№ 22
гр. Тетевен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100787 по описа за 2022 година
Ищец: „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД
Ответник: В. А. В. от с. Златна Панега
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу В. А. В. , с цена на общо от иска 5571.97 лева
В исковата молба се твърди на 23.09.2020 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 40001402815 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и В. А.
В., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита:
3000.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 182.55 лв.;Годишен процент на
разходите (ГПР): 48.98 %;Годишен лихвен процент: 41.00 %;Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 4380.70 лв. Също така ответницата дължи по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“: 900.00 лв.;Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2100.00 лв.
Предвид закупеният пакет от допълнителни услуги размерът на вноската за тия услуги е
125лв. Обшо задължение по кредита и по пакета от допълнителни е 7380.70 лв. Поради
окето общия размер на вноската е 307.55 лв., дата на погасяване на вноска 15-ти ден от
месеца.
Ищецът твърди ,че съгласно Декларации т. Б към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на
договора ,и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямали забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагали
подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Също така съгласно Декларации т. А на
клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на
него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценявал
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителните услуги, които предлага дружеството.От своя
страна длъжника поемал задължение по Договор за потребителски кредит № 40001402815,
1
като го сключвал за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
307.55 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
В т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от ДПК № 40001402815
В. А. В. е пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 746.31 лв. /седемстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/.ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 23.09.2020 г. превежда
парична сума в размер на 2253.68 лв. по посочената от длъжника В. А. В. бА. сметка
(документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер BORD09445553 от дата
23.09.2020 г.). Обшият размер на отпуснатата сума е 3000.00 лв.
На 04.11.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и В. А. бил сключен
Анекс № 1 към ДПК № 40001402815, с който страните се договарят да бъде променена
падежната дата по договора, като същата се променя от 15-то на 25 - то число. Неразделна
част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.Съгласно чл. 4 от Общите
условия към ДПК № 40001402815 длъжника В. А. В. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било
предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяли
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към
датата на предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото е в размер на 784.08 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и осем
стотинки/. Договорното възнаграждение се претендирало от падежа на първата неизплатена
вноска - 25.04.2021 г. до дата на предсрочна изискуемост - 05.05.2022 г. Съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 40001402815
клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.
Изборът бил на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за
сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. Твърди ,че
съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 40001402815 „КЛ/СД може да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една, или повечела единствено по ДПК, по които
КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“.Закупуването на услугите Фаст и
Флекси е изцяло по желанието на длъжника.Последният се бил съгласил с определеното
между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на
900.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 2100.00 лв. Закупените от длъжника допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:Приоритетно разглеждане на
искането на длъжника за отпускане на кредит.Представителите на ищеца са извършили
всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили
са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата
..Фаст“ е използвана от длъжника.Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази
процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата. Намаляване на определен брой
погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, те ще могат да поискат от
кредитора да им намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски
Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“ “ не
се е възползвал от същата. Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на
длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения,
същият ще могат да променят падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.
15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж/, като длъжникът предвид предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси“, се е възползвал от същата, видно от
2
приложения Анекс № 1.
От своя страна длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само шест пълни погасителни вноски, видно от приложеното извлечение по сметка
към ДПК № 40001402815. На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което е
информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.На В. А. В. било изпратено уведомително
писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с което бил направен опит тя да бъде
уведомена, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита ,но той не е потърсил
изпратеното от дружеството уведомление. Твърди се ,че към настоящия момент размерът на
погасеното от В. А. В. задължение по ДПК № 40001402815 е бил общ размер на: 2 385.20
лв. /две хиляди триста осемдесет и пет лева и двадесет ст. /.
С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които
номинал в размер на 1901.78 лв. Сумата от 413.42 лв. е отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ съобразно който „В случай, че клиентът
просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Сумата от 70.00 лв. била отишла за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия
към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се
съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само
разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения,
посещения на място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е
запознат с действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на
заплащане на съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента
на възникване на задължението Тарифа..“.
Предвид горните обстоятелства В. А. В. дължала на ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД сума в общ размер на 5571.97 лева (пет хиляди петстотин седемдесет и един лева и
деветдесет и седем стотинки), от които: главница в размер на 2424.22 лв. /две хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и две ст. /, договорно възнаграждение в
размер на 784.08 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки/,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 637.50 лв. /шестстотин тридесет и
седем лева и петдесет ст. /, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1556.02
лв. /хиляда петстотин петдесет и шест лева и две ст. /, лихви за забава в размер на 89.13 лв.
/осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ и законна лихва в размер на 81.02 лв.
/осемдесет и един лева и две ст./, дължима от 05,05,2022 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 28.06.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №40001402815.
Моли съдът да осъди длъжника В. А. В. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД вземане в общ размер на 5571.97 лева (пет хиляди петстотин седемдесет и един лева
и деветдесет и седем стотинки), от които: главница в размер на 2424.22 лв. /две хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и две ст. /, договорно възнаграждение в
размер на 784.08 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки/,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 637.50 лв. /шестстотин тридесет и
седем лева и петдесет ст. /, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1556.02
лв. /хиляда петстотин петдесет и шест лева и две ст. /, лихви за забава в размер на 89.13 лв.
/осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ и законна лихва в размер на 81.02 лв.
/осемдесет и един лева и две ст./, дължима от 05,05,2022 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 28.06.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 40001402815, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
В законово установеният срок не е постъпил отговор от ответника по иска.
3
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява,
постъпила писмена молба на осн. чл.102 от ГПК от негов пълномощник, в която са
изложени съображения за основателност на предявените искове, ответника не се явява и не
се представлява.
От материалите по делото е видно ,че че по инициатива на ищеца е подадено
заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, ч.
гр.д. № 515 /2022г., по описа на PC Тетевен,като както и разпореждането № 1815 от
15.09.2022г по ч.гр.д. № 515 /22г. на ТРС за предевяване на иск по реда на чл.415 ал.1 т.3
ГПК, което на 19.09.2022г е връчено на заявителя , а иска е подаден по куриер на
19.10.2022г./л.31 от настоящото дело / , тоест спазен е едномесечния срок за предевяването
наосъдителния иск в съда .
По делото се установяваче ,че на 23.09.2020 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 40001402815 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и В. А.
В., като длъжник. ДОГОВОРЪТ е сключен ПРИ следните параметри:Сума на кредита:
3000.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 182.55 лв.;Годишен процент на
разходите (ГПР): 48.98 %;Годишен лихвен процент: 41.00 %;Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 4380.70 лв. Възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“: 900.00 лв.;Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2100.00
лв.;Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 125.00 лв. Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 7380.70 лв.;Общ размер
на вноска: 307.55 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ №40001402815, подадено от ответницата до ищеца, както и Стандартен
европейски формуляр запредоставяне на информация за потребителските кредити и Общи
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит,
неразделна част от договора, с които ответницата се е запознала и ги приема /декларирано от
нея с приложена декларация/. Представен е и подписан от ответницата договор за
потребителски кредит за сумата от 3000 лв с Погасителен план към договора за
потребителски кредит със закупена допълнителна услуга, в който са посочени дължимите от
Ответника 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 182,50лева – по кредита и 125 лева по
закупения пакет от допълнителни услуги, или общ размер на месечна вноска 307,55 лева, с
дата на първа вноска –15.10.2020г. и дата на последна вноска – 15.09.2022 г.Както и
платежен документ за преведане на сумата по договора в размер на 2253,69лв. , тъй като с
част от отпуснатия кредит са рефинансирани други задължения на ответницата към
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 746.31 лв. /седемстотин четиридесет и шест
лева и тридесет и една стотинки . На 04.11.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД и В. А. е сключен Анекс № 1 към ДПК № 40001402815, с който страните се договарят
да бъде променена падежната дата по договора, като същата се променя от 15-то на 25 - то
число.
С исковата молба се признава ,че ответника В. А. В. е погасила част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 1901.78 лв. Сумата от 413.42 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, тъй като на основание т.12.1 от ОУ:
„В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва
за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане. Сумата от 70.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия
към ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа.
По делото е представено и уведомително писмо /л.24/ за предсрочна изискуемост
на кредита /договор сключен на 23.09.219г, и анекс към него с последна вноска
25.09.202022г. /, но видно от обратната разписка към него същото не е връчено , т.е същата
не е обявена и не е настъпила , а към датата на подаване на иска 20.10.2022г вече е изтекъл
срокът на кредита от 24 месеца /л.14,л.22 и сл./
4
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, като кредитор, и ответника, като клиент, в резултат на сключения между
тях Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ No 40001402815/23.09.2020
г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е
задължила да го върне за срок от 24 месеца, чрез плащане на 24 броя месечни вноски, като е
закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за
всяка от тях.Както се установява , между ищеца и ответницата е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит.
В случая по отношение на договора за потребителски кредит с приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорн о поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал
1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а
съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните
по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице. Нняма изрично изискване да се доказва представителната
власт на физическото лице – служител на ищеца, което е подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на кредитополучател
не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност
накредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1,
т.10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като
абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и годишния лихвен
процент. В т. 5.2 от Общите условия е дадена обща формулировка относно
5
„първоначалното“ изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката
на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48.98%/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има
предвид, което предполага и„последващо“ такова. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е
посочен алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК
/приложение No 1 към чл. 19 ал. 2/.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по закупените
допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично
посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора за кредит, водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. В такъв случай и
съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност п кредита, но не дължи
договорна лихва или други разходи по кредита.
По аргумент от това съдът счита, че ответника не дължи и претендираните
възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, като следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от твърденията в
исковата молба във връзка със закупените по силата на договора за кредит допълнителни
услуги, а и видно от описанието на тези услуги в Общите условия /т. 15/, следва извода, че
уговорените „услуги“ касаят усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит – услугата „Фаст“/ и неговото управление /промяна
на погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни вноски – услугата
„Флекси“/. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на подобни „услуги“, е в
нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна
правна норма. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане
на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия
размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне
на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и
т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата дължи връщане на
претендираната като неизплатена главница след приспадане на платеното от нея , в едно със
законната лихва от датата на подаване на заялението по чл.410 от ГПК -29.06.2022г.
6
Когато бе отбелязано договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът може да се легитимира като
носител на материалното право единствено за неизплатената главница по цедираното му
вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото само съществуващи вземания могат
да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва, за неустойка, за
допълнителни услуги Фаст и флекси и за обезщетение за забава по приетите за нищожни
клаузи.
С оглед на изложеното, от предявените осъдителни искове следва да бъде уважен
главният иск , като се вземе предвид , че ответницата е погасила част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 1901.78 лв. и 70 лева за такси и сумата от 413.42 лв.,
която е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ ,
следва да се приспадната от общото задължение за главница, тъй като в първата са
включени и услуите фаст и флекси , които клаузи са нищони както по-горе бе разяснено ,
нищона е и таксата от 70 лв тъй като то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане
на длъжника в забава, а при нищони клаузи се дължат само законната лихва и то от датата
на подаване на заявлението в съда .
Тоест сумата от която следва да се приспадне платеното от ответника по договора е
тази която е заплатил в размер 1901.78 лв., като отпуснатия по договора кредит е на
стойност в общ размер 3000лв , претендира се с иска 2424,22лв Съдът приспада от
претендираното за главница от 2424,22лв платеното от ответницата в размер на 1901,78лв ,
като задължението за главница дължимо от ответницата се равнява на 522,44лв., която се
дължи , в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда 29.06.2022г.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от разликата от 2424,22лв до 522,44лв . ,а
именно за 1901,78лв. главница , договорно възнаграждение 784,08лв ,възнаграждение за
закупена услуга Фаст 637,50лв , за закупена услуга Флекси 1556,02лв , лихва за забава
89,13лв за периода 16.10.2020г. до 05.05.2022г. и законна лихва 81,02 дължима от 05.05.22 г.
до 28.06.2022г
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса съобразно уважения
размер ,а именно 10,44лв , като до пълния претендиран размер от 247,77лв . отхвърля,а
именно за 237,33 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева за настоящото исково
производство, като юрисконсултско възнаграждание не се дължи по заповедното
производство , тъй катои исакнето по чл.410 е отхвърлено изцяло ,както и сумата от 10,44лв
за държавна такса по заповедното производство ч. гр. д. № 515/2022г. на Районен съд
Тетевен ,като до пълния размер от 111,44 лв отхвърля.,а именно за 101 лева .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 415, ал. 3, т.3 от ГПК В. А. В.
ЕГН ********** от хххххх , да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. хххх , представлявано от ССН и цгс сума
в размер на 522,44лв като до пълния претендиран размер от 2424,20 лева отхвърля , а
именно за 1901,78лв лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит№40001402815 от 23.09.2020 г. , в едно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.06.2022 г./датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
по ч. Гр.д. №515/2022г. на ТРС / до изплащане на вземането.
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. хххх , представлявано от СНН и ЦГ
срещу В. А. В. ЕГН ********** от хххххх за Договорно възнаграждение в размер на
787,08лв., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 637,50 лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1556,02 лв ,лихви за забава в
размер на 89,13 лв. за периода 16.10.2020г. до 05.05.2022г. ,законна лихва в размер на
81,02лв за периода 05.05.2022г. до 28.06.2022г. , като неоснователнипредвид ,че договорът
за кредит No 30042388807/08.02.2020 г е признат за нищожен.
ОСЪЖДА В. А. В. ЕГН ********** от хххххх да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. хххх ,
представлявано от СНН и ЦГ сумата за държавна такса от 10,44 лв. , като до пълния
претендиран размер от 247,77лв . отхвърля,а именно за 237,33 лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 100.00 лева за настоящото исково производство, ,както и сумата от
10,44лв за държавна такса по заповедното производство ч. гр. д. № 515/2022г. на Районен
съд Тетевен ,като до пълния размер от 111,44 лв. отхвърля.,а именно за 101 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8