Р Е Ш
Е Н И Е
№………………
гр. София, 13.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието
на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №13279 по описа за 2018
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 35786/21.06.2018 г.
постановено по гр.д.№ 70401/2014 г. по описа на СРС, 27 с-в, е отхвърлен, като
неоснователен предявеният от И.Д.Г., ЕГН **********, против „Е.Д.А.Г.“ ООД, ЕИК
*******иск по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 КЗ (отм.) вр. чл. 2 от договор за възлагане от 03.12.2013
г. /договор за застрахователно посредничество/ сключен между И.Д.Г. и “Е.Д.А.Г.”
ООД, като застрахователен брокер, за признаване съществуване на парично вземане
в размер на 1873,69 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължения по договора от страна на “Е.Д.А.Г.” ООД, които задължения се
изразяват в задължение на ответника да познава детайлно всички застрахователни
продукти, които предлага - в това число - всички предварително поставени
условия и изисквания на застрахователя за сключването на съответния вид
застраховка, и добросъвестно и с грижата на добър стопанин да разяснява на
ищеца правата и задълженията му по сключения договор за застраховка със ЗАД „А.
по Застрахователна полица „Отмяна на пътуване“ № ********** от дата 02.12.2013
г., в резултат от претендираното неизпълнение на които задължения ищецът И.Д.Г.
да е понесъл вреди поради неполучаване на застрахователно обезщетение от ЗАД „А.“
АД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.10.2014
г. по ч. гр. д. 54723/2014 г. на 27 състав на Софийския районен съд.
С постановеното решение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, И.Д.Г. е осъден да заплати на „Е.Д.А.Г.“ ООД, сумата от 700,00
лв.-разноски за производството пред СРС.
Срещу постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца, в която се излага, че решението на СРС е необосновано
и неправилно; постановено при извършени от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, довели до неговата необоснованост и незаконосъобразност. Изразява
становище, че в случая отказът на застрахователя ЗАД „А.“ АД да изплати
застрахователно обезщетение по сключената застраховка не е предмет на спора и е
извън предмета на доказване. Въз основа на него обаче се поражда право за ищеца
да претендира обезщетение за вреди от застрахователния брокер- ответник в
производството, които се съизмеряват със сумата
заплатена за организираното пътуване, която не е възстановена от застрахователя
по сключената застраховка „отмяна на пътуване“ при настъпилото застрахователно
събитие - заболяване на сина и съпругата на ищеца на 28.12.2013 г. от вирусна
инфекция и последвалата в резултат на това отмяна на пътуване до Анталия в
периода 29.12.2013 г. - 02.01.2014 г.
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на предявения иск, както и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Е.Д.А.Г.“ ООД депозира
писмен отговор, в който сочи, че въззивната жалба е неоснователна по подробно
изложени съображения. Изразява становище, че именно отказът на застрахователят
да изплати застрахователно обезщетение, мотивиран с разпоредбата на чл.18 от
Специалните условия на застрахователния договор е именно причината ищецът да
предяви иск срещу ответникът като застрахователен брокер по договора за
възлагане. Поради това, според ответника, дали е основателен отказът на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е от значение за
основателността на предявения от ищеца иск. Моли за потвърждаване на
атакуваното съдебното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр.2 от ЗЗД във вр. чл. 153 и сл. КЗ (отм.) за признаване
съществуване на вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията
на ответника в качеството му на застрахователен брокер.
Ищецът претендира
обезщетение за неизпълнение на задълженията на ответника
в качеството му на застрахователен брокер по договор за застрахователно посредничество.
Страните не спорят
и се установява чрез събраните в първоинстанционното производство
доказателства, че на 02.12.2013 г. И.Д.Г. сключил договор за организирано
туристическо пътуване с туроператор „А.Т.БГ“ ЕООД, по силата на който
туроператорът се съгласил да предостави на ищеца и семейството му организирано
пътуване до Анталия за периода 29.12.2013 г. - 02.01.2014 г., за сумата
от 1873.69 лв. Плащането било извършено на две вноски: първата, в размер на
586.75 лв., ищецът платил на 20.11.2013 г., а разликата в размер на 1286.94 лв.
платил на 02.12.2013 г., при подписването на договора с туроператора.
В чл. 6 от договора
е посочено, че общата цена на всички услуги, включени в неговия обхват, е на
стойност 1873,69 лв., в еврова равностойност - 958
евро, като са предвидени в чл. 7 следните срокове и начини на плащане на общата
цена, а именно: капаро в размер на 179 лева на човек, съобразно условията на
конкретната програма“, като „резервация се прави само след заплащане на
капарото“ (чл. 7.1 от договора), а остатъкът по чл. 7.1 от договора,
„съобразно условията на конкретната програма“, следва да бъде заплатено в срок
до 30.11.2013 г. (чл. 7.2 от договора). Според чл. 7.3 от договора, в
случай, че сумата по чл. 7.2 от него не бъде заплатена в посочения срок,
резервацията се анулира и капарото остава в полза на туроператора.
В клаузата на чл.
11 от договора са регламентирани т. нар. анулации
и неустойки по него, като е предвидено, че „крайният срок, в който
потребителят може да се откаже от договора (анулация),
без да дължи неустойка, е 40 дена преди датата на пътуването (чл.
11.1.), а при анулация от страна на потребителя след
срока по т. 11.1, той дължи на туроператора неустойка: в размер на 30 % от
общата цена на пътуването - ако анулацията е
направена от 39 до 25 дни преди датата на отпътуване (11.2.1 от договора); в
размер на 70 % от общата цена на пътуването - ако анулацията
е направена от 24 до 15 дни преди датата на отпътуване (11.2.2 от договора); и
в размер на 100 % от общата цена на пътуването - ако анулацията
е направена 14 или по-малко дни преди датата на отпътуване (11.2.3 от
договора).
Според договореното
с клаузата на чл. 11.2.4 от договора за организирано пътуване: „при анулация на пътуването поради болест или други лични
причини, свързани с потребителя, той губи платените на туроператора суми в
съответствие със сроковете на анулация и в размерите
по т. 11.2.1, 11.2.2 и 11.2.3, респективно дължи заплащане на тези суми в
случай, че не ги е платил
В случая не е
спорно, че на 28.12.2013 г. се оказало, че за ищеца е невъзможно да осъществи
предстоящото пътуване поради вирусна инфекция на сина му и съпругата му.
Във връзка с така
настъпилото застрахователно събитие, с уведомление от 30.12.2013 г. същият
предявил пред ЗАД „А.“ АД претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, като ведно с претенцията представил и съответните „необходими и
задължителни“ документи. Като правното основание на застрахователната си
претенция ищецът цитирал клаузата на договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № **********/02.12.2013 г., със срок на
застрахователното покритие от 02.12.2013 г. до 02.01.2014 г. включително. При
сключването на сочената застрахователна полица посредник бил ответникът „Е.Д.А.Г.“
ООД, за което на 03.12.2013 г. бил подписан договор за възлагане.
Видно от
съдържанието на полицата, с нея е осигурено застрахователно покритие срещу
следните категории рискове при условията на обща застрахователна сума от
1873,69 лв., а именно:
/а./ срещу риска
„смърт вследствие злополука“;
/б./ срещу риска „разходи
за отмяна на пътуването“, дефинирани в полицата като „невъзстановими
разходи до размера на договорения лимит, извършени предварително във връзка с
пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора
/в./ срещу риска
„разходи за съкращаване или прекъсване на пътуването“, дефинирани като „частта
от сумата, платена за пътуването, която се отнася само до услугите, които са
платени и неизползваеми поради съкращаване или прекъсване на пътуването“;
/г./ срещу риска
„разходи за удължаване на пътуването“, дефинирани като „действително
извършените разходи за хотелско настаняване за до 2 нощувки, но не повече от 50
евро/щатски долари за една нощувка за едно лице и предварително платените, но
невъзстановени пътни разноски в случай на невъзможност за отпътуване поради
настъпването на форсмажорно обстоятелство“, и
/д./ срещу риска
„разходи за закъснение на самолетен полет“, дефинирани като обезщетение в
размер на 5 евро/щатски долари за всеки час от първите 12 часа забавяне и по 50
евро/щатски долари за всеки 12 часа след това, но за не повече от 36 часа
забавяне“.
Записано е, че
срокът на застраховката е 32 дни, като началото й е 00:00 ч. на 02.12.2013 г. а
краят й - 24:00 ч. на 02.01.2014 г.
В т.18 от
Специалните условия на застраховка „Отмяна на пътуване“, раздел „Сключване,
начало и край на застраховката“ е посочено, че застраховката се сключва с
начало датата на направената резервация и извършване на плащане, и е с край
дата на приключване на пътуването, при условие че е платена застрахователната
премия.
Установява се, че с
писмо от 10.01.2014 г. /изх.№ Л-325/ застрахователят ЗАД „А.“АД е отказал да
изплати застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Отмяна на
пътуване“ с мотив, че началото на застраховката е датата на направената
резервация и извършване на първото плащане /20.11.2013 г./ на пътуването.
По оплакване на
ищеца за отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение до
Комисия за финансов надзор с отговор от 23.01.2014 г. е заявено, че за отказа
на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, застрахования има
право да предяви правата си пред съда. От своя страна, за дейността на
застрахователния брокер – да реализира гражданската му отговорност пред съда.
Установява се, че в
сключения договор за възлагане от
03.12.2013 г. страните са предвидили, че И.Д.Г. /възложител/ възлага на
застрахователния брокер „Е.Д.А.Г.“ ООД /изпълнител/ да му посредничи при
сключване на застрахователен договор за застраховане на застрахователния
интерес на застрахования, като включително сключва от името на последния и за
негова сметка застрахователен договор. При осъществяване на тези действия
застрахователния брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на
предложенията за застрахователно покритие, предоставя консултантски услуги на
възложител, администрира сключването на застрахователния договор и следи
сроковете за подновяване на застрахователните договори. Както е посочено в т.3
от договора, възложителя И.Д.Г. е декларирал, че писменото предложение до ЗАД „А.“АД
за сключване на застраховка „Отмяна на пътуване“ съдържа вярна и пълна
информация, като му е известно, че въз основа на тази информация
застрахователния брокер е определил изискванията и потребностите на Възложителя
от посочения вид застраховка и му е дал съвет относно сключване на конкретния
застрахователен договор. В т.4 е предвидено, че при поискване от възложителя и
след сключване на отделен договор затова, застрахователния брокер му съдейства
за при уреждане на претенциите по застрахователния договор при настъпване на
застрахователно събитие. В т.5 е предвидено, че застрахователния брокер при
изпълнение на задълженията си по този договор действа добросъвестно и с
дължимата грижа разяснява правата и задълженията по застрахователния договор с
оглед защита на интересите на възложителя.
Чрез дадените пред
първата инстанция показания на свидетеля А.Х.Х.,
които настоящият състав кредитира, като пълни, обективни, незаинтересовани,
логически последователни и безпротиворечиви, се
установява, че при посещение на офиса на застрахователния брокер „Е.Д.А.Г.“ ООД
в търговски център в ж.к.Люлин, 6, гр.София, заедно със съпруга й И.Д.Г.,
двамата са получили необходимото съдействие и информация във връзка с получаване
на желания застрахователен продукт- застраховка „отмяна на пътуването“ с оглед
наличния във връзка с предстоящото им пътуване застрахователен интерес.
Установява се, че макар служителя на ответното дружество в посетения офис да не
е бил запознат с конкретните параметри на предлагания продукт – застраховка от
посочения вид е потърсена необходимата информация и съдействие от централния
офис. В резултат – полицата е била
подписана от служител от централния офис на дружеството – ответник и от
застрахования – ищец. Така установените обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетеля Е.П.Ц.дадени пред първата инстанция, които настоящият
състав кредитира като пълни, обективни, незаинтересовани, логически
последователни и безпротиворечиви. Чрез последните се
установява, че информация за застрахователния продукт – вид застраховка,
покрити застрахователни рискове, действие на застраховката и застрахователна
премия е била дадена на клиента – застрахован пряко чрез служителя на
дружеството в офиса в търговския център, който от своя страна се е свързал с
централния офис на застрахователния брокер.
Установява се, чрез
приложеното заповедно производство – ч.гр.д.№ 54723/2014 г. по описа на СРС, 27
с-в, че по заявление на застрахования - И.Д.Г. е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу застрахователния брокер „Е.Д.А.Г.“ ООД за сумата
1873.69 лв.-вреди от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „отмяна на пътуване“ по настъпило застрахователно събитие-
заболяване на сина и съпругата на застрахования, тъй като длъжника не е
съобразил датата на извършените плащания по договора за организирано
туристическо пътуване. В подаденото заявление са посочени подробно
обстоятелствата, от които произтича вземането, като е отразено, че длъжника –
застрахователен брокер не е изпълнил задълженията си да познава детайлно всички
застрахователни продукти, в т.ч. всички предварително поставени условия и
изисквания на застрахователя за сключване на съответния вид застраховка, като с
неизпълнение на задълженията си по този начин не е съобразил датите на
извършените от заявителя плащания.
По подадено
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК са дадени указания на заявителя да
предяви иск по реда на чл.422 ГПК /ред.ДВ, бр.59/2007 г./ в срока по чл.415,
ал.1 ГПК /ред.ДВ, бр.42/2009 г./ По предявените искове съобразно дадените
указания е образувано гр.д.№ 70401/2014 г. по описа на СРС, 27 с-в.
Съобразно така
установеното, съдът намира следното от правна страна:
В съответствие с
изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право, доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за
установени, а други за неосъществили се /при противоречиви доказателства съдът
трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните, а
отхвърля другите/, както и всички доводи на страните, които имат значение за
решението по делото /решение №.217/9.06.11 по г.д. №.761/10, IV ГО, ППВС 1/53/.
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153 КЗ (отм.) вр. чл. 2 от договор за възлагане
(имащ характер на договор за застрахователно посредничество по смисъла на КЗ -
отм.) за заплащане на обезщетение в размер на 1873.69 лв. за вреди поради
виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на ответника, като
застрахователен брокер по договор за възлагане от 03.12.2013 г., в резултат на
който е получен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по сключения
в резултат на застрахователното посредничество
договор за застраховка със ЗАД „А. по Застрахователна полица „Отмяна на
пътуване“ № ********** от дата 02.12.2013 г.
Съгласно чл. 79,
ал. 1, пр.последно ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнението. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
Възраженията на
ответника, че в случая е неприложима хипотезата на чл.177, ал.4 КЗ /отм./,
която разпоредба предвижда задължение за застрахователния брокер преди сключване
на конкретен застрахователен договор въз основа на писмено предоставена от
потребителя на застрахователни услуги информация да определи неговите
изисквания и потребности, както и основанията си за дадените на потребителя
съвети относно конкретна застраховка, настоящият състав намира за
неоснователни. Такива задължения се следват от указанията на закона и от договореното
между страните в сключения договор за възлагане. Твърдения за неизпълнението им
е било въведено от ищеца, като основание за търсеното обезщетение още в
подаденото заявление.
Установи се, че страните
са обвързани от валиден по смисъла на чл. 153, ал. 2 от КЗ / отм./ договор, с
който ищецът е възложил на ответника да го представлява при сключването на
застрахователен договор.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства, обсъдени по-горе се установи изпълнение на
задълженията по договора от страна на застрахователния брокер добросъвестно и с
дължимата грижа. Така, чрез събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите А.Х.и Е.Ц.се установи, че застрахователният брокер е проучил
нуждата и застрахователния интерес на застрахования ищец, извършил е пълен
анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно
покритие, предоставил е консултантски услуги на възложителя, администрирал е
сключването на застрахователния договор. Именно така се е стигнало до сключване
на застраховка „отмяна на пътуването“ с покритие на застрахователен риск - „разходи
за отмяна на пътуването“, дефинирани в полицата като „невъзстановими
разходи до размера на договорения лимит, извършени предварително във връзка с
пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора. Именно
този застрахователен риск, както се установи в случая е настъпил по отношение
на застрахованото лице – възложител.
Установи се, че при
изпълнение на сключения договор за възлагане, ответникът е спазил принципа на
доброволността и добросъвестно и с дължимата грижа е разяснил правата и
задълженията по застрахователния договор с оглед защита на интересите на ищеца,
като потребител на застрахователна услуга /чл.173 КЗ /отм./.
В производството не
се твърди, а и не се установява, чрез събраните доказателства на
застрахователния брокер да е било възложено допълнително съобразно договореното
в т. 4 от договора – „при поискване от възложителя и след сключване на отделен
договор затова, застрахователния брокер да му съдейства при уреждане на
претенциите по застрахователния договор при настъпване на застрахователно
събитие“.
Установи се, че
отказът на застрахователя ЗАД „А.“АД не е мотивиран с неизпълнение на
задължения на застрахователния брокер и/или на застрахования. Изложените аргументи
в изпратеното до застрахования писмо съдържа единствено съображения за времевия
период на действие на застраховката –т.18 от Специалните условия на застраховка
„Отмяна на пътуване“, раздел „Сключване, начало и край на застраховката“, в
която както бе посочено е регламентирано, че застраховката се сключва с начало
датата на направената резервация и извършване на плащане, и е с край дата на
приключване на пътуването, при условие че е платена застрахователната премия.
В случая се
установи, че застрахователния договор е бил сключен към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 28.12.2013 г., както и че към този момент е била
заплатена застрахователната премия, т.е. към момента на настъпване на същото е
налице валидна застраховка за посочения покрит риск.
В производството не
са събрани доказателства и такива не се съдържат по образуваната при
застрахователя щета, които да обуславят конкретно основание за отказ за
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя ЗАД „А.“АД.
Договорът за организирано пътуване е бил сключен на 02.12.2013 г., на която
дата е бил сключен и договора за застраховка „отмяна на пътуването“. Поради
това, съдът намира за установено, че в срока на действие на застраховката по
т.18 от Специалните условия е настъпило застрахователно събитие, което е покрит
риск от застрахователя и същият е следвало да заплати обезщетение за „невъзстановимите
разходи до размера на договорения лимит, извършени предварително във връзка с
пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора. За
този извод е без значение кога и дали е заплатено капаро по договора за организирано
пътуване.
В изпратеното от
Комисия за финансов надзор писмо ясно е посочено, че същата не извършва контрол
за законосъобразност на отказа на застрахователя и за реализиране на правата си
ищецът следва да сезира съда, което в случая не е сторено.
Съгласно чл.211 КЗ
/отм./, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон.
В КЗ (отм.) изрично
са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на
обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице
неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за
значителни с оглед интереса на застрахователя: 1./ ако неточно обявеното или
премълчано обстоятелство при сключване на договора или на новонастъпило
обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл. 189, ал.
4 КЗ (отм.) и чл. 191, ал. 2 КЗ (отм.); 2./ ако застрахованият не е изпълнил
задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие в законоустановените
срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно
установяването им от застрахователя - чл. 206, ал. 3 КЗ (отм.); 3./ ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението
за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на
това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл.
207, ал. 2 КЗ (отм.). В тези случаи на неизпълнение от застрахования на основни
законоустановени задължения, които са приети за
значителни за интереса на застрахователя, за да възникне правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно
събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило.
Ето защо, по
аргумент на цитираните разпоредби на отменения КЗ, тази причинна връзка следва
да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от
закона, а от договора, за да възникне основание за отказ за плащането на
обезщетението по чл.211, т. 2 КЗ /отм./. Както бе посочено, в случая от страна
на застрахователя не е налице мотив за отказа да изплати застрахователно
обезщетение. Не е извършен и контрол за законосъобразност на този отказ по
съдебен ред по инициатива на правоимащия -застрахован.
Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата 356.00 лв.-възнаграждение за адвокат.
Последното при съобразяване, като основателно направеното искане от насрещната
страна за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 35786/21.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 70401/2014 г. по описа на СРС, 27
с-в.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********
да заплати на „Е.Д.А.Г.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК
сумата 356.00 лв.-разноски за възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.