№ 334
гр. Ловеч, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500190 по описа за 2022 година
С определение № 260002/08.02.2022 г., по гр. д. № 719/2020 г. на РС
Тетевен, е допълнено определение 260118/17.12.2021 г., по гр. д. № 719/2020
г. в частта за разноските, като осъдил Р. АС. Р. да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ сумата от 1356 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС за процесуално представителство и защита на
дружеството от един адвокат, като претенцията е отхвърлена за разликата до
пълния претендиран размер от 2436 лв.
Определението е обжалвано от Р. АС. Р. в частта, с която същата е
осъдена да заплати адвокатско възнаграждение. В частната жалба са
изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като се
поставя акцент върху недължимост на присъдената разноска, с оглед
заплащането от ответното дружество за защита и процесуално
представителство до приключване на производството по делото с акт по
същество, каквото в случая не се осъществило, предвид прекратяване ан
производството по делото. В частната жалба е изведено искане за отмяна на
определението в атакуваната му част и за отхвърляне на претенцията за
разноски в присъдения размер, респ. за намаляването ѝ до 100-150 лв.
В срока за писмен отговор от ЗАД „ОЗК Застраховане“ е постъпил
такъв, в който се развиват съображения за нейната неоснователност. В
писмения отговор се излага аргументация за дължимост на разноските,
доколкото упълномощеният адвокат е извършил дължимите процесуални
1
действия в защита на застрахователното дружество. В писмения отговор се
прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване
на обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното
определение (24.02.2022 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване
изтича на 10.03.2022 г., а частната жалба подадена преди изтичането – на
08.03.2022 г., видно от клеймото за изпращач.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по гр. д. № 719/2020 г. на РС Тетевен е образувано по
искова молба от Р. АС. Р. против ЗАД „ОЗК Застраховане“, с която е
предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
От ответника е подаден писмен отговор, в който са наведени защитни
правоизключващи и првонамаляващи възражения, основани на твърдения,
оспорвания и правни доводи. С писмения отговор на направени
доказателствени искания и е поискано привличане на трето лице – помагач на
страната на ответника, което е допуснато с определение от 01.10.2021 г.
С определение от 23.11.2021 г. съдът е насрочил делото в открито
съдебно заседание за 12.01.2022 г.
По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца (вх. №
261464/17.12.2021 г.), с която е направено изявление за оттегляне на
предявения иск, както и за недължимост, респ. за прекомерност на разноските
на ответника.
С определение 260118/17.12.2021 г., по гр. д. № 719/2020 г. съдът е
прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска.
Определението е връчено на ответника на 11.01.2022 г., видно от разписката
на съобщението.
С молба вх. № 261478/30.12.2021 г., подадена чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Т., от ответника е поискано изменение на
определението за прекратяване на делото в частта за разноските, чрез
2
присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер, означен в
приложения към молбата списък по чл. 80 ГПК. Към молбата да приложени
договор за правна помощ и съдействие № 17 от 08.11.2021 г. със страни ЗАД
„ОЗК Застраховане“ и Адвокатско дружество „Дончева и Т.“, фактура №
46/01.11.2021 г. за правни услуги по договор № 17 от 08.11.2021 г. за сумата
от 2 436 лв. с ДДС с издател Адвокатско дружество „Дончева и Т.“ и
получател ЗАД „ОЗК Застраховане“, документ за заплащане по банков път на
сумата по фактурата и копие на акта за регистрация на адвокатското
дружество по ЗДДС.
С молба вх. № 260044/02.02.2022 г., подадена чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. К., от ищеца по делото е изразено
становище за неоснователност на молбата за допълване на определението,
като са изложено доводи за недължимост на разноските поделото, респ. за
присъждането им в по-редуциран размер от претендирания – по конкретно до
150 лв.
