Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Е. Янчева от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 191 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Б.Д.“ АД, ***, депозирана чрез Ц.И.–
директор на Дирекция „Методология“ към Управление „Правно“ на „Б.Д.“ АД, против
Решение № 309/21.09.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1243/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В – 0047274/22.11.2021г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което
на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите /ЗКНИП/ на „Б.Д.“ АД, ***, е наложена имуществена санкция в
размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 27, ал. 2 от същия закон.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че НП се явява незаконосъобразно, доколкото е постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение. Тези твърдения се аргументират с
обстоятелството, че постановлението е издадено на 22.11.2021г., но е връчено на
наказаното лице на 30.05.2022г. при действие на нови процесуални норми в ЗАНН,
предвиждащи вече 14-дневен срок за атакуване на санкционния акт, както и
възможност за заплащане на 80% от размера на определената имуществена санкция в
хипотезата на новия чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, жалбоподателят
счита, че е лишен от възможност за ефективна защита. Сочи също, че релевантните
факти и обстоятелства не са прецизирани при издаване на процесното НП. Навежда
и доводи за незаконосъобразността на постановление и по същество, сочейки, че
таксата за разглеждане на искане и одобряване на креди не представлява такса,
свързана с усвояване и управление на кредита, поради което не е допуснато
твърдяното от АНО нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. По тези съображения
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен
юрисконсулт Жулиета Ж., която поддържа сочените отменителни основания.
Ответната страна,
директор на РД за областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Разград и
Силистра, със седалище *** към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, депозира писмено
становище чрез старши юрисконсулт В.П., в което обективира твърдения за
неоснователност на оспорването. Претендира и присъждане на разноски. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се
представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Б.Д.“ АД *** е кредитна
институция, която извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск, в стопанисван от обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „Цар
Освободител“ № 21.
Във връзка с изпълнение
на месечен план за контролната дейност на КЗП, на 10.03.2021г. свидетелите В.Г.и
Н.Й.- компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр.
Варна, офис Шумен, извършили проверка в посочения обект. С оглед установяване
спазване на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите /ЗКНИП/ с КП №К-2703675 от 10.03.2021г. инспекторите изискали
дружеството да представи два договора сключени през м. януари и м. февруари
2021г. за предоставяне на кредит за закупуване на жилищен имот, заедно с
документи към тях.
На 23.03.2021г. били
представени изисканите договори, един от които - Договор за жилищен кредит №
10096984 от 29.01.2021г. При проверка на представените документи било
установено, че в Договор за жилищен кредит № 10096984 от 29.01.2021г.
кредитната институция изисква от кредитополучателя заплащане на такса за
действия свързани с усвояване и управление на кредита, която била вписана и в
погасителния план по кредита. Съгласно Приложение 3 „Такси по жилищни и
ипотечни кредити“, представляващо неразделна част от договора, била посочена
такса за разглеждане на искане и одобряване на кредита в размер на 0.25% върху
одобрения размер на кредита. Същата се изисква и събира за извършване на
дейност оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента, изразяваща
се в проверки в публичните регистри, изготвяне на рейтинг. Доколкото тази такса
била описана в погасителния план като задължение под № 0 в размер на 418.62
лева, контролните органи приели, че същата се заплаща след подписването на
договора и усвояване на кредита само от кредитополучатели получили кредит и се
касае за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита.
Предвид констатациите
при проверката, В.Г.приел, че дружеството при сключване на Договор за жилищен кредит
№ 10096984 от 29.01.2021г. като е изискал от кредитополучателя заплащане на
такса за оценка на платежоспособност в размер на 418.62 лева за действие
свързано с усвояване и управление на кредита, е нарушил чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което на
17.06.2021г. съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН №К – 0047274, в
присъствието на упълномощен представител Г.Д., на която е и връчен. При
предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт, АНО издал впоследствие и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че входа
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като наказателното постановление е издадено от
компетентно длъжностно лице в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Според съда правото на нарушителя да узнае за
какво нарушение му е съставен акта, обстоятелствата при които е извършено и да
отстоява своята теза срещу това твърдение, не е било нарушено. Съдебният състав
счел за неоснователен и изложения довод, че доколкото НП било издадено
съобразно старите правила на ЗАНН, а връчено на дружеството при действието на
новите правила на ЗАНН, е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като лишавало банката от възможността за ефективна защита, вкл. и от
възможността да се ползва от разпоредбата на чл. 79б ал. 1 от ЗАНН. За да
отхвърли този аргумент съдебният състав е посочил, че правото на защита на банката
не е ограничено по никакъв начин, доколкото връчването на НП след влизане в
сила на новите разпоредби на ЗАНН, между които и чл. чл. 79б ал. 1, се явява по – благоприятно за нарушителя, при
което е регламентиран е по-дълъг срок за обжалване на издаденото НП и не лишава
нарушителя от възможността да се ползва от разпоредбата на чл. 79б ал. 1 от ЗАНН, а напротив предоставя му такава възможност, каквато преди това не е съществувала,
което безспорно е по- благоприятно за него. Въззивният съд констатирал, че НП
съответства и на материалния закон, доколкото се установява, че с поведението
си санкционираният субект е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП,
изисквайки заплащане на такса за действие по усвояване и управление на кредита
в нарушение на императивния правов ред. Този свой извод съдът аргументирал,
съобразявайки относимата правна уредба и анализирайки приобщените писмени и
гласни доказателства, въз основа на които е формирал решаващия си правен извод,
че дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в размер на 418.62
лева, свързана с управлението и усвояването на кредита, а не такса за отделна,
допълнителна услуга. Поради това районният съд потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с
приложимия закон.
