РЕШЕНИЕ№
гр... София, 29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ тридесети май …………………………….……...………………….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Нели Драндарова………………..…….....…….….……… в присъствието на
прокурора......... Митко Димитров....................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 1217 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил
е въззивен протест срещу присъда от 20.04.2017г.
постановена по НОХД№11651/2016г. по описа на СРС, с която подсъдимия Х.М.А. е бил признат за невинен, в извършване на престъпление по чл. 198,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и оправдан по обвинението.
В протеста са изложени
оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода на
проведеното съдебно следствие са приобщени
показания на пострадалия М.И., в които сочи поименно двама извършители на
грабежа. Същият бил разпознал М.М., спрямо когото наказателното производство е приключило със
споразумение пред друг състав на СРС, и подсъдимият по настоящото дело Х.А., Непосредствено след
деянието свид.И. бил заявил пред свид.Б.М.участието именно на две
лица в грабежа. Самият механизъм на проявената
принуда-опиране на нож във врата па
като форма „заплашване“, и държане
на ръцете му-като „сила“, с едновременно
пребъркване на джобовете на И.,
недвусмислено сочела необходимост
от участие в изпълнителното
деяние на две лица, защото нямало как само едно лице едновременно да държи нож,опрян във врата на И., да държи
ръцете му и да пребърква джобовете му. В този смисъл
показанията на свидетели, дадени в хода на съдебно следствие подкрепящи
защитната версия на подсъдимия за неучастието му в принудата били недостоверни
и тенденциозни, още повече, че всъщност с това те потвърждавали,че подс.А. не е бил
страничен наблюдател на случващото се с пострадалия на местопрестъплението, а е
бил в съприкосновение с него. Естеството на това съприкосновение било заявено
от свид.И., потвърдено от него и пред свид.М., чиито показания нямало основания да се считат
недостоверни, тъй като сочели участие на две лица в грабежа. Поради невъзможност описаната от И. и неоспорена по естеството си принуда да е дело само на едно
лице, както и поради липса на други лица при И. по време на грабежа, освен
осъденият М.и подс.А., то изводът бил, че са
достоверни показанията на И. за съизвършителство в
грабежа и на подс.А.. Иска се да отмяна на присъдата
и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен Прокурорът поддържа протеста на СРП по изложените съображения
в него. Счита същият за правилно
мотивиран и обоснован, с оглед на което
моли да бъде уважен.
Защитникът счита, че протеста следва
да остане без уважение и присъдата така както е постановена да остане в
сила.Твърди, че дадените с решение от 28.06.2016 година указания при отмяна на
предходно постановена присъда по делото са изпълнени от съда и присъдата е
съобразена с исканията в нея. Твърди се, че още в първия протест е заложено
искане, каквото е заложено и в настоящия протест и което искане е съобразено
при постановяване на решението от 28.06.2016 година. Имало абсолютна тавтология
на исканията. С оглед на което счита, че по отношение на поставените въпроси в
протеста, вече се е произнесъл СГС със своето решение, а от друга страна са
изпълнени изцяло мотивите и исканията заложени в същото решение и присъдата
така постановена е съобразена с всички доказателства направени по делото. С оглед
на което моли присъдата на СРС да бъде оставена в сила.
Подсъдимия не се явява пред въззивната инстанция, тъй като не е намерен за да бъде
призован. Въззивното производство се провежда по
отношение на него по реда на чл.269, ал.3 от НПК..
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилия протест и
становището на страните съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил законосъобразни фактически и
правни изводи. Установено е, че подс. Х.М.А. е роден на *** г. в
Ирак, иракски гражданин, неосъжда, с начално образование, чужденец с
хуманитарен статут в Република България, с неустановено понастоящем
местонахождение.
На
25.04.2010 г., през деня подсъдимият А. и св. Б.се намирали в гр. София, на
ъгъла на ул. „Цар Симеон” и ул. „Г. Вашингтон”. Там видели св. И., когото
познавали по физиономия, и техния познат
св. М., които се карали и бутали, като М.държал в ръка нож. Край тях
имало още няколко човека, които гледали. Тъй като И. и М.били араби, каквито са
и подсъдимият и Б., последните двама се намесили да ги разтърват и застанали
между тях. Подсъдимият хванал св. М.за ръката, с която държал ножа, издърпал го
настрани и му казвал да спре. Малко след това св. Б.и подсъдимият си тръгнали.
По късно през деня св. И. подал заявление до 3 РУ-СДВР за това, че бил ограбен.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за
установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия, показанията
на свидетелите Ал-М., М., Б.,
И. и В., както и от писмените доказателства и доказателствени
средства- заявление; протокол за оглед на местопроизшествие; протоколи за
разпознаване на лице; фотоалбуми, заключение
на съдебно- оценителна експертиза /СОЕ/; справка за съдимост за подсъдимия., са
направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че на 25.04.2010 г. в гр. София, на ъгъла на ул.
„Г.Вашингтон” и ул. „Цар Самуил”е имало инцидент, в който е участвал св. И.. Поради
неустановяването на св.И., при първоинстанционното
разглеждане на делото са приобщени показанията на този свидетел дадени при
разпит пред друг състав на съда. Св. И. твърди, че когато е бил в кафене с
човек на име „Д.” е видял за първи път подсъдимия, който е дал пари на „Д.”,
както и, че няколко дни по - късно подсъдимият с други хора, го нападнал и му
искал пари, без да може да обясни защо. Посочил е, че месец по - късно,
подсъдимият го нападнал с още 7-8 души, като опрял нож в гърлото му и той и
друг човек му взели 700 лева и телефон, като не му дали никакво обяснение. Св. И.
не е дал обяснение за причината да бъде нападнат. Тези твърдения на св. И., дават
основание да се приеме, че е имало някакъв конфликт или спор между него и
подсъдимия, доколкото от разказа му за процесния
случай, е видно, че се касае за уреждане на някакви отношения. Инцидента по
думите на този свидетел се е развил за около 15 минути, в присъствието и на
други лица, което правилно е съобразено от първоинстанционния
съд, който е приел, че следва да изключи версията за нападение само с цел
грабеж. Същевременно, св. И. не е дал твърдения за такъв конфликт с подсъдимия,
като даже е посочил, че не знае изобщо защо е бил нападнат и са му искали пари,
но е заявил „те имат работа с Д.”, т.е. посочил е възможна причина за поведението
на подсъдимия. Напълно обосновано първоинстанционния съд е подложил на критична преценка
относно тяхната достоверност показанията на св. И., дадени пред другия съдебен
състав. Съдът не е пренебрегнал факта,
че те имат опора в извършените разпознавания на лица по снимка и фотоалбумите,
като напълно обосновано не им се доверил относно поведението на подсъдимия, а
само относно присъствието на мястото на инцидента, за което и последния дава
обяснения.
Показанията
на св. И. се опровергават от тези на св. М., Б.и В., както и от обясненията на
подсъдимия. Свидетелите са очевидци на случилото се и твърдят, че участието на подсъдимия
в инцидента се е изразило в това, че е разтървавал И. и М.. Св. В. твърди, че е
видяла инцидента от разстояние, като за участието на подсъдимия сочи, че е
разбутвал хората, а причината за това била научила впоследствие от подсъдимия -
сбиване между св. И. и М.. Св. Б.твърди, че след като са видели възникналия
между св. М.и И. конфликт и бутането между тях, той и подсъдимият се намесили,
за да ги разтърват, като подсъдимият е хванал св. М.и не е удрял или бутал И..
Отрича да е видял някой да е взел пари и телефон от И.. Причината за тяхната
намеса обясни с това, че всички те са араби. Показанията на този свидетел се
подкрепят изцяло от казаното от подсъдимия, който дава идентична информация. Обясненията
на последния са отчетени правилно от районния съд и като доказателствено
средство. В случая те са логически свързани и кореспондират с казаното от св. Б.и
В., като се държи сметка и за това, че последната е живеела с подсъдимия и този
факт, може да породи съмнение за достоверността им.
От друга
страна, показанията на св.Ал-М. са с
изцяло производен характер - той не е възприел нито едно от обстоятелствата,
влизащи в предмета на доказване лично, а изцяло преразказва, това, което е
научил от И.. Св. Ал-М. изрично е посочил, след като са били прочетени
показанията му снети в хода на досъдебното производство, че е повторил това,
което е чул от И., а не го е видял. Единственото, което е видял лично, след
като е пристигнал на мястото на случая, е св. И. и двама полицаи. Посочил е, че
И. е твърдял, че е бил удрян от подсъдимия и св. М., но не е забелязал следи от
наранявания по него.
С оглед на това твърдението на прокурора, че самият механизъм на проявената
принуда-опиране на нож във врата па
като форма „заплашване“, и държане
на ръцете му-като „сила“, с едновременно
пребъркване на джобовете на И.,
бил доказан, е неоснователно. Вярно е,
че такъв механизъм „недвусмислено сочи необходимост
от участие в изпълнителното
деяние на две лица, защото нямало как само едно лице едновременно да държи нож,опрян във врата на И., да държи
ръцете му и да пребърква джобовете му“, но по делото не са събрани
достатъчно доказателства за да се приеме, че той е реализиран. Напротив, . показанията
на свидетели, дадени в хода на съдебно следствие подкрепящи защитната версия на
подсъдимия за неучастието му в принудата са достоверни и потвърждават причините
поради които подс.А.
не е бил страничен наблюдател на случващото се.
По изложените съображения въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста
е неоснователен. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства
въз основа на които да се направи обоснован извод, че деянието на Х.М.А. не е престъпно, поради недоказаност същият да е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението грабеж - да е упражнил
принуда и да е отнел вещите от владението на св. И.. Наказателната му отговорност не
е следвало да бъде ангажирана и първоинстанционният
съд правилно е съобразил това. С оглед на изложеното атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.04.2017г.
постановена по НОХД№11651/2016г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.