№ 1240
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501817 по описа за 2022 година
при участието на секретар Ирена Милкова и взе предвид следното:
Производството по гр. дело 1817/2022 по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по:
въззивна жалба от особения представител на ответника в първоинстанционното
производство М. А. О. срещу осъдителната част на решение 261000 от 21.03.2022 г. по
гр.д. 11175/2020 на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав,
въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, ищец в първоинстанционното производство,
срещу отхвърлителната част на решение 261000 от 21.03.2022 г. по гр.д. 11175/2020 на
Софийски градски съд, I ГО, 19 състав.
С решението ответникът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД на правно основание чл.
79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ сумата от 27 275, 32 – главница по договор за кредит
за текущо потребление от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.10.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 4 035, 61 лв. – възнаградителна лихва
за периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г. като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 5 099, 85 лв. сумата от 421, 85 лв. – санкционираща лихва в периода 10.04.2019 г.
– 15.10.2020 г. като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 523, 60 лв.,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 339, 27 лв. - съдебни разноски.
Постъпили са отговори на двете жалби от насрещните страни.
По повод оплакване във въззивната жалба на ищеца и констатирано процесуално нарушение
на СГС, въззивният съд е открил производство по оспорване на договор за кредит за текущо
потребление от 03.10.2018 г. по отношение на подписа за кредитополучател; договор за
залог на вземания от 03.10.2018 г. по отношение подписа на залогодател; погасителен план
и ГПР по отношение подписа за клиент; условия по кредитна програма „ДСК Престиж
плюс“ по отношение на подписа, положен след текста „съгласен с условията“; заявка за
ползване на преференциален процент по кредит за текущо потребление, предоставяни при
условията на кредитни програми по отношение подписа на кредитоискател; такси за
1
кредити за текущо потребление по отношение подписа на кредитополучател. Назначена е
съдебно-графологична експертиза относно това дали подписите на М. А. О. в оспорените
документи са положени от това лице.
В съдебно заседание на 06.10.2022 г. е прието заключение на съдебно-графологична
експертиза, като съдът не е уважил възражението на особения представител на ответника,
въззивен жалбоподател относно приемането, тъй като при извършена справка в Търговския
регистър не съществува дружество с посочено от вещото лице в заключението
наименование, както и при извършена справка по лице на името на ответника, няма данни
да има участие в търговски дружества, поради което вещото лице е използвал неправилен
сравнителен материал. В съдебно заседание съдът при проверка в Търговския регистър по
партидата на дружество „Луксуриус Лайф“ ЕИК *********, в което е указан сравнителният
материал за работа от вещото лице, е констатирал, че дружеството съществува и към
настоящия момент, като негов управител е М. А. и че в заключението на вещото лице е
направена грешка при изписване на името на дружеството – „Луксуриус лайв“ вместо
„Лукрусриус лайф“.
Настоящият съд е съобщил на страните, че ще се произнесе служебно по наличието или
липсата на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП в договор за кредит за текущо
потребление от 03.10.2018 г. и съответните Общи условия, като е дал възможност да
направят доказателствени искания в тази връзка.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат тезите си, а
Банка ДСК претендира разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявени са осъдителни искове от Банка ДСК АД срещу М. А. О. за заплащане на 27 275,
32 лв. – главница, 5 099, 85 лв. – възнаградителна лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020
г., 523, 60 лв. – санкционираща лихва в периода 10.04.2019 г. – 15.10.2020 г.
Ответникът чрез особения си представител е оспорил изцяло иска по основание и размер,
оспорил е автентичността на подписите, положени за ответника, както и действителността
на чл. 8, чл. 8.1 и чл. 9 от договора.
Спорни пред настоящата инстанция са всички искове, доколкото няма влязла в сила част на
решението.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков
кредит, усвояването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да докаже
заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задълженията.
Установява се от заключението на СГЕ, изслушано от САС, автентичността на договор за
кредит за текущо потребление от 03.10.2018 г., както и договор за залог на вземания от
03.10.2018 г.; погасителен план и ГПР; условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“;
заявка за ползване на преференциален процент по кредит за текущо потребление,
предоставяни при условията на кредитни програми, такси за кредити за текущо
потребление. Като съобрази и заключението на ССчЕ, изслушано от СГС, че на ответника е
отпусната сума по кредита, се установява, че страните са обвързани от договор за кредит за
текущо потребление от 03.10.2018 г. (стр. 8-11 от делото на СГС) за сумата от 30 000 лева.
Предоставената сума и уговорената възнаградителна лихва по чл. 8 от договора следва да
бъдат върнати на кредитора вноски за срок от 60 месеца, като видно от приложен към
договора погасителен план, на равни месечни анюитетни вноски от 586,58 лева на десето
число от месеца, като първата и последната са съответно на 03.10.2018 г. и на 03.10.2023 г.
и са в различен размер. Кредитът е обезпечен със залог на вземания към работодателя
„Понтика солюшънс“ ООД, за което е подписан и отделен договор.
2
По делото е приета ССчЕ, изготвена от в.л. В. Х. М. по въпроси относно усвояване на
кредита, плащания по него, главница, лихви и такси по договора за кредит съобразно
отразеното в счетоводството на банката. Описани са размер и дата на постъпване на сумите,
както и постъпилите от работодателя „Понтика солюшънс“ ООД суми, отнесени за
погасяване на кредитните задължения.
При така установените факти съобразно с възраженията и твърденията и служебно
дължимата проверка, съдът достига до следните правни изводи.
Възражението на особения представител за неавтентичност на подписите на ответника в
представените от ищеца договори и общи условия е неоснователно. Съгласно приетото от
въззивната инстанция заключение на СГЕ подписът в оспорените договор за кредит за
текущо потребление от 03.10.2018 г., както и договор за залог на вземания от 03.10.2018 г.;
погасителен план и ГПР; условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“; заявка за
ползване на преференциален процент по кредит за текущо потребление, предоставяни при
условията на кредитни програми и такси за кредити за текущо потребление е положен от
ответника. Съобразно посоченото по-горе съдът не е приел възражението на особения
представител, че вещото лице не е работило по достоверен сравнителен материал. Предвид
доказателствената тежест за неистинността на оспорените документи, която е за ответника и
това е изрично указано от настоящия съд, оспорването на документите, носещи подписа на
ответника, е неоснователно.
Съобразно със служебното си задължение съдът пристъпва към изследване на
неравноправност на уговорките за лихва от договора за кредит. Чл. 8 от договора предвижда,
че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,15% годишно или 0,02%
на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години“ 0.220 %, който при отрицателна стойност се приема стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.930 %при изпълнение на условията по
програма ДСК Престиж Плюс. При нарушаване на условията по програма ДСК Престиж
Плюс кредитополучателят губи правото си на преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на
неизпълнение на Условията по програмата, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на … %. Стойностите на
индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ.
Информацията е достъпна в секция „лихвена статистика“, таблица „лихвени проценти и
обеми по салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване
след предизвестие, на сектори нефинансови пердприятия и домакинства, секция лихвена
статистика“.
Съгласно условията на програма ДСК Престиж Плюс, доведени до знанието на
кредитополучателя и по тази причина приложими в отношенията между страните,
отнемането на преференциалния лихвен процент, относим към програмата, е предпоставен
от нарушаване на условията по т. 1, а именно превод на работна заплата. В т. 8.1 от
условията е посочено, че максималният размер на лихвения процент в резултат на
неизпълнение на условията е променливият лихвен процент по стандартни потребителски
кредити, който съгласно т.1.4 от тези условия възлиза на 10,45 %. Видно от заключението на
ССчЕ, последният превод на работна заплата на кредитополучателя по сочената в договора
сметка от страна на неговия работодател е на 07.11.2018 г. От заключението на ССчЕ е
видно също, че от 10.07.2019 г., банката е започнала да прилага по отношение на кредита
лихвен процент в размер на 13,40 % т.е. процент, надвишаващ с повече от три пункта
пределния такъв, уговорен от страните. От своя страна чл. 8.1 от договора между страните е
посочено, че „лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент
при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в ОУ“. В чл. 7.1 от Общите условия е
3
посочено, че „кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от
стойността на референтен процент, посочен в договора като референтният процент
представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на
страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори“.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за банков кредит нормативна
уредба неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ,
която го ползва, е индивидуално уговорена. Законодателят е предоставил неизчерпателен
списък с видове неравноправни клаузи в чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от
ЗЗП неравноправна е клаузата, която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна. В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не
се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на пар.13 , т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.
Не се установява обсъдените по-горе текстове да са индивидуално уговорени, като тежестта
да установи този факт е върху ищеца. Договорните клаузи са част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на банката, като в този смисъл са Решение №77/22.04.2015
по гр.д.№4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02.12.2105 г. по гр.дело №1899/2015 г.
на ВКС, IV ГО. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП в тежест на банката е да установи, че
процесните договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с ответника.
От многобройните текстове във връзка с лихвите изобщо не става ясна методиката и/или
принципите за определяне на този референтен процент, доколкото промяната му се обуславя
от неназовани индекси, индикатори или комбинации от същите без да се държи сметка на
тяхното съотношение, тежест, връзка или взаимодействие. Ето защо чл. 8, 8.1 и 9 от
договора са нищожни, предвид своя неравноправен характер, защото предоставят
едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по
субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като
въвежда понятия, без да определи смисъла, вложен в същите и води до неравновесие във
вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 т.10 от ЗЗП, поради което ответникът е обвързан само от първоначално определената
лихва по кредита респ. тази посочена в условията на преференциалната програма при
наличие на предпоставките за отнемане на преференциалния лихвен процент, доколкото
същите са формулирани ясно и недвусмислено. Пълната непредвидимост и на практика
неограниченият кръг основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва, правят клаузите на чл. 8, 8.1 и 9 неравноправни по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и поради това нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията на ищеца срещу приетата от СГС неравноправност на
клаузите. Вярно е, че предоставянето на банков кредит е услуга, която по естеството си
предполага променливост и динамичност на цената, с която банката трябва да се съобразява
и прилага, за да осъществява адекватно на икономическите условия своята дейност. Задача
на банката е обаче, тъй като именно тя по занятие се занимава с отпускане на кредити да
предостави на потребителя ясна информация с каква лихва ще бъде обвързан или начина, по
който лихвата може да бъде променена. Цитираните по-горе текстове категорично не
отговарят на това условие дори и за потребител, който е проявил дължимата грижа над
средната за качеството потребител.
На следващо място, неоснователно е оплакването, че е приложимо изключението на чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Съгласно приложимата към деня на сключване на договора редакция на
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП (ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) разпоредбата на чл.
143, т. 7 не се прилага за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
4
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. С разглежданите по-горе клаузи, промяната на
базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена
методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП,
поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими. Вярно
е, че в т. 7.1 до 7.3 (общо 12 текста) от Общите условия е налице изброяване на обективни
фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, но не са предвидени
каквито и да е било алгоритъм или правила, по които базовият лихвен процент ще бъде
променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са посочени като
основание за промяната.
В противоречие със закона е посоченото във въззивната жалба на банката, че ответникът е
следвало да докаже, че е отправил конкретно предложение към банката при разговорите за
сключване на договора, което не е било обсъдено от банката. Доказателствената тежест на
основание чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, че включването на оспорената клауза в договора, е в
резултат на изричното й обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на
нейното съдържание, е изцяло за банката.
Основателно е твърдението на банката, че текстът, според който при нарушаване на
условията по конкретната програма – ДСК престиж плюс, се прилага лихвата за
стандартните потребителски кредити, е ясен и разбираем. В този смисъл обаче е и приетото
от СГС, поради което оплакването е неоснователно.
Съдът счита, че предвид неизпълнената част от кредита и липсата на плащания след
12.07.2019 г. включително към деня на исковата молба (16.10.2020 г.), както и в хода на
делото, банката има право да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно Решение
№ 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Според Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК
при осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника- ответник. Релевантен по съществото на спора по осъдителен иск
за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от
страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата
искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по
иска. В случая изявлението за предсрочна изискуемост е редовно връчено на ответника с
получаването на исковата молба от особения представител на 21.07.2021 г. Към момента на
подаване на исковата молба условията за обявяване на предсрочна изискуемост по закона и
по договора са били налице, като е имало осемнадесет просрочени вноски от общо тридесет
и шест дължими.
От заключението на ССчЕ се установява, че за погасяване на задълженията на ответника са
постъпили следните суми: на 10.10.2018 г., на 10.11.2018 г. и на 10.12.2018 г. – по 582, 08
лв.; на 10.01.2019 г. – 33, 87 лв., на 18.01.2019 г. – 500 лв., на 13.06.2019 г. – 583, 43 лева и
на 12.07.2019 г. – 722, 70 лева. Тези суми са отнесени за погасяване на първа, втора, трета и
четвърта вноска, а постъпилите през юни и през юли суми следва да се отнесат за
погасяване на пета и частично шеста вноска с падеж 10.04.2019 г. По съображенията
изложени по-горе в решението и с оглед констатираната нищожност на договорни клаузи по
отношение на договорната /възнаградителна/ лихва са приложими лихвените проценти по
договора – 6,15%, а след отнемане на привилегията по програма „ДСК Престиж Плюс“ –
5
10,45 %. Следователно до юли 2019 г. приложимият лихвен процент е 6,15 %, каквито са и
изчисленията на ищеца, а след този месец лихвата следва да е 10,45 %, а не както е
изчислявала банката – 13,40 %.
Не се установява неравноправността на клаузите да води до недължимост на главницата,
така, както е присъдена от СГС съобразно дължимата проверка от въззивния съд, поради
което в тази част решението в осъдителната част следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви за неоснователност на оплакванията относно неравноправния
характер на клаузите за договорната лихва, първоинстанционният съд правилно е изчислил с
оглед заключението на вещото лице и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК, че
дължимата от ответника възнаградителна лихва за периода, посочен от ищеца, е 4035, 61 лв.,
поради което решението следва да бъде потвърдено отхвърлителната част до търсения
размер от 5099,85 лева. В осъдителната част при липсата на оплакване и при съобразената и
от настоящия състав неравноправност на договора в частта за променливия лихвен процент
и при изчисляване с лихвен процент от 10,45 % след загубване на привилегията на
специалната програма за кредитополучателя въззивният състав достига до същите изводи.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ищеца по отношение на
неуважената част от претенцията за санкционираща лихва. Съдът в обжалваното решение се
е съобразил с чл. 18.1 от ОУ от договора, според който при просрочие на дължимите вноски
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. Вярно е, както пише във въззивната жалба, че според
вещото лице се дължи санкционираща лихва в размер на 523, 60 лв. Изчисленията на вещото
лице са с лихва 10 пункта над 13,40 %, а както беше изложено вече, договорната лихва е
10,45 % и към нея следва да се добавят 10 пункта. Ето защо, санкционираща лихва за
периода от забавата до исковата молба е в размер на 421, 85 лв., колкото е приел и СГС и
решението следва да бъде потвърдено и в тази част.
Предвид оставянето на двете въззивни жалби без уважение не следва да се присъждат
разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261000 от 21.03.2022 г. по гр.д. 11175/2020 на Софийски
градски съд, I ГО, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда и предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6