РЕШЕНИЕ
№ 3232
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.Административно наказателно дело №
20241110201690 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Г.АНД №1690 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
срещу наказателно постановление №004432 от 27.11.2023 г. на директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр.София към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисията за защита на потребителите, с което на „А******“ АД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000
лв. на основание чл.210а вр. чл.68г, ал.1 вр. чл.68в от Закона за защита на
потребителите.
Във въззивната жалба „******“ АД се излагат съображения за съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Иска се отмяна на постановлението, намаляване размера на санкцията, алтернативно
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание „А*******“ АД, редовно призовано, се представлява от
процесуален представител, адв.У., който поддържа жалбата и претендира присъждане на
разноските.
За КЗП, редовно призована, не се явява представител в заседанието по същество, но се
претендира юрисконсултско възнаграждение от юрк.Д***** депозирал писмено становище.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
В Комисията за защита на потребителите е постъпила жалба от св.*****“
АД.
На 31.07.2023 г. св.И. изтеглил 2 500 лв. бърз кредит, но впоследствие
решил да се възползва от законовото си право за отказ от договора в 14-дневен
срок.
Сумата за връщане била посочена в размер на 2 800 лева и св.И. я
заплатил.
С писмо изх.№С-03-4677/04.09.2023 г. е изискано от дружеството да се
представят в КЗП писмено становище по жалбата, документи и информация.
С имейл от 03.10.2023 г. в КЗП бил представен договор за потребителски
кредит №585397/31.07.2023 г. между „А*****“ АД и св.Ю*К. И. за кредит в
размер на 2 500,00 лева.
В кореспонденция със св.И., осъществена чрез електронна поща на
16.08.2023 г. Ю* И. е уведомен, че дължимата сума по договора за кредит към
2
16.08.2023 г. включва следните компоненти: Главница в размер на 2 500,00
лева, възнаградителна лихва в размер на 40,27 лева, такса за разглеждане и
оценка на заявката за отпускане на кредита, съгласно Приложение №4 към
договора за кредит в размер на 99,84 лева. В последваща комуникация с
потребителя от 17.08.2023 г. на същия е уточнено, че към дата 17.08.2023 г.
дължимата сума е в размер на 2 642,63 лв. и на св.Ю. И. била върната сумата
за разликата до 2 642,63 лв.
Съставен бил АУАН от св.Е. Ц. и въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Е. Ц. и Ю. И. и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими по предмета на делото
доказателства.
Не са констатирани противоречия в доказателствата, поради което съдът
не излага мотиви относно тяхната оценка и причините, поради които дава вяра
на едни или не кредитира други доказателства.
Липсват други възможности за събиране на доказателства и по тази
причина съдът постанови решението си въз основа на така събраните по реда
на съдебното следствие доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от обратната
разписка, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Извършено е нарушение на чл.68г, ал.1 вр. чл.68в от Закона за защита на
потребителите.
Чл.68г, ал.1 от ЗЗП сочи, че търговска практика от страна на търговец към
потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
3
Нелоялните търговски практики са забранени, съгласно чл.68в от ЗЗП.
„******** АД като търговец е извършило процесното нарушение.
По чл.210а от ЗЗП за нарушение на разпоредбите по чл.68в и чл.68г на
юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 2000 до 50000
лв.
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, и провери реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци и са законосъобразно издадени, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита.
Предвид на това съдът намира, че от формална страна жалбоподателят е нарушил
горепосочените норми от закона, което съставлява процесното нарушение.
Правилно е приложен материалният закон.
Наложено е съответно наказание и постановлението като законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Ето защо съдът приема, че фактът на нарушението е установен по несъмнен начин.
Съдът не следва да намали размера на имуществената санкция, защото тя
е определена в близък до минималния размер за съответното нарушение.
Не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН, защото
процесното деяние е на формално извършване и не е необходимо да е
увредило интересите на потребител, като разкрива обществена опасност,
характерна за този вид нарушения.
С оглед на горните съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди „*****“ АД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за защита на потребителите.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №004432 от 27.11.2023 г. на директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр.София към Главна дирекция „Контрол на пазара“
4
при Комисията за защита на потребителите като законосъобразно.
ОСЪЖДА „А*******АД, ЕИК ********** да заплати 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита на
потребителите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5