Решение по дело №15543/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              29.10.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА  

 

при секретар И.Апостолова  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15543 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №15543/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ю.Б.Г.” ЕООД *** срещу решение №128545 от 30.05.2019 г постановено по гр.д.№54092/18 г на СРС , 81 състав , с което е прието за установено по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.327 ТЗ, на “О.“ ЕООД *** срещу въззивника , че последният дължи сумата от 2193,12 лв главница по фактура №********** от 26.01.2017 г ; сумата от 631,20 лв главница по фактура №********** от 17.02.2017 г.; и сумата от 405,60 лв главница по фактура №********** от 01.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК /18.05.2018 г/ до окончателното плащане на задължението ;  за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.05.2018 г по ч.гр.д.№31792/18 г на СРС , 81 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

         Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват договорни отношения между страните – няма писмен договор , а лицето К. подписало фактурите за приемане на стоката няма представителна власт за дружеството .  ССЕ не доказва договорни отношения , а счетоводните документи са представени от трето лице-счетоводна фирма .

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. СРС е обсъдил всички налични доказателства и правилно е приел , че искът е основателен. Осчетоводявянето на фактурите от ответника представлява извънсъдебно признание за продажбите и изпълнението на ищеца по делото.

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.06.2019 г и е обжалвано в срок на 28.06.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника от обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че страните са сключили договори за търговски продажби , материализирани в процесните фактури . Фактурите са осчетоводени както от ищеца , така и от ответника ; и представляват доказателство за извършеното предаване на стоките . Ответникът е ползвал данъчен кредит  по процесните фактури.

Решението на СРС е правилно , а оспорванията на въззивника се опровергават от доказателствата по делото. Както е посочил първоинстанционният съд процесните фактури доказват доставка и предаване на стоките от продавача-ищец , като ответникът е следвало да ги заплати по банков път , което не е направено.

Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура от купувача по търговска продажба в дневника му за покупки по ЗДДС представлява извънсъдебно признание на задължението , както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение №252 от 03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС  II ТО , решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Процесният случай е точно такъв – както установява ССЕ фактурите са били осчетоводени от ответника . Без значение е , че данните са предоставени от счетоводна фирма на ответника – тази фирма предоставя данни от счетоводството на лицето .

 Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна. Решението на СРС следва да се потвърди , включително и в частта за разноските. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна прид СГС – адвокатско възнаграждение .

С оглед материален интерес по всеки един от исковете под 20 000 лева по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.  

    

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №128545 от 30.05.2019 г постановено по гр.д.№54092/18 г на СРС , 81 състав .

 

ОСЪЖДА „Ю.Б.Г.” ЕООД *** да заплати на “О.“ ЕООД *** сумата от 540 лева разноски пред СГС

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                  2.