О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
02.11. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1685 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от С.Н.К., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 срещу Р.Г.С., с постоянен адрес:***.
С решение, постановено по в.гр.дело № 287/2020г. по описа на КнОС е
обезсилено постановеното по гр. дело № 1917/2018г. по описа на РС – Дупница
решение, с което е бил решен спора при първоначалното му разглеждане от
районния съд, в която връзка предвид мотивите на решението, постановено по
в.гр.дело № 287/2020г. по описа на КнОС, съдът с определенние, постановено по
настоящото дело на 13.10.2020г. е оставил исковата молба без движение и
указал на ищцата да посочи сумата – предмет на производството дали се
претендира на основание чл. 284 ЗЗД или на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
след прекратяване на договора за поръчка, сключен между страните, което
обстоятелсво по сключване на посочения договор се сочи от ищата в молбата
й от 11.10.2018г., депозирана по гр. д.
№ 1917/2018г. по описа на РС – Дупница.
С молба, депозирана от ищцата на 26.10.2020г., същата сочи, че между нея и ответницата в производството е бил налице сключен договор за поръчка, който е прекратен на 01.07.2018г., когато е върнала картата, от която е теглила средства собственост на С.К. на нейната - майка Люба К. и на същата е предоставила разходни документи за закупувани материали и други вещи, поради което твърди, че исковата сума от 16 784 лв. се задържа от ответницата без правно основание.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищцата твърди, че с ответницата С. били в изключително близки отношения, тя дори предложила да се занимава с ремонта на сутеренния етаж на къщата – собственост на ищцата, находяща се в с. Блажиево, общ. Бобошево, за да може нейния съпруг ( на ответницата) и други нейни близки да изкарат допълнителен доход, като ответницата заявила, че за дейността, която тя ще осъществява не желае заплащане. При горното, за да има средства да се разплаща с доставчици на материали и за работата на съпруга й и други лица, ищцата заедно с ответницата отишли в офиса на банката в гр. Дупница и отворили заедно с нея две банкови сметки на името на ищцата - едната в долари, в която на 09.09.2016г. купувача по договор за покупко – продажба на друг недвижим имот на ищцата й прехвърлил суми. Направили чрез нейния имейл интернет - банкиране, за да може Р.С. да извършва транзакции от собствения си компютър, като същата в рамките на две години е прехвърляла суми от доларовата сметка на ищцата в левовата такава и в последствие при нужда е теглила по 400 лв. от банкомат. При идването на ищцата в България през лятото на 2017г. видяла, че се работи по обекта, като върху стените на помещенията бил сложен гипсокартон, без антрето между спалнята и банята и тавана на банята, били поставени три ПВЦ прозореца. Р.С. я уверила, че работата по обекта продължава. След този разговор обаче майката на ищцата я уведомявала, че ремонта не се довършва по неизвестно какви причини. Поради това говорила ищцата няколко пъти с ответницата - тя все чакала зет й от гр. Бобошево да довърши ремонта, за да вземе парите той. Освен това не искала да наеме никой от селото, защото била скарана с повечето хора. През май 2018г. при поредното прибиране на ищцата на село, видяла единствено изкопана дупка за водопровод и частично положена електрическа инсталация в помещенията. При разговора с Р.С., тя се оправдала, че мъжът й вече го мързяло да работи и тя се била изпокарала и с него. Р.С. категорично обещала, че мъжът й ще довърши ремонта. На 29.06.2018г. изпратила снимки по вайбър на ищцата, от които се виждало, че в две от стаите е нареден ламинат, а ищцата забелязала, че няма поставени лайсни, праговете не са завършени и ламинатът е поставен в грешна посока, а не както се били договорили. След този разговор тя казала, че мъжът й ще върне ключа на майка й и те да си довършат ремонта, заявила, че парите не били на ищцата и нямало да й дава никакъв отчет. Тогава ищцата й казала да й върне картата, като я даде на майка й и направи отчет , за да се види колко пари са похарчени и за какво до този момент. След този разговор Р.С. спряла да си вдига телефона.На 01.07.2018г. получила от ответницата съобщение по вайбър, че занесла картата на майка й, както и описаните в исковата молба разходни документи, като ключ от имота и към момента на депозиране на исковата молба все още не й бил върнат. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 16 784 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ( съобразно молбата на ищцата от 26.10.2020г., депозирана по делото), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, в който отговор се изразява становище за недопустимост на исковата претенция и неоснователност на същата по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищцата следва да докаже предаване, съответно получаване на процесната сума при отпаднало основание, т.е да е отпаднало основание за плащането на тази сума на ответницата.
Ответникът носи тежестта да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума и да докаже възраженията си - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение при предходното разглеждане на делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът обявява на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2020г. от 09, 20 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: