№ 375
гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102722 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу „П. и. б.“ АД, с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 лева – частичен иск от
обща претенция в размер на 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №
581/2021 г. по описа на ЧСИ ***.
Ищецът твърди, че в качеството му на солидарен длъжник по изп. дело № 581/2021
г. по описа на ЧСИ ***, като поръчител по договор за потребителски кредит № 096LD-
R003132/12.06.2015г., сключен между М. А. М. и „П. и. б.“ АД, на 13.12.2021 г. е
наложен запор върху разплащателната му сметка, разкрита в „О. б. б.“ АД, по която
получава трудовото си възнаграждение и добавките към него. Сочи, че подавайки
молба за започване на изпълнението по чл. 426, ал. 1 от ГПК, взискателят е длъжен да
укаже начина на изпълнението, т.е. да посочи изпълнителен способ, като по силата на
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ същият може да възложи на съдебния изпълнител правото да
определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да
се насочи принудителното изпълнение. Счита, че взискателят отговаря за материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, а съдебният изпълнител отговаря
- за процесуалната. Заявява, че при образуване на изпълнителното дело ответникът е
знаел размера и характера на доходите, които получава по разкритите негови банкови
сметки, че работи като медицинско лице, част от персонала в ЦСМП и че получава
допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейностите по отношение на
пациенти с COVID-19, както и че неправомерно са преведени и задържани парични
1
средства, с което е нарушен запретът на пълната несеквестируемост. Твърди, че
ответникът го е лишил изцяло от възможността да издържа семейството си, да
посрещне нормално Коледните, Новогодишните и Великденските празници, че му е
причинил перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи, морално
дискредитиране пред колеги и приятели, от които заемал парични средства за
покриване на текущите си нужди, медицински разноски във връзка с лечението му и
пр.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че на 8.12.2021 г. по негово искане е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, без обаче да има индикация
за характера, начина и мястото на получаване на възнаграждението или на суми с друг
характер от работодателя. Счита, че не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от трето лице при оправомощаване на ЧСИ по реда на
чл.18 от ЗЧСИ. Заявява, че визираната от ищеца отговорност за материална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение по чл. 440, ал. 3 от ГПК по
отношение на лице, имащо качеството взискател в изпълнителното производство се
отнася за вреди, причинени на трето лице, а не на лице, имащо качеството длъжник.
Твърди, че по изпълнителното дело няма незаконосъобразни действия от негова страна
или от страна на ЧСИ и че се е позовал на изпълнителния способ „запор“ върху
трудово възнаграждение на длъжниците съобразно данните, които е имал за наличие
на сключени от същите договори, за които се дължи възнаграждение за труд. Сочи, че
не е имал индикации за наличността, размера и характера на получаваните от ищеца
доходи, а несеквестируемостта и разполагаемата част от доходите следва да се
съобразят от третото задължено лице, което следва да изпълнява запора и да съблюдава
разпоредбата на чл. 446 ГПК. Заявява, че действията му по изпълнителното дело не са
противоправни, а действията по образуване и водене на изпълнителни дела и избор на
изпълнителен способ са регламентирани в закона. Счита, че не е налице
правоотношение по възлагане на работа, тъй като се касае за оправомощаване на ЧСИ
с правата по чл.18 ЗЧСИ, както и че не са налице елементите на фактическия състав на
чл.49 и чл. 45 ЗЗД.
С молба от 7.2.2023 г. ищецът прави изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер до сумата от 6 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер
на 200 000.00 лева, като с протоколно определение от същата дата съдът допусна така
направеното изменение.
В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният представител на ответника
поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства,
2
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД срещу ищеца и срещу още три лица е образувано
изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ ***. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията
за трудово възнаграждение на М. Д. О. от „*** – Велико Търново“, като при
определяне размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по
допълнителен трудов договор в „***“, гр. Златарица, както и доходът, получаван от
„***“. С молбата е отправено искане да бъде извършена и справка за банковите сметки
на длъжниците и върху същите да бъдат наложени запори.
В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от
ищеца банкови сметки, като със запорни съобщения от 8.12.2021 г. са наложени запори
върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „О. б. б.“ АД, „Б.“ АД и „Т.“ ЕАД до
общия размер на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В
запорните съобщения е посочено, че запорите не следва да се изпълняват по отношение
на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата
част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили
по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.
На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със
същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от „*** – Велико
Търново“ и длъжникът е уведомен за наложените запори в „О. б. б.“ АД, „Б.“ АД и „Т.“
ЕАД. Поканата е получена от пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.
На същата дата – 8.12.2021 г. до „*** – Велико Търново“ е изпратено запорно
съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като
изрично е посочено, че при определяне размера на удръжките следва да се има предвид
получаваните от длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със
„***“, гр. Златарица и с „***“, възлизащи на сумата от 647.25 лева.
С писмо вх. № 022641/16.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е уведомила съдебния
изпълнител, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът,
поради което сметките на М. Д. О. са блокирани; че няма претенции от други лица
върху същото вземане; че няма наложени запори по други изпълнителни листи; и че
дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.
С писмо вх. № 022904/21.12.2021 г. „Б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че
запорът е наложен и че няма претенции от други лица върху същото вземане.
С писмо вх. № 023088/23.12.2021 г. „*** – Велико Търново“ е уведомил съдебния
изпълнител, че признава за основателно вземането по изпълнителното дело, че върху
същото няма претенции от други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446
3
ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че към
месец декември 2021 г. ищецът е работил по трудово правоотношение с „***“, гр.
Велико Търново, както и че на 16.12.2021 г. по сметката му в „О. б. б.“ АД от страна на
работодателя е преведена сумата от 779.00 с основание „ков 11.2021“ и сумата от
2 281.01 лева с основание „FRZ 12.2021“. Установява се също, че на 20.12.2021г. „О. б.
б.“ АД е превела по сметка на ЧСИ *** сумата от 2 389.00 лева.
На 22.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД от страна на „Ц. к. б.“ е
преведена сумата от 551.65 с основание „заплата м.12.202“, като на 29.12.2021 г.
банката е превела по сметка на ЧСИ *** сумата от 550.00 лева.
С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2
ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.
На същата дата – 10.2.2022 г. до „*** – Велико Търново“ е изпратено съобщение, с
което третото лице се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в
съобщението е посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника
остава наложен, но не следва да се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение
следва да се превежда на длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца
на 11.2.2022 г. и изпратено на електронния адрес на „*** – Велико Търново“ на
14.2.2022 г.
На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът иска „О.
б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение,
получавано от ищеца от „*** – Велико Търново“ и от ***, гр. Златарица, в пълен
размер. В изпълнение на така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г.
съдебният изпълнител е уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение,
получавано от М. Д. О. от „*** – Велико Търново“, е наложен запор, но същият не
следва да се изпълнява върху постъпващите суми от трудово правоотношение и
същите следва да бъдат предоставяне за разпореждане на длъжника.
На 4.3.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът уведомява
съдебния изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за
трудово възнаграждение от „*** – Велико Търново“ и от ***, гр. Златарица, поради
което и доколкото делото е спряно удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат
възстановени. На молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която
сумите следва да бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от
4.3.2022 г.
На 4.4.2022 г. по делото е постъпила нова молба от М. Д. О., с която същият
уведомява съдебния изпълнител, че следва да му се възстанови сумата от 850.00 лева,
4
тъй като същата представлява възнаграждение за труд от „*** – Велико Търново“. Два
дни по-късно – на 6.4.2022 г. посочената сума е възстановена на ищеца.
На 29.4.2022 г. по делото е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния
изпълнител се искат указания във връзка с постъпили на 28-ми и 29-ти април 2022 г. по
сметката на ищеца преводи с основание „заплата“ и COV.03.2022 г.
На 21.7.2022 г. по делото е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от
съдебния изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по
сметката на ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното
писмо.
По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение
изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и
постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.
С писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. „О. б. б.“ АД е посочила на съдебния
изпълнител, че по сметката на ищеца постъпват и суми с различно основание и
наредител от посочените в съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г. Посочено е, че банката
не разполага с информация, различна от посочената в преводното нареждане и в
частност с информация за характера на отношенията между получател и наредител,
като се искат се изрични указания как да се изпълнява запора по отношение на сумите,
които постъпват с основание „заплата“ и с наредител „Ц.“ АД, както и по отношение
на сумите, които постъпват от „***“ с основание „cov.“.
В отговор на писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. на 16.9.2022 г. съдебният изпълнител
е посочил, че постъпващите суми с основание „заплата“ съставляват трудово
възнаграждение и би следвало да се оставят на разпореждане на титуляра, както и че
банката има съмнения, може да изиска допълнителни доказателства от длъжника.
Относно постъпващите суми с основание „cov.“ И наредител „***“ е посочено, че
същите най-вероятно са несеквестируеми, но за да е сигурна банката има право да
изиска нужните доказателства от титуляра.
На 8.9.2022 г. по делото е постъпило писмо от „Б.“ ЕАД, в което се сочи, че на
5.9.2022 г. погрешно е преведена сумата от 916.19 лева, тъй като същата надхвърля
наличността по сметката на длъжника, поради което се моли за възстановяване на
сумата от 447.75 лева. Въпросната сума е възстановена на 15.9.2022 г.
На 3.10.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до „Б.“ ЕАД, че
производството по делото е спряно, като запорът върху банковите сметки на ищеца
остава наложен, но не следва да бъде изпълняван по отношение на всички средства,
постъпващи на основание трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд,
обезщетение или пенсия, както и че тези средства следва да бъдат оставяни на
разположение на длъжника.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични
действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана, трябва да се
установят следните предпоставки: наличие на противоправно поведение на
изпълнителя на работата (в случая на ЧСИ *** в рамките на изпълнително дело №
581/2021 г.), от което да са настъпили сочените неимуществени вреди, пряката
причинна връзка между поведението на третото лице и настъпилите вреди, възлагането
от ответника на работата, причиняването на вредите при и/или по повод извършването
на работата, както и техния размер.
Деликтът по дефиниция предполага противоправно, виновно причиняване на
вреди, т.е. основателността на иска е обвързана от доказване на фактите, относими към
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като липсата на деликтно поведение
изключва и гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата. От
своя страна отговорността по чл. 49 ЗЗД не произтича от вината на възложилия
работата и същата настъпва, след като натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице неправомерни действия от
страна на съдебния изпълнител, което, на свой ред, изключва гаранционно-
обезпечителната отговорност на ищеца като възложител на работата. Доколкото
ищецът не е посочил кои конкретни действия на съдебния изпълнител счита за
неправомерни, съдът ще се спре вниманието си на двете основни оплаквания в
исковата молба – че съдебният изпълнител не е информирал третите задължени лица за
постановеното спиране на изпълнението, както и че през м. декември 2021 г. всичките
налични средства от банковите му сметки са преведени по сметката на ЧСИ ***.
На първо място, съдът счита, че съдебният изпълнител не е имал задължение да
информира третите задължени лица – в случая „О. б. б.“ АД и „Б.“ ЕАД за
постановеното спиране на изпълнението, поради което липсата на такова уведомяване
не представлява неизпълнение на служебно задължение, а оттам и неправомерно
действие. Действително, съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на
определението за спиране по чл. 420 ГПК и да преустанови всички изпълнителни
действия, насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. да не извършва
продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя
постъпили по делото суми от запори или други плащания. Спирането на изпълнението
обаче, не пречи да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквото
6
представлява запорът върху вземания по банкови сметки. Или казано иначе, доколкото
запорите върху сметките на ищеца в „О. б. б.“ АД и в „Б.“ ЕАД са останали наложени,
съдебният изпълнител не е имал задължение да информира третите лица за спирането
на изпълнението.
На следващо място, в процесния случай сумите, които са превеждани по сметката
на съдебния изпълнител, са преведени в резултат от предприетия изпълнителен способ
„запор“ върху вземания по банкови сметки на длъжника, а не в резултат от
изпълнителен способ „запор“ върху трудово възнаграждение на длъжника. Въпросното
уточнение е съществено по две причини. На първо място, разпоредбата на чл. 446а
ГПК ясно посочва какви са задълженията на банката при постъпване по сметка на нейн
клиент на възнаграждение за работа, като според алинея 3, когато от основанието на
постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за
работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен
за задължения за издръжка. Т.е. от самия текст на закона става ясно, че дължимата
грижа по отношение установяване произхода на средствата, постъпващи по
запорираната сметка, респ. дали същите представляват плащане, част от което е
несеквестируемо, не се простира извън установяване основанието на превода.
В разглеждания случай първият от преводите, извършени от „***“, гр. Велико
Търново на 16.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД, е с основание „ков
11.2021“, а вторият с основание „FRZ 12.2021“. Или от основанията на преводите,
макар и същите да не са достатъчно прецизни, следва да се направи преценка, че
преводите представляват възнаграждения за работа, формирани от фонд работна
заплата (FRZ) за м. декември 2021 г. и ковид добавка за м. ноември 2021 г. („ков
11.2021“). Основанието на превода от 22.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“
АД - „заплата м.12.202“ е достатъчно ясно и същото не подлежи на някакво тълкуване.
По същия начин стоят нещата и с преводите от м. януари 2022 г. като първият от
12.1.2022 г. е с основание „аванс 01.2022“, вторият от 26.1.2022 г. е с основание „FRZ
01.2022“, третият е с основание „ков 12.2021“, а четвъртият е с основание „заплата
м.01.202“. Идентични са и основанията на преводите от м. февруари 2021 г.
С оглед възприетото в ТР № 2 от 26.6.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК обаче, съдът приема, че доколкото по делото няма данни към м. декември 2021
г. (а и към м. януари 2022 г. и м. февруари 2023 г.) съдебният изпълнител да е имал
необходимата информация от банката или от длъжника, то той не е знаел произхода на
средствата по запорираните вземания (т.е. не е знаел, че се касае за възнаграждения за
труд) и съответно не е имал възможност да зачете несеквестируемостта. Задължението
на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката било от банката (като трето
задължено лице), било от самия длъжник. Именно когато бъде уведомен, за съдебния
7
изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от
банката (за източника на постъпленията и техния размер) и/или от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на
длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В този ред на мисли,
задължението за установяване произхода на вземането е на частния съдебен
изпълнител, но едва след като същият бъде уведомен дали от банката, дали от
длъжника за произхода на постъпленията. Така в ситуация като процесната, при която
съдебният изпълнител не е получил необходимата информация нито от банката, нито
от длъжника, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може
да зачете несеквестируемостта. Такава информация съдебният изпълнил е получил за
първи път с молбата на ищеца от 4.3.2022 г., към която са представени писмени
доказателства и с която се иска възстановяване на преведени суми. На свой ред,
съдебният изпълнител е уважил тази молба и с платежни нареждания от 4.3.2022 г. е
възстановил неправилно преведените му суми.
Именно поради горното, до получаване от съдебния изпълнител на информация за
характера на постъпващите суми именно третите задължени лица е следвало да
съобразят указанията, дадени със запорното съобщение от 8.12.2021 г. и да не
изпълняват запорите по отношение на несеквестируемата част от трудовото
възнаграждение на ищеца, постъпило не по-рано от един месец преди налагането на
запора. Вместо това същите са превели на съдебния изпълнил по-големи суми, с които
действително са нарушили разпоредбата на чл. 446 ГПК. Тези действия на третите
лица обаче, не могат да се вменят във вина на съдебния изпълнител, доколкото, от една
страна, последният е дал на банките съответните указания още със запорните
съобщения, а от друга – доколкото към датата на преводите не имал информация за
характера на постъпленията по сметките.
В допълнение следва да се отбележи, че самият ищец е имал възможност да
уведоми съдебния изпълнител за произхода на постъпленията, едва при което за ЧСИ
би възникнало задължение да събере необходимата информация – дали от платеца,
дали от длъжника, а при установяване на несеквестируемост – да върне на длъжника
преведената сума. В тази връзка следва да се отбележи, че поканата за доброволно
изпълнение, с която длъжникът е уведомен и за наложените запори в „О. б. б.“ АД, „Б.“
АД и „Т.“ ЕАД, е връчена на ищеца на 16.12.2021 г., а първите преводи от „О. б. б.“
АД по сметката на съдебния изпълнил са направени 20-ти и 29-ти декември 2021 г.,
като сумите са разпределени по дълга на по-късен етап от производството, поради
което длъжникът е имал обективна възможност да уведоми съдебния изпълнител за
несеквестируемия характер на вземанията и да иска тяхното възстановяване, както е
сторил това по отношение на други невсеквесируеми вземания. Молби за
възстановяване на сумите за работна заплата и за ковид добавка, постъпили по
8
сметката на ищеца през м. декември 2021 г. и за м. януари 2022 г., както и
доказателства частично несеквестируемия характер на тези вземания, които да са
постъпили при съдебния изпълнил преди разпределянето на сумите по дълга, не са
налични по изпълнителното дело. Напротив, едва на 25.2.2022 г. (повече от два месеца
след получаване на поканата за доброволно изпълнение) е постъпила молба от ищеца, с
която последният иска „О. б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да му заплаща
трудовото възнаграждение от „*** – Велико Търново“ и от ***, гр. Златарица в пълен
размер. По повод на тази молба още на същата дата съдебният изпълнител е уведомил
третото лице, че върху трудовото възнаграждение, получавано от М. Д. О. от „*** –
Велико Търново“, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху
постъпващите суми от трудово правоотношение и същите следва да му бъдат
предоставяни за разпореждане. По същия начин е процедирано и с молбата на ищеца
от 4.3.2022г., с която последният е уведомил съдебния изпълнител, че по банковата му
сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за трудово възнаграждение от „*** – Велико
Търново“ и от ***, гр. Златарица, поради което и доколкото делото е спряно
удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат възстановени – с разпореждане на
съдебния изпълнител сумите са възстановени с платежни нареждания от същата дата.
Или в обобщение, щом съдебният изпълнител е бил уведомен и пред същия са
представени доказателства, че вземанията по банковите сметки на ищеца или част от
тях са несеквестируеми, тези несеквестируемост и била съобразявана от съдебния
изпълнител и надвзетите суми са възстановявани.
Предвид на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на сторените от него
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. О., ЕГН ********** срещу „П. и. б.“ АД, ЕИК *** за
осъждането на ответника за сумата от 6 000.00 лева – частичен иск от обща претенция
в размер на 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 581/2021 г. по описа на
ЧСИ ***.
ОСЪЖДА М. Д. О., ЕГН ********** да заплати на „П. и. б.“ АД, ЕИК *** сумата
от 300.00 (триста) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10