На първо място, следва да се посочи,
че касационната инстанция не намира резон да кредитира твърденията на
инициатора на настоящото производство за наличие на допуснато съществено
процесуално опущение. Поддържаните и пред настоящата инстанция твърдения са получили
обоснован отговор от районния съд, който се споделя напълно и от решаващия
състав на Административен съд – Шумен. Касаторът изразява принципна позиция,
без обаче да установява, че на практика правото му на защита е било засегнато.
Това е така, тъй като жалбата му е разгледана по същество, доколкото е била
депозирана в срок и достъпът му до правосъдие не е бил препятстван, като от
тази позиция твърденията, че е налице различен нормативно въведен срок за
обжалване на НП по старата редакция на ЗАНН, макар и принципно правилни, не са
относими към казуса. За неоснователни съдът намира и доводите, че субектът е
бил лишен от възможността, предвидена в новия чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН. Това не е
така, доколкото приложимостта на този нов законов постулат е поставена в
зависимост от поведението на лицето-нарушител. По делото не са налични
доказателства, а и не се твърди, банковата институция да е предприела стъпки,
насочени към заплащане на определената ѝ имуществена санкция в занижен
размер в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление – напротив,
тя е упражнила правото си да го оспори по надлежния ред, а това поведение
изначално препятства приложението на коментираното правило от ЗАНН.
Касационният състав приема също, че
изводът на решаващия състав на РС - Шумен, който е направен въз основа на
задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определената
и такса по своя характер е изисквана за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, е напълно законосъобразен и правилен. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото
качество притежава кредитната институция, според § 1, т. 10 от закона, не може
да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Дали процесната такса попада в
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП
се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и
управление на кредита. В настоящия казус, таксата е била изискана с Погасителен
план към Договор за банков ипотечен кредит, като задължение под № 0 в размер на
418.62 лева – видно от съдържанието на коментирания погасителен план, в него за
дата на усвояване на кредита е посочена датата 29.01.2021г., към който момент
следва да бъде заплатена и таксата в съответната стойност. Съгласно Приложение
3 „Такси по жилищни и ипотечни кредити“, представляващо неразделна част от
договора за кредит, таксата за разглеждане на искане и одобряване на кредит в
размер на 0.25 %, по същество се изразява в извършване на проверка от служител
в банката в публични регистри. Тази формулировка предполага, че сумата,
определена единствено като процент, се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора,
като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане – в този смисъл е и
обяснителната бележка към т. 1 от Приложение № 3, където таксата за разглеждане
на искане и одобряване на кредит е указано, че се дължи след одобрение на
искането за кредит. Този извод следва и от обстоятелството, че размерът на
таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. При това положение
закономерно от въззивния съд е прието, че тази такса е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Видно и
от правилото на чл. 13, ал. 1 от глава пета от закона, задължение на кредиторът
е да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно т. 18 от
ДР на закона, „оценка на кредитоспособността“ е оценка на възможността за
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит. Следователно
действията по извършване на кредитна оценка са свързани с усвояването на
кредита и по отношение на същите събирането на такса от потребителите е
незаконосъобразно.
При тези данни, направеният от
въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството
нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП се
споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало
от кредитополучателя еднократната такса за действия свързани с усвояване и
управление на кредита, изисквана
и събирана за извършване на дейност по оценка на платежоспособност и
платежоготовност на клиента, безспорно е осъществен състава на нарушение
по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца по
чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП.
С оглед изложеното, касационният
състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, намирайки го за законосъобразно. По тези съображения
решението следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът, като съобрази характера на
спора, намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисия за
защита на потребителите - гр. София юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 309/21.09.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1243/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“ АД, *** да заплати на Комисия за защита на потребителите - гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.12.2022 г.