Р Е
Ш Е Н И Е
№ 53/ 27.02. 2019 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 15.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря Ели
Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 672 по описа за
2018 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 332/21.11.2018год. по т.д. №
2976/2017год., ВКС е обезсилил въззивно решение № 175/31.07.2017год.,
постановено от ВАпС по в.т.д. № 160/2017год. в частта, с която е потвърдил решение
№ 129/09.11.2016 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на Добрички окръжен
съд за отхвърляне на предявените от „ДЖИ
СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД със седалище гр. София срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, ЕИК
********* и „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, ЕИК
*********, евентуални искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./, за обявяване на нищожността на Договор за
учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д.№98
от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т., с район на действие ДРС и Договор за
учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803,
нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС
гр.Каварна, поради противоречие със закона и е върнал делото на съда в тази част за разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане съдът съобрази следното,
предвид отменителната част от касационното решение:
Производството е по постъпила въззивна жалба от „ДЖИ
СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД със седалище гр. София, срещу решение №
129/09.11.2016 г., постановено по т.д. №31/2016 г. по описа на Добрички окръжен
съд, с което е отхвърлен предявения от
въззивника срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, ЕИК
********* и „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, ЕИК
*********, предявения в условия на евентуалност иск с правно основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на
договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007
г.на Нотариус В.Т., с район на действие ДРС и Договор за учредяване на
договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от
23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС гр.Каварна, поради
противоречие със закона.
Във въззивната жалба се сочи
неправилност на решението поради
допуснати нарушения на процесуалните правила, както и необоснованост на
същото. Изразява несъгласие с изводите на съда, за да отхвърли
иска отсносно прогласяване на нищожността на имота в гр.Добрич. Излага, че в
хипотезата на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./ няма
значение дали се касае до лицензирани складови помещения или не. Счита, че
забраната касае вече не само складовите
помещения, а цялото имущество на търговското дружество, получило статут на
публичен склада.
Насрещната
страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,
със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата
като неоснователна.
Насрещната
страна „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание жалбата се поддържа , съответно оспорва
чрез процесуални представители на „ ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ
2011” ЕООД „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”
АД, както и чрез писмени бележки на представителите на банката.
За
да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:
Производството
пред Добричкия окръжен съд е било образувано
по искова молба на „ДЖИ СИ
БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД, с която срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, ЕИК ********* и „ХЕНКЕЛ
И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, ЕИК *********, са предявени в
условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека,
съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т.,
с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно
НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с
район на действие РС гр.Каварна, поради противоречие със закона.
В
исковата молба се твърди, че „ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД по силата на договори
за покупко – продажба, обективирани в нот.акт
№104, том III, рег.№4104, нот.д.№276 от 09.08.2011 г. и нот.акт №101, том II, рег.№1707, нот.д.№286 от 09.08.2011 г. се легитимира като собственик на описаните в
нотариалните актове имоти. Излага, че продавачът по двете сделки - „Соледад -
България“ ЕООД, се е легитимирал като собственик на имотите, по силата на
договори за покупко – продажба от м.май 2011 г. с продавач „БМ - ТРЕЙДИНГ -
2010”АД, със седалище гр.София. Твърди, че придобитите имоти са били предмет и
на предходни сделки от 2005 г., по
силата на които “ЗЪРНОБАЗА ШАБЛА“АД /със сегашно наименование „ БМ ТРЕЙДИНГ -
2010"АД/ е прехвърлило правото на
собственост върху имотите на втория ответник „ХЕНКЕЛ И КОХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
който от своя страна е учредил в полза на първия ответник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД договорни ипотеки, за обезпечаване на вземане в размер на
5 000 000 евро, обективирани в НА
№46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т., с район на действие ДРС
и НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС
гр.Каварна. Ищецът се позовава на влязло
в сила решение № 10/12.04.2011 г. по гр. д. № 1377/2010 г. по описа на СГС, ТО,
с което по иск на “ЗЪРНОБАЗА ШАБЛА“АД / с актуално наименование „ БМ ТРЕЙДИНГ -
2010"АД/ срещу „ХЕНКЕЛ И КОХ –
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр. София, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е прогласена
нищожността на сделките по нотариалните актове от 2005 г.
Легитимирайки се като собственик на имоти с вписани върху
тях договорни ипотеки, излага твърдения за нищожност на същите.
Конкретно, по
предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
договорите за ипотека,
на осн. чл.26, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, ищецът се позовава на
противоречие с изискванията на Закона за съхранение и
търговия със зърно, а именно-с
нарушаване на забраната по чл.10, ал.1 от ЗСТЗ (отм.), според която Публичният склад
за зърно не може да бъде
поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица. Твърдението на ищеца е, че с учредяване на процесните
ипотеки, е нарушено изискването на тази разпоредба, а нарушаването
на тази забрана води до абсолютна нищожност на сделките, с които се обезпечават
задължения, поради
противоречие със закона-чл.26 ал.1 ЗЗД.
Ответникът
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е оспорил предявените в условията на
евентуалност искове.
Относно
иска за прогласяване на нищожност на договор за ипотека обективирана в НА
№46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007 г. на Нотариус В.Т., с район на действие ДРС излага, че към датата на нотариалния акт за
покупко-продажба-07.04.2015год. към датата за учредяване на ипотеката,
недвижимите имоти, находящи се в кв.Рилци не са лицензиран публичен склад и
такова разрешение не е било необходимо. Относно
евентуалния иск за прогласяване
на нищожност на ипотеката,
учредена по НА
№11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС
гр.Каварна излага, че липсата на разрешение
от органа по чл.2, каквото е изискването на чл.10, ал.3 от ЗСТЗ е ирелевантно
относно валидността на ипотечните сделки, и това не може да доведе до
недействителност на договорите, а евентуално само до прилагане на предвидените
в чл.32 ал.1 ЗСТЗ принудителни административни мерки, или отнемане на
лицензията за публичен склад, по смисъла на чл.12 ал.4 т.3 от ЗСТЗ.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното, относно обжалваната част на решението, предмет на
настоящия процес: Предмет на настоящето
производство са предявените евентуални искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.
1-во от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна
ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007 г.на
Нотариус В.Т., с район на действие ДРС и Договор за учредяване на договорна
ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на
Нотариус Й.П., с район на действие РС гр.Каварна, поради противоречие със
закона.
Страните
не спорят относно приетата от окръжния съд фактическа обстановка. Не е
спорно, а това се установява и от
представената Служебна бележка изх.№ 11/6/27.08.2013год. на Национална служба
по зърното при МЗХ /стр.108/, че на фирма „Хенкел и Кох-България“ЕООД на
30.07.2008год. е издадена лицензия № 90
за зърнобаза гр.Добрич с лицензиран капацитет 5 000 тона и срок на
валидност до 22.08.2009год.:
На
фирма „Хенкел и Кох-България“ЕООД на 11.09.2006год. е издадена лицензия № 76 за зърнобаза
гр.Шабла с лицензиран капацитет 20 000тона и срок на валидност до
22.08.2009год.
Следователно,
в периода на сключване на атакуваните сделки 21.02.2007 г. – 23.03.2007 г.,
лицензия за публичен склад е имала само Зърнобаза гр.Шабла. Това се установява
изрично и от Служебна бележка изх.№ 17/1211/05.03.07год. на Национална служба
по зърното при МЗХ /стр.107/, според която зърнобаза Добрич собственост на
фирма „Хенкел и Кох-България“ЕООД не е
лицензиран публичен склад.
С
писмо изх.№ 17/19.03.08.2007год. на Национална служба по зърното при МЗХ
/стр.110/, на основание чл.10 ал.2 ЗСТЗ е дала
разрешение на фирма „Хенкел и Кох-България“ЕООД да учреди ипотека на
лицензираните като публичен склад за зърно складови помещения в зърнобаза гр.Шабла, в полза на ОББ АД клон
гр.Добрич. Посочено е, че активите следва да послужат за обезпечение на
облигации на отпускана емисия в размер на 5 000 000евро.
Посочените
писмени доказантелства представляват официални документи, които не са оспорени
от насрещната страна.
При
така установеното следва да се направят следните изводи, относно обжалваната
част от решението, предмет на настоящето производство:
Правното
основание на исковете е чл.26 ал.1 пр.1-во вр. Чл.10 ал.1 ЗСТЗ/Отм./.
Съобразно
чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./, Публичният склад за зърно не може да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица.
Относно
наличието на предпоставките, визирани в чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм/:
Безспорно
е, че и по двете процесни договорни ипотеки-учредената ипотека за зърнобаза
гр.-Добрич и учредената ипотека за зърнобаза Шабла собственикът на имотите има
качество на ипотекарен длъжник който чрез учредените ипотеки е обезпечил
вземането за главница, лихви и разноски
по облигационен заем предоставен от ОББ АД на „Зърнени храни-Шабла“ЕАД.
Следователно, заемът който е обезпечен от ответника „Хенкел и Кох-България“ЕООД
е предоставен на трето лице.
Безспорно,
не всеки обект за съхранение на зърно представлява Публичен склад за зърно.
Условията на които трябва да отговаря публичния склад за зърно са посочени в
чл.9 ЗСТЗ/отм./. Освен че е необходимо да са изпълнени посочените условия за
вместимост, както и финансовите условия, за да придобие качество Публичен
склад, следва да бъде издадена и лиценция за извършване на дейност като
публичен склад /арг.чл.9 ал.4 ЗСТЗ отм./.
Изложиха
се съображения, че към момента на учредяване на процесната ипотека за зърнобаза
гр.Добрич, същата е нямала издадена лицензия
за публичен склад за зърно. За това-а именно, че не е била лицензирана
като публичен склад по см. на чл.9 от ЗСТЗ/отм./., забраната въведена с чл.10
ал.1 ЗСТЗ/отм./, е неприложима относно обременямването с тежести на този имот.
По повод на изразеното становище в жалбата, че лицензията на „Хенкел и
Кох-България“ЕООД за зърнобаза Шабла разпростира забраната върху цялото
имущество на дружеството-респективно и на посочената зърнобаза Добрич: Същото
не може да бъде споделено и не намира обосновка в закона. Съобразно чл.8а ЗСТЗ (отм.) –Влогоприемателите съхраняват
зърно само в лицензираните и регистрирани вместимости, означенио в схемата на
зърнобазата, издадена от изпълнителния дирпектор на НСЗ. Следователно,
лицензията се издава за конкретен обект-т.е. за конкретно зърнобаза, и то не за
всички вместимостти, находящи се в конкретната зърнобаза, а само за означените
в схемата на зърнобазата. За това твърдението за разпростиране на лицензията,
респективно забраната по чл.10 ал.1 от ЗСТЗ отм. и върху зърнобаза Добрич се явява необосновано.
В
подкрепа на този извод е и коментираната по-горе Служебна бележка изх.№
11/6/27.08.2013год. на Национална служба по зърното при МЗХ /стр.108/, от която
се установява, че на фирма „Хенкел и Кох-България“ЕООД на 30.07.2008год. е издадена лицензия № 90 за зърнобаза
гр.Добрич с лицензиран капацитет 5 000тона и срок на валидност до
22.08.2009год. Следователно, зърнобаза Добрич е подлежала на отделно
лиценцзиране като публичен склад и това лицензиране е осъществено след
учредяване на процесната ипотека. Освен това, видно от представенаа Лицензия за
публичен склад за зърно № 76, лицензирането е за зърнобаза гр.Шабла
/стр.20/-т.е. лицензията се отнася само за зърнобаза Шабла.
За
това искът на „ ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД, срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, и „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, предявен в
условията на евентуалност, с правно
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. Чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм/, за обявяване на
нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том
II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007 г.на Нотариус В.Т., с район на действие
ДРС, поради противоречие със закона, се явява неоснователен и следва да се
остави без уважение. Обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно
иска за прогласяване недействителността на учредената ипотека на зърнобаза
Шабла: Същият се явява основателен, поради следните съображения:
Не
се оспорва, а това се установява и от издадената лицензия, че зърнобаза
Шабла е била лицензирана като публичен
склад към момента на учредяване на ипотеката-23.03.2007год.
Не
се оспорва също, че учредяването на ипотеката е за гарантиране на задължението
на трето лице по облигационен заем от банка ОББ АД.
Или,
установява се категорично следното:
„Хенкел
и Кох-България“ЕООД, в качеството си на собственик Зърнобаза Шабла с лицензия за публичен склад,
е учредил ипотека върху лицензираните обекти, с която е обезпечил вземането за главница, лихви и
разноски по облигационен заем
предоставен от ОББ АД на „Зърнени храни-Шабла“ЕАД. Следователно, заемът който е
гарантиран от ответника „Хенкел и Кох-България“ЕООД чрез учредената ипотека е
предоставен на трето лице.
Следователно,
с учредяването на процесната ипотека върху зърнобаза Шабла-лицензиран публичен
склад за зърно, ответникът „Хенкел и Кох-България“ е обезпечил вземането на
банката към трето лице, като по този начин е нарушил забраната на императивната
норма на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./.
Предвид
изложеното, процесната ипотека е учредена при нарушение на забраната въведена с
чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./, респективно, същата протеворечи на закона по см. на
чл.26 ал.1 пр. 1-во ЗЗД и същата е нищожна на това основание.
По
повод на издаденото с писмо изх.№ 17/19.03.08.2007год. на Национална служба по
зърното при МЗХ, на основание чл.10 ал.2 ЗСТЗ
разрешение на фирма „Хенкел и Кох-България“ЕООД да учреди ипотека на
лицензираните като публичен склад за зърно складови помещения в зърнобаза гр.Шабла, в полза на ОББ АД:
Съдът счита, че чл.10 ал.1 ЗСТЗ /отм./, въвежда абсолютна забрана на публичен
склад за гарантиране на задължения на
трети лица и това е въведено с цел гарантиране на вземанията на влогодателите и
легитимираните държатели на складови записи. За това, при тълкуване на чл.10
ал.2 и ал.3, относно предвидената възможност за учредяване на ипотеки, съдът
прави извод, че това се отнася само за обезпечаване на собствени задължения на учредителя на ипотеката
/предвид изричната забрана на ал.1 да гарантира задължения на трети лица/.
Предвид изложеното, издаденото от административния орган разрешение за сделка, не санира същата,
респективно направеният извод за противоречие със закона, не може да бъде
променен.
Предвид
изложеното, искът на „ ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и „ХЕНКЕЛ И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с
правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за
учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803,
нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС
гр.Каварна, поради противоречие със закона се явява основателен и следва да
бъде уважен, съответно обжалваното решение на ДОС следва да бъде отменено в
тази част.
Разноски:
Ищецът претендира и е представил доказателства за следните разноски:
По
т.д. № 31/2016год. на ДОС сумата от 10112лв.: Пред ВАпС-по т.д. № 160/2017год.-сумата
от 4 875лв. и пред
ВКС-сумата от 4 905лв. Общият размер на извършените разноски е 19892лв.
Стойността
на уважения иск съобразно данъчната оценка на ипотекираните имоти е в общ
размер 613 454,30лв.
След
извършена редукция, дължимите на ищеца разноски за ДОС са в размер сумата от
6365,9лв.: За ВАпС -3 071,25лв.: За ВКС-3 090,15лв. Общият дължим
размер на разноските на ищеца е сумата
от 12 527,30лв.
Съответно
присъдените на „ОББ“АД разноски в размер на 50 000лв. следва да се
редуцират до 23 500лв. с оглед на уважения иск на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК
съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 129/09.11.2016 г. по т.д.№ 31/2016 г. на
Добрички окръжен съд -ТО в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ДЖИ
СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД ЕИК ********* срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, със седалище гр.София, ЕИК ********* и „ХЕНКЕЛ
И КОХ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.София, ЕИК ********* иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека,
съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П.,
с район на действие РС гр.Каварна, поради противоречие със закона и в ЧАСТТА
с която осъжда „ДЖИ СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД ЕООД ЕИК ********* да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********
разноски за разликата над 23 500 лв. до присъдените 50 000лв. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за
учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803,
нот.д.№337 от 23.03.2007 г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС
гр.Каварна, върху недвижими имоти, находящи се в гр.Шабла, общ.Шабла,
обл.Добрич, на основание чл.26 ал.1 пр.1-во ЗЗД вр.
Чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./- поради противоречие със закона.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр.София,
ЕИК ********* да заплати на „ДЖИ
СИ БЪЛГАРИЯ 2011” ЕООД ЕИК ********* сумата от 12 527,30лв. разноски за
всички инстанции, съобразно уважения размер на иска, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено
мнение на съдия Радослав Славов:
Изразявам
несъгласие с изводите на мнозинството от съдебния състав изготвил постановеното
решение по в.т.д. № 672/2018год. на ВАпС, относно предпоставките за уважаване
на иска и подписах изготвения съдебен акт с особено мнение, поради следните
съображения:
Правното
основание на исковете, респективно и на уважения иск е чл.26 ал.1 пр.1-во вр.
чл.10 ал.1 ЗСТЗ/Отм./.
Съобразно
чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./, Публичният склад за зърно не може да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица.
Относно
наличието на предпоставките, визирани в чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм/:
„Хенкел
и Кох-България“ЕООД, в качеството си на собственик Зърнобаза Шабла с лицензия за публичен склад,
е учредил ипотека с която е обезпечил вземането
за главница, лихви и разноски по
облигационен заем предоставен от ОББ АД на „Зърнени храни-Шабла“ЕАД.
Следователно, заемът който е обезпечен от ответника „Хенкел и Кох-България“ЕООД
чрез учредената ипотека върху зърнобаза Шабла е предоставен на трето лице.
Следователно,
с учредяването на процесната ипотека върху зърнобаза Шабла-лицензиран публичен
склад за зърно, ответникът „Хенкел и Кох-България“ е обезпечил вземането на
банката към трето лице.
За
разлика от становището на мнозинството на състава, считам, че по по този начин не е нарушил забраната на
нормата на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./, респективно относно учредяването на ипотеката
на публичния склад не са налице предпоставките за уважаване на иска и обявяване
на недействителността й.
Както
се посочи, в чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./ са въведени следните забрани: Публичният
склад за зърно не може да бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми
на трети лица, като с оглед на забранителния й характер, нормата не може да се
тълкува разширително.
Относно
първата забрана-публичния склад не може да бъде поръчител: Поръчителството е
уредено в чл.138-148 ЗЗД-Безспорно с учредяване на ипотеката –чл.149 и сл. тази
забрана не е нарушена.
Безспорно
с учредяването на ипотеката не е нарушена и забраната публичния склад да бъде
залогодател, понеже тази забрана се отнася за залог на движими вещи-арг.чл.149
и сл. ЗЗД, чл.310 ТЗ.
Считам
също, че с учредяването на ипотеката върху публичния склада не е нарушена и
забраната публичния склад да бъде гарант
по заеми на трети лица, пори следното:
Считам,
че забраната публичния склада да бъде гарант по заеми на трети лица не се
отнася за учредяване на ипотека, поради следното:
Съобразно
чл.149 ЗЗД, за обезпечение на едно вземане може да се учреди ипотека върху
недвижим имот. В чл.10 ал.2 ЗСТЗ/отм./ изрично са уредени обезпеченията с
ипотеки, като относно ипотеката също е използвано легалното понятие
„обезпечава“ –задължението което се обезпечава.
Следователно,
в закона -чл.10 ЗСТЗ /отм./ не се поставя равенства, а се прави разлика между термина „гарант“ по заем на трето лице и задължението което се
„обезпечава“ по ал.2 от с.член.
За
това считам, че забраните по чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./ не се отнасят за
обезпечаване на задължение чрез учредяване на ипотека. За този начин на обезпечаване
изрично е предвидена разпоредбата на чл.10 ал.2 от същия закон.
В
допълнение и в подкрепа на изложеното, следва да се отбележи и следното: Всички
забрани по ал. 1 не касаят недвижимостти /които са уредени в ал.2/, а
обезпеченията имат друг характер. За това и последната забрана-забрана за
гарантиране на заеми на трети лица, следва да се тълкува че публичния склад има
забрана да предоставя банкова гаранция, за изпълнение на чуждо задължение.
Съобразно чл.9 ал.4 ЗСТЗ/отм./, е предвидена възможност за предоставяне на
банкова гаранция единствено във връзка с
дейността на публичния склад, а именно- за да получи лицензия, публичния склад
предоставя неотменяема банкова гаранция. За това следва да се нсаправи извод,
че посочената забрана в чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм/ визира предоставянето на банкови
гаранции на трети лица.
В
заключение, считам че целта на посочените в ал.1 забрани е била /понеже за
забранените действия не се иска разрешение от НСЗ/, да не се влошава
финансовото състояние на дружеството-публичен склад за зърно, респективно да се
гарантират вземанията на влогодателите и държателите на записи.
За
това считам, че учредяването на ипотека не е обхванато от забраните по чл.10
ал.1 ЗСТЗ/отм./.
В
допълнение и за повече яснота, считам, че е уместно да се отбележи и следното,
относно неоснователността на иска.
Дори
и да се сподели становището на ищеца, респективно на мнозинството от съдебния
състав, че учредяването на ипотека върху публичен склад попада в забраните
визирани в чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./-т.е. че същата е учредена в противоречие със
закона, това не води до нейната недействителност.
Недействителността на ипотеката е уредена в специалните разпоредби на
ЗЗД-чл.170 и чл.167 ал.3 ЗЗД.
Безспорно, посочените предпоставки в случая не са налице, но не се и твърди
недействителност на основанията в посочените разпоредби. Искът се основава на
общата разпоредба на чл.26 ал.1 пр. 1-во ЗЗД вр. Чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./. При споделяне на становището на мнозинството
на съдебния състав за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1
ЗСТЗ/отм./, това не би довело до твърдяната недействителност на учредената
ипотека, поради следното:
За нарушение от посочените в чл.10
ал.1 е приета конкретна разпоредба за този вид нарушение, а именно: Според
чл.12 ал.4 т.3 ЗСТЗ Националната служба по зърното предлага отнемане на лицензията когато
публичния склад за зърно извърши някое от действията по чл.10 ал.1 или 3 без
съгласието на органа, който го е лицензирал.
Следователно, дори да се приеме, че сделката е извършена в нарушение на
чл.10 ал.1 ЗСТЗ, това би рефлектирало евентуално върху дадената лицензия,
обстоятелство, което няма никакво отношение към валидността на учреданата
ипотека. Това е така, понеже както се посочи, самото учредяване на ипотеката
върху лицевнзираните като публичен склад недвижими имоти, не е в нарушение на
императивни разпоредби на закона и е произвела своето действие. В допълнение
следва да се отбележи и следното: Когато при нарушение на дадена норма е
предвидена и конкретна санкция-както е в случая, при такова нарушение не е
налице предвидената нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД-поради противоречие със закона,
понеже е предвидена изрична санкция в специалния закон. Следователно, дори и в
хипотеза на допуснато нарушение на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./, не е налице основание
по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на учредената ипотека.
Този извод води до неоснователност на евентуално предявения за прогласяване нищожността на учредената
ипотека на зърнобаза Шабла иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1-во от ЗЗД- поради
нарушение на чл.10 ал.1 ЗСТЗ/отм./ при учредяване на ипотека върху зърнобаза
Шабла за обезпечаване на задължения на трето лице. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Съдия Радослав Славов: