Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Велико Търново, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV състав, в
публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
9/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 64, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико
Търново, ул. „Училищна“ № 7, представлявано от Б.И.Б.,чрез *** Е.Д. от ВТАК,
против т. 2, т.4, т. 6 и т.8 от Решение за верификация на постъпи искания за плащане
№ BG05М9ОР001-2.053-0001/К1 от 16.12.2021 г., издадено от ръководителя на УО на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“, с което след
като на основание чл. 55 от АПК са възобновени административните производства
по верификация по т. 3 от Решение № BG05M9OP001 -2.053-0001/6 от 25.06.2020 г.(ИП
№ 3/01.05.2020 г.); по т. 3 от Решение № BG05M90P001 -2.053-0001/16 от 26.08.2020 г. (ИП
№ 4/02.07.2020 г.); по т. 2 от Решение № BG05M90P001-2.053-0001/22 от
24.11.2020 г. (ИП № 5/07.10.2020 г.) и по т. 2 от Решение №
BG05M90P001-2.053-0001/25 от 06.02.2021 г. (ИП № 6/21.12.2020 г.), на основание
чл. 57, ал. 1, т.2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ е определен допълнителен размер на
неверифицираните разходи в общ размер на 17 671,45 лв., от които
разходи от 12 622,47 лв. по б.р. 1.1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ и
възнаграждения по ЗДСл“ и 5 048,98 лв. по б.р.II „Единна ставка“ за периода
м.януари – м. ноември 2020г.
Според жалбоподателя
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита че е налице
несъответствие между посоченото правно основание за отказ от верификация и изложените от органа мотиви в решението. Намира
за неверни констатациите на УО, че лицата Т.С. и А.А.не попадат в
допустимите целеви групи към момента на включване на проектните дейности. В
тази връзка развива подробни доводи, че двете лица попадат
в допустимата целева група по програмата съгласно условията за кандидатстване,
видно от допълнително представените документи, поради което разходите за тях
подлежат на верификация. Посочва, че А.А.към датата на включване в проектните
дейности е бил регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ и е с
основно образование, поради което попада в изискването на Условията за
кандидатстване по процедурата в целева група „лица с основно или по-ниско
образование и без професионална квалификация“, а Т.С., която също е
регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по
труда“ към датата на включване в проектните дейности и е принадлежала към целева
група „други групи безработни – зависими“, в случая от алкохол, като били
налице и данни, че същата е посещавала психолог във връзка с алкохолната
зависимост. Допълва, че посочените предпоставки са били налице още към момента
на включване на Т.С. и А.А.в изпълнението на проекта, поради което необосновано
УО приема, че тези лица не попадат в съответните целеви групи само заради
погрешно попълнени от тяхна страна декларации и карти за участие. Заявява, че първоначално
пълнените от тези лица данни са били
коригирани при подаване на исканията за плащане по програмата и са били
причислени към целевите групи, към които действително са принадлежали. По
изложените аргументи жалбоподателят намира за неправилен отказа за верификация за разходите за възнагражденията им и моли
за отмяна на решението в оспорената част като незаконосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък с
разноски.
Ответникът по
жалбата – Главен директор на ГД „ЕФМПП“ в МТСП, като ръководителят на
управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез процесуалния
си представител, в съпроводителното писмо вх. №
35/05.01.2022г. (наименовано „отговор“) и в съдебно заседание намира жалбата за
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., като представя
списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Оспорва претендираните от жалбоподателя
разноски по основание и размер, тъй като намира, че делото не е от фактическа и
правна сложност.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Сдружение „Приятели
на Горски Сеновец“ е бенефициер по сключен договор с Министерство на труда и
социалната политика – Административен договор за субсидия от ЕФРР № BG05M9OP001-2.053-0001-C01/24.05.2017
г. Целта е предоставяне на бенефициера на безвъзмездна финансова помощ в
максимален размер до 199 707,20 лв. по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване
на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.053 МИГ05, „Насърчаване
развитието на местна социална икономика и нови работни места в социални
предприятия“ на МИГ Лясковец-Стражица чрез водено от общностите местно развитие
за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.053-0001 „Социално предприятие
„Обществена пералня и услуги в дома“. Предвидени са четири основни дейности,
една от които е подбор и назначаване на персонал на Социално предприятие
„Обществена пералня и услуги в дома“, като е предвиден индикатор за изпълнение
от общо 17 неактивни или безработни лица. Изрично е посочено, че изпълнението
на договора е при спазването на одобреното проектно предложение в обема и вида, посочен в него, условията за изпълнение
и прочие. Предвидено е, че разходите по договора се извършват съобразно с
предвиденото в секция „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване и за дейностите,
описани в него.
1.
В
хода на изпълнение на проекта от жалбоподателя е постъпило искане за междинно
плащане (ИМП) № 1/04.01.2020г. на обща стойност 15 849,61 лв., включващо
разходите за отчетен период от 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. По това искане за
плащане управляващият орган се е произнесъл с Решение № BG05M9OP001-2. 053-001
от 10.04.2020 г., с което са верифицирани средства в размер на 13 984,95 лева и
е определен общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66 лв. В сумата на
неверифицираните разходи е включена сумата от 1331,90 лв. (за м.12.2019г.) от
бюджетен ред 1.1 „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ,
възнаграждения определени по реда на ЗДСл и възнаграждения произтичащи от
договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, на лицата, пряко
ангажирани с изпълнението на преките дейности“ отнасящи се до лицата Т.С. и А.А.ов,
като е прието, че тези разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2
от ЗУСЕСИФ, както и сумата от 532,76 лв. (за м.12.2019г.) по бюджетен раздел ІІ
„Единна ставка“ – на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Аргументът на
управляващия орган е, че посочените две лица не отговарят на изискванията за
принадлежност към целевите групи на процедурата, тъй като не са „неактивни“, а
са „безработни лица“ според предоставената служебна справка от Агенцията по
заетостта, а същевременно не отговарят на нито един от допълнителните критерии
на целевата група „безработни“, съгласно раздел 6 „Допустими целеви групи“ от
Условията за кандидатстване по схемата. Предвид това не са верифицирани
възнагражденията и осигурителните вноски за тези лица, както и съответните
суми, надвишаващи допустимия размер на бюджетен раздел ІІ „Единна ставка“ – 40%
от допустимите преки разходи за персонал.
След издаването на
решението от 15.04.2020 г. бенефициерът е представил допълнителни
доказателства, касаещи въпросните две лица. С писмо от 27.04.2020 г. /л. 21 от
адм. д. № 272/2020 г. по описа на АСВТ/ УО е отговорил, че няма законово
основание да преразгледа своето решение от 10.04.2020 г. Въпросното Решение №
BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г. е било оспорено от жалбоподателя като с
Определение № 187/02.06.2020 г. на АСВТ по адм. дело № 272/2020 г. (в сила от
22.06.2020 г.) жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие.
2. Впоследствие, жалбоподателят
е подал ИМП № 3/01.05.2020г., с което е заявил за плащане сумата от 53 613,22
лв. за отчетен период от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. С това искане повторно
са заявени за верифициране и неверифицираните с Решение № BG05M9OP001-2.
053-001 от 10.04.2020 г. на УО по предходното искане разходи в размер на 1864,66
лв. (за м. декември 2019г.), които са били предмет на вече описаното искане №1.
С въпросното ИМП №3 бенефициерът е добавил и е поискал да му бъдат заплатени същите
по вид разходи за тези лица, но вече за отчетния период 01.01.2020 г. до
31.03.2020 г. общо в размер на 6 093,44 лв. (включваща разходи за периода по
б.р. 1.1 за трудово възнаграждение на Т.С. и А.А.общо в размер на 4 352,46
лв. и съответните им разходи по б.р. II „Единна ставка“ общо в размер на
1 740,98 лв.).
С Решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/6
от 25.06.2020 г. управляващият орган е верифицирал разходи в размер на 45
655,12 лв., определил е общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66 лв.
(за м. декември 2019г.) и на основание чл.54, ал.1, т. 5 от АПК е спрял
административното производство по верификация за сумата от 6093,44 лв. (за
период м.януари – м.март 2020г.). Решението на УО от 25.06.2020 г. е обжалвано
от Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ пред АСВТ като е образувано адм. дело
№389/2020 г. по описа на АСВТ. По посоченото дело съдът е отделил
производството по оспорването на решението в частта му, с която ОУ е спрял
административното производството, като е разгледал спора досежно отказа да се
верифицират разходите в размер от 1864, 66 лв.( по б.р. 1,1 „разходи за трудови
възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл и по по б.р.II „Единна ставка“ за
м. декември 2019г.), които са били отречени с вече цитираното по-горе негово
решение. С Определение №276/04.08.2020г. по адм. дело №395/2020г. по описа на
АСВТ е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение „Приятели на Горски
Сеновец“ против Решение за верификация на № BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от
25.06.2020 г. в частта (т.3 от решението), в която е спряно административното
производство по верифицирането на сумата от общо 6093,44 лв. за отчетния период
01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. във връзка с ИМП № 3, тъй като със свое Решение peг. №
BG05M90P001-2.053-0001/14 от 31.07.2020г.
ответникът е възобновил спряното производството. Впоследствие, УО отново
е спрял това производство с Решение № BG05M90P001-2.053-0001/23 от 24.11.2020г.
поради наличие на висящи съдебни производства пред АСВТ.
Що се касае до
изхода на спора по законосъобразността на Решение за верификация на №
BG05М9ОР001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г., в останалата му част, с която е
отказана верификация на разходи в общ размер на 1864,66 лв. (т.2 от решението
на УО), същото е отменено с влязло в сила на 20.04.2020 година Решение №251 от 24.09.2020
г. по адм. дело №389/2020 г. по описа на АСВТ и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразно указанията по
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. В изпълнение на
съдебното решение от УО е издадено Решение за верификация на постъпило искане
за междинно плащане с peг. № BG05M90P001-2.053-0001/29 от 20.05.2021 г., с
което отново във връзка с подаденото от сдружението ИМП № 3 е отказана
верификация на разходите за Т.С. и А.А.в общ размер на 1864,66 лв. (по б.р. 1,1
„разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл и по по б.р.II
„Единна ставка за м.12.2019г.). Това решение на УО не обжалвано и влязло в
законна сила.
3. Жалбоподателят е
подал поредно ИМП № 4/02.07.2020г., с което е поискано верифициране и плащане на
сумата от общо 59 695,95 лв. с отчетен период 01.04.2020г. – 30.06.2020г.
С това ИМП № 4 са заявени за плащане отново разходите за възнаграждения и
свързаните с тях разходи „Единна ставка“ за Т.С. и А.А.в размер на 1864,66 лв.,
които са били предмет на ИМП №1 и ИМП №3 (за м.12.2019г.); разходи в размер на
6093,44 лв., заявени с предходното ИМП №3
(за период м.01– м.03.2020г.) и са предявени за първи път с това искане за
финансиране разходи за двете лица Т.С. и А.А.общо в размер на 6093,44 лв. за отчетен
период от м.април 2020г. до м. юни 2020г. (включваща разходи за цитирания
период по б.р. 1.1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по
ЗДСл“) на Т.С. и А.А.общо в размер на 4 352,46 лв. и съответните им
разходи по б.р.II „Единна ставка“ общо в размер на 1 740,98 лв.). По това
искане ответникът се е произнесъл със свое Решение за верификация на постъпило
искане за междинно плащане №BG05M9OP001 - 2.053-0001/16 от 26.08.2020 г., в т.
1 от което е определил общ
размер на верифицираните разходи от 45 644,41 лв. и в т.2 от него е
определил общ размер на неверифицираните разходи от 7 958,10 лв., от които
разходи в размер на 1864, 66 лв. (за м.12.2019г.) и в размер на 6093,44 лв. (за
период м.01– м.03.2020г.) С т. 3 от решение 26.08.2020 г. на основание чл.54,
ал.1, т. 5 от АПК административното производство е спряно по верификацията за разходите
в размер на 6093,44 лв. за отчетен период от м.април 2020г. до м. юни 2020г.
Това решение от 26.08.2020
г. на УО е обжалвано пред АСВТ, който с Решение №333 от 01.11.2021г. по адм.
дело №556 по описа на АСВТ го е отменил в частите му по т.2,1; т.2,2; т.2,3 и
т.2,4, с които е отказано верифициране на разходи в общ размер от 7958, 10 лв. С
Определение №359/14.10.2020г. по адм. дело №561/2020г. по описа на АСВТ жалбата
против т. 3 от решение 26.08.2020 г., с която е спряно административното
производство по ИМП № 4/02.07.2020г. за верификацията на разходите в размер на
6093,44 лв. за лицата за отчетен период от м.април 2020г. до м. юни 2020г., е
оставена без разглеждане като нередовна.
4. Последвало е ИП №
5/07.10.2020г., с което са поискани за верифициране и плащане направените по
програмата за Т.С. разходи по б.р. 1.1 (разходи за трудови възнаграждения по КТ
и възнаграждения по ЗДСл) общо в размер на 2 176,23 лв. и 870,49 лв. (по б.р.II „Единна ставка“) за
отчетен период от м. юли до м.септември. Производството по верификацията им е
било спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК с т. 2 от Решение за
верификация на постъпило искане за междинно плащане с peг. № BG0 5М9ОР001
-2.053-0001 /22 от 24.11.2020г., необжалвано и влязло в сила.
5. В искане за
плащане № 6/21.12.2020г. са предявени за верифициране и плащане направените по
програмата за Т.С. разходи общо от 1 741,32 лв. (по б.р. 1.1 „разходи за
трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл) и 693,53 лв. (по б.р.II „Единна ставка“) за
отчетен период от м. октомври и м.ноември. За тези разходи, административното производство
по верификация също е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, с т. 2 от
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с peг. №
BG05M9OP001-2.053-0001/25 от 1б.02.2021г., което е влязло в сила.
При това положение, УО
е преценил, че не е налице
висящ правен спор между бенефициента и УО относно допустимостта на разходите,
касаещи лицата Т.С. и А.А.ов, и поради липсата на процесуални пречки, на
основание чл. 55 от АПК с обжалваното в настоящото производство Решение за верификация на постъпи искания за плащане №
BG05М9ОР001-2.053-0001/К1 от 16.12.2021 г. е възобновил административните
производства по верификация относно: т. 3 от Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане № 3 с peг. № BG05M90P001-2.053-0001/6 от
25.06.2020 г.; т. 3 от Решение за верификация на постъпило искане за междинно
плащане № 4 с peг. № BG05M9OP001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г.; т. 2 от
Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № 5 с peг. № BG05M9OP001-2.053-0001/22
от 24.11.2020 г; т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане № 6 с peг. № BG05M90P001-2.053-0001/25 от 16.02.2021 г.,
след което е преценено, че за отчетния период от м. януари до м. ноември 2020г.
заявените в ИП № 3, ИП № 4, ИП № 5 и ИП № 6 разходи за тези лица не следва да се
верифицират на основание чл.57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ и е определен
допълнителен размер на неверифицираните разходи общо в размер 17 671,45 лв., от които разходи от 12 622,47 лв.
по б.р. 1.1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“
и 5 048,98 лв. по б.р.II „Единна ставка“. С цел процесуална
икономия, УО е препратил към мотивите на вече издадените от него Решение №
BG05M90P001-2.053-0001/1 от 10.04.2020г. и Решение peг. №
BG05M9OP001-2.053-0001/29 от 20.05.2021г.. Посочено е, че двете лица не попадат
в целевите групи по програмата към момента на включване в проектните дейности,
поради което е налице недопустимост на предявените за плащане разходи за тях, а изначална недопустимост при включването им
като представители на целевите групи, към които те не принадлежат, се разпростира върху
всички разходи предявени за тях, за цялото им участие в програмата.
Процесното
понастоящем решение е съобщено на жалбоподателя чрез ИСУН 2020 на 17.12.2021
година /лист 21 от делото/. Недоволен от същото, жалбоподателят го е оспорил пред
АСВТ чрез УО, с
жалба, подадена по куриер на дата 29.12.2021г./л.15 по делото/.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение, изпратена
с писмо изх. № 2.053-0001/43 от 04.01.2022г. на Министерство на труда и
социалната политика Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, както и приложените към жалбата документи и тези, представени от
ответника с писмо вх. № 834/18.02.2022 г. по опис
Като веществени
доказателства по делото са приобщени представените от ответника 2 броя „flash
memory“, по отношение на които след извършен оглед на основание чл. 204 от ГПК
вр. с чл. 144 от АПК съдът констатира, че съдържа 5 броя папки - ИМП №3,4,5,6 и
кореспонденция и 5 броя компресирани rar файлове ИМП №3,4,5,6 и кореспонденция -ИМП
№ 3 rar - 293 040 КБ, кореспонденция rar-686 КБ, ИМП № 5 rar-266 141 КБ, ОИП №
6 rar-244 931 КБ, ИМП № 4 rar-111 274 КБ. В предоставения от съда срок приобщените
документи, в т.ч. електронните такива, не са оспорени от жалбоподателя.
С цел изясняване на
относими към спора факти по искане на жалбоподателя са изслушани
показанията на двама свидетели - С.И.П.
– член на Управителния съвет на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“, и А.К.А.–
служител при жалбоподателя в рамките на програмата през процесния отчетен
период.
В дадените пред съда
показания св. П.предоставя информация относно организацията и документацията по
процесната програма като посочва, че след подписване на административния
договор сдружението започнало процедура по подбор на потенциални лица, които
могат да бъдат наети и които биха могли да отговарят на определените от програмата
целеви групи. Получили заявления за участие от различни лица, на които
предоставили за попълване декларации и карти за участие. Имайки предвид целевата
група на програмата, заявителите били неграмотни лица, поради което им помагали
при попълване на документацията без да изискват документи, удостоверяващи
декларираните от тях обстоятелства, тъй като самата процедура не го изисквало.
Свидетелката заявява, че като бенефициер по програмата нямат достъп до съответните регистри
и не могат да извършат проверка на заявените обстоятелства, поради което цялата
процедура се базирала на заявените от кандидатите данни. Конкретно за Т.С. и А.А.ов,
твърди, че неин колега бил попълнил декларациите (не помни точно от кого са
попълнени), като тези две лица сами са се самоопределили като „неактивни“ и за
това са били вписани в тази целева група. Впоследствие било установено, че С. и
А.не различавали понятията „неактивен“ и безработен“ и според тях били
синоними, а за А.А.било вписано още че имал средно образование предвид
кандидатурата му за кмет на селото. Посочва, че след като подали искане за
верифициране по програмата получили писмо от ответника с указания за отстраняване
на нередовности на подадените документи и в частност да бъде
предоставена информация
относно регистрацията на всички лица в Дирекция „Бюро по труда“, без да се
конкретизират точно за кои лица е открито несъответствие. В тази връзка
посочва, че от жалбоподателя била поискана информация от Дирекция „Бюро по
труда“, от която констатирали, че Т.С. и А.А.били регистрирани като безработни
лица, т.е не били „неактивни“ лица, както били заявени за целите на програмата.
След разговор с лицата и представяне на съответните документи, в т.ч от
съответните държавни институции, служители на жалбоподателя установили, че за
двете лица са налице обстоятелства към датата на включване в програмата, спрямо
които могат да бъдат отнесени към друга допустима целева група по програмата,
различна от първоначално заявената. Така
лицето А.А.бил с основно образование, регистриран като безработно лице в Дирекция
„Бюро по труда“ и покривал изискванията на целева група „безработно лице с
основно образование“, а Т.С.
била със средно образование, също регистрирана като безработно лице в Дирекция
„Бюро по труда“, с алкохолна зависимост и можело да бъде отнесена към целева
група „лице със зависимост“. Свидетелката посочва, че след първия отказ на УО
за верификация на изразходваните средства за тези лица, в рамките на срока за
неговото обжалване чрез системата ИСУН от жалбоподателя били представени
коригирани документи, в които Т.С. и А.А.били
отнесохме към съответната целева група, но независимо от това получавали
откази за верификация на средствата за тях за всички следващи периоди.
Другият разпитан по
делото св. А.заявява, че през 2019 г. разбрал от негови приятели, че в с.
Горски Сеновец ще започва проект за безработни лица и желаещите ще могат да
кандидатстват по него и тъй като през този период не работел и търсел работа
подал документи за участие в програмата. Твърди, че предоставената декларация
във връзка с участието му програмата не била попълнена лично от него, а от
намиращите се
на място жени, на които бил казал, че има единствено основно образование. Не
знае какви данни относно образованието са посочили, тъй като се подписал без да
прочете попълнената информация. Посочва, че след като започнал работа при
жалбоподателя по проекта, разбрал, че възникнал проблем с попълнената в
декларацията информация. Обяснява, че към онзи момент бил безработен,
регистриран в „Бюро по труда“ с основно образование, което според него
означавало и „неактивен“, тъй като не бил трудово зает, и това бил заявил при
попълване на документите. Бил попълнил нова декларация с коректните данни като
дори бил показал дипломата си за основно образование на служителите.
Приобщени към
настоящото административно дело са АД №
272/2020г. по описа на АСВТ, АД № 389/2020 г. по описа на АСВТ, ведно с
административно дело №13019/2020г. по описа на ВАС, АД № 395/2020 г. по описа на АСВТ, АД № 556/2020
г. по описа на АСВТ, ведно с частно
административно дело №448/2022г. по описа на ВАС и АД № 561/2020г. по описа на
АСВТ.
При тези факти,
съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения акт по ред на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице,
което е адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, тъй като решението в обжалваните части е незаконосъобразно.
След извършване на
служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения
правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266
от 10.11.2009 г., министърът на труда и социалната политика управлява програми
и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от структурните
фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и
донори. В рамките на своята компетентност, със своя заповед № РД-03-2/01.12.2020
г. /л. 18/, министърът на труда и социалната политика е оправомощил издателя на
процесното решение да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана
от Европейския социален фонд в пълен обхват от функциите по чл.125 от Регламент
1303/2013г.
Като индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, отказът за верификация следва да
съдържа правни основания за недопустимост на разхода. Оспореното в настоящото
производство решение на УО е издадено в изискуемата по чл. 59, ал. 1 от АПК
писмена форма. Но разпоредбата на алинея 2 на чл. 59 АПК изрично сочи, че
когато актът се издава в писмена форма, той трябва да има точно определено
съдържание. В чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е поставил изискването
актът да съдържа фактически и правни основания. Правните основания са тези,
които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която
органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие, предоставената му
от държавата власт. Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите,
установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в
сочената правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата
цел. Фактическите основания са това, което дава основание на органа да упражни
правомощието си като постанови съответния акт. Без фактите съдът не може да
установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието,
т. е. налице ли са визираните в правната норма юридически факти. Липсата на
фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на
акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание
за отмяна на акта. Несъответствието на правните основания на фактите по делото
е основание за материална незаконосъобразност на акта.
Видно от
съдържанието на оспорения акт, органът е посочил като правно основание за
неговото издаване чл. 62, ал. 1 във вр. с ал. 3 и проведена процедура по чл.
63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, но нормите само регламентират необходимостта от
верифицирането на разходите с потвърждаване допустимостта на извършените
разходи, документите, въз основа на които се извърша верификацията, и
правомощието на органа да извърши проверка на място. Тези разпоредби нямат
никакво отношение към правното основание, поради което един разход би могъл да
бъде недопустим. Правното основание, на което един разход би могъл да бъде
недопустим е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или
чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Следва да се има в предвид, че основанието по чл. 57, ал. 1
от ЗУСЕСИФ само по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел наличие
на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези
разпоредби от актовете по чл. 59 от ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният
разход не съответства. Това са както съответният акт на Министерския съвет – Постановление
№ 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални
правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 –
2020 г. (ПМС № 189), така и актовете по алинея 2 на чл. 59 от ЗУСЕСИФ за
съответната програма и по точно Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. От така
съществуващата и относима нормативна уредба е безспорно, че определянето на
един разход като допустим, съответно като недопустим, е регламентирано в
йерархическа поредица от нормативни актове, което значи, че е налице нормативна
установеност на съответния допустим разход. Това означава, че всеки
неверифициран разход не съответства на точно определено в съответния нормативен
акт изискване, за да бъде признат за допустим.
В обжалваното
решение по отношение на определения допълнителен размер на неверифицираните
разходи по подадените от жалбоподателя ИМП №3,4,5 и 6, касаещи предявените
разходи за възнаграждения по б.р.I.1.1 „разходи за
трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ за процесните отчетни
периоди, УО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ - разходите
попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект
категории разходи, тъй като според ответника „лицата не отговарят на
изискванията за целеви групи утвърдени в раздел „Допустими целеви групи"
от Условията за кандидатстване по операция „МИГ Лясковец-Стражица Мярка МИГ05
"Насърчаване развитието на местна социална икономика и нови работни места
в социални предприятия". По отношение на предявените за плащане разходи по
б.р.II,2.1 „Единна ставка“ като правно основание за отказ от верификация УО се
е позовал на чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ – разходите са извършени законосъобразно съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. По
отношение на тези разходи ответникът е посочил още, че верифицира 40% от допустимите преки разходи за персонал, съгласно чл.55, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.6, ал.1 от ПМС № 189/28.07.2016 г. и чл.68б, параграф
1 от Регламент №1303/2013 г. и в съответствие с раздел 14.3 „Допустими разходи от Условията за кандидатстване“, а недопустимите
разходи се определят чрез аритметично изчисление на 40 на сто спрямо
определените недопустими разходи за персонал.
