Р Е Ш Е Н И Е
№ 1625
гр. Пловдив, 2 август 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети юли,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря П. П. и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1561 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.200, ал.1, т.27, пр.1 от Закона за водите (ЗВ).
“НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Борис III“ №136, ЕИК *********,
представлявано от юрисконсулт А.П.- пълномощник, обжалва Решение №459 от 21.04.2021г.
по Н.А.Х. дело №20215330200521 (521) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г.,
ХХVІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП)
№1 от 05.01.2021г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление
на водите “Източнобеломорски район“, гр. Пловдив (БДУВИБР- Пловдив), с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се отмени процесното НП. Алтернативно се заявява наличието на маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Ответникът по делото- Басейнова
дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, чрез
юрисконсулт Д. Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Владимир Вълев, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 28.07.2020г. е извършена проверка
по документи от служители на БДУВИБР- Пловдив относно спазване на графика за
използване на водите на комплексните и значими язовири за месец юни 2020г. по
Разрешително за водовземане №3169 от 08.12.2003г., продължено с Разрешително
№3169 от 21.02.2007г. и с Решение №39 от 15.02.2012г., издадени от министъра на
околната среда и водите (МинОСВ), с краен срок на действие 21.02.2022г., с
титуляр “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД и с цел на водовземането- напояване. В рамките
на проверката, по отношение на спазването на графика за използване на водите на
комплексните и значими язовири за месец юни 2020г. по посоченото разрешително
за обект: язовир “Кричим“, последно стъпало на каскада “Доспат – Въча“,
изграден на река Въча, в землището на гр. Кричим, област Пловдив, са проверени
множество документи, а именно: справка от “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД за
ползваните води от язовир Въча, чрез водохващане на река Въча за напояване за
месец юни 2020г., с Вх.№КД-05-1006 от 09.07.2020г., представена в БДУВИБР-
Пловдив; график на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за
използване водите на комплексните и значими язовири през месец юни 2020г.,
утвърден от МинОСВ; писмо с Изх.№4-00-224 от 12.06.2020г. на МинОСВ; график за
месец юни 2020г. с Вх.№КД-02-17 от 12.06.2020г.
За резултатите от проверката
е съставен Констативен протокол №ПВ1-116 от 28.07.2020г., според който
протокол, разрешените водни количества за напояване съгласно утвърдения график
от МинОСВ за месец юни 2020г. са 0,0408 млн.куб.м., като допълнително за
напояване са отпуснати 1 млн.куб.м. или общо 1 040 800 куб.м. Според
представената от касатора справка, за напояване са използвани общо 59 260
куб.м. вода, чрез следните съоръжения: ГНК В IV – 4 660 куб.м.; ГТВ I – 7 000 куб.м.; ГНК
М1 – 6 000 куб.м.; след МВЕЦ „Брестиом“ от ГНК III и I –
4 500 куб.м.
За водоем “Европа
Консулт“ са подадени 600 куб.м.; за други цели- дворец Кричим са подадени
37 100 куб.м; за гребен канал Пловдив са подадени 500 000 куб.м.
Разположените след
изравнител „Устина“ МВЕЦ „Лозята 1“ и МВЕЦ „Брестиом“ са преработили съответно
1 000 000 куб.м. и 1 521 799 куб.м.
Според справката на
касатора, са посочени отнети водни обеми от водохващане река Въча в посока
изравнител „Устина“ 4 035 200 куб.м., а по график общо отпуснатите
обеми по направление „Устина“ са 3 081 659 куб.м., с което касаторът
отнема с 953 541 куб.м. повече водни обеми от посочените в графика за
месец юни.
С писмо Изх.№ПО-02-291
от 04.09.2020г. на директора на БДУВИБР- Пловдив, се поканва законен
представител на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД да се яви на 17.09.2020г. в БДУВИБР-
Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), за констатирано нарушение с Констативен Протокол №ПВ1-116 от
28.07.2020г. Като приложение към посоченото писмо на касатора се изпраща и
копие на Констативен протокол №ПВ1-116 от 28.07.2020г.
Според приетото по
преписката заверено копие на известие за доставяне писмо с Изх.№ПО-02-291 от
04.09.2020г. е получено от “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД на 09.09.2020г.
На 17.09.2020г. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите
(АУАНЗВ) с №168, с който деянието на касатора, изразяващо се в отнемането на
953 541 куб.м. повече от посочените в графика за месец юни 2020г. или отнемането
на 4 035 200 куб.м. вместо общо отпуснатите 3 081 659
куб.м. по направление „Устина“, респективно неспазването на графика на МОСВ за
използване на водите на комплексните и значими язовири през месец юни 2020г.,
утвърден от МинОСВ, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на
чл.48, ал.1, т.11, във връзка с чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ.
Като приложение към
писмо с Изх.№ПО-02-291/1/ от 18.09.2020г. на директора на БДУВИБР- Пловдив,
процесният АУАНЗВ се изпраща до кмета на Столична община - Район “Овча купел“
за връчването му на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД.
Като приложение към
писмо с Изх.№РОК20-ДИ05-262-[1] от 28.09.2020г. на заместник-кмет на Столична община -
Район “Овча купел“ на БДУВИБР- Пловдив се изпраща екземпляр от процесния АУАНЗВ
с №168 от 17.09.2020г., подписан за “нарушител“ на 28.09.2020г. от юрисконсулт А.П.П.-
пълномощник.
На 02.10.2020г. в
БДУВИБР- Пловдив постъпва възражение с Вх.№ПО-02-291/5/ от юрисконсулт А.П.
против АУАНЗВ с №168 от 17.09.2020г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП,
предвид констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до повторно
заявеното възражението в касационната жалба, че процесният АУАНЗВ с №168 от
17.09.2020г. е съставен след изтичане на преклузивния срок за целта, поради
което е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността
на процесното НП и съответно неправилността на оспореното в настоящето
производство съдебно решение, то същото е неоснователно.
Съгласно чл.34, ал.1, пр.2
от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1,
пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушението и нарушителя.
Разбира се, процесуалният закон прави разграничение между понятията “откриване”
на нарушението /нарушителя/ и “установяване” на нарушението, като последното се
извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие
на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и
конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват
действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и
процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност,
които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от
дейността по установяването на административните нарушения и налагането на
административните наказания.
В случая, вмененото на
касатора нарушение е извършено в периода 01 – 30.06.2020г., за който период не
е спазен утвърденият от МинОСВ график за използване на водите на комплексните и
значими язовири през месец юни 2020г.
Нарушението е
установено, въз основа на посочените по-горе документи, като справката (Вх.№КД-05-1006/1/)
за използваните водни обеми от касатора през месец юни 2020г. постъпва в
БДУВИБР- Пловдив на 10.07.2020г. по електронна поща.
Съответно, на
10.07.2020г. на органите на БДУВИБР- Пловдив са станали известни всички налични
факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за наличието на
съставомерно деяние от страна на касатора, респективно да бъде установено
нарушението. Казано с други думи, императивно определеният срок по чл.34, ал.1,
пр.2 от ЗАНН започва да тече от 11.07.2020г. и изтича на 10.10.2020г., поради
което съставянето на АУАНЗВ с №168 на 17.09.2020г. се явява направено в рамките
на преклузивния срок за целта.
На следващо място,
Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната
колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния
контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите,
така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК),
доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да
се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая, както правилно
приема и районният съд, доказателствата по делото не позволяват формирането на
извод, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не е
налице маловажен случай на административно нарушение
С оглед очерталия се
изход на делото, в полза на БДУВИБР- Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№459 от 21.04.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330200521 (521) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление №1 от 05.01.2021г., издадено от директора на
Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район“, гр.
Пловдив, с което на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.
ОСЪЖДА “НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цар Борис III“ №136, ЕИК *********,
да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски
район“, гр. Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………