О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на трийсети януари през две хиляди и двайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
4/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е
частна жалба от „ГАРАНТ КЪМПАНИ”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София,представлявано от управителя Р.Д.Г.,чрез пълномощник адв.И.И.-***,офис 18, против Разпореждане
№4213/03.12.2019г., пост.по ч.гр.д.№2127/2019г. на Рс-Ловеч.Обжалва
разпореждането изцяло и счита,че е постановено при неправилно възприемане на
твърденията,на които се основават вземанията на заявителя, допуснати са фактологически неточности, неправилни констатации на съда, въпреки
отстранените нередовности и изпълнени указания от „Гарант Къмпани”ООД.
Счита,че съдът
неправилно е възприел твърденията на заявителя и затова е достигнал до
неправилни изводи по фактите и по правото. Неточно съдът е приел,че е уговорена
като дължима главница от 1500лв. и договорна лихва от 344.48лв. Пояснява,че
лихвата би била дължима в този размер само при спазване на първоначалния
погасителен план или извършване на плащане в определените в него падежи. Сочи,че
това не е договорната лихва,която се претендира в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. По договора е уговорен лихвен процент от 40% и той е в
рамките на установените лимити. Увеличението на размера й до сумата 608.33лв.
се дължи на удължаването на срока на договора с извършеното на 6 пъти
разсрочване на падежа на вноски по кредита.Кредитополучателят се е възползвала
от тази възможност и още с първата падежна вноска е отсрочила плащането за
следващия месец. Това си право е упражнила общо 6 пъти и по този начин броят на
вноските по договора е останал първоначално уговореният -12,но поради
заплатените такси срокът се е променил,като първоначално уговореният е до
25.12.2017г.(крайна дата), а след заплащането им от 26.06.2017г. до 26.06.2018г.
Така към 26.06.2018г.са падежирани всички вноски по
кредита-главница от 1500лв.,която следва да бъде олихвена
с 40% договорна лихва- или сумата 608.33лв. Пояснява,че таксата за удължаване
на кредита не се начислява и не се дължи,тя е доброволна допълнителна
услуга,която длъжникът плаща по свое желание,в случай,че няма финансова
възможност да плати вноската си и иска да ползва тази услуга,за да не изпадне в
забава. Таксата е предвидена в „Тарифа за таксите за допълнителни услуги, предоставяни
от „Форуком и Компания”ООД и за действия по
извънсъдебно събиране на задължения”. Тази тарифа не се отнася до таксите за
допълнителни услуги и таксите,които се събират за извънсъдебно събиране на задълженията. Противно на
приетото от съда не е начислена такса за извънсъдебно събиране на задълженията.
За периода от 25.01.2017г. до 19.09.2017г. са платени общо 6 такси.
На следващо
място изразява несъгласие с тезата на съда за липса на яснота какви погасявания
са правени. Уточнено е в представената молба,а именно,че за периода от
25.01.2017г. до 19.09.2017г. са платени общо 6 такси за разсрочване на
кредита,всяка на стойност 49лв.(съгласно тарифата).Посочено е,че към
31.05.2018г. е направено плащане на 100лв. Също,че към този момент са падежирани 11 бр.вноски,всяка състояща се от главница,
договорна лихва и възнаграждение към поръчителя,което се дължи съгласно Договор
за предоставяне на поръчителство от 20.12.2016г. Обяснява,че съгласно чл.8,ал.5
от Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между „Гарант Къмпани”ООД и И. Карапетрова,в случай,че
платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения към „Форуком и Компания”ООД-клон София и на задължението за
плащане по Договор за предоставяне на поръчителство,с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.Поради тази причина платените
100лв. са отнесени като плащане на
възнаграждението на поръчителя.
Такива са и съображенията за отнасянето и на последващите
частични плащания от Карапетрова на обща стойност от
939лв.За 12-месечния период на кредита възнаграждението на гаранта е в размер
на 1182лв. и след приспадане на частичните плащания,е налице остатък от 243лв.
Обяснява,че сумата от 939лв. е събрана от „Форуком и
Компания”ООД съгласно чл.8,ал.5 от Договора за поръчителство,който овластява кредитора
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на кредитополучателя за
плащане на възнаграждение по договора. Последващо
задължение за прехвърляне на сумата има „Форуком и
Компания”ООД. Плащания по главницата и договорната лихва не са отнасяни, тъй
като направените пращания от длъжника не са били достатъчни за погасяването на
цялата дължима сума по възнаграждението на поръчителя,което се ползва с
приоритет.
Не се съгласява
с тезата,че не са наведени твърдения за сключен договор за поръчителство, страни
по който са „Гарант Къмпани”ООД и кредиторът
по потребителския кредит „Форуком и
Компания”ООД. В самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение е посочено,че между двете страни има сключен
такъв договор от 16.12.2016г.,съгласно който „Гарант Къмпани”ООД има задължение
да отговаря солидарно с кредитополучателя за цялото задължение по договора за
потребителски кредит.
Не се съгласява
и с твърдението,че събраната сума по възлагане от заявителя е изплатена,а не
прихваната срещу насрещни задължения.Твърди,че тези две понятия се изключват
взаимно. Вземанията на „Гарант Къмпани”ООД спрямо И. Карапетрова
произтичат от различни основания. Вземанията за главница и договорна лихва
произтичат от суброгирането на заявителя в правата на кредитора при
погасяването на задълженията като солидарен длъжник по силата на
Споразумителния протокол за прихващане. Вземането за възнаграждение произтича
от Договора за предоставяне на поръчителство,сключен между „Гарант Къмпани”ООД
и И. Карапетрова. Сумата от
939лв. е събраната от „Форуком и Компания”ООД и има задължение да я прехвърли към „Гарант
Къмпани”ООД,както има такова задължение и по другите индивидуално сключени
договори за предоставяне на поръчителство с други кредитополучатели. От друга
страна-в чл.6,ал.3 от Договор за поръчителство,сключен между кредитора и
„Гарант Къмпани”ООД,последният има задължение да отговаря солидарно с
кредитополучателя за цялото задължение по договора за потребителски
кредит.Поради тази причина на длъжниците се отправят
покани за плащане. Всички тези суми са в размер на 12 769.74лв.,част от
които са и платените от И. Карапетрова 939лв.Това са двете насрещни задължения,между които е
извършено прихващането с цитирания споразумителен
протокол.
Счита,че е
изпълнил точно дадените от съда указания и нередовностите на заявлението са
отстранени. Поради това моли да се отмени обжалваното разпореждане и се реши
въпросът по жалбата. Моли да се присъдят направените разноски за държавна
такса.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 10.12.2019г., а жалбата е подадена на 23.12.2019г.-т.е.
с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
2127/2019г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на
жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 29.10.2019г. пред РС-Ловеч е
подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 2127/2019г. по описа на
съда. Заявителят „Гарант Къмпани”ООД е предявило вземане срещу И.М. ***, състоящо
се от - главница от 1500лв., представляваща главница по Договор за предоставяне
на потребителски кредит с №00-КХ-37278459/20122016, сключен на 20.12.2016г.
между „Форуком и Компания”ООД и И.М. Карапетрова, която е погасена от дружеството-поръчител
„Гарант Къмпани”ООД на 13.09.2019г. по силата на Споразумителен
протокол за прихващане от 13.09.2019г. и е дължима на „Гарант Къмпани”ООД от И.
Карапетрова, сумата 243лв.-представляваща остатък от
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2016г.
между „Гарант Къмпани”ООД и И.М. Карапетрова, сумата
608.33лв.-представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до
26.06.2018г., законна лихва от 27.06.2018г.до изплащане на вземането, разноски
от 25лв., адвокатски хонорар от 360лв. с ДДС. В т.12 заявителят е изложил
обстоятелствата,от които произтича вземането. Посочил е,че на 26.06.2018г.
задълженията по Договора за потребителския кредит и Договора за поръчителство
са станали изискуеми поради настъпването на падежа на последната вноска по
кредита. До подаване на заявлението Карапетрова не е
погасила напълно задълженията си.Многократно служители са правили опити за
покани по телефона,за да се уточни и извърши плащането. Последното плащане е от
04.09.2019г.,в размер на 200лв. На 07.06.2017г. на длъжника е отправена писмена
покана за доброволно плащане,като от пощенската станция е отбелязано,че е
получена на 12.06.2017г. На 09.09.2019г. „Форуком и
Компания”ООД е оправена покана за плащане до „Гарант Къмпани”ООД, основана на
чл.6,ал.3 от Договора за потребителски кредит.В резултат на 13.09.2019г. между
„Форуком и Компания”ООД и „Гарант Къмпани”ООД е
сключен Споразумителен протокол за прихващане на
дължими суми между двете дружества,като сумите, дължими от „Форуком
и компания”ООД във връзка със събрани суми като възнаграждение за „Гарант Къмпани”ООД
се прихващат с неизплатени суми –главница и/или договорна лихва от
кредитополучатели,на които „Гарант Къмпани”ООД е поръчител и се дължат по
Договор за потребителски кредит. В следствие на така направеното прихващане
задължението на И. Карапетрова за поръчителя възниква
регресното право да търси сумата от 1500лв.-главница
по договора за потребителски кредит,ведно с договорната лихва,дължима от
26.06.2017г. до 26.06.2018г.,законната лихва за периода от 27.06.2018г.до
изплащане на вземането и сумата 243лв.-остатък от възнаграждението по договора
за поръчителство.
Отправена е молба за издаване на
заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми.
РС-Ловеч е оставил заявлението без движение за уточняване
на неясноти.
В срок заявителят е отговорил,че годишният процент на
разходите (ГПР) е уговорен в размер на 49.02%. Пояснил
е, че лихвеният процент е договорен в размер на 40%, общо 344.48лв. Удължаването
на срока се дължи на 6-месечното отлагане на вноските до 26.06.2018г.,която е
посочена като дата,до която се дължи договорна лихва. Последната вноска е с
падеж 26.06.2018г. Към този момент по кредита няма платени възнаграждения по
договора за поръчителство,нито по дължимата договорна лихва или главница.
Съгласно чл.8,ал.5 от Договора за
поръчителство в случай,че платената сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения,с внесената такава се плащат с приоритет задълженията
към поръчителя.Така платената обща сума
от 939лв. е отнесена за погасяване на задължението към „Гарант Къмпани”ООД и е
формиран остатък от 243лв.,който се претендира със заявлението. Тези суми са съобразени
и в Споразумителния протокол от 13.09.2019г.. Уточнено е,че обезщетението за
забава (мораторна лихва) върху просрочената главница
от 1500лв.,претендирано за
периода от 27.06.2018г. до 31.10.2019г.(когато е подадено заявлението), е в
размер на 205.01лв. Приложена е вносна бележка за платена държавна такса за
последната сума.
С атакуваното Разпореждане №4213/03.12.2019г. РС-Ловеч е
отхвърлил заявлението изцяло,като е приел,че не са изпълнени указанията. Посочил
е,че от първоначалните твърдения и уточнението не става ясно как е формиран
размерът на главното вземане-какво е погасено от предоставения кредит,как
първоначално уговореният размер на договорна лихва от 344.48лв. е достигнал до претендирания 608.33лв. Приел е,че заплатените допълнителни
такси за удължаване на кредита противоречат на чл.33 от ЗПК. Няма твърдения за
сключен договор за поръчителство, със страни заявителят(като трето лице) и
кредиторът по договора за потребителски кредит,по който първият да отговаря
солидарно с длъжника за връщан на
кредита. Дори и такъв да е сключен,не са изложени твърдения гарантът да е
предложил изпълнение. Заключил е,че събраната по възлагане от заявителя сума е
изплащане,а не прихващане на насрещни задължения.Съдът е приел,че от заявителя
са изложени противоречиви твърдения.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и
становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, в редакцията й към момента
на подаване на заявлението, заповедният съд следва служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в случая в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията.
Макар по отношение на главницата да има известна яснота и да може да се
приеме,че се търси главница по договора за потребителски кредит,за която
заявителят твърди,че я е погасил в изпълнение на ангажиментите му като
поръчител, не е така по отношение на търсената договорна лихва. Както е
отбелязал и заповедният съд- първоначално се твърди,че е уговорена в размер на
344.48лв., съответстващи на 40 % лихвен процент върху отпуснатия кредит. В
заявлението,обаче вече се търси в размер на 608.33лв.,като изрично се сочи-в
частната жалба пред настоящата инстанция,че срокът на договора не е променен- „броят
на вноските остава същият-12 на брой,само че заради заплатените такси срокът на
кредита се променя…”. От това пояснение отново не става ясно за какъв период е
уговорена,как се формира,а изчисляването й не съответства на претендирания размер. Не са ясни и размерът на таксите за
разсрочване на падежите, как са платени и дали не са прихванати от правените
вноски от длъжника. Както е посочил и първоинстанционният
съд, подобен начин на вмъкване на допълнителна такса,без предварително да е посочена
в договора,е в противоречие с чл.10,ал.2, чл.10а,ал.4 и чл.чл.33 от ЗПК. Ясно
прозира опит да се прикрие зад договорната лихва,за чийто размер така и не се
представи логично обяснение.
Неяснота е налице
и по отношение начина на погасяване на
задължението по кредитното правоотношение. От една страна заявителят твърди,че
длъжникът не е изпълнила ангажимента за внася месечни вноски-видно главницата и
договорната лихва се претендират в пълен размер, от друга се сочи,че е имало погасяване,но то е отнасяно
към ангажиментите по договора за поръчителство. За подобна клауза в основния договор между кредитора и длъжника И.
Карапетрова,не се твърди и не може да се приеме,че тя
е обвързана с този ред за погасяване.Не стана ясно колко вноски е направила,за
кои падежи се отнасят и защо не е погасявано основното задължение по кредитното
правоотношение.
Не е уточнено и
основанието за претендираната мораторна лихва за
периода от 27.06.2018г.до 31.10.2019г. в размер на 205.01лв.-къде е
уговорено,как се формира и т.н.
При тези неясноти
правилно заповедният съд е приел,че заявлението е нередовно и в този вид не
може да бъде разгледано,съответно следва да се отхвърли.
В допълнение
съставът намира за нужно да отбележи,че при съобразяване на критериите на
чл.411,ал.2 от ГПК в процесното правоотношение по предоставяне на
потребителски кредит са налице неравноправни
клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани
от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените
от заявителя факти и основания става ясно,че се касае за свързани и обусловени
правоотношения,които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг
по кредитно правоотношение,с уговорени акцесорни
плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на
отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно
прозира целта да се заобиколи закона и забраната за
уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора-чл.10а,ал.2 от ЗПК. Видно е,че ангажиментът към поръчителя е неделим
от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора ГПР,а
ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият
размер, регламентиран в императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по
постановление на Министерския съвет на Република България. Нещо
повече-плащането на тази такса е уговорено като приоритетно,дори пред основното
задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му-да
обезпечи гарантиран доход,без да има сигурност в насрещната престация.
Като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя,пример за което е и
сключеният споразумителен протокол за прихващане,по
който не става ясно кои точно са били изискуемите и ликвидни насрещни престации,които
са били погасени.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е
нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е,че с него се постига
осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително,
преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На
практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга,която не е ясно дали
ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл.10а,ал.4 от ЗПК.
С оглед на изложеното съставът приема,че неправилно
погасяванията на длъжника са били отнасяни за изпълнение на задължението към
поръчителя,което като неравноправно уговорено, е нищожно и недължимо.
Съставът не споделя тезата на заявителя за неправилно
интерпретиране на твърденията му и допуснати фактически неточности от
заповедния съд. Напротив-съдът подробно и ясно е указал какво следва да се
уточни в претенцията и е дал възможност на заявителя да поясни вземанията си. Въпреки
това дори и с уточнението са въведени поредните противоречия в претенцията, като
например как е формиран размерът на договорната лихва,която остава дължима за
същия период,а увеличава размера си над 2 пъти, имало ли е отнасяне на
погашенията и към кой договор, как след прекратяване на договора на
26.06.2018г. е зачетено като валидно плащане и на 04.09.2019г. Всички тези
неясноти не са уточнени от
заявителя,поради което правилно заповедният съд е приел,че заявлението е
нередовно и го е отхвърлил.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че обжалваното
Разпореждане №4213/03.12.2019г.,пост.по ч.гр.д.№2127/2019г.на РС-Ловеч е
правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди изцяло.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4213/03.12.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 2127/2019г. на РС-Ловеч,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.