С определение № 260002/08.02.2022 г., по гр. д. № 719/2020 г. на РС
Тетевен, е допълнено определение 260118/17.12.2021 г., по гр. д. № 719/2020
г. в частта за разноските, като осъдил Р. АС. Р. да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ сумата от 1356 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС за процесуално представителство и защита на
дружеството от един адвокат, като претенцията е отхвърлена за разликата до
пълния претендиран размер от 2436 лв.
От правна страна съдът приема, че определението е правилно.
Постановилият го състав на РС Тетевен е отчел, че искането за
изменение на определението за прекратяване на делото е допустимо. То е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за обжалване на определението, а
поискалата го страна е представила списък по чл. 80 ГПК, с оглед на което е
осъществена и другата предпоставка за реализиране на допълване на
решението в тази му част (ТР 6-12-ОСГТК, т. 8).
Искането по чл. 248 ГПК се явява основателно по изложените от
районния съд съображения. Съответен на закона е изводът за възникване
правото на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото (чл. 78,
ал. 4 ГПК). Ответникът има право на разноски, с оглед ангажираните от
страната доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
3
в размер, включващ начислен ДДС. Адвокатското дружество и ответникът са
договорили възнаграждението за защитата и процесуалното представителство
по конкретното гр.д. № 719/2020 г. на РС Тетевен, определеният в договора
размер е с включен ДДС, заради регистрацията на адвокатското дружество,
доставчик на услугата, по ЗДДС и произтичащото от това задължение да
начислява този данък. Сумата по издадената фактура за доставената услуга
съответства по основание и размер на тази, в договора за правна помощ и
съдействие, а като по делото са ангажирани доказателства за заплащането
от ответника по указания в същите документи начин – по банков път.
Документите, свидетелстващи за възникването на вземането за адвокатско
възнаграждение (08.11.2021 г.) и за неговото плащане (09.11.2021 г.),
предхождат прекратяването на делото. В този смисъл страната, претендираща
разноски, е представила доказателства за извършването им. Законосъобразна
се явява и редукцията на районния съд, извършена по направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът е
отчел естеството на упражняваната от процесуалния представител на
ответника защита и размера на защитавания интерес (20 000 лв.), с оглед на
което е направено намалението на претендираното адвокатско
възнаграждение при минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г. (1130
лв.) с начислен ДДС – 1356 лв.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, според което
възнаграждението следвало да се намали под съответния минимум в Наредба
1/2004 г., доколкото делото е прекратено преди разглеждането му в
насроченото открито заседания и процесуалното действие на адвоката на
ответника се свежда единствено до подаване на писмен отговор. Такова
условие не се поставя от закона. Нещо повече, намаляване на
възнаграждението под установените в наредбата минимуми не се допуска (чл.
78, ал. 5 ГПК). Този минимален предел е възприет и в задължителната
практика на ВКС (ТР 6-13-ОСГТК, т. 3). При реализиране на отговорността
му за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи
само до извършените от адвоката на ответника процесуални действия до
момента на прекратяване на производството (вж. определения по ч. гр. д. №
3982/2015 г., IV г. о., по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о. и по ч. т. д. № 302/2022
г., II т. о.). Това е така, защото възнаграждението е заплатено от ответника
преди прекратяване на делото, т.е. налице е действително сторена от него
4
разноска. Договарянето му в минималните по Наредба 1/2004г. размери е с
оглед очакваната защита и процесуално представителство до приключване на
производството пред съответната инстанция, но до такова развитие не се
стига поради десезиране на съда, което действие не е обусловено и
мотивирано от поведението на ответника. Затова не би могло да се възприеме
разбирането в частната жалба, че възнаграждението в договорените
минимални размери не се следва на ответника, поради неосъществена пълна
реализация на производството пред една инстанция. То е в дисонанс и с
деликтния характер на отговорността за разноските в съдопроизводството.
По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното и и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260002/08.02.2022 г., по гр. д. №
719/2020 г. на РС Тетевен, с което е допълнено определение
260118/17.12.2021 г., по гр. д. № 719/2020 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5