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 11.03.2021г. са погасени по давност всички месечни вноски по договора за
кредит, считано от месец май 2012г. до месец февруари 2016г. включително.
Твърди се, че месечната погасителна вноска по кредита в размер на 204.71 лева е
формирана чрез включване на лихва, застраховка и главница, видно от приложения
погасителен план. В посоченото извлечение от счетоводните книги на банката е изчислено
задължението в размер на 14534.41 лева. представляващо непогасени 71 броя месечни
вноски, считано от 08.05.2012г. до 08.03.2018г. Неясно било как е формирана главницата в
размер на 9241.96 лева за същия този период, както и възнаградителната лихва в размер на
10100.54 лева.
Счита, че възнаградителната лихва е погасена по давност на изложените по-горе
съображения, като твърди, че срокът следва да бъде изчисляван по кратката давност по
смисъла на чл. 111 от ЗЗД предвид нейния периодичен и акцесорсн характер.
Твърди, че договорката за възнаградителната лихва в процесния договор за кредит е
нищожна предвид прекомерния й размер, който е по-висок от размера на търсената
главница, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл. 3-то
ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за
неоснователно обогатяване и излиза извън възнаградителната и обезщетителна функция на
задължението за заплащане на лихва.
В чл. 8 част първа от договора било предвидено, че кредитополучателят дължи на
банката номинален лихвен процент в размер на 15.45%, формиран oт БЛПSGEB за лева
увеличен е надбавка от 9.55 пункта на година. При сключване на договора приложимият към
него БЛПGEB за лева е в размер на 5.90%. В чл. 4 част втора от процесния договор за
кредит е посочено, че БЛПSGEB се определя от банката в съответствие с нейните правила,
като кредитополучателят дава съгласието си банката едностранно да променя годишния
лихвен процент при промяна на пазарните условия и лихвената политика.
4
Твърди се, че посочените клаузи на договора за кредит не са индивидуално уговорени,
тъй като са част от стандартни, изготвени предварително, типови условия на банката, а
ответницата като кредитонолучател не е имала възможност да влияя върху съдържанието
им. Същите не съдържат условията, при които банката ще извършва промяна на базовия
лихвен процент; методологията, на която се е позовавала банката, не е част от договора и
като кредитополучател не е запозната с нея; в договора не е предвидена възможност да
прекратя договора при промяна без предизвестие от страна на банката на лихвения процент,
поради което посочените клаузи следва да бъдат обявени за неравноправни на основание чл.
143, т. 10 33П.
Твърди се, че претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница е
погасено по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на основание чл. 111, б“в“ ЗЗД. Предвид погасяването на
задължението на 09.03.2021 г. претецията в тази част следва да се отхвърли като
неоснователна.
Твърди, че разпоредбите за наказателна лихва, имаща характер на неустойка в
договора същото са нищожни поради противоречие с добрите нрави предвид прекомерния
си размер. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението па неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума
като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да с
необходимо същите да бъдат доказвани. За да възникне правото на неустойка обаче,
уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Счита,
че така определената неустойка нарушава принципа на справедливост.
Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В открити съдебни заседания ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Ответницата чрез процесуалните си
представители моли предявените искове да бъдат отхвърлени на съображенията изложени в
отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От Договор по кредит Експресо; Погасителен план към договор за кредит от
08.03.2011г.; История на сметка BG78TTBB94001506076272 за период от 08.03.2011г. до
07.07.2021г.; Извлечение от счетоводни книги се установява, че на 08.03.2011г. между
„Сосиете Женерал Експресбанк" АД и Кредитополучателя А.Д.А. е сключен Договор за
кредит Експресо, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков
кредит в размер на 10 286 лева, с краен срок за издължаване 08.03.2018г., за 84 месеца,
5
считано от неговото усвояване с месечна погасителна вноска в размер на 204,71 лева, съгл.
т.7,1 от Договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 8-мо число на
месеца. Договорът е сключен при действието на Общи условия, които са обективирани в
Част II от него. Договорът и общите условия са подписани са от кредитополучателя.
Кредитът се усвоява безкасово по банковата сметка на кредитополучателя.
Страните са уговорили възнаградителна лихва с номинален лихвен процент в размер
на 15,45 % годишно, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 9,55 пункта на
година. Към датата на сключване на договора БЛПSGEB за лева е в размер на 5,90%.
Според чл.4, ал.2, част втора от процесния договор за кредит е посочено, че
кредитополучателят дава съгласието си банката едностранно да променя годишния лихвен
процент при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до увеличаване
на размера на БЛПSGEB с повече от 2 пункта спрямо размера му в деня на сключване на
договора и намаляване на размера на БЛПSGEB с повече от 2 пункта спрямо размера му в
деня на сключване на договора, последваща промяна, водеща до ново изменение под или
над 2 пункта на БЛПSGEB. Банката информира клиента за всяка извършена промяна на
лихвения процент, като посочва новия лихвен процент, датата, от която се прилага и новия
БЛПSGEB.
В т.9 от договора е уговорена наказателна надбавка върху просрочени погасителни
вноски 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8. При сключването на договора
лихвения процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 21,45 %.
В т.7 от част 2-ра от договора е посочено как се образува ГПР и каква е дължимата
сума по него. ГПР в момента на сключването на договора е 17,82 %.
Съгласно Част II чл.10, при допусната забава в плащанията на месечна вноска се
начислява наказателна лихва. При забава в плащане на месечна вноска над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем без да е необходимо волеизявление.
Кредитополучателя дължи всички суми по договора – главница, договорна лихва и
наказателна надбавка.
Съгласно Част II чл.11 от договора, Кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения.
Към договора е приложен погасителен план, който е подписан от кредитополучателя.
Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на
08.03.2011г. като са преведени по банковата му сметка.
Ответницата е платила вноските по погасителния план с падеж до 08/04/2012 г.
Ответницата не е заплащала погасителните вноски от 08.05.2012г. до крайния падеж на
кредита 08.03.2018г..
Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, поради което задължението по
процесния договор за кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на 08.03.2018г..
Според извлечението от счетоводните книги кредитът не е обявен за предсрочно
6
изискуем, той е станал изискуем на падежа си 08.03.2018г. и непогасени са всички месечни
вноски от 08.05.2012г. до 08.03.2018г., като дължимата договорна лихва за този период е
10100,54 лева, размерът на обезщетението за забава за периода 09.03.2018г. – 11.03.2018г. е
2616,19 лева, за периода 09.03.2018г. – 11.03.2021г. е в размер на 2777,72 лева, дължимата
главница е в размер на 9241,96 лева.
От изготвените по делото ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени се установява, че размерът на непогасените задължения по договора за кредит
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 11.03.2021
г. е както следва:
усвоена и непогасена главница за периода 08.05.2012г. - 08.03.2018 г. в размер на
9241,96 лева
начислена и неплатена възнаградителна лихва за периода 08.05.2012г. - 08.03.2018 г. в
размер на 4564,89 лева
Начислена и неплатена наказателна надбавка за забава за периода 09.05.2012г. -
08.03.2018г. в размер на 4828,35 лева;
Начислена и неплатена наказателна надбавка за забава за периода 09.03.2018г. -
11.03.2021г. в размер на 4825,64 лева.
Общият размер на задълженията от т. 1 до т. 4 включително е 23460,84 лева
Размерът на непогасените задължения по договора за кредит - главница, договорна
и мораторна лихва за периода 04.01.2016 г. - 11.03.2021 г., съобразено въведеното през
2020 г. извънредно положение в Република България, при което с чл. 3 от Закона за
мерките по време на извънредно положение (в сила от 13.03.2020 г.), предвид спрените
всички законови срокове — процесуални, давностни, преклузивни, водещи до загуба на
права или възникване на задължения и с изменение на посочения закон от 13.05.2020г.
спрените срокове започват да текат отново от 22.05.2020 г. (7 дни след 14.05.2020г.
съгл. § 13 от ПЗР на 33, или общо спиране на сроковете за 2 месеца и 7 дни) е както
следва:
Главница в размер на 4612,80 лева
Лихва - договорна в размер на 827,62 лева
- Лихва - мораторна в размер на 7993,51 лева
Общ размер на задълженията от т. 1 до т. 3 включително 13433,93 лева.
Размерът на начислената и неплатената редовна възнаградителна лихва за периода
08.05.2012 г. - 08.03.2018 г. към падежната дата на всяка месечна вноска е 4564,89 лева.
Размерът на начислена и неплатена, наказателна надбавка за забава, за периодите
09.05.2012г. - 08.03.2018г. и 09.03.2018г. - 11.03.2021г. към падежната дата на всяка месечна
вноска е в общ размер на 10538,77 лева. Размерът на непогасените задължения по процесния
договор за кредит главница, договорна и мораторна лихва за периода 04.01.2016г. –
11.03.2021г., към падежната дата на всяка месечна вноска при отчитане на извънредното
положение в Р.България през 2020г. и чл.3 ЗМВИП е главница в размер на 4612,78 лева за
периода 04.01.2016г. - 11.03.2021г., възнаградителна лихва в размер на 827,62 лева, лихва за
просрочена главница е в размер на 2275,94 лева.
7
От уточнението на вещото лице в открито съдебно заседание от 23.03.2022г. се
установява, че лихвата за просрочие се изчислява от основния лихвен процент и се
изчислява по същия начин както мораторната лихва.
От Молба от „Банка ДСК„ АД до ЧСИ Петя Иванова; Изпълнителен лист №
240/17.03.2021г.; Писмо до ЧСИ Петя Любомирова; ч.гр.д. № 298/2021 г. по описа на РС-
**** се установява, че ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК в РС **** въз основа, на
което е образувано ч.гр.д.298/2021г. на РС ****. По него е издадена Заповед №
215/16.03.2021г. за следните суми: сумата 9241,96 лева, главница, дължима по договор за
кредит Експресо от 08.03.2011 г., като кредитът е отчитан по кредитна сметка №
11/**********, с настъпил падеж 08.03.2018 г.; 10100,54 лева - договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 08.05.2012 г. – 08.03.2018 г.; 2616,19 лева - обезщетение за забава за
периода 09.05.2012 г. – 08.03.2018 г.; 2777,72 лева законна лихва за периода от 09.03.2018 г.
до 11.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва от 15.03.2021 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, всички дължими по
договор за кредит Експресо от 08.03.2011 г., както и разноските по делото за внесена
държавна такса в размер на 494,73 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП. За сумите по заповедта е
издаден изпълнителен лист №240/17.03.2021г..
Ответницата длъжник е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу
издадената в полза на „БАНКА ДСК“ АД заповед за незабавно изпълнение, поради което
банката подава настоящия иск.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и
молба на ищеца е образувано изпълнително дело № 20218830400407г. по описа на частен
съдебен изпълнител Петя Иванова, peг. № 883 с район на действие ОС Варна.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед № 215/16.03.2021г. по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.298/2021 на ПРС, а именно: сумата 9241,96 лева главница, дължима по договор за
кредит Експресо от 08.03.2011 г., като кредитът е отчитан по кредитна сметка №
11/**********, с настъпил падеж 08.03.2018 г.; 10100,54 лева - договорна(възнаградителна)
лихва за периода от 08.05.2012 г. – 08.03.2018 г.; 2616,19 лева - обезщетение за забава за
периода 09.05.2012 г. – 08.03.2018 г.; 2777,72 лева, законна лихва за периода от 09.03.2018 г.
до 11.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва от 15.03.2021 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, всички дължими по
договор за кредит Експресо от 08.03.2011 г..
Възражение за погасяване по давност на процесните вземания на основание чл.110 ЗЗД
за главницата и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД за лихвите.
Възражение за нищожност на клаузите от договора за възнаградителна лихва на
основание чл.26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и на основание чл.146, ал.1 вр. с чл. 143, т.5, т. 10,
т.11 33П.
Възражение за нищожност на клаузите за наказателна лихва на основание чл.26, ал. 1,
8
предл. 3-то ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, че между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и
ответника е сключен процесния договор за кредит с посочените в исковата молба условия,
че кредитора е изправна страна по него, че ответника е изпаднал в забава като не е заплатил
на посочените в исковата молба дати посочените суми.
В тежест на ответника е да докаже, погасяването по давност на процесните вземания,
нищожността на клаузите за договорна и наказателна лихва на посочените основания.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Обявено е за безспорно между страните, че на 08.03.2011г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД ("Банката") и Кредитополучателя А.Д.А. е сключен процесния договор за
потребителски кредит с посочените в исковата молба условия, че кредитополучателя е
получил от Банката сумата по кредита в размер на 10286 лева на 11.03.2012г., че
ответницата е в забава за заплащане на вноските си по кредита от м.05.2012г., че
ответницата е усвоила процесния кредит, който и е преведен по разплащателната сметка по
кредита, че ответницата не е осигурявала ежемесечно по разплащателната сметка, суми за
погасителни вноски на определените падежни дати. Последната дата, която ответницата е
погасявала кредита е била на 08.05.2012г. и от 09.05.2012г. ответницата не е плащала суми
по процесния кредит.
Според изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира се установи, че усвоена и
непогасена главница за периода 08.05.2012 г. - 08.03.2018 г. е в размер на 9241,96 лева,
начислена и неплатена възнаградителна лихва за периода 08.05.2012г. - 08.03.2018г. в
размер на 4564,89 лева, начислена и неплатена наказателна надбавка за забава за периода
09.05.2012г. - 08.03.2018г. е в размер на 4828,35 лева; начислена и неплатена наказателна
надбавка за забава за периода 09.03.2018г. - 11.03.2021г. в размер на 4825,64 лева.
Възраженията на ответницата съдът намира за неоснователни поради следните
съображения:
По отношение на възражението, за погасяване по давност на процесните вземания на
основание чл.110 ЗЗД за главницата и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД за лихвите.
Процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем. Независимо, че в Част II чл.10
от договора е предвидено, че при забава в плащане на месечна вноска над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем без да е необходимо волеизявление, такова е
необходимо. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективния факт на неплащането, упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
9
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. В случая ищецът твърди, че не е обявил
кредита за предсрочно изискуем, това е видно и от извлечението от счетоводните книги.
Поради това цялото вземане по кредита е с настъпил падеж на 08.03.2018г.. Независимо, че
плащането по кредита е разделено на вноски с различен падеж, вземането по кредита е
единно с краен падеж 08.03.2018г. и от този момент започва да тече пет годишна
погасителната давност за това вземане, а не тригодишна давност от падежа на всяка една
вноска по кредита. Вземането по кредита не е погасено по давност, тъй като заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПК е подадено на 11.03.2021г. т.е. преди изтичане на
давностния срок.
По възражение за нищожност на клаузите от договора за възнаградителна лихва на
основание чл.26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и на основание чл.146, ал.1 вр. с чл. 143, т.5, т. 10,
т.11 33П и по възражение за нищожност на клаузите за наказателна лихва на основание
чл.26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.
Съдебната практика приема, че добрите нрави са морални норми, които съществуват в
съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от
накърняването им е нищожност на договора или на конкретни договорки от него. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното обогатяване. Противоречие с
добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени,
третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва
недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване (или дори само
създаване на такава възможност) на друг.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този
размер. Според чл.19, ал.3 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1
от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения „годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“.
Основният лихвен процент в сила от 01.01.2012г. е 0,22 %, в сила от 01.06.2012г. е 0,14 %, в
сила от 01.01.2013г. е 0,03 %, в сила от 01.06.2013г. е 0,01 %, в сила от 01.01.2014г. е 0.02 %,
от 01.06.2014г. е 0,05 %, от 01.01.2015г. е 0,01%, от 01.06.2015г. е 0,02 %, от 01.01.2016г. е
0,01%, от 01.06.2016г. до настоящ момент е 0.00 %. Съответно ГПР не може да бъде по-
висок от приблизително 50,15%. В случая ГПР в момента на сключването на договора е
17,82 %, а договорната лихва е в размер на 15.45 %, който се установи, че не е променян до
края на действието на договора. Този размер не надхвърля максимално допустимите размер
съобразно чл.19, ал.3 от ЗПК, поради което съдът не намира, че размерът на договореният
10
лихвен процент противоречи на добрите нрави.
Страните са уговорили наказателната надбавката за просрочие в размер на 21,45 % при
сключване на договора. По правният си характер същата представлява обезщетение за
забава, което се дължи по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а не неустойка както твърди ответницата.
Съдът намира, че размерът на същата не противоречи на добрите нрави, тъй като не е
толкова висок. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД е в размер на законната лихва, която за
периода на забавата по кредита е в размер на около 10,15 %. Уговореният от страните
размер е около два пъти по-голям от законната лихва, което предвид търговските отношения
между страните и поетите рискове е напълно обоснован. Поради тези съображения
уговорената клауза за наказателна надбавка не е и неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1
вр. с чл. 143, т.5 от ЗЗП.
Неравноправни клаузи в договор са тези, които са сключени във вреда на потребителя,
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая съдът не намира, че клаузите
за договорна лихва са неравноправни. Вярно е, че според чл.4, ал.2, част втора от процесния
договор за банката едностранно може да променя годишния лихвен процент при промяна на
пазарните условия и лихвената политика. Тази промяна според условията в договора може
да се извършва както в полза на банката при увеличаване на размера на БЛПSGEB с повече
от 2 пункта, така и в полза на кредитополучателя при намаляване на размера на БЛПSGEB с
повече от 2 пункта. Това право е уговорено реципрочно и не е в ущърб на клиента по
никакъв начин. Посочени са условията, при които може да стане тази промяна и за нея
задължително се уведомява клиента. Поради това съдът намира, че тази клауза не е
неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл. 143, т.11 33П.
От приложения по делото договор и погасителен план към него е видно, че
ответницата кредитополучател се е запознала с всички клаузи по договора, тъй като е
положила подписа си под него, поради това е неоснователно и възражението по чл.146, ал.1
вр. с чл. 143, т. 10 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното предявеният иск за главница в размер на 9241,96 лева е
основателен и следва да бъде уважен. Предявеният иск за договорна лихва следва да бъде
уважен до размера посочен от вещото лице в ССчЕ за периода 08.05.2012 г. - 08.03.2018 г. в
размер на 4564,89 лева и отхвърлен за разликата от този размер до претендирания от
10100,54 лева. Претендираната наказателна лихва следва да се уважи в исканите размери
2616,19 лева за периода 09.05.2012 г. – 08.03.2018 г. и 2777,72 лева за периода от 09.03.2018
г. до 11.03.2021г., въпреки, че дължимата според заключението на вещото лице е в по-
високи размери, но ищецът не е поискал увеличаване на размера на този иск.
Страните са направили искане за присъждане на разноски и такива им се дължат на
основание чл.78, ал.1 и ал3 ГПК съразмерно с уважената съответно отхвърлената част от
предявените искове. Съобразно доказателствата за сторените по делото разноски от ищеца
те са следните: 494,73 лева – държавна такса, 200 лева – възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на ССчЕ, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
11
юристконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева предвид
направените възражения от страна на ответната страна. От тези разноски на ищеца следва да
се присъдят съразмерно с уважената част от исковете 694,50 лева. Разноски по заповедното
производство не следва да се присъждат, тъй като такива вече са присъдени по издадената
заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.298/2021г. на ПРС и за тях е издаден изпълнителен лист.
Ответникът също е претендирал разноски и такива следва да му се присъдят
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил следните разноски – 200
лева за възнаграждение на вещото лице по изготвената ССчЕ и 800 лева за адвокатско
възнаграждение, от които на ответницата следва да се присъдят 223,79 лева.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК в
отношенията между страните „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска” № 19 и А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: с.****,
общ. ****, ул. ****, че в полза на ищцовото дружество съществува следната ЧАСТ от
вземания, за които е издадена Заповед № 215/16.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 298/2021г. на РС ****: сумата
9241,96 главница, дължима по договор за кредит Експресо от 08.03.2011 г., като кредитът е
отчитан по кредитна сметка № 11/**********, с настъпил падеж 08.03.2018 г. ведно със
законната лихва от 15.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението; 4564,89 лева договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 08.05.2012 г. – 08.03.2018г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от
уважения размер от 4564,89 лева до претендирания размер от 10100,54 лева; 2616,19 лева -
обезщетение за забава за периода 09.05.2012 г. – 08.03.2018 г.; 2777,72 лева законна лихва за
периода от 09.03.2018 г. до 11.03.2021 г. вкл., всички дължими по договор за кредит
Експресо от 08.03.2011г..
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: с.****, общ. ****, ул. **** да заплати на
„Банка ДСК”ЕАД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Московска” № 19 сума сумата в размер на
694,50 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски от ищеца
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Московска” № 19 да
заплати А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: с.****, общ. ****, ул. **** сума в размер на
223,79 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски от ответницата
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
12
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
13