№ 20255
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110148179 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца А. М. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1125,75 лв., представляваща начислено задължение за периода 01.03.2007 г. до
30.04.2008 г. за имот, находящ се в гр. София, *****, за който е открита партида с
абонатен номер/инсталация № ********** на името на ищеца.
Ищецът А. М. Н. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че ответникът претендира от него заплащане на сумата 1125,75 лв.,
представляваща начислено задължение във връзка с доставка на топлинна енергия за
периода 01.03.2007 г. – 30.04.2008 г. до имот с адрес: гр. София, *****, за който е
открита партида с абонатен номер/инсталация № ********** на името на ищеца.
Твърди, че начислената сума е недължима, тъй като липсва облигационна връзка
между ищеца и ответника, не е доставено претендираното количество топлинна
енергия, а при условията на евентуалност е доставял топлинна енергия не по
Българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, както и поради това, че
вземането е погасено с изтичането на кратката погасителна давност. При тези
твърдения иска съдът да установи недължимост на начислената сума в размер на
1125,75 лв. и претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на иска при липса на правен интерес
за ищеца, доколкото с исковата молба не са ангажирани доказателства в системата на
ответника да фигурира такова задължение и същото да се претендира за плащане.
Оспорва иска по основателност с твърдения, че ищецът има качеството потребител
като собственик на процесния имот, придобит по наследство и същият е обвързан на
основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от Общите условия на ответника. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ищеца топлинна
енергия, като последният не е заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена на 21-во число на месеца следващ месеца на
1
доставката и публикуване на фактурата. Твърди също така, че за сградата в режим на
етажна собственост е извършвана услуга дялово разпределение от третото лице-
помагач, което е избрано от общото събрание на етажните собственици, за която
услуга се дължи възнаграждение. Признава се, че сумата предмет на настоящият иск е
погасена по давност, като сочи, че при желание от страна на потребителя за отписване
на погасени по давност задължения ищецът взима решение да не ги претендира, но
искане в този смисъл не е направено от страна на ищеца. Счита, че с поведението си не
е дал повод за завеждане на иска, поради което моли за присъждане на разноски.
Третото лице – помагач „Бруната“ ООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 120,
том ХIII, нот. дело № 2520 от 18.07.1985 г., по силата на който Златка Аврамова
Варсанова е придобила недвижим имот, представляващ Апартамент № 7, находящ се
на адрес: *****
От приложеното Удостоверение за наследници с изх. № РКС23-ДИ11-306 от
11.10.2023 г. на СО – район „Красно село“ се установява, че Златка Аврамова
Варсанова е починала на 07.11.2004 г. е оставила единствен наследник по закон
ищецът – А. М. Н..
Видно от представеното по делото Удостоверение с изх. № 68-00-
1430(3)/24.10.2014 г., издадено от ГИС – София, стар адрес: ул. „Леон Таджер“, бл. 51
се отнася за жилищна сграда с три входа, нанесена с пл. № 843 в кадастрален лист 404
по плана на гр. София, попадаща в кв. 41, м. „Лагера“, е със следния настоящ адрес:
****
Представена е и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 114, том
I, рег. № 1274, дело № 102 от 17.04.20007 г. върху Апартамент № 7, находящ се в гр.
София, **** ипотекарен длъжник – ищецът А. Н. М..
По делото е приложен и Договор № 128/27.10.2000 г., сключен между етажните
собственици в сграда, представляваща **** и третото лице-помагач за извършване от
последния на дялово разпределение на доставената топлинна енергия, за което е взето
решение на общото събрание на етажните собственици, проведено на 12.10.2000 г.,
заедно със списък на собствениците.
Представен и договор от 09.06.2020 г., сключен между ответника и третото лице-
помагач за извършване на услуга дялово разпределение, както и Общи условия на
ответника за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с
решение от 08.10.2007 г., както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за процесния период.
Приложена е фактура № 001801270178/31.03.2022 г. с получател ищецът, видно
от която към 11.04.2022 г. има неплатени задължения по партидата в общ размер на
18740,76 лв.
От приложеното към делото уведомление, издадено от ответника, към
25.08.2023 г. по договорна сметка № 002100609810, инсталация ********** за имот,
находящ се на адрес: гр. София, **** има неплатени задължения за периода от
м.03.2007 г. до м.7.2023 г. в общ размер на 12079,99 лв., сред които са и задълженията
за процесния период.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, че за процесния период абонатът е предоставил достъп за
отчитане на уредите за дялово разпределение. Абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната
енергия за битово гореща вода се начислява според показанията на два водомера за
топла вода в имота. Установил е, че метрологичната проверка на топломер № 60095582
2
изтича на 04.04.2007 г., новият топломер е монтиран на 18.04.2007 г., като за стария
липсват данни за неговата изправност след изтичане на срока за проверка, поради
което вещото лице е посочило, че не може да потвърди преминалото количество
топлинна енергия за този период, възлизащо на 23,82 лв. Според заключението по ДТЕ
за процесния период са начислени суми за доставена топлинна енергия в размер на
962,21 лв., а след приспадане на начислената сума от 23,82 лв. за периода, през който
топлинната енергия е отчитана с топломер с неясна годност – 958,39 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да
установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на иска с твърдения, че при ответното дружество по
партидата на имота се претендира задължение в посочения размер за процесния
период, което се установява от приложената по делото справка. При това положение и
с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба, съдът намира, че е
налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.
По така предявения иск, в тежест на ответника е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ищеца, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ищеца е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 120, том ХIII, нот. дело № 2520
от 18.07.1985 г. и Удостоверение за наследници с изх. № РКС23-ДИ11-306 от
11.10.2023 г. на СО – район „Красно село“), ищецът А. М. Н. се е легитимирал като
собственик на топлоснабдения имот през процесния период, поради което може да се
обоснове извод, че същият е потребител на топлинна енергия в имота през процесния
период, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и професионално изготвено, се доказа, че за процесния
период е доставена топлинна енергия на стойност 958,39 лв., като в тази сума не е
включена цената на топлинна енергия за периода от 05.04.2007 г. до 17.04.2007 г., в
който период количеството топлинна енергия е отчитано с топломер с неясна годност.
Видно от представената по делото справка за задължения по процесната партида
ответникът е начислил и претендира от абоната главница за топлинна енергия в размер
на 1125,77 лв. По делото обаче не са събрани доказателства за доставена топлинна
енергия на стойност по-голяма от установената със заключението по СТЕ – 958,39 лв.,
поради което съдът приема, че за разликата от 1125,77 лв. не е доказано да е доставена
топлинна енергия.
3
Задължението за доставена топлинна енергия за процесния период в размер на
958,39 лв. обаче се явява погасено по давност, поради изтичането на кратката 3-
годишна давност. В случая 3-годишния срок за фактурата от последния месец на
процесния период – м. 4.2008 г. е станала изискуема с на 21-вия ден от месеца, следващ
месеца на доставката (чл.40, ал.1 от действащите към онзи момент общите условия),
т.е. на 21.05.2008 г., следователно три годишния давностен срок за тази сума е изтекъл
на 21.05.2011 г.
Ответникът не твърди и затова не сочи доказателства давността за вземането да е
била прекъсвана или спирана.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен
и следва да се бъде уважен в пълен размер.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева.
Процесуалният представител на ищеца – адв. К. Б. е поискала и присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска,
намира, че на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 412 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца А. М. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ срещу
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че ищецът А. М. Н., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1125,75 лв., представляваща начислено задължение за доставена топлинна енергия за
периода 01.03.2007 г. до 30.04.2008 г. за имот, находящ се в гр. София, *****, за който
е открита партида с абонатен номер/инсталация № ********** на името на ищеца.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,00 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, ет. 1, офис - партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата 412,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4