Определение по дело №3108/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на С. Д. С., [ЕГН] и Й. Д. С., [ЕГН] - двамата представлявани от адв.В. П., против Заповед № ДИ-24-7703-134/06.12.2024г. на областния управител на област с административен център – Варна, с която на основание чл.112, ал.2 от ППЗДС и чл.32, ал.1 ЗА, е отказано отписването от актовите книги за имотите – частна държавна собственост, на недвижим имот, описан в Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 10732/21.11.2023г., представляващ ПИ с ид. 30497.502.266 с площ 600,00кв.м., с НТП – ниско застрояване (до 10м), в територия с трайно предназначение – урбанизирана, с номер по предходен план – 502266, находящ се в [населено място], с.о. Орехчето, общ.Варна, обл.Варна, при граници и съседи: [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ], с предоставени права за управление върху имота на Министъра на земеделието и храните.

Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочат допуснати в производството нарушения на чл.59, чл.26, чл.34, ал.1 и ал.3 и чл.35 АПК, т.к. не са уведомени за производството, започнало по искане на ОД „Земеделие – Варна“. Твърдят и че заповедта е издадена преди да се изяснят всички факти и обстоятелства по случая, както и при неправилна правна квалификация на основанието, на което са придобили правото на собственост върху [ПИ] по ПНИ, землище [населено място], м-ст „Орехчето“. Неправилно областният управител бил приел, че след като в имота няма построена сграда, която да служи на С. Г. В. и С. Д. В., и техните правоприемници – С. Д. С. и Й. Д. С. да черпят права по реда на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са били налице основанията за съставянето на констативен нот.акт № 175, том V, рег. № 7939, дело № 884/23.12.2004г., респ. – доколкото С. Г. В. и С. Д. В. не са придобили собствеността върху имота, то същите не са могли да го прехвърлят на С. Д. С. и Й. Д. С.. В тази връзка твърдят, че праводателите им са признати за собственици на [ПИ] по ПНИ на [населено място], м-ст „Орехчето“ на основание § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която хипотеза ползвателят придобива право на собственост без да е необходимо да е построил сграда в имота, върху който му е предоставено право на ползване, ако имота е общински или държавен и правото на собственост не се възстановява на граждани. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.

С Разпореждане № 215/08.01.2025г. жалбата е оставена без движение, с указания към жалбоподателите всеки от тях да представи доказателства за внесена държавна такса, както и да посочат доказателствата, които искат да бъдат събрани.

Нередовностите в жалбата са отстранени с молба С.д. № 1715/30.01.2025г. – в указания 7-дневен срок.

При извършване на проверката за допустимост на производството по реда на чл.159 АПК, съдът преценява, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, поради което жалбата е НЕДОПУСТИМА.

Съгласно чл.68, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, за имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост. Актовете за държавна собственост се съставят по реда на чл.70 ЗДС и съгласно чл.5, ал.3 ЗДС нямат правопораждащо действие.

Съгласно чл.78, ал.1 ЗДС, имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване.

Редът и начинът на отписване на актуваните имоти е регламентиран в чл.109, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/.

Съгласно чл.112, ал.2 ППЗДС, когато компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги по чл.108 или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, той издава заповед за отказ от отписване.

В конкретния случай видно от мотивите на Заповед № ДИ-24-7703-134/06.12.2024г., след като се е запознал с документите по преписката по съставяне на АЧДС № 10732/21.11.2023г., със становището на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, изразено в писма с изх. № РД-12-02-1025-1/17.10.2024г. и изх.№ РД-12-1025-3/24.10.2024г., и с документите към молба с вх. № РД-12-2-1025/22.05.2024г. на С. Д. С. и Й. Д. С., областният управител на област с административен център – Варна е установил, че актът за държавна собственост е съставен правилно, основанието за актуване на имота като държавна собственост не е отпаднало и не е налице основание за отписване на поземлен имот с ид. 30497.502.266 с площ 600кв.м. по КККР на [населено място], общ.Варна, обл.Варна, м-ст „Орехчето“ от актовите книги за имотите държавна собственост.

От изложените мотиви категорично следва, че отказът на областния управител е формиран именно в хипотезата на чл.112, ал.2 ППЗДС и като такъв не подлежи на обжалване по реда на АПК.

В съдебната практика постоянно и непротиворечиво се приема, че актовете по чл.78, ал.1 ЗДС не засягат права и законни интереси на трети лица, а заповедите, с които се актуват или деактуват имотите – държавна собственост, респ. отказите (изрични или мълчаливи) за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, поради което не подлежат на съдебен контрол. Дейността по актуване и деактуване по чл.68 и чл.78 ЗДС на имотите – държавна собственост, е вътрешнослужебна дейност по регистрация, управление и отчитане на тези имоти, с оглед на което актът за държавна собственост, в съответствие с чл.5 ЗДС, няма правопораждащо действие – така в Определение на ВАС № 13279/21.12.2007г. по адм.д. № 12041/2007г., Определение на ВАС № 6407/29.05.2020г. по адм.д. № 4504/2020г., Определение на ВАС № 5191/23.04.2021г. по адм.д. № 3882/2021г.; Решение № 1782/16.02.2023г. по адм.д. № 10204/2022г.; Определение на ВАС № 771/23.01.2024г. по адм.д. № 12018/2023г.

От изложеното следва, че процесният отказ да се деактува държавен имот не следва да се интерпретира като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, т.к. с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и собствеността на държавата върху недвижимите имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях.

Изрично в разпоредбата на чл.113 ППЗДС е предвидено, че когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало отписването на имота, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Д. С., [ЕГН] и Й. Д. С., [ЕГН] против Заповед № ДИ-24-7703-134/06.12.2024г. на областния управител на област с административен център – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 3108/2024г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните!