Р Е
Ш Е Н И Е
№......
Г.Т., 11.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Г.Т.в публично заседание, проведено на двадесет и трети
февруари две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
Николов
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 00023 по описа на Г.Т.за 2009г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Ищците К.Т.В., ЕГН ********** ***, В.И.С., ЕГН **********
***, О.К.С., ЕГН ********** ***, С.К.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.З., ЕГН **********
***, Н.Р.С., ЕГН ********** ***, А.А.Д., ЕГН ********** ***, А.А.К., ЕГН **********
***, Л.А.Д., ЕГН ********** ***, Е.К.У., ЕГН ********** *** и Н.К.Д., ЕГН **********
*** всички с адрес за връчване на пълномощник: град Г.Т., ул.”В.А. № ., адв. И.М., заявяват, че не могат доброволно да поделят с
ответниците Ю. П.Р.-Г., ЕГН ********** ***, Е.Т.П., ЕГН ********** *** чрез Г.Л.М.,
ЕГН ********** в качеството му настойник
и А.Р.Б., ЕГН ********** ***, следния
недвижим имот: НИВА с площ от 220,997 дка, находяща се в землището на С.Ч.,
общ.Г.Т., ІІ категория, който имот представлява сумарна част от имоти №....с
площ от 200,004 дка и №.... с площ от 50 дка, образувани от имот №.... по плана за земеразделяне землището на С.Ч.,
общ.Г.Т., при законовите квоти. С оглед извършване на разпоредителни сделки със
съсобствената земя в размер на 220,997 дка, се иска
прогласяване недействителността на нотариални актове № 161, том VІІа, рег.№
2538, н.д.№ 542 от 26.04.2001г. и № 160, том VІІа, рег.№ 2537, н.д.№ 541 от
26.04.2001г. на нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., договор за
доброволна делба от 06.06.2002г., вписан под № 270, том ІІІ, вх.рег.№
1298/06.06.2002г. на СлВп при Г.Т.и се отменят същите
до размера на 220,997 дка. В съдебно заседание е направено уточнение, че
искането за обявяване недействителност на посочените сделки е по реда на чл.26,
ал.2, предл.1 ЗЗД.
Впоследствие Г.Т.е конституирал в качеството на
настойник и представляващ ответницата Е.Т.П., ЕГН ********** ответницата Ю. П.Р.-Г., ЕГН **********, а след смъртта на
ответницата Е.Т.П., ЕГН ********** е
конституирана като ответница единствената й наследница и нейна майка В.К.М.,
ЕГН **********.
Ответниците Ю. П.Р.-Г. и А.Р.Б. са представили
отговори на исковата молба. Ю. П.Р.-Г. счита иска за недопустим, тъй като от
данните по делото не се установявало наличие на съсобственост. С протокол №
42/3 от 20.09.2006г. на ОС”Земеделие” – Г.Т.е признато, че 220,997 дка са
собственост на наследниците на Т. Р. *** Т. но липсвала скица, която да
индивидуализира имота по граници, местонахождение, номер на имота, както и
нанасянето му в КВС, поради което делба на конкретен обект на правото на
собственост в случая няма. Освен това през 2001г. с имота от 250 дка, част от
който се претендира като съсобствен, са извършени
разпоредителни сделки, по силата на които 200,003 дка в идеални части са
прехвърлени на А.Р.Б., а 50 дка са прехвърлени в идеални части на Д.С.С., а
впоследствие с договор за доброволна делба двамата приобретатели
са преобразували в реални части прехвърлените им идеални. През 2007г.
настоящите ищци са предявили иск по чл.108 ЗС относно процесната
земя от 200,997 дка, определена от съда като съсобствена,
като впоследствие е последвал отказ от иска. Този отказ имал силата на пресъдено нещо, поради което въпросът за собствеността бил
решен и не подлежал на пререшаване. Прави възражение за придобиване по давност
по чл.79, ал.2 ЗС на имота от 50 дка като наследник на Д.С.С.. Ответникът А.Р.Б.
счита, че искът е неоснователен и незаконосъобразен, поради което недопустим.
Сочи, че първоначално е получил 200,003 дка в идеални части от нива, цялата от
250,003 дка, а впоследствие с договор за доброволна делба е получил в реални
граници имот, който владее самостоятелно и безпрепятствено, необезпокоявано от
2001г. до датата на завеждане на настоящия иск 2009г., като в този смисъл прави
възражение за кратка придобивна давност на имота по
чл.79, ал.2 ЗС.
Ответникът В.К.М. не представя отговор на исковата
молба, не се явява в съдебно заседание и не заявява становище.
Районният съд, след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Решение № 261/2001г. по гр.дело №
00064/2000г. по описа на Г.Т.е признато за установено, че правото на
собственост върху 250,000 дка земеделска земя в землището на С.Ч., общ.Г.Т.,
имот №...., принадлежи на всички наследници на общия наследодател Т. Р.Й.. Отменен
е НА № 79, том Іс, нот.дело № 208/1998г. на Г.Т..
Видно от Решение № 479 от 28.12.2001г. по в.гр.дело №
486/2001г. по описа на ДОС, е оставено в сила Решение № 261/2001г. по гр.дело №
00064/2000г. по описа на Г.Т.в частта, в която са уважени исковете до размера
на 221 дка земеделска земя, като е отменено решението в останалата му част за
разликата над 221 дка до 250 дка от посочения имот, а именно земеделска земя в
землището на С.Ч., общ.Г.Т., имот №..... Решението е обжалвано пред ВКС, който
е потвърдил решението на ДОС, като същото е влязло в сила на 28.06.2004г.
Видно от НА № 160 от 26.04.2001г., извършен от
нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., вписан с вх.рег.№ 2444/2001г.,
акт № 159, том ІІІ, дело № 596/2001г. на СлВп при Г.Т.,
Ю. П.Р.-Г. прехвърля на А.Р.Б. срещу гледане и издръжка следния недвижим имот:
НИВА от 200,003 дка в идеални части от нива, цялата с площ от 250,003 дка,
втора категория, находяща се в землището на С.Ч., общ.Г.Т., местността „К.”,
имот с кадастрален №.... по плана на земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т.,
като прехвърлителят си запазва правото на ползване
върху така описания имот докато е жива.
Видно от НА № 161 от 26.04.2001г., извършен от
нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., вписан с вх.рег.№ 2445/2001г.,
акт № 160, том ІІІ, дело № 597/2001г. на СлВп при Г.Т.,
Ю. П.Р.-Г. прехвърля на Д.С.С. срещу гледане и издръжка следния недвижим имот:
НИВА от 50,000 дка в идеални части от нива, цялата с площ от 250,003 дка, втора
категория, находяща се в землището на С.Ч., общ.Г.Т., местността „К.”, имот с
кадастрален №.... по плана на земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т., като прехвърлителят си запазва правото на ползване върху така
описания имот докато е жива.
Видно от Договор за доброволна делба от 06.06.2002г.,
вписан под № 270, том ІІІ, вх.рег. № 1298/06.06.2002г. на СлВп
при Г.Т., А.Р.Б. и Д.С.С. получават в дял и стават собственици на следните
недвижими имоти: А.Р.Б. съответно на
НИВА с площ от 200,004 дка по графика, а 200,003 дка по документ, втора
категория, находяща се в землището на С.Ч., общ.Г.Т., местността „К.”, имот с
кадастрален №....по плана на земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т., а Д.С.С.
съответно на НИВА с площ от 50,00 дка, втора категория, находяща се в землището
на С.Ч., общ.Г.Т., местността „К.”, имот с кадастрален №.... по плана на
земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т..
Видно от Протокол № 42/3 от 20.09.2006г. на
ОС”Земеделие и гори” Г.Т.по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ административният орган е
признал и определил за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи с план за земеразделяне на наследниците на Т. Р. *** Тошево в размер на
220,997 дка въз основа на цитираните по-горе решения по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ,
постановени по гр.дело № 00064/2000г. по описа на Г.Т.. Актът не е обжалван и е
влязъл в сила.
Видно от писмо изх.№ ПО-07-52/14.01.2010г. на
ОС”Земеделие” Г.Т., съдът е уведомен, че не може да се издаде скица на имот №....,
удостоверяваща решението по Протокол 42/3 от 20.09.2006г., тъй като партидата е
закрита предвид прехвърлителните сделки, обективирани в посочените по-горе НА № 160 и № 161 от
26.04.2001г.
Към делото са приложени като доказателства редица
дела, водени между страните. Гр.дело № 00144/2005г. по описа на Г.Т.е за делба
на съсобствения имот в размер на 221 дка, част от
нива с площ от 250 дка с №...., като същото е прекратено поради липса на
процесуални предпоставки, предпоставящи правото на иск, в случая право на делба
- липса на акт по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, изхождащ от надлежния орган –
ОС”Земеделие и гори” Г.Т., удостоверяващ последицата от приключване на гр.дело
№ 00064/2000г. По гр.дело № 00004/2007г. по описа на Г.Т.ищците по настоящото
дело са поискали да се признае за установено по отношение на всички ответници –
Ю. П.Р.-Г., Д.С.С. и А.Р.Б., че земеделска земя, нива с площ от 220,997 дка в
землището на С.Ч., общ.Г.Т., е съсобствена, че НА №
160 и НА № 161 от 26.04.2001г. са недействителни и се осъдят ответниците да
предадат владението върху процесния имот. С молба
вх.№ 689 от 06.03.2009г. ищците са направили изявление за отказ от иска и
делото е било прекратено с определение на 09.03.2009г.
В производството са били допуснати свидетелски показания.
Св. М.И.В.е земеделски производител. Същият
свидетелства, че от 4-5 години обработва земята на ответницата Г. – по
документи се водела на мъжа й и на сина й. Преди това я е обработвал Р.С.и
съпруга на Г., а рентата е вземана от ответницата. Не е чувал за спорове около
тези земи. Имал сключени договори, но не са нотариално заверени, включително и
за тази година. Не е искал документи за собственост, а разчитал само на
скиците. Преди сключвал договорите само с Г., а сега и със сина й.
Св. Р.П.Н. се познават с ответника Б. от деца. Не е сигурен къде същият има земеделски земи –
според свидетеля в с.В. или с.П. Не бил споделял за проблеми или спорове за
земя. Смята, че земята вероятно е наследствена.
Св. Р. С. И. твърди, че с ответника Б. са водили
разговори за инвестиционни намерения за земеделските му земи, които били около
200 дка. Не са говорили за спорове и дела, доколкото знае, получавал е рента.
Не знае къде точно са земите, но е сигурен, че са в землището на С.Ч..
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните
по делото, че са наследници на общия наследодател Т. Р. *** ****. Ответницата Ю.
П.Р.-Г. е майка на ответника А.Р.Б., приобретатаел по
сделката, обективирана в НА № 160 от 26.04.2001г., извършен от нотариус №...при НК с
район на действие Г.Т., вписан с вх.рег.№ 2444/2001г., акт № 159, том ІІІ, дело
№ 596/2001г. на СлВп при Г.Т.и съпруга на Д.С.С., приобретател по
сделката, обективирана в НА № 161 от 26.04.2001г.,
извършен от нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., вписан с вх.рег.№
2445/2001г., акт № 160, том ІІІ, дело № 597/2001г. на СлВп
при Г.Т., който към датата на предявяване на настоящия иск е починал. Безспорно
е също, че ищците по настоящото дело са провели успешно иск по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ, като по силата на влязлото в сила на 28.06.2004г. решение по гр.дело №
00064/2000г. е признато за установено, че възстановените от ПК-Г.Т.общо
250 дка земеделски земи 221 дка са принадлежали към момента
на образуване на ТКЗС на общия наследодател Т. Р. ***9 дка са признати за възстановени на
ответницата и по настоящото дело Ю. П.Р.-Г.. Те са конкретизирани с плана за
земеразделяне като нива от 250 дка, съставляваща имот №.... по КВС на С.Ч.,
общ.Г.Т.. От този имот, докато е провеждано производството по гр.дело №
00064/2000г. по описа на Г.Т., първоначално са били прехвърлени от страна на Ю.
П.Р.-Г. срещу издръжка и гледане идеални части в размер на 200,003 дка
съответно на А.Р.Б. и 50,00 дка съответно на Д.С.С.. Впоследствие с Договор за
доброволна делба от общия имот №.... са обособени имоти №....с размер от
200,003 дка и №.... с размер от 50,00 дка. ОС”Земеделие
и гори” Г.Т.е издала акт по чл.18ж ППЗСПЗЗ вр. чл.14,
ал.7 ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по гр.дело 00064/2000г. по
описа на Г.Т., а изследвайки административния акт по реда на косвения съдебен
контрол, настоящият състав намира, че същият е действителен и е произвел целеното
правно действие. В този смисъл възраженията на ответницата Ю. П.Р.-Г. са
неоснователни. Това е така, тъй като от една страна решението на ПК е стабилен
административен акт, което има конститутивно действие
и е надлежен титул на собственост на лицата, в чиято имуществена сфера е
възстановен земеделския имот /т.1 от ТР 1 от 1997г. на ВКС/. В случая
първоначално ПК-Г.Т.е издала решение, което
впоследствие е изменено с оглед влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по
гр.дело № 00064/2000г. по описа на Г.Т.само по отношение на лицата, спрямо
които се възстановява процесната земя. Предвид
извършените разпоредителни сделки досието на имот №.... е било закрито на основание
чл.29, ал.5 от Наредба № 3 от 28 април 2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във вр. с ал.4 от същата наредба, която е била в сила към
датата на издаване на това последващо решение, следствие на разделянето му на
два нови имота: №....и №....11. В този смисъл следва да се разбира и писмо
изх.№ ПО-07-52/14.01.2010г. на ОС”З.” Г.Т., посочено по-горе, т.е. не е
възможно да се издаде скица за нещо, което вече е заличено. В исковата молба процесният имот е индивидуализиран с площ от 220,997 дка
като част от имотите с №....и №...., образувани именно чрез отделяне от имот №....,
който е бил предмет както на първоначалното решение на ПК-Г.Т.,
така и на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и на последващото решение на
ОС”Земеделие и гори” Г.Т.. От приложените по делото скици е видно, че чрез същите
се идентифицира първоначалният имот №...., от който са обособени два нови, а
именно №....и №...., като границите на първоначалния имот съвпадат напълно с
границите на обособените от него, видно и от НА № 160 и № 161 от 26.04.2001г., които
включват и претендираните 220,997 дка в идеални части
от тях, при границите и съседи съответно: за имот №....при граници и съседи имоти № 000057, №...., № 000078 и №
000083 и за имот №.... при граници и съседи имоти № 021020, № 000057, № 021012,
№ 021011 и № 000078.
За да се постанови правилно решение в настоящото
производство, следва да се отговори и на следните въпроси: действителни ли са
оспорените сделки, обективирани в НА 160 и НА № 161
от 26.04.2001г. и Договор за доброволна делба от 06.06.2002г.; какви са правата
на приобритателите по тези сделки с оглед отговора по
първия въпрос и във връзка с наведените възражения от страна на ответниците Р.-Г.
и Б., че са придобили прехвърлените имоти по давност по реда на чл.79, ал.2 ЗС.
С исковата молба са предявени при условията на
обективно и субективно съединяване искове за обявяване за недействителни на
основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД на
разпоредителните сделки, обективирани в НА № 160 от
26.04.2001г., извършен от нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., вписан
с вх.рег.№ 2444/2001г., акт № 159, том ІІІ, дело № 596/2001г. на СлВп при Г.Т., НА № 161 от 26.04.2001г., извършен от
нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., вписан с вх.рег.№ 2445/2001г.,
акт № 160, том ІІІ, дело № 597/2001г. на СлВп при Г.Т.,
по силата на които Ю. П.Р.-Г. прехвърля на А.Р.Б. и Д.С.С. срещу гледане и
издръжка недвижими имоти, съответно НИВА от 200,003 дка и НИВА от 50,000 дка в идеални части от нива,
цялата с площ от 250,003 дка, втора категория, находяща се в землището на С.Ч.,
общ.Г.Т., местността „К.”, имот с кадастрален №.... по плана на земеразделяне
землището на С.Ч., общ.Г.Т., като прехвърлителят си
запазва правото на ползване върху така описания имот докато е жива, както и
Договор за доброволна делба от 06.06.2002г., вписан под № 270, том ІІІ, вх.рег.
№ 1298/06.06.2002г. на СлВп при Г.Т., по силата на
който А.Р.Б. и Д.С.С. получават в дял и стават собственици на следните
недвижими имоти: А.Р.Б. съответно на
НИВА с площ от 200,004 дка по графика, а 200,003 дка по документ, втора
категория, находяща се в землището на С.Ч., общ.Г.Т., местността „К.”, имот с
кадастрален №....по плана на земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т., а Д.С.С.
съответно на НИВА с площ от 50,00 дка, втора категория, находяща се в землището
на С.Ч., общ.Г.Т., местността „К.”, имот с кадастрален №.... по плана на
земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т., като се иска и отменяване на
съответните актове до размера на претендираните
220,997 дка.
Основанието на това искане на ищците се обосновава с
оглед успешно проведения иск по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу ответницата Р.-Г..
Нищожността се обосновава с първата хипотеза на чл.26, ал.2 ЗЗД: щом продавачът
не е собственик на вещта, която продава, договорът има невъзможен предмет. В
теорията и практиката е прието, че невъзможността следва да е изначална, напр.
ако при сключване на договора вещта е погинала. В случая тя реално съществува,
предметът не е невъзможен, което означава, че предмет на договорите, с които Р.-Г.
се е разпоредила с имот №...., като е прехвърлила идеални части от него, има,
т.е. същите са валидни, поради което съдът следва да отхвърли инцидентните установителни искове за прогласяване нищожността на процесните договори поради липса на предмет. В редица свои решения върховните съдии са
приели, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, включително и като
противоречаща на закона. Действителният собственик може да се защити с иск за
собственост, а купувачът, който е придобил вещ, несобствена
изцяло или частично на продавача, какъвто е настоящият случай, има правата,
които са точно определени в чл.189 и сл. ЗЗД. В настоящия случай ответницата Р.-Г.
е имала права в размер на тези, признати с уважаване на установителния
иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно – 12/96 ид.части.
С други думи, разпоредителните сделки с прехвърляне на недвижимите имоти в идеални
части срещу издръжка и гледане са транслативни по
отношение на приобретателите в тези размери – 12/96 ид.части от съсобствените 221 дка
и собствените 29 дка на прехвърлителката, а за горницата
над тези 12/96 идеални части от съсобствените 221 дка
договорите не са произвели целеното с тях вещноправно
действие. Това е така, тъй като при деривативното
прехвърляне е налице правоприемство между страните по
сделката, при което правоприемникът не може да придобие повече права, отколкото
неговият праводател.
Друг е случаят с Договор за доброволна делба от
06.06.2002г. След като е установено с влязло в сила решение по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ, че имотът, предмет на доброволната делба, е част от наследството на
общия наследодател на страните, то неучастието дори и на един от наследниците в
тази делба я прави нищожна. Това е така по силата на чл.75, ал.2 ЗН, т.е. договорът
е нищожен поради това, че е бил сключен в нарушение на закона. Тъй като подобно
искане не е направено от ищците по делото, съдът намира, че следва да отхвърли
инцидентния установителен иск за обявяване на
Договора за доброволна делба от 06.06.2002г. за нищожен поради липса на
предмет.
От признаване на действителността на договорите за
прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка не може да се направи
заключение, че действителните собственици се лишават от собствеността си поради
самия факт на сделката. Праводателят Р.-Г. не е
прехвърлила повече права от лично притежаваните, включително и правото на
собственост, щом не го притежава. В случая тя е била собственик на 12/96 ид.части от съсобствените 221 дка
и 29 дка собствени, поради което в такъв обем е прехвърлила и правото на
собственост по процесните договори.
Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установителен
с предмет правото на собственост на спорния имот към датата на внасянето му в
ТКЗС. Когато е между сънаследници, при което едни претендират възстановяване на
собствеността само в тяхна полза, а останалите наследници твърдят, че процесният имот подлежи на възстановяване в полза на всички
наследници на общия наследодател /бившия собственик/, какъвто е и настоящият
случай, в тази хипотеза се определят и лицата, на които следва да се възстанови
собствеността, тъй като по този въпрос е налице спор /така Р № 812 от
13.05.1997г., ІV г.о./, а последващото решение на ОС”З.” ще промени ползващите
се от възстановяването лица и неговото действие ще бъде зачетено в делбеното производство /Р № 224 от 24.07.2001г., І г.о./. Исковата
молба по чл.108 ЗС, по която е било образувано гр.дело № 00004/2007г. по описа
на ГГ.Т., е била допустима. При успешното провеждане на ревандикационния
иск на ищците не следва да се възстанови
целият имот, а само частта, за която се легитимират като собственици. Тъй като
ищците са се отказали от иска, делото е било прекратено. В тази връзка
ответницата Р.-Г. навежда твърдения, че всъщност е налице отказ от правото на
собственост от страна на ищците, а двамата с ответника Б. противопоставят и
възражение за изтекла придобивна давност по отношение
на процесния имот по силата на чл.79, ал.2 ЗС.
Производството по гр.дело № 00004/2007г. е било прекратено
с определение на 09.03.2009г., т.е. по времето, когато производството по настоящото
дело е било образувано /30.01.2009г./. Излишно е да се води иск за собственост,
когато е налице иск за делба между страните. В делбеното
дело във фазата на допускането се установява със силата на пресъдено
нещо между кои лица е налице определено право на собственост /в идеални части/
върху определен съсобствен имот, докато във втората
фаза ще се извърши реално възлагане на отделните страни на определени конкретни
имоти. При ревандикационния иск установителната
част би била същата, но на изпълнение щеше да подлежи идеална част от
съсобствеността – същата ще бъде предадена във владение на съответния
съсобственик, т.е. нямаше да е налице реално обособен имот за предаване във
владение на този съсобственик.
Първоначалното решение на ПК-Г.Т.е
било отменено, решението на съда по гр.дело № 00064/2000г. по описа на Г.Т.,
както бе посочено по-горе, е влязло в сила на 28.04.2004г., а междувременно са
били извършени разпоредителните сделки – 26.04.2001г. Административният акт за възстановяване на
собствеността е годно придобивно основание по смисъла
на чл.77 ЗС, следователно същият е основание и за установяване на добросъвестно
владение и придобиване на собствеността по силата на кратката придобивна давност – в случаите, когато собствеността е
възстановена неправомерно. Владелецът обаче следва да е добросъвестен – напр.
да не знае, че му е възстановен имот, който не е бил собственост на неговия
наследодател, като добросъвестността се предполага. В случая ответницата Р.-Г.
не може да се позовава на кратка придобивна давност
по отношение на целия имот №...., тъй като съгласно чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ придобивната давност по отношение на възстановените
земеделски земи не тече, считано до датата на влизане на разпоредбата в сила –
22.11.1997г. С предявяване на установителния иск по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ през 2000г. давността е прекъсната, а след влизане на
решението в сила започва да тече нова давност, но за владелеца ще тече вече 10-годишната
придобивна давност. Поради тези причини ответницата Р.-Г.
не би могла да придобие по давност частите от процесния
имот досежно разликата над нейната наследствена част.
Относно възраженията за придобиване на имотите по
разпоредителните сделки от 26.04.2001г. от страна на приобритателите
по тях по силата на кратката придобивна давност,
настоящият състав намира, че същите са основателни. Ищците по делото по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ са пропуснали да впишат исковата молба при предявяване на иска, а от
друга страна съдът не е спазил чл.114, б.”а” ЗС. Вписването на исковата молба
има по-особено действие, когато това е предвидено в специална разпоредба, а при
липса на такава норма вписването има значение само да даде гласност на съдебния
спор. Това обаче не е малко, защото има пряко отношение към добросъвестността
на приобретателя на недвижим имот. Не може да се
признае за добросъвестен владелецът на недвижим имот, пред когото праводателят се е легитимирал с оспорен пред съда акт. И
обратното – той ще е добросъвестен, когато не знае, че праводателят
му не е собственик. Според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Съгласно съобразителната част от ПП № 6 от
27.12.1974г., Пленумът счита, че правно
основание за добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни)
двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението,
завета, както и административни актове с вещноправни
последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен
иск, с което се прехвърля право на собственост или ограничено вещно право.
Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта – че се купува имота от несобственик. Прието е в теорията и съдебната практика, че
дошлата отпосле недобросъвестност не вреди. В случая възражението на ищците, че
влязлото в сила на 28.06.2004г. решение по гр.дело № 00064/2000г. по описа на Г.Т.е
пречка за започване на добросъвестно владение по отношение на приобретателите следва да се отхвърли поради тази причина,
регламентирана и в разпоредбата на чл.70, ал.1, изр.2
ЗС – достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание. В случая праводателят на приобретателите А.Б. и Д.С.– ответницата Ю. Р.-Г., се е
легитимирала при извършване на сделките с нотариален акт № 76, том Іс, дело №
208/1998г. на Г.Т.. Същевременно от данните по делото се установява, че приобретателите са
придобили имот от несобственик на същия, тъй като прехвърлителят е имал права на собственост в обем, равни на
наследствените права и тези на собствено основание. За да го придобие по
давност /допустимо е да се придобиват по давност и идеални части/, след като е
налице юридическото основание - нотариален акт, купувачът трябва да владее
имота непрекъснато в продължение на пет години, както разпорежда чл.79, ал.2
ЗС. Само тогава, когато упражнява сам това владение, след изтичане на давностния срок, той става собственик на имота.
Съдът е указал в доклада на страните да се докаже
наличието на добросъвестност от страна на приобретателите.
Приобретателите могат да бъдат и недобросъвестни при
получаване на имота било защото им е било известно, че се атакува по надлежния
ред решението на административния орган, по силата на който е бил издаден
констативния нотариален акт за собственост, било защото са сключили привидна
сделка със съделителя, било защото им е известно, че
с нея се увреждат останалите съделители.
От показанията на св.В. се установява, че първоначално
процесната земя е обработвана от съпруга на
ответницата Г., от Р.С. а впоследствие от свидетеля. Рентата е вземана от Г.. Отначало
договорите е сключвала Г., а впоследствие, след смъртта на съпруга й, договори
е сключвал и сина й. И тримата свидетели са категорични, че не са чували някой
да оспорва собствеността на земята. От данните по делото не е видно някой от
ищците по някакъв повод да е претендирал право на собственост по отношение на Д.С.
и А.Б. до предявяване на иска по чл.108 ЗС – 03.01.2007г. Както бе посочено по-горе,
по силата на чл.70 ал.1 ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, а според ал.2 на текста добросъвестността се
предполага до доказване на противното. Тази презумпция не се опроверга от
ищците. В процесния случай приобретателите
С. и Б. са владели съответните имоти от момента на придобиването им на 26.04.2001г.
до предявяване на иска по чл.108 ЗС – 03.01.2007г. постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно повече от пет години и са ги придобили по давност
при условията на чл.79, ал.2 ЗС. След смъртта на С. през 2008г. собствеността
върху 50дка земя е преминала върху ответницата Г. като единствена наследница –
чл.9, ал.3 ЗН. Следва да се отбележи, че не е налице прекъсване на давността по
смисъла на чл.116 ЗЗД с предявяване на иска за делба по гр.дело № 144/2005г. по
описа на Г.Т., тъй като делото е било прекратено поради недопустимост на иска и
е с различни страни. Освен това, както бе констатирано по-горе, вписването на
разпоредителните сделки е извършено преди вписване на исковата молба по чл.108
ЗС и настоящата, поради което същото не може да се противопостави на правата на
приобретателите по сделките от 26.04.2001г. /арг. чл.114, б.”б” ЗС/.
Предвид изложеното исковата молба на ищците за делба
следва да се отхвърли, тъй като процесният имот
е собственост на ответниците Ю. П.Р.-Г.
/първоначално на Д.С.С./ и А.Р.Б. по силата на придобивната
давност по чл.79, ал.2 ЗС и наследствено правоприемство.
При наличие на две конкуриращи се претенции за собственост следва да се даде
предимство на вещното право, придобито по оригинерен
способ. Искът за делба на този имот следва да се отхвърли, тъй като между
страните не съществува съсобственост. В тази4 връзка следва да се отхвърли и
искането на ищците за отмяна на атакуваните НА № 160 и № 161 от 26.04.2001г. и
Договор за доброволна делба от 06.06.2002г. до размера на 220,997 дка.
При липса на установената
налична съсобственост между страните по делото досежно
процесния недвижим имот, исковете за делбата му са неоснователни
и не подлежат на уважаване. С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят
на ответниците сторените съдебно-деловодни разноски в размер на общо 700лв. за
заплатени адвокатски възнаграждения, от които 400лв. в полза на ответницата Р.-Г.
и 300лв. в полза на ответника Б., а на основание чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплатят по сметка на Г.Т.сумата
от 50лв., дължима при отхвърляне иск за делба.
Водим
от горното Г.Т. Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищците К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З.,
Н.Р.С., А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. срещу ответниците А.Р.Б. и Ю. П.Р.-Г.
иск на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на нотариален акт № 161, том VІІа, рег.№ 2538, н.д.№ 542 от
26.04.2001г. № 160, том VІІа, рег.№
2537, н.д.№ 541 от 26.04.2001г. на нотариус №...при НК с район на действие Г.Т.,
договор за доброволна делба от 06.06.2002г., вписан под № 270, том ІІІ,
вх.рег.№ 1298/06.06.2002г. на СлВп при Г.Т.поради
невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищците К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З.,
Н.Р.С., А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. срещу ответниците А.Р.Б. и Ю. П.Р.-Г.
иск на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на нотариален акт № 160, том VІІа, рег.№ 2537, н.д.№
541 от 26.04.2001г. на нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., поради
невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищците К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З.,
Н.Р.С., А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. срещу ответниците А.Р.Б. и Ю. П.Р.-Г.
иск на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 06.06.2002г., вписан
под № 270, том ІІІ, вх.рег.№ 1298/06.06.2002г. на СлВп
при Г.Т.поради невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от
ищците К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З.,
Н.Р.С., А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. срещу ответниците А.Р.Б. и Ю. П.Р.-Г.
искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК за отменяване на нотариален акт № 161, том
VІІа, рег.№ 2538, н.д.№ 542 от 26.04.2001г. и № 160, том VІІа, рег.№ 2537,
н.д.№ 541 от 26.04.2001г. на нотариус №...при НК с район на действие Г.Т., до
размера на 220,997 дка поради невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от
ищците К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З.,
Н.Р.С., А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. срещу ответниците А.Р.Б. и Ю. П.Р.-Г.
искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК за отменяване на нотариален акт № 160, том
VІІа, рег.№ 2537, н.д.№ 541 от 26.04.2001г. на нотариус №...при НК с район на
действие Г.Т., до размера на 220,997 дка поради невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от
ищците К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З.,
Н.Р.С., А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. срещу ответниците А.Р.Б. и Ю. П.Р.-Г.
искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК за отменяване на договор за доброволна делба
от 06.06.2002г., вписан под № 270, том ІІІ, вх.рег.№ 1298/06.06.2002г. на СлВп при Г.Т.до размера на 220,997 дка поради невъзможен
предмет.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на
следния недвижим имот: НИВА с площ от
220,997 дка, находяща се в землището на С.Ч., общ.Г.Т., ІІ категория, който
имот представлява сумарна част от имоти №....с площ от 200,004 дка и №.... с
площ от 50 дка, образувани от имот №....
по плана за земеразделяне землището на С.Ч., общ.Г.Т..
ОСЪЖДА К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З., Н.Р.С.,
А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. да заплатят на ответника Ю. П.Р.-Г.
сумата от 400лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З., Н.Р.С.,
А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. да заплатят на ответника А.Р.Б. сумата
от 300лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Т.В., В.И.С., О.К.С., С.К.С., Н.Р.З., Н.Р.С.,
А.А.Д., А.А.К., Л.А.Д., Е.К.У. и Н.К.Д. да заплатят по сметка на Г.Т.сумата от
50лв., представляваща държавна такса по чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: