Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./ ,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На тринадесети
юни, две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
РУМЯНА
ПЕТРОВА
Секретар Нели
Йовчева
Прокурор Св.
Данева
като разгледа докладваното от съдия Румяна
Петрова ВНОХД №527 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 4 по НОХД №292/2018год. по описа на РС – Девня, 3-ти
наказателен състав, постановена на 05.02.2019г., с която подсъдимият А.К.А. е бил признат за виновен в това, че на 12.03.2017г.
в гр.Девня, обл.Варна, в собствения си лек автомобил марка “Пежо 406” с рег. № *
*** **без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества –
метамфетамин, разпределен в девет броя пакетчета,
както следва: пакетче с метамфетамин с нетно тегло 0,06 грама със съдържание на
основно вещество метамфетамин 64.4 % на стойност 1.80 лева; две пакетчета с
метамфетамин с нетно тегло от по 0.05 грама всяко със съдържание на основно
вещество метамфетамин 64.4 % на стойност по 1.50 лева за всяко едно от двете;
едно пакетче с метамфетамин с нетно тегло 0,02 грама на стойност 0.60 лева;
едно пакетче с метамфетамин с нетно тегло 0,03 грама на стойност 0.90 лева;
четири пакетчета с метамфетамин с нетно тегло от по 0.04 грама всяко на
стойност от по 1.20 лева за всяко от четирите пакетчета, всичкият метамфетамин
с общо тегло 0.37 грама на обща стойност 11.10 лева, като на основание чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 вр. ал 1 вр.чл.54 ал.1 НК му е наложено наказание “Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание “Глоба” в размер 4000 лева. На основание
чл.189ал.3 от НК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски. Постановено е и отнемане на
веществените доказателства и унищожаването им след влизане на присъдата в сила.
Срещу така постановената присъда е постъпила
жалба от подс. А.К.А. чрез упълномощения защитник адв. М.М., в която се сочи,
че по делото липсват доказателства той да е разпространявал наркотични вещества,
а намереното количество е маломерно, поради което е и изразходвано изцяло при
изследването. Защитата изтъква, че подсъдимият употребявал „маломерни дози“ от
време на време, което не било наказуемо според законодателството. Акцентира
върху обстоятелството, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена
опасност, което се потвърждава и от приложените по делото добри характеристични
данни. По изложените съображения моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде отменена, а А. бъде признат за невинен по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура счита жалбата срещу присъдата за неоснователна, тъй като от
доказателствата по делото било установено,
че подсъдимият е държал процесното количество метамфетамин.
Излага съображения против приложението разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК с
аргумента, че намерените пакетчета метаамфетамин били 9 на брой. С оглед на
това предлага на съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от защитника, който
моли съда да оправдае подсъдимия, тъй като
държането на минимално количество наркотик за лична употреба не е престъпление,
алтернативно, да намали размера на наложената му Глоба, а ако
не приеме тези му доводи- да преквалифицира деянието като
маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. В последната си дума
подсъдимият
А. изразява съжаление за извършеното, като моли съда да намали
наложената му глоба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му съобразно изискванията
на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба се явява допустима, тъй като
е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като
разгледана по същество, същата се явява частично основателна.
От
фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс.А.К.А. ***. Епизодично употребявал
наркотични вещества – най- често метамфетамин, който закупувал от различни лица
в гр.Варна. Св.И. Р. М., също от гр.Девня бил приятел на подс.А..
На 12.03.2017г., подс.А. ***, за да си
купи наркотично вещество. Преминавайки през центъра на гр.Девня той видял там
своя приятел – св.М. и му предложил да го придружи до гр.Варна. М. се съгласил
и тръгнал с него. До гр.Варна двамата отишли с л.а марка „Пежо 406” с рег.№ * *** **.
Пристигайки в гр. Варна същите отишли в кв.”Владиславово”, където подс.А. закупил от неустановено лице
наркотични вещества за сумата от 50 лева. Закупените вещества подс.А. сложил в
подлакътника на задната седалка на своя автомобил и тръгнали обратно за
гр.Девня. Около 19.30часа подсъдимият паркирал автомобила си в непосредствена
близост до читалище „Просвета” в гр.Девня. През това време
покрай
него минал св.Константин Д., когото А. и М.
познавали. Подсъдимия поканил св.Д. да влезе в автомобила, за да си говорят. Св.Д.
купил бира, влязъл в колата и тримата започнали да пият от нея и да си говорят.
На същата дата, около 20.00 часа в ОДЧ на
РУ - Девня бил получен сигнал чрез телефон 112, че до читалище „Просвета” имало
спрял автомобил, водачът на който имал наркотици. Дежурният по управление
веднага изпратил на място автопатрул в състав свидетелите Н. и М.. Двамата
разпознали автомобила на подс.А. по описанието, което им дал дежурния. Приближили
се към него, след което пристъпили към извършване на проверка на автомобила и
на лицата в него. При извършването на проверката на автомобила от подлакътника
на задната седалка изпаднали целофанови пакетчета, едното от които се разкъсало
и съдържанието му се разсипало по задната седалка. Полицейските служители се
усъмнили, че може би това е наркотично вещество и на място бил извикан дежурен
екип на полицията с разследващ полицай. Извършено било претърсване и изземване, при което били
иззети и описани парче станиол с правоъгълна форма, бяло прахообразно вещество,
разсипано до парчето станиол, прозрачно целофаново пликче, в което били завити
седем броя пакетчета станиол с неправилна форма всяко.
В хода на разследването по ДП била
назначена физико- химична експертиза, от заключението на която било установено, че намерените в автомобила
на подс.А. пакетчета съдържат високорисково наркотично вещество метамфетамин,
както следва: пакетче с метамфетамин с нетно тегло 0.06 грама, със съдържание
на основно вещество метамфетамин 64.4 % на стойност 1.80 лева, две пакетчета с
метамфетамин с нетно тегло по 0.05 гр. Всяко, със съдържание на основно
вещество метамфетамин 64.4% , на стойност 1.50 лева за всяко от двете, едно
пакетче метамфетамин с тегло 0.02 грама на стойност 0.60 лева, едно пакетче
метамфетамин с нетно тегло 0.03 грама на стойност 0.90 лева, четири пакетчета
метамфетамин с нетно тегло от по 0.04 грама всяко, на стойност от по 1.20 лева,
всичко с общо тегло 0.37гр., на обща стойност 11.10 лева.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз
основа на доказателствата по делото. Установени
са по безспорен начин фактите, значими за правилното решаване на делото. В хода
на съдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Събраните по делото доказателства са били обсъдени от
първоинстанционния съд в съответствие с
правилата на чл.305ал.3 от НПК, като са
обосновани съображенията, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. В тази връзка е кредитирал показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, както и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК. Взел е предвид и обясненията на подсъдимия,
дадени на ДП и приобщени по реда на чл.279 от НПК. В съвкупност със заключението
по назначената физико- химична експертиза, и писмените доказателства по делото,
се установява, че на инкриминираната в обвинителния акт дата, подс. А. е държал
без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество метамфетамин с общо
нетно тегло 0.37гр., на обща стойност 11.10 лева.
Намереното у
подсъдимия количество вещество има наркотично действие и няма легална употреба,
пазар и производство и е включено в Приложение №1, Списък I “ Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Т.е. представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл.354а, ал. 3т.1 от НК. Така установената фактическа обстановка не се оспорва.
Защитата оспорва факта на разпространение на наркотичното вещество, както и
съставомерността на деянието с оглед ниската стойност на същото. При така
установената и правилно изяснена
фактическа обстановка, РС е направил законосъобразни и обосновани правни изводи
като е приел, че подс. А. е извършил от обективна и субективна страна общоопасно престъпление. Неправилно обаче
според настоящата инстанция е отказал да преквалифицира деянието като маловажен
случай по смисъла на чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, тъй като в случая
са били налице всички основания за това, съгласно разпоредбата на чл.93т.9 от НК. Според цитираната разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Маловажността на случая е в зависимост не само
от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл е и ТР № 23/1981 г. на ОСНК). В случая РС неправилно
е преценил всички обуславящи отговорността обстоятелства във връзка с
възможното квалифициране на деянието като маловажен случай. Преценката дали
едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В
настоящия случай, за извършеното от подсъдимия
престъпление е налице маловажност на вредните последици, изхождайки от количеството
и стойността на предмета на престъплението - метамфетамин с общо нетно тегло
0.37гр., на обща стойност 11.10 лева. За да направи извод за маловажност на
извършеното, въззивният съд прецени направеното от подсъдимия самопризнание на
досъдебното производство, чистото му съдебно минало, видно от справката за
съдимост, изказаното съжаление за извършеното, както и добрите му
характеристични данни, видно от изготвената характеристична справка от
полицейски инспектор при РУ- Девня. Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че към насотящият момент подсъдимият и няма
други противообществени прояви. Установените по делото обстоятелства, свързани
с неговата личност, несъмнено влияят върху преценката за това, че случаят
показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. При тези данни, въззивният съд прецени, че
извършеното от подсъдимия деяние осъществява от обективна и субективна страна
състава на по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.354а, ал.5 във
вр. с ал.3т.1 от НК, поради което обжалваната присъда следва да се измени на
основание чл.334т.3 във вр. с чл.337ал.1т.2 от НПК в посочения смисъл. По
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, подс. А. следва да бъде
оправдан. В останалата част присъдата на РС е правилна и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че подс. А. не е обвинен в разпространение, нито пък в държане с цел
разпространение на наркточни вещества, така както твърди защитата му. Обвинението спрямо него е
за държане на наркоточни вещества, което
по несъмнен начин от обективна и субективна страна е установено в хода на
наказателното производство. Не се възприема от настоящия състав на съда,
изложената във въззивната жалба правна теза, според която поради поради
маломерните дози, които употребявал А. деянието
му се явявало ненаказуемо. Най- вероятно защитата
се позовава на чл.9ал.2 от НК. Според настоящата инстанция обаче, всички
обстоятелства по делото, преценени в тяхната съвкупност дават основание да се
приеме, че деянието не е с незначитена обществена опасност, нито пък е
малозначително. Количественият критерий и незначителната материална стойност на
предмета на престъплението, отнесени към
конкретния случай според въззивната инстанция води до извод, че осъщественото
деяние не би могло да бъде малозначително, именно поради наличието на обществена опасност. Последната
в случая е съобразена със съществуващите особености на конкретната
действителност, действащата държавноправна наказателна репресия, която към
момента на извършване на престъплението от подсъдимия, макар да е снижила
необходимата за наличността на дадено престъпление степен на обществена
опасност, от своя страна не е смекчило обществената му укоримост. Това е така,
тъй като разпоредбата на чл. 354а НК защитава важни обществени отношения,
свързани със здравето на гражданите, като за да бъде определено като престъпно
конкретното поведение на подсъдимия, то следва да покаже типичната за този тип
прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването
на санкционите средства на наказателното право и да ги направи обществено
приемливи. Установената в хода на производството фактическа обстановка по
делото по категоричен начин установява макар и ниска степен на увреждане на
обществените отношения, все пак при наличие на висока степен на обществена
опасност на деянието. Нещо повече, макар в обвинението да не е включено
придобиване, от доказателствата по делото се установява, че А. по- рано същият
ден е закупил в гр. Варна, процесното количество наркотично вещество. Педвид
изложеното съдът намира, че в случая деянието на подсъдимия не би могло да се квалифицира като
малозначително по смисъла на чл.9ал.2 от НК, а като маловажен случай.
Предвиденото в закона наказание за
деянието по чл.354а, ал.5 във вр.с ал.3т.1 от НК е Глоба до 1000 лева. В случая съдът намира, че са
налице основанията на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за престъплението
се предвижда Глоба до 1000лева, като същото е умишлено. От него не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по този ред. Предвид това спрямо него следва да бъде приложен института на
чл.78а от НК, като на подс. А. се наложи
административно наказание Глоба в размер на 1000лева. При определяне размера на
административното наказание Глоба съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства невисоката обществена опасност на дееца- няма извършени
противообществени прояви, направените на досъдебното производство самопризнания,
изразеното съжаление за извършеното. Налагането на глоба към максимума на
предвиденото съобрази с отегчаващите отговорността обстоятелства - завишената
обществена опасност на деянието, с оглед обществените отношения, които засяга
този вид престъпление, обстоятелството, че по- рано същият ден е придобил
процесното количество вещество, за което няма повдигнато обвинение. С така
определения размер на наказанието, съдът намира, че ще се изпълнят целите на
наказанието и ще се въдейства възпиращо и превъзпитателно спрямо подсъдимия в
извършването на нови престъпления.
При извършената цялостна проверка на
съдебният акт по реда на чл.313 от НПК, въззивният съд не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 334т.3 вр. с чл.337ал.1т.2 и чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд -
Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА
присъда № 4/05.02.2019г., постановена по НОХД № 292/2018г. по описа на РС-
Девня, 3 състав, като преквалифицира извършеното от подс. А.К.А. като
престъпление по чл.354,ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, а именно за това, че на 12.03.2017
г. в гр.Девня, обл.Варна, в собствения си лек автомобил марка “Пежо 406” с рег.
№ * *** **без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества –
метамфетамин, разпределен в девет броя пакетчета както следва: пакетче с
метамфетамин с нетно тегло 0,06 грама със съдържание на основно вещество
метамфетамин 64.4 % на стойност 1.80 лева; две пакетчета с метамфетамин с нетно
тегло от по 0.05 грама всяко със съдържание на основно вещество метамфетамин
64.4 % на стойност по 1.50 лева за всяко едно от двете; едно пакетче с
метамфетамин с нетно тегло 0,02 грама на стойност 0.60 лева; едно пакетче с
метамфетамин с нетно тегло 0,03 грама на стойност 0.90 лева; четири пакетчета с
метамфетамин с нетно тегло от по 0.04 грама всяко на стойност от по 1.20 лева
за всяко от четирите пакетчета, всичкият метамфетамин с общо тегло 0.37 грама,
на обща стойност 11.10 лева, като случаят
е маловажен, поради което и на
основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда/ лева, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по
чл. 354а, ал.3т.1 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата
в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.