В случая, органът е посочил хипотезата на чл. 57, ал. 1, т.2 и т. 4 от
ЗУСЕСИФ, но не е посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59,
ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ, което е достатъчно основание за отмяна на оспореното
решение. В мотивите на обжалваното решение, за да определи правното основание на
допълнителния размер на неверифицираните разходи, УО е посочил чл. 57, ал. 1,
т.2 от ЗУСЕСИФ и се е позовал на раздел от Условията за кандидатстване по
процедурата, но същите не регламентират кой точно разход е недопустим. Решението
съдържа единствено в декларативна форма фактическо основание за отказ от
верификация и
обща препратка към условията за кандидатстване, без да са посочени съответните
разпоредби, на които УО счита че конкретният разход не съответства. Административният
орган е следвало да конкретизира категорията разходи, регламентирани в акта по
чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране
разходи не съответстват, каквото не е сторено. Съдът не може вместо органа да
конкретизира фактите и за първи път да ги подвежда към относимите правни
основания за издаване на обжалвания административен акт, нито да си избира
измежду изброените в акта правни разпоредби.
Горното се отнася и
до отказа за верификация на свързаните разходи (осигурителните вноски) по
б.р.II,2.1 „Единна ставка“, по отношение на които освен нормата на чл. 57, ал.
1, т.4 от ЗУСЕСИФ ответникът е като правно основание е посочил разпоредби от
общностното право и издадения от МС подзаконов нормативен акт, които нямат никакво
отношение предявеният разход да не бъде признат за допустим. Наред с това, видно
от разпоредителната част на оспорения акт, ответникът е отказал да верифицира процесните
разходи за единна ставка от трудово възнаграждение на двете лица, а същевременно
в мотивите на решението органът е посочил, че верифицира тези разходи в размер на
40% от допустимите преки разходи за персонал в контекста на разписаното в раздел
14.3 от Условията за кандидатстване, а именно „Допустими разходи“, при което е
налице пълно противоречие между посочените фактически и правни основания и
разпореденото от органа. От една страна, УО приема, че този разход е
недопустим, от друга страна, се посочва, че верифицира определен процент от
него, позовавайки се на раздел от условията за кандидатстване, които се отнасят
до допустими разходи, при което за съда не е ясна волята на административния
орган. Следва да се отбележи, че недопустимите разходи по програмата са
регламентирани в раздел 14.4 от условията за кандидатстване по процедурата, но
няма никакво позоваване на ответника в тази част. Съдът
не може вместо органа да определя правното основание за издаване на един
индивидуален административен акт. Противното би значело съдът, вместо органа,
да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата
власт, а това не е в компетентността на съда. Посочването само на фактическите
основания за издаване на акта, не води до извод за неговата законосъобразност,
тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изрично
изисква кумулативно посочване както на фактическите, така и на правните
основания / в горния смисъл са и решение № 16992/12.12.2019 г. по адм. дело №
1802/2019 г. на ВАС, VII о.; решение № 11257/25.09.2018 г. по адм. дело №
5594/2018 г. на ВАС, VII о.; решение № 10639/25.08.2017 г. по адм. дело №
5524/2017 г. на ВАС, VII о., решение № 4072 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 14702/2019 г., VII о.; решение № 7666 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2673/2020 г., VII о.; решение № 5483 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №
988/2020 г., VII о. и др./.
Налице е съществено процесуално нарушение поради разминаването между
фактическите установявания и правната норма, под които са подведени, тъй като
не е ясна волята на административния орган при отказа за верификация на кое
точно основание е отказано, като по този начин съдът е лишен от възможност да
извърши преценка дали е спазен материалния закон.
Дори съвсем хипотетично да се приеме,
че при издаване на оспореното решение за верификация на постъпили искания за
плащане от 16.12.2021г. от УО не са допуснати съществени процесуални нарушения
и отговаря на изискванията за мотивираност на акта, съдът намира, че същото е
издадено в противоречие с материалния закон по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с предоставената
безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове
съответният УО има правомощие да верифицира разходите, като извърши дължимата
проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на
място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако
не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл. 57 и чл. 58
ЗУСЕСИФ.
Тъй като с т. 3 от Решение № BG05M9OP001 -2.053-0001/6 от 25.06.2020
г.; с т. 3 от Решение № BG05M90P001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г.; с т. 2 от
Решение № BG05M90P001-2.053-0001/22 от 24.11.2020 г. и с т. 2 от Решение №
BG05M90P001-2.053-0001/25 от 06.02.2021 г. на УО на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“ на основание чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК спира производството по верификация на предявените за
плащане разходи за възнаграждение и осигурителни вноски на лицата Т.С. и А.А.за
отчетния период от м.януари до м. ноември 2020г. във връзка с подадени от
жалбоподателя съответно ИП № 3/01.05.2020 г., ИП №
4/02.07.2020г., ИП № 5/07.10.2020 г. и ИП № 6/21.12.2020 г., с процесното решение от 16.12.2021г. на основание чл. 55, ал. 1 от АПК тези
административни производства са възобновени и е определен
допълнителен размер на неверифицираните разходи в общ размер на 17 671,45 лв.,
както следва:
- с т.2 от процесното решение е определен допълнителен размер на неверифицираните
разходи по ИП № 3 общо в размер на 6 093,44 лв., представляващи възнаграждения
и осигурителни вноски за лицата Т. С. и А.А.за отчетен период м.януари – м.март
2020г.;
- с т.4 от същото решението е определен допълнителен размер на неверифицираните
разходи по ИП № 4 също в размер на 6 093,44 лв., представляващи възнаграждения
и осигурителни вноски за лицата Т. С. и А.А.за отчетен период м.април – м.юни
2020г.
- с т.6 от процесното решение е определен допълнителен размер на неверифицираните
разходи по ИП № 5 общо в размер на 3 046,72 лв., касаещи възнаграждения и
осигурителни вноски за лицето Т. С. за отчетен период м.юли – м.септември
2020г.
- с т.8 от решението е определен допълнителен размер на неверифицираните
разходи по ИП № 6 общо в размер на 2437,85 лв., касаещи възнаграждения и
осигурителни вноски за лицето Т. С. за отчетен период м.октомври и м.ноември
2020г.
Предмет на настоящото производство са допълнително определеният размер на
неверифицираните разходи по т.2, т.4, т.6 и т. 8 от Решението от 16.12.2021г. Същевременно,
както се посочи по - горе, от Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ е била
подадена жалба пред АСВТ против Решение № BG05M9OP001-2.053-0001/6 от
25.06.2020 г. и Решение № BG05M90P001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г., като в
частта, касаеща спиране на административното производство по подадените ИП №
3/01.05.2020 г. и ИП № 4/02.07.2020 г. (т.3 от решенията на УО) като жалбата е
отделена и са били образувани две самостоятелни съдебни производства – АД №395/2020г.
и АД №561/2020г. по описа на АСВТ. В
тази връзка, с влезли в сила Определение от 07.07.2020 г. на АСВТ по адм. дело
№ 395/2020 г. и с Определение № 359 от
14.10.2020г. по адм. дело № 561/2020г. е прекратено производството по оспорване
съответно на т. 3 от Решение № BG05M9OP001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г. и на
т.3 от Решение № BG05M90P001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г., т.е. съдът не се е
произнесъл по съществото на спора, при което не е налице хипотезата на чл. 159,
т. 6 от АПК за недопустимост на настоящото оспорване. Следва да се посочи и разпоредбата
на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, която допуска включване на неверифицирани разходи
в следващо искане за плащане в изрично посочените в нормата хипотези, а именно
– когато разходите не са били верифицирани поради непредставяне на допълнителни
документи и разяснения, поискани от бенефициента по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ
или поради започната процедура по администриране на нередност. Тази разпоредба
е специална спрямо нормите на чл. 27, ал. 2, т. 1 и чл. 99 и сл. от АПК и е
изключение от правилото за стабилитет на административните актове.
Допустимо
е и оспорването по отношение на определения допълнителен размер на
неверифицираните разходи за Т.С. за отчетен период
м.юли-м.ноември по ИП №5/07.10.2020г. общо в размер на 3 046,72
лв. и по ИП №6/21.12.2020г. общо в размер на 2 437,85 лв., които
административни производства са спрени с т. 2 от Решение №
BG05M90P001-2.053-0001/22 от 24.11.2020 г.
и т. 2 от Решение № BG05M90P001-2.053-0001/25 от 06.02.2021 г. на УО, тъй
като не са налице данни за висящ съдебен спор или влязъл в сила административен
акт с отказ за верифициране със същия предмет, между същите
страни и с идентичен отчетен период, нито да има постановен влязъл в сила
съдебен акт, които да са пречка за разглеждане на оспореното решение в тази
част.
Не е спорно по делото, че на 12.08.2019г. на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, чрез водено от
общностите местно развитие, сключен в резултат на процедура чрез подбор на
проекти BG05M9OP01-2.053, Мярка МИГ05 „Насърчаване развитието на местна
социална икономика и нови работни места в социални предприятия“ за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ в общ размер от 199 707, 20 лв. по посочената
ОП и изрично описаната приоритетна ос. Този договор е тристранен и е между
бенефициера – жалбоподател и МИГ Лясковец-Стражица от една страна, и МТСП – от
друга страна.
На 29.11.2019г. в програмата за заетост са включени лицата Т.С., с която е сключен трудов договор № 15/29.11.2019г., и А.А.ов, с който
е сключен трудов договор № 05/29.11.2019г. Не е спорно и обстоятелството, че в
първоначалния пакет документи към техническия отчет в подкрепа на допустимостта
на посочените лица са представени попълнени и подписани от тях декларация за
принадлежност към целевата група и карта за участие, от съдържанието на които се
установява, че двете лица са отбелязали, че са безработни лица до 6 м. и
двамата със средно образование (видно от административната преписка от приобщеното
АД №272/2020 г. по описа на АСВТ), и се самоопределят като „неактивно лице“. Със
съобщение от 19.03.2020г. УО е върнал техническия отчет на жалбоподателя като е
поискал представянето на допълнителни документи за доказване на принадлежността
към целевата група на включените в програмата лица, в т.ч. да се попълнят и
изпратят отново картите за участие и декларациите на всички участниците с
приложени документи, относими към посочената целева група, в 5-дневен срок /л. 84 от адм. дело № 272/2020 г./.
С писмо от 25.03.2020г. от жалбоподателя са представени документите, като в според
декларацията и карта за участие на А.А.Т.С. същите се самоопределят като „безработно
лице до 6 м“ и със средно образование. Последвал е отказ за верифициране на
разходите с Решение № BG05M9OP001-2. 053-001 от 10.04.2020 г. относно Т.С. и А.А.поради
непредставяне от бенефициера на изискани му доказателства след проведена
процедура по чл. 63 от ЗУСЕСИФ. В срока на обжалване на това решение чрез ИСУН
с кореспонденция №BG05M9OP001-2.053-0001-S01-M029
от 15.04.2020г. отново са представени документите – карта за участие
и декларация за принадлежност към целевата група, които жалбоподателят е
коригирал след получаване на информация от компетентните държавни органи, като относно
Т.С. е посочено, че попада в целева група „друга група безработни лица –
зависими“, а лицето А.А.е в целева група „безработни с основно или по –
ниско образование и без професионална квалификация“. Въпреки това, с отговор от
28.04.2020г., УО отказал да преразгледа преписката като е приел, че документите
не са представени в срок, както и че от тях не може да се направи извод за
принадлежността на двете лица към някоя целевите групи по програмата към
момента на включването в нея.
Видно от приобщените АД № 395/2020 г., АД № 561/2020 г., АД № 389/2020 г. и
АД № 556/2020 г. всички по описа на АСВТ, във връзка с верификацията за
междинно плащане за процесния отчетен период м. януари – м. ноември 2020 г., в
ИСУН са регистрирани нови четири искания за плащане (ИП № 3/01.05.2020 г., ИП №
4/02.07.2020 г., ИП №5/07.10.2020г.), като е поискано верифициране и плащане на
сумата на изплатените възнаграждения и свързани с тях осигурителни вноски за
периода на включените в програмата лица, в т.ч на Т.С. и А.А.ов. Към всяко едно от исканията за плащане са представени
идентични документи за тези две лица, както следва: 1. За Т.С. - карта за
участие и декларация за принадлежност към целевата група (коригирани), амбулаторен
лист №47/15.04.2020г., Становище от
15.04.2020г. от МЦ „Аркус Медикъл“ АД; Удостоверение от 09.11.2019г. от
психолог и психотерапевт; трудов договор от 29.11.2019г. и уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ и 2. За А.А.– карта за участие и декларация за принадлежност
към целевата група (коригирани), трудов договор, писмо от Агенция по заетостта
рег. №10-04-03-84#1/13.04.2020г. относно представени документи за образование
при регистрацията в „Бюро по труда“; Свидетелство за основно образование; трудов договор от 29.11.2019г. и уведомление
по чл. 62, ал.5 от КТ. Представени са още отчетни форми за явяване/неявяване на
работа за всеки един от периодите, справки за изплатени осигуровки върху
възнагражденията по трудови договори и т.н. Както се посочи вече,
административното производство за процесния период във връзка с четирите
искания за плащане на разходите на двете лица е било спряно с решения на УО и
възобновено с процесното решение от 1.12.2021г., с което е последвал отказ за
верификация. Впрочем, фактическите основания за неверифициране на процесните
разходи за двете лица в обжалваното в настоящото производство решение са
идентични с предходните такива, в които УО също е отказвал да верифицира
разходите за тях, но за други отчетни периоди в рамките на проекта, а именно – Т.С.
и А.А.ов, не са представители на допустимата целева група по програмата.
Спорът по делото е
относно принадлежността на двете лица - Т.С. и А.А.ов, към някоя от целевите
групи към датата на включване в програмата, съответно допустими ли са
поисканите от жалбоподателя предявените за тях разходи за процесния период.
Съдът намира, че УО неправилно не е признал, че Т.С. и А.А.са представители
на допустима целева група по програмата, а съображенията, че е налице изначална
недопустимост още при включването им в програмата не кореспондира с
представените по делото писмени доказателства.
Съгласно клаузите на административния договор от 24.05.2017 г. на
финансираният по програмата проект се предвижда наемане на 9 безработни и/или
неактивни лица, които са целевата група на проекта. Точка 3.60 от договора гласи, че допустимите по договора разходи трябва да
отговарят на изискванията, предвидени в насоките за кандидатстване по
конкретната процедура. Според Раздел 6
„Допустими целеви групи“ от Условията за кандидатстване по процедура №
BG05M9OP001-2.053 (приобщено АД №389/2020г. по описа на АСВТ) допустими целеви групи по процедурата са както следва: 1. Лица, заети в
институции и организации, свързани със социално предприемачество; 2. Хора с
увреждания; 3. Лица в неравностойно положение на пазара на труда и други
социално изключени лица. Посочено е , че за целите на процедурата към третата
целева група („лица в неравностойно положение на пазара на труда и други
социално изключени лица“) се причисляват неактивни или безработни лица с по –
ниска конкурентоспособност на пазара на труда, измежду които са „безработни с
основно или по – ниско образование и без професионална квалификация“ и „ друга
група безработни лица – зависими“. Съгласно Законът за
заетост § 1. т. 1 "Безработен" е лице, което при регистрация в
дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да
започне работа в 14 - дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро
по труда". В утвърдените от Ръководителя на Управляващия орган на
програмата "Въпроси и отговори" по процедурата е пояснено, че "неактивно"
лице е това, което няма регистрация към дирекция "Бюро по труда", т.е
дали едно лице е "безработно" или "неактивно" лице зависи
от това дали е регистрирано в Дирекция "Бюро по труда". Фактът на безработица
може да бъде доказан като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка, липса на регистрирано трудово правоотношение
в НАП за конкретен период или чрез регистрация в бюрото по труда като
безработен.
След така направеното разяснение, съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства са налице конкретни данни, че и за двете лица - Т.С.
и А.А.ов, към датата на включване в програмата към 29.11.2019г., са били налице
предпоставките за причисляването им в допустима по програмата група, макар и не
в първоначално заявената.
По отношение на А.А.ов, видно от представените пред УО документи, вкл. и
писмо рег. №10-04-03-84# от
13.04.2020 г. на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Горна
Оряховица /л. 18 от приобщеното дело АД №389/2020 г. по описа на АСВТ/, изрично се посочва, че лицето е регистрирано като безработно в бюрото по
труда, като и че към датата на включване в програмата е имал основно
образование, съгласно представеното Свидетелство за основно образование
дубликат рег. № 371-24/13.04.2020г. и оригинал рег. № 24-03.07.1986 г. на лицето А.К.А.. Тези факти и обстоятелства са били
налице още към дата на подписване на трудовия договор с А.и включването му в
програмата, при което същият отговаря на изискванията за целева група „безработни
с основно или по – ниско образование и без професионална квалификация“. Вярно
е, че с първото искане за плащане на разходите по програмата за А.ов, същият се
е самоопределил като „неактивно“ лице със средно образование, „безработен до 6
месеца“ и предвид това, че съгласно дадени по – горе разяснения „безработно
лице“ и „неактивно лице“ са взаимоизключващи помежду си, УО е дал указания за
отстраняване на нередовностите. Но съдът намира, че в производството по
верификация от страна на жалбоподателя са предприети всички необходими действия
за отстраняване на неточностите в първоначално подадените документи, в т.ч чрез
попълване на нови анкетни карти и декларация от участника и изпращане на
запитвания до отговорните държавните институции, тъй като самото сдружение –
жалбоподател няма как да знае какво е реално фактическо положение на А.относно
образование и неговата трудова заетост, след като няма никакъв достъп до
съответните регистри, съдържащи подобни данни, нито самата програма изисква
представяне пред бенефициера на удостоверителни документи за проверка и цялата
процедура се основава на заявени данни и твърдения на кандидатите за включване
в заетост по програмата. Това се потвърждава от събраните доказателства и от
показанията на св. П., които съдът кредитира, според които в изпълнение на
указанията на ответника е изискана и получена информация от Дирекция „Бюро по
труда“, вкл. дипломата за завършено основно образование, като в период от
няколко дни и в
рамките на срока за обжалване на първото решение на УО за отказ да верификация
на разходите от 10.05.2020г. от страна на жалбоподателя са представени
коригирани документи и са отстранени несъответствията в първоначално подадените
документи. Отделно от това, самият А.не е бил наясно с точното значение и
разликата между двете понятия „безработно лице“ и „неактивно лице“, имайки предвид
социалния статус на лицето, като и самият той в своите показания пред съда
заявява, че за него означават едно и също нещо тези термини, а именно – човек,
който е безработен и не е трудово зает. В подобен смисъл са и показанията на св. П., която посочва, че едва при последващите разговори с А.са установили, че
в действителност същият не е разбирал точното значение на „безработен“ и
„неактивен“, които думи смятал за синоними и било необходимо
да му бъде разяснен точното им значение. Ето защо, съдът счита, че по А.А.отговаря
на допустимата за подпомагане целева група „безработно лице“ по програмата
понеже още към момента на включването му в заетост е бил регистриран като
безработен в съответното бюро по труда, както и че отговаря на допълнителните
критерии на тази целева група – да е лице с основно образование. УО не е взел предвид
горните обстоятелства и поради това отказът по отношение на верификацията в
тази му част е незаконосъобразен.
Всичко казано дотук
важи и за другото лице по програмата, за което с процесното решение също не са
признати направените за него разходи за трудово възнаграждение и свързаните с
него разходи (осигурителни вноски). По отношение на Т.С. също се установява, че
макар да не попада в заявената първоначално целева група, тъй като не е
„неактивно лице“ по смисъла на програмата, попада в другата целева група –
„други групи безработни лица – зависими“, като и по отношение на нея всички
обстоятелства са причисляването й са били налице още към момента на заявяване
на участие и в последствие при включването й в програмата по заетост. Видно от
представените за това лице доказателства, към момента на попълване на първата
карта за участие и декларация, С. е била вече регистрирана като безработно лице
в „Бюрото по труда“. Наред с това, от приобщените по делото доказателства,
съдът намира, че по безспорен начин се установява нейната зависимост, в случая
към употреба на алкохол. Под „зависимост“ следва да се разбира процес на
създаване на психическа и/или физическа необходимост към определено вещество, който
се развива с времето. След като премине ефектът от употребата, зависимият човек
изпитва неконтролируема нужда от последваща такава, въпреки неприятните
странични ефекти (като гадене, главоболие, обърканост и т.н.) и негативни
последствия. Представените от жалбоподателя още в административното
производство по повод указанията на органа за поправка на несъответствията в
подадените документи, а именно представените амбулаторен лист №47/15.04.2020 г.,
Становище от 15.04.2020 г. от МЦ „Аркус Медикъл“
АД; Удостоверение от 09.11.2019 г. от психолог и психотерапевт, неоспорени от
ответника, свидетелстват за съществуваща в продължение на години алкохолна
зависимост на Т.С., която пораждаща психически и поведенчески разстройства на
лицето в определени моменти, заради които е посещавала и психолог. Продължителната
и то с години честа употреба на спиртни напитки е довела до зависимост към
алкохол на въпросното лице, при което същото изпитва непреодолимо желание от
повторна консумация. Още към датата на включване в програмата, съответно
предявяване на искането за верификация на разходите за това лице, регистрацията
като безработно лице и дългогодишната алкохолна зависимост на С. са били налице
и макар установени на по-късен етап, са свързани с допустимост към целевата
група „други
групи безработни лица – зависими“ . Жалбоподателят е информирал ответника за новоустановените
факти, но последният не ги е отчел, приемайки че С. не попада в никоя от
целевите групи по програмата, в резултат на което е постановил
незаконосъобразен акт и в тази част.
С оглед горното, съдът намира, че не е налице твърдяната от ответника изначалната
недопустимост на лицата като представители на някоя от целевите групи по
програмата към момента на включването им в заетост, поради което и разходите
извършени за тях по б.р. I. 1.1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ“ и по
б.р.II „Единна ставка“ по подадените от Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“
Искане за плащане № 3, № 4, № 5 и № 6 се считат за допустими съгласно чл. 57,
т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ, т.14.3 от Условията за кандидатстване по програмата и
чл.3, ал.1, чл.6, ал. 1, чл. 35, ал.1, т. 1 от Постановление № 189 от 28 юли
2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по
програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове,
за програмен период 2014 - 2020 г. и УО е следвало да извърши съответната
верификация, поради наличието на предпоставките за това.
По изложените
съображения, съдът намира в обобщение, че обжалваното Решение за верификация на
постъпи искания за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/К1 от 16.12.2021 г.,
издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020 г.“, в частите му по т. 2, т.4, т. 6 и т.8, с които на основание
чл. 57, ал. 1, т.2 и т. 4 е определен допълнителен размер на неверифицирани
разходи за периода м.януари – м. ноември 2020г. в общ размер на 17 671,45 лв., следва
да се отмени като незаконосъобразно. Административното производство е започнало
по искане на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ и отмяната на акта в
оспорената част налага преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски
общо в размер на 1 201,37 лв., в т.ч. 1 060,00 лв., представляващи
ефективно заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 29.12.2021г., както и 141,37 лв. държавна такса за образуване на
делото. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на размера на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид
материалния интерес по делото /отречена верификация от общо 17 671,45
лв./ и същият не надвишава определения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
|
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение
„Приятели на Горски Сеновец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул.
„Училищна“ № 7, представлявано от Б.И.Б., Решение за верификация на постъпи
искания за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/К1 от 16.12.2021 г., издадено от
ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020 г.“, в частите му по т. 2, т.4, т. 6 и т.8, с които на основание чл.
57, ал. 1, т.2 и т. 4 е определен допълнителен
размер на неверифицирани разходи за периода м.януари – м.
ноември 2020г. в общ размер на 17 671,45 лв., от които разходи от 12 622,47
лв. по б.р. 1.1 „разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по
ЗДСл“ и 5 048,98 лв. по б.р.II „Единна ставка“. ВРЪЩА на ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси" 2014-2020 г. преписката по Искане за плащане № 3, № 4, № 5 и №
6 на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ по проект "Социално
предприятие „Обществена пералня и услуги в дома" в отменената част на
решението за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на това решение в
сила, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение. ОСЪЖДА Министерство на труда
и социалната политика, град София, да заплати на Сдружение „Приятели на
Горски Сеновец“, ЕИК *********, разноски по делото в размер от 1 201,37
лв.(хиляда двеста и един лева и тридесет и седем стотинки). |
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: