Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../02.11.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3264 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, ж. к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния му представител – адв. Здравко Цанев, срещу В.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 51.49 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни
услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги №
*********/15.08.2014 г., съгласно фактура № **********/18.08.2014 г. и фактура
№ **********/18.09.2014 г., която сума е
предмет на заповед № 8060/22.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16261/2016 г. по описа на ВРС, ХХІV
състав, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 263.10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги от 15.08.2014 г.
В исковата си молба и уточняваща молба към нея от
18.04.2017 г. ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги № *********/15.08.2014 г., съгласно
който на клиента В.П.Г. е предоставен мобилен телефонен номер *** и мобилен апарат Globul M100, със срок 24 месеца. Поддържа, че ответникът не
е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите месечни абонаментни такси,
съответно цената за потребените от него мобилни
услуги, за което са издадени и съответни фактури от 18.08.2014 г. и
18.09.2014г. Твърди, че поради неплащането на дължимите суми, операторът
едностранно е прекратил договора, считано от 08.10.2014 г. Поради предсрочното
прекратяване на договора, поддържа, че ответникът му дължи неустойка, на
основание т. 11 от договора, определена на база сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаментни планове от момента на прекратяване на
договора до края на първоначално предвидения му срок. Излага, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16261/2016 г. по
описа на ВРС, ХХІV състав. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал
писмено възражение срещу заповедта, като настоящата искова молба е депозирана в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника В.П.Г., чрез процесуалния му представител – адв. Светла Василева. Поддържа, че в исковата молба са
въведени различни основания за дължимостта на претендираните
суми от тези в заповедното производство, което счита за недопустимо, поради
което моли настоящото дело да бъде прекратено, като съответно бъде обезсилена
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че не е сключвал процесният договор от
15.08.2014 г. и оспорва истинността му. Посочва, че в процесния
период документът му за самоличност /личната му карта/ е бил противозаконно
отнет, за което обстоятелство е подал сигнал в І РУП към ОД на МВР – Варна.
Оспорва дължимостта на сумите по издадените от ищеца фактури. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В проведеното на
30.10.2017 г. открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Светла Василева, която заявява, че оспорва исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено
ч. гр. д. № 16261/2016 г. по описа на ВРС, XХІV състав, от което е видно, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния
иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от ответника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
Една от необходимите предпоставки за основателност на иска е установяването
в производството на валидно възникнала
облигационна връзка между страните по сключен договор за мобилни услуги от
15.08.2014 г.
Във връзка с твърдението на
ответника, че не е сключвал процесния договор, е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка
истинността на подписите, положени от В.П.Г., върху договор №
*********/15.08.2014 г. и Приложение – ценова листа за частни клиенти от
15.08.2014 г. Дадени са указания, че тежестта за доказване неистинността
на посочените документи пада върху страната, която ги оспорва, а именно върху
ответника В.П.Г..
Съгласно заключението на вещото лице Е.А. по приетата по
делото съдебно-графологична експертиза, което съдът
цени като компетентно дадено, подписите, положени за „потребителя” в
разглеждания договор за мобилни услуги и в Приложение – ценова листа за частни
клиенти от 15.08.2014г., не са изпълнени от В.П.Г..
Ето защо и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът приема,
че документът е неистински и същият не установява валидно възникнало
облигационно отношение между страните.
Ето защо и само на това основание предявените срещу
ответника искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 77 от делото/ и претендира сумата в общ
размер 1100 лв., както следва – 300 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в заповедното
производство; сумата 400 лв. – платено в брой адвокатско възграждение
за оказаното процесуално представителство по делото и сумата 400 лв.,
представляваща адвокатски хонорар за второ съдебно заседание /последната от
сумите дописана на ръка в проведеното открито съдебно заседание по делото/. В
същото време са представени доказателства за платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. по ч. гр. д. № 16261/2016 г. по описа на
ВРС, ХХІV състав, както и за платено такова в размер на 400 лв. за
осъщественото процесуално представителство по настоящото дело, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2017 г. /л. 78 от
делото/. Действително, в същия на ръка е написано второ съдебно заседание, въпреки,
че към момента на сключването му такова все още не е проведено, включително и
първото по делото е от 18.09.2017 г. Липсват представени доказателства за
допълнително платена сума от ответника в полза на процесуалния му представител
в претендирания размер – още 400 лв. Ето защо съдът
приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски, както следва: 300 лв. за заповедното производство и 400 лв. за
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, ж. к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния му представител – адв. Здравко Цанев, срещу В.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 51.49 лв., представляваща неплатена цена за ползвани мобилни
услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги №
*********/15.08.2014 г., съгласно фактура № **********/18.08.2014 г. и фактура
№ **********/18.09.2014 г., която сума е
предмет на заповед № 8060/22.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16261/2016 г. по описа на ВРС, ХХІV
състав, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 263.10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги от 15.08.2014 г.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, ж. к. „*** “, Бизнес
Парк София, сграда 6, да заплати
на В.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 16261/2016 г. по описа на ВРС, ХХІV състав, както и